English
Deutsch
Русский

























     ВЪЛО РАДЕВ:
     МИГЪТ НА ИСТИНАТА
 
     − Г-н Радев, какво е за вас „Всяка неделя“?
     − Ако трябва с няколко думи да характеризирам какво е
„Всяка неделя“, за мен лично това беше мигът на истината.
Много рядко се случва в обществения живот, в живота на един
народ, на едно общество, каквото беше нашето, така да се сте-
кат обстоятелствата, че да изкристализира мигът на исти-
ната. Обикновено се люшкаме във всички възможни крайнос-
ти, в неопределеност. Така че „Всяка неделя“ в онова време бе-
ше мигът на истината. Защо? Да започнем от това, че в об-
ществото вече зрееха и течаха всевъзможни потоци. От една
страна, течеше потокът на съмнението. Питахме се имаме
ли корени като народ, като хора, кои сме всъщност, какво е
нашето предназначение. Тези потоци получаваха изрази, да ка-
жем, в литературата се появяваха произведения, особено в по-
езията, които бяха и странни, и аналитични, в най-общи ли-
нии и критични. В киното се появяваха произведения, които
вече по-задълбочено размишляваха около проблемите на общес-
твото. Да не говорим какъв удар направиха пластичните из-
куства. Премина се към много по-свежо, по-модерно поднасяне
на теми и идеи. В това време се подготвяше и честването на
1300-годишнината от създаването на България. Правеха се все-
възможни истории около тази тема. Отваряхме се по някакъв
начин към света. Това бяха потоци, които си вървяха законо-
мерно, които съществуваха и които неминуемо трябваше да
намерят реализация. И тук беше голямата мисия на субекта,
който трябваше да се появи. Според мен субектът беше Ке-
ворк. Не „Всяка неделя“ като предаване, а Кеворк. Защото аз
смятам, че всичко свързано с „Всяка неделя“, с други хора беше
случайно. Това беше конюнктура. Кеворк е субектът, който
по някакъв начин беше изтласкан от процеса начело, напред, и
той пое върху плещите си тая мисия за осъзнаване и формули-
ране на тия процеси, за които преди малко говорих. Кеворк еВЪЛО РАДЕВ:
човек с мисия, има ги такива хора. Постепенно той самият,
сблъсквайки се с разнопосочните движения около него, укреп-
ваше чувството си за мисия и това го крепеше. Даваше му си-
ли да се преборва с един милион неуредици, които съпровожда-
ха неговия път.
     Какво направи той всъщност? По това време работех с
чехите по няколко програми, световни изложения, музеи. Ра-
ботих с източни немци, поляци и ща не ща, пътувайки се взи-
рах в телевизията им. Трябва да си призная, че в себе си съм
изпитал гордост, че ние като че ли сме някъде начело в тая
работа. Гордостта ми идваше от това, което правеше Кеворк.
Той успя по своему, така както никой не е успявал досега и не
знам дали ще успее някога, да надникне в духовността на наро-
да и в душевността на отделни представители на тоя народ.
И то да надникне по такъв начин, хем дискретен, хем искрен,
хем задълбочен. Хората почнаха да се взират и да си казват:
„Ама ние сме имали личности!“ Кеворк показа, че този народ
не е просто един сбор от човеци, а че той има личности, че
той има един елит. И Кеворк успя да ги покаже всичките. По
онова време още не съществуваше тази конфронтация, коя-
то я има днес и която пречи да се изявят тези личности. Кево
отключваше хората, навлизаше дълбоко в същността на то-
ва, което са те, на тяхната проблематика. И според мен това
беше едно от огромните достижения пред народа. За българи-
на това бяха откровения, това бяха проповеди на неговите
свещенодейци, които излизаха и проповядваха благодарение на
Кеворк.
     − Михаил Неделчев каза, че „Всяка неделя“ е била неделна-
та следобедна църква на народа?
     − Да, ето, достигаме до едно и също. Това бяха проповеди,
но направени чрез главния жрец. Ако го нямаше него, тия пропо-
веди може би нямаше да достигнат толкова дълбоко в хората.
Второто, което Кеворк успя да направи, е, че той създаде само-
чувствие на базата на националната самобитност на българи-
на. Той показваше много неща, свързани с историята на народа
и изследваше отделни процеси. Изследването на тези процеси
му даваше възможност понякога лично да се заангажира с някои
от тях. Това мултиплицираше тяхната значимост. Вземам нап-
ример проблема за корените на всеки човек, за родовата памет.
Никой не беше се сетил дотогава да го разчовърка този въпрос.
Представителят на един от най-древните народи в история-
та на човечеството − арменеца − успя да влезе в тая тема и
хората започнаха да се изповядват, започнаха да споменават де-
дите си и прадедите и започнаха да се каят, че те всъщност
никога не са се замисляли над тоя проблем, че те всъщност не
знаят. Това беше една насока много важна за онова време, която
събуди у хората някакво самочувствие и накара всеки да се озър-
та назад и да открива някакви корени, които му даваха смисъл
да съществува.
     Третата насока, по която Кево се движеше по онова вре-
ме, бяха войнишките паметници. От една страна, като конк-
ретика − един народ, който не е излизал от войни, защото та-
ман е лекувал раните и е започвал нова война. Много хора са за-
гинали и беше дошло време, когато те бяха забравени. Това, че
Кеворк предизвика този процес и се получи всенародно движе-
ние...
     − Събираха се и пари.
     − Не говоря за парите. Съжалявам, че Кеворк нямаше въз-
можност сам да оглави едно движение за реализация на тая идея.
Дойдоха нови времена. Парите стоят някъде и нещо е напра-
вено с част от тях, но по-важното е, че това беше едно на-
родно движение, което излиза от конкретиката на паметни-
ците. Българинът се върна към своята истинска история. Той
престана да мисли, че неговата история започва на девети сеп-
тември и че героите са тия, а се върна към своята глобална
история. Тук се легитимираше мисията на Кеворк като едно
явление, което го нямаше до тогава в медиите, а го няма и днес.
И аз започвам да се съмнявам, че някога ще се повтори. В също-
то време Кеворк отиваше към едни крачки, които му струва-
ха немалко усилия и които можеха да му създадат и неприят-
ности. Взимам примера с един мой филм „Адаптация“. Филм,
който предизвика бурна реакция сред младежите по онова вре-
ме, защото говореше за техните проблеми открито и искре-
но. В него играеха плеяда млади актьори − Аня Пенчева, Ники
Сотиров, Ели Скорчева, целият ВИТИЗ играеше вътре. Но фил-
мът срещна съпротива от някои хора, които смятаха, че то-
ва е една алюзия за нашето общество. Пренасянето на дейст-
вието в един дом на страданието било преднамерено. Лекари-
те психиатри също оказаха съпротива срещу филма. Те казва-
ха, че това не са методите на лечение, така се прави на Запад.
Кево има смелостта да поеме този филм и не само да го поеме
като защита, а да тръгне да го пропагандира по един почти
апостолически начин, който беше много ефективен и на мен
ми носеше много емоции. Ние тръгнахме с него из страната,
винаги идваше операторът на филма, понякога вземаше и кри-
тик − Сашо Грозев. На тези срещи се пускаха откъси от фил-
ма, музика, водеха се разговори с младежите на тема музика,
но всичко това беше само гарнитура към въпросите, които
те имат за филма „Адаптация“. Ние направихме едно триум-
фално шествие из страната. Кеворк го организира, аз нямам
никакво участие. Разговорите се обявяваха като срещи с „Вся-
ка неделя“ и Кеворк Кеворкян, но всъщност бяха с Въло Радев и
актьорите от филма. Аз и досега пазя в пликове въпросите,
които са ми задавали там, защото те бяха въпроси и конкрет-
но за филма, и въобще за българското кино и нашата култура,
нашия живот. Много ярки срещи бяха.
     − Вашето място във „Всяка неделя“ какво беше?
     − Никакво. Аз един-единствен път съм участвал и тогава
преди мен имаше друг събеседник, който се оказа костелив орех
за Кеворк. На мен ми останаха 7−8 минути. Разговорът ни за-
върши с най-общи фрази и го прекратихме. Така че лично моето
участие в рубриката „Събеседник по желание“ е никакво, но иначе
Кеворк ми помагаше във всякакви други изяви, които аз съм пра-
вил. Организирахме една панорама на българската култура в за-
ла „Фестивална“. Това беше през 1982 година. Една панорама, в
която се опитахме да съберем за първи път всичко на едно мяс-
то и да го поднесем по модерен начин. Имаше два милиона посе-
тители. Отзивите са няколко тома и ако човек ги прочете, ще
види, че те са невероятни, ще разбере какво са усещали хората
в онова време. Кеворк пое голямата мисия да ги забавлява и да им
създава настроение в миговете на отдих. Неговият дял в това
изложение беше, че той правеше срещи с български изпълните-
ли, с поети.
     − Какво беше Кеворк за интелигенцията?
     − Той беше, както казах, мигът на истината. Оттук ид-
ва и онова огромно уважение, да не кажа любов към него, защото
имаше и много хора, които не го обичаха и не го признаваха. Но
болшинството български интелигенти бяха открити към него
и не случайно и днеска отношението към него не се е променило.
Въпреки всичко, въпреки всички обрати на съдбата в обществе-
ния живот и въпреки нелеката съдба на много дейци на култу-
рата, не се е променило отношението към Кеворк. Това говори,
че тогава се е заложила една много сериозна основа, и то благо-
дарение на неговите качества.
     − Не го смятате за конюнктурна личност?
     − Кеворк е явление, той не може да бъде конюнктурна лич-
ност.
     − Как изживяхте спирането на „Всяка неделя“?
     − Няма как да го изживееш, освен болезнено. Предаването
продължава да ни липсва и до ден днешен. И аз, уважавайки дъл-
боко всичко, което Кево прави, си мисля, че не може днес да се
повтори онова свещенодействие, което се правеше тогава. По
много причини. Не съм убеден, че дори ако Кеворкян се върне на
екрана и поеме в ръцете си всичко, нещата могат да се повто-
рят. И не бих го съветвал да ги повтаря в тоя вид, да ги възкре-
си. Но знаейки неговия потенциал и възможности, смятам, че е
грехота, ако той не се опита да скочи на по-висок уровен. А по-
високия уровен е, че той при всички положения трябва да нап-
рави своя независима компания.
     − Това е много сложно?
     − Може да е сложно, но аз говоря за компания, която да
генерира идеи. Горе-долу това, което прави руската „ВИД“. Ако
вземете предаванията „Час пик“, „Тема“, „Обоз“, всичките тех-
ни предавания, това е мисията на Кеворк. Той би могъл да мо-
билизира хората в името на някаква идея, да създаде ей тоя
кръг, който ни липсва. Нашата телевизия, при всичките й пе-
рипетии и всичките сменени директори е за мен загубена кау-
за. Тя продължава да се мотае в своите политически прист-
растия и водовъртежи. Тя няма мисия.
     − Вие някога имали ли сте спорове с Кеворкян?
     − Не. Друг е въпросът, че ми е ставало болно, когато съм
го виждал, знаете неговия импулсивен характер, когато съм го
виждал как попада в капана. Тогава Кеворк губеше чувството си
за мисия, принизяваше се до своя събеседник или до конкретния
факт. В този миг той губеше. Не съм му се обаждал да го крити-
кувам за това, защото съм бил достатъчно мъдър да разбирам,
че това са елементи от играта, че не може тая игра по друг
начин.
     − Не мисля, че беше игра един такъв скандал, който се ра-
зигра между Кеворкян и тогавашния главен редактор на „Ра-
ботническо дело“.
     − Кеворк е противоречива личност. Ако съм аз, никога не
бих влязъл в такъв скандал. Бих намерил начина, по който да обър-
на гръб. А Кево се принизи до уровен, който не е присъщ на него.
     − Значи вие не приемате онази политическа „Всяка не-
деля“?
     − Аз не казвам, че не я приемам. Просто тогава той изне-
вери на себе си. Той почна да влиза в игри, почна да става рупор
на този или онзи. Аз разбирам, че такова беше времето, но голя-
мата мъдрост тогава беше да застанеш в позицията на неут-
ралния човек. Голямото качество на Кеворк е, че в безизходни
ситуации той е намирал позитивното. Той винаги е намирал
конструктивната идея. Един човек, който не успее да я намери
и се поддаде на временното, на страстите, неминуемо губи от
ореола.
     − Помните ли какво написахте в споменика на „Всяка не-
деля“ като „Събеседник по желание“?
     − Мисля, че нищо не съм написал, защото времето из-
тече.
     − Ако трябва днес да напишете нещо, какво ще е то?
     − Бих написал − Кево, гласността започна всъщност с
тебе. Въпреки всичките приказки, които се изприказваха след
1985 година за гласност, у нас тя беше дошла много по-рано.
Кеворк съумя да направи програмата си такава, че общест-
вото да слуша това, което беше много необходимо в онова
време. Съумя да го направи като главен жрец, но сред други-
те жреци. Той ги пусна всичките, създавайки им самочувст-
вие, настроение. Той оставяше разговора открит, а публи-
ката си правеше изводите.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.