English
Deutsch
Русский



















     ТАНЯ МАСАЛИТИНОВА:
     ПОДГОТВИ ПОЧВАТА ЗА ПРОМЯНАТА

     − Г-жо Масалитинова, колко пъти сте участвали в пре-
даването „Всяка неделя“?
     − Бях един път събеседник по желание през 1980 година и
после Кеворк ме покани да направим интервю за Любо Кабакчи-
ев. Тогава ми показа кадри от разговора ни през 1980 година и се
ужаси колко съм остаряла.
     Аз съм близка със съпругата на Любо и тя е с впечатлени-
ето, че непрекъснато отместват актьора Кабакчиев от него-
вото място в изкуството. Вярно е, че Любчо беше партиен
секретар в театъра, но какво можеше да направи той. В мина-
лото на по-изтъкнатите актьори, писатели, художници гле-
даха да им дават звания и постове и по този начин да ги обезо-
ръжат. В такива случаи зъбите престават да бъдат остри.
Любчо беше един деликатен, тактичен и много възпитан чо-
век. Аз не съм чула от него никога груба дума, не съм видяла прос-
ташко поведение. Той беше добър, а това рядко се среща между
актьорите. Мога да си представя, че когато са му предложили
да стане партиен секретар, той не е могъл да откаже. Ако от-
кажеш такова нещо − свършено е с теб. Така беше. Когато не-
щата се промениха, почнаха да го елиминират навсякъде. Даже
на годишнина на театъра негови снимки май че нямаше, а той
толкова игра в Народния театър.
     − Как колегите ви приеха тази ваша изповед?
     − Те много не се интересуват. Никой актьор не ми се оба-
ди тогава. Звъннаха ми обаче съвсем чужди хора.
     − Това е жалко. Толкова ли е силна враждата между ак-
тьорите?
     − Това не е само между актьорите. Знаеш ли какво е меж-
ду лекарите, художниците? Животът ни винаги е бил труден
и всеки гледа да опази мястото си. На Кеворк му прави чест, че
защити паметта на Любо Кабакчиев. „Всяка неделя“ ми беше
едно от любимите предавания и не го изпусках. Във времето,
когато трябваше да се мълчи и не можеше да се говори, това,
което мислим, при Кеворк винаги имаше един подтекст, един
втори пласт под неговите въпроси. Загатваше се за повече от
това, което пита. Времената бяха такива, че директно не се
говореше и ние си изказвахме мненията чрез метафори.
     − Говори се, че повечето актьори са се страхували от Ке-
ворк?
     − Всеки актьор изпитва някакво вълнение и неудобство,
когато е на живо. Между другото, когато ние на живо правих-
ме телевизионен театър, това беше един ужас. Ад! Най-малка-
та грешка, да се появиш не там, където трябва, да стъпиш не
там, където ти е определено, или да изтървеш нещо − всичко
това беше страшно.
     Няма нищо чудно, че актьорите се притесняваха от Ке-
ворк. Той задаваше провокативни въпроси, на които не всеки
колега има дарбата веднага да отговори, да съобрази, да се изка-
же.
     − Вас с кой въпрос ви притесни?
     − Не, при мен беше много интересно. Аз с удоволствие
отидох и не се притеснявах. Първо, защото вярвах на Кеворк,
усещах неговото добро отношение към мен, а и аз много оби-
чам да ме изненадват с такива въпроси. Общо взето, винаги
съобразявам какво да отговоря. Обичам изненадите и на сцена-
та. Човек не може да съобрази какво да отговори само когато е
ядосан. После, като му мине, му идват такива гениални отго-
вори за някой тип, който го е обидил, но вече е късно.
     − След като сте били събеседник по желание сигурно
обажданията са били много?
     − Да, много хора ме поздравиха, а някои колеги ми се оби-
диха, че не съм ги споменала в разговора. Това, да даваш интер-
вюта, е много опасна работа, защото, не дай, Боже, ако някого
пропуснеш, без да искаш... Въобще тогава беше голяма чест да
те поканят за събеседник по желание. Кеворк беше личност мно-
го уважавана, поне от тази част от интелигентното общес-
тво, която аз познавах.
     − В разговора вие сте говорили за баща си, за приятел-
ството ви със Славка Славова...
     − Да, за Славка много говорих. Даже тя ми каза, че съм го-
ворила повече за нея, отколкото за себе си. Аз наистина много я
ценя като човек, като актриса и като приятел...
     − „Всяка неделя“ си имаше доста главоболия. След интер-
вюто с Амосов я спряха.
     − Да, това стана, защото перестройката у нас хем уж се
признаваше, хем я нямаше. Помня, че участвах в едно предава-
не, в което се честваше 100-годишнина на Ленин. Вече беше дош-
ла перестройката. Поканиха ме да изпълня материал от Горки.
В него писателят говори за Ленин много човешки. Тогава ни гле-
даше и един, полковник ли беше, генерал ли беше, не помня точ-
но, и той ни каза: „Абе, перестройка, перестройка, ама си дръж-
те езика зад зъбите.“ У нас фактически нямаше никаква перес-
тройка. Това бяха маймунджулуци, а не перестройка.
Кеворк обаче много смело си позволи да покани Амосов и
стана скандал, а спирането на „Всяка неделя“ беше голям удар
за нас.
     − Как хората на изкуството приеха спирането?
     − Тежко, защото това беше нашият оазис. Предаването
беше много умно и фино направено и то подготвяше една поч-
ва за промяната. Аз смятам, че такива журналисти като Ке-
ворк трябва да има повече. Сега често гледам руската телеви-
зия. Да ви кажа − ние не сме толкова добри като тях. Те имат
блестящи водещи и политически коментатори. Кеворк при-
надлежи към тези журналисти със свободна мисъл, с находчи-
вост, с дар-слово.
     − Мнозина обаче го обвиниха веднага след 10 ноември, че
е загубил своята обективност и е застанал на страната на си-
ните.
     − Има един момент, когато човек трябва да заеме пози-
ции. Ето например аз съм синя, гласувала съм винаги със синя
бюлетина. Кеворк застана на определена позиция и това беше
правилно. Тогава имаше една провокация в самото време и „Всяка
неделя“ беше нашият отдушник.
     − Кои от събеседниците на Кеворк няма да забравите ни-
кога?
     − Славка Славова няма да я забравя не защото ми е прия-
телка, а защото каза много остри и верни неща.
     − Когато участвахте във „Всяка неделя“, носихте ли ня-
какъв талисман за кадем?
     − Нося една гривна, която никога не свалям. Тя ми е пода-
рък от руския артист Толубеев. Той присъства на мой спекта-
къл и след представлението ми я изпрати с един букет цветя.
Не се разделям с нея никога. Изобщо ние сме суеверни хора. Пом-
ните ли как като глупаци седяхме пред телевизорите и слагах-
ме чаши вода, за да ги омагьосват. Просто вярвахме на тези
неща.
     − През 1980 година вие сте написали в споменика на „Вся-
ка неделя“: „Аз съм непоправима оптимистка.“ Днес какво бих-
те казали?
     − Напук на всичко, може би вече не толкова лъчезарно и
толкова усмихнато, но бих казала − вярвам, че нещата ще се
оправят, което ще рече, че съм оптимистка. От дългия си опит
разбрах, че нещата в живота вървят зигзагообразно. Ето сега
както има големи горещини, след това непременно ще дойде зах-
лаждане. Така е и в живота. Една възрастна жена навремето ми
каза: „Ти си художничка и знаеш какво е светлосянката.“ Това е
законът на Рембранд − колкото е по-тъмна сянката, по-ярка е
до нея светлината. Това е неписан закон в живота. И затова не
съм отстъпила от вярата си и оптимизма. Лошото е, че ние се
оказахме не много качествен народ за съжаление. В такива мът-
ни времена винаги на повърхността изплуват боклуците. Но
ще дойде едно избистряне, не е възможно да не дойде.
Често пъти и журналистите поддържат една черна пре-
са − убийства, кланета... Животът не е само това. Има и хуба-
ви неща. Това, което ми харесва в Кеворк, е, че не е журналист
на ефектите, на евтините сензации. Той може да каже нещо
сериозно, глобално, смело. Не е евтин журналист. Сега има мно-
го такива, даже с престиж, но няма да им казвам имената. Ке-
ворк гледа по-надълбоко в нещата и такива водещи като него
трябва да има повече.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.