English
Deutsch
Русский













     СТЕФАН МАВРОДИЕВ:
     ИНТЕРВЮТАТА БЯХА
     ВИД ПРЕДСТАВЛЕНИЯ

     − Г-н Мавродиев, колко пъти сте участвали във „Всяка не-
деля“?
     − Преди 10 ноември един път и след това още веднъж. При
втория път Кеворкян не беше в кадър и даваше парчета от пър-
вото интервю, които за него са били интересни и възлови. Той
така ме провокираше. Преди да се появи „Всяка неделя“, участ-
вах в неговото предаване „Информационен дневник“ по повод
на представления и на филми.
     − Най-важното, което казахте, когато бяхте „Събесед-
ник по желание“?
     − Малко ми е трудно да си спомня, защото, както знаете,
всичко е една импровизация, нямаме предварителни въпроси и
което изстреляш, това остава. Затова нямам ярък спомен. Спо-
менът е в тези, които ме гледат. Е, спомням си, че говорихме за
нещо, което ме вълнува в моята професия − как се стига до ми-
га на истината.
     − С какво се различаваше Стефан Мавродиев в двете ин-
тервюта?
     − Първо беше станал по-възрастен и това добре се вижда-
ше на екрана. Все пак бяха минали седем-осем години. Разбира се,
в първото има нещо много по-наивно и по-романтично, а във
второто се правеше преоценка на много неща. Прочетох и едно
мое стихотворение − „Гневна гротеска 94“, което излезе във
втората ми книжка. То почва така: „По тротоарите коли пос-
ледна мода и кучешки лайна...“ Много остро и саркастично е.
     − „Всяка неделя“ беше едно от най-свободолюбивите пре-
давания.
     − То бе отворено предаване. Градеше се на провокацията, на
личния ти тон към света и живота. Затова беше и интересно.
     − С какво ви провокира Кеворкян?
     − С това, че интервюто почва, а нищо не се знае. Нямах-
ме предварителни уговорки. Ти си като на боксов мач. Като каз-
вам провокация, обаче нямам предвид нещо ехидно, което да те
злепоставя. Говореше се за важни, съществени неща, които са
истината на твоя живот.
     − Помогна ли „Всяка неделя“ на хората от интелигенция-
та?
     − Такова едно предаване помага на всички. То е мостът,
откритият диалог с народа, от който сме. Беше гледано преда-
ване и всички очакваха какво ще се случи. Интервютата бяха
някакъв вид представления.
     − Предполагам, че ролята този път е била вашата собст-
вена, а не чужда?
     − Аз поначало чрез това, което съм играл, намирам начин
да изразя моето лично отношение. Това е едно разтваряне и раз-
голване пред публиката и ти я караш да заиграе заедно с тебе.
     − По времето когато бяхте събеседник, вие се снимахте
в много филми. При второто ви участие във „Всяка неделя“ оба-
че киното едва дишаше.
     − Да, точно тогава бяхме попаднали в един вакуум в кино-
то, и не само в него.
     − Само парите ли са причината да се стигне до този ва-
куум. Не беше ли логична неговата поява?
     − Би трябвало да е логична, но не е. Има измислен евро
пейски модел за финансиране на културата, стига да има
закони и да се спазват. В България нищо не се спазва, няма прави-
ла. Това е големият проблем на тази страна.
     − Приемахте ли политизацията на програмата след 1989
година?
     − То всичко беше политизирано тогава. Какво да я прие-
мам? Това беше една бъркотия, буря в чаша вода.
     − Да, но мнозина обвиняват Кеворкян, че е защитавал са-
мо синята кауза.
     − Няма такова нещо. На този свят има жълти, черни, бе-
ли и червените са индианците, те са много малко. Стига сме се
боядисвали, защото това е нещо страшно. Едно време викахме
бояджии на тия, които поеха пътя на партията, за да се уст-
роят по-добре в живота. И тя им служеше за опорна точка да
размахват лактите си наляво и надясно. Стига с тия цветове,
това е безсмислица, безумие.
     − Имате ли останал някакъв спомен с Кеворкян извън учас-
тието ви във „Всяка неделя“?
     − Ходихме веднъж с него и Дмитрий Иванов в Петрич на
срещи с публиката. Беше много интересно. Кеворкян се беше пре-
върнал в изповедник на хората. Те идваха при него и му говореха
какви нередности стават в техния град, все едно, че той може-
ше да оправи нещата като с магическа пръчка. Отговаряхме на
много трудни и объркани въпроси.
     − Вас за какво ви питаха?
     − За изкуството, естествено. Но хората се интересуват
от всичко − политика, изкуство, спорт. С много добро чувст-
во си спомням за тази среща.
     − Липсваше ли ви „Всяка неделя“, когато я спряха?
     − Определено липсваше. Интелигенцията загуби една част
от нейната трибуна. Загубиха се в телевизията българските
неща. Те сега се опитват да ги възстановят, но е трудно. А ин-
телигенцията е лицето на народа си. Тя сега обаче няма възмож-
ност да го покаже.
     − Какво стана със Стефан Мавродиев? Попадна ли във ва-
куум?
     − Не, вече не сме във вакуум. Разбрахме, че всеки трябва да
се бори самостоятелно. Не може да се чака. Трябва да се работи
и да се действа.
     − Ако днес сте събеседник по желание, какво ще оставите
от вас в споменика на програмата?
     − Бог да пази България!
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.