English
Deutsch
Русский



















     СТЕФАН ЦАНЕВ:
     АКО НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОТКРОВЕН −
     БЪДИ ПОНЕ ЧЕСТЕН ДА МЪЛЧИШ

     − Г-н Цанев, често ли гостувахте във „Всяка неделя“?
     − Десетина и повече пъти. Бях „Събеседник по жела-
ние“, а Кеворкян ме канеше и по повод на мои рецитали и
театрални постановки.
     − Смятате ли, че програмата ви направи по-популя-
рен?
     − Да, дотогава лицето ми беше анонимно.
     − Чувствахте ли се неудобно на стола срещу водещия?
     − Преди да се включат камерите − да. След това заб-
равях къде се намирам. Към мен Кеворкян се държеше като
към съзаклятник.
     − Коя истина той изтръгна за първи път от вас?
     − Трудно ми е да си спомня. Може би защото търсех
начини да кажа публично това, което мисля, не съм чакал да
ми изтръгнат от душата истината.
     − Вероятно след участията ви много хора са ви позд-
равявали или пък упреквали...
     − И едното, и другото. Едни ме поздравяваха едва ли
не като герой, а други ме наричаха луд.
     − Имали ли сте неприятности след участия във „Вся-
ка неделя“?
     − Заплашвали са ме с убийство. Особено след едно учас-
тие към края на 1989 година, когато казах, че ако в Съветс-
кия съюз има демокрация два месеца − съветската империя
ще се разпадне. Тогава някакъв човек ме заплашваше по те-
лефона и с писма, че ще ме убие − мен и децата ми.
     − Вие какво направихте?
     − Отнесох се до МВР − да намерят този човек. Отго-
вориха ми, че и да го намерят, нищо не могат да му напра-
вят. Попитах: А ако ме убие? Отговориха ми: Тогава ще взе-
мем мерки.
     − Слава Богу, вие сте още жив. Бихте ли казали от
днешна гледна точка какво е за вас „Всяка неделя“?
     − Най-голямото публично предизвикателство не са-
мо за онези години. Това беше първото предаване на живо.
Страшно е усещането, че говориш − и в същия миг думите
ти достигат до милиони души. Осъзнах силата на живото
слово, което проечава над цялата страна. Това ме накара да
бъда точен и ясен.
     Във „Всяка неделя“ цареше някаква атмосфера на таен
заговор между журналисти, оператори, работници, режи-
сьори, хората на пулта зад стъклата. След някои от преда-
ванията се прегръщахме.
     − А ако трябва да оприличите програмата с предмет,
кой бихте избрали?
     − Трън в очите на...
     − Защо според вас „Всяка неделя“ се превърна в преда-
ване легенда?
     − Защото спря, преди да стане банално.
     − А как се отнасяте към програмите, които се мъчат
да копират „Всяка неделя“?
     − Всяка епигонство е жалко.
     − Критикували ли сте някога Кеворкян?
     − Да, за това, че прекрати предаването. То щеше да
свърши много работа след 1989 година.
     − Смятате ли, че „Всяка неделя“ беше някакъв оазис в
телевизията преди 1989 година?
     − Да, може би затова го мразеха − някои...
     − Имало ли е нещо, което ви е било забранено да гово-
рите в предаването?
     − Не. Веднъж попитах Кеворкян: Ами ако кажа еди-как-
во си? Той ми отвърна: Не бой се, бате!
     − Имате ли грях към зрителите?
     − Не съм лъгал, но може би имам грях − ако съм накарал
хората да вярват в нещо, в което съм се лъгал.
     − Как реагирахте, когато „Всяка неделя“ беше спира-
на, и правехте ли нещо за нейното връщане на екрана?
     − Реагирах, както повечето хора, с недоволство, но не
мога да се похваля, че съм направил нещо за нейното връща-
не на екрана. В онова време моята публична подкрепа би има-
ла обратен ефект. А може би това е гузно оправдание...
     − Защо според вас Кеворкян си навлече гнева на управ-
ляващите?
     − Покрай всичко друго и заради това, че той показва-
ше на екрана хора, които управляващите мразеха.
     − Кой се страхуваше всъщност от „Всяка неделя“?
     − Нали знаете баснята за бухала и светулката?
     − Как си обяснявате факта, че „Всяка неделя“ толко-
ва години бе предаване № 1?
     − Чисто професионално − предаването беше конст-
руирано строго, ритмично, нервно, нямаше разливане, ня-
маше запълване на времето, нямаше мързел. От друга стра-
на, предлагаше нещо непознато дотогава за българския на-
род: свобода на словото.
     − Казват, че „Всяка неделя“ е била самотно предаване.
     − Твърде самотно. Като всяко свободно нещо.
     − Подкрепяте ли тезата, че „Всяка неделя“ не е била
програма − опозиция на комунистическата власт, а е изли-
зала на екран с благословията от най-висше място?
     − Е, това не знам. Важен е резултатът. Нали знаете,
че Победоносцев е наставлявал Достоевски...
     − Хубаво е това сравнение. А смятате ли, че може да
се повтори феноменалният успех на програмата?
     − Да се повтори − не. Но да се направи нещо необикно-
вено − да. Това няма да е много трудно върху фона на всеоб-
щата сегашна сивота.
     − Добре, но някои твърдят, че времето на „Всяка не-
деля“ е безвъзвратно отминало?
     − Това не е скептицизъм, а може би завист. Или страх.
     − Кога програмата ви допадаше повече − когато беше
чисто културна или когато се смеси с политиката?
     − Културата не може да се отдели от политиката.
Политиката за съжаление винаги гледа да се отдели от кул-
турата.
     − Не смятате ли обаче, че в един момент „Всяка неде-
ля“ стана прекалено политизирана?
     − Тя следваше всеобщото тогавашно мислене.
     − Каква ниша трябва да запълва сега програмата?
     − Чрез едно такова предаване интелектуалците биха
могли да влияят пряко върху обществото. Нещо, което лип-
сва, и това отваря пътя на политическите кариеристи.
     − Липсва ли ви Кеворкян от екрана?
     − Много пъти съм му казвал: Ела да си поговорим пред
камерите − той обаче не ще.
     − Мнозина твърдят, че най-големият връх, постиг-
нат от „Всяка неделя“, е интервюто с Амосов. Според вас
кои са другите върхове?
     − Не мога да определя. Важното е друго: това е свое-
образна антология на личностите от онова време, мнозина
от тях вече не са живи. Кеворкян притежава неоценимо бо-
гатство, което той ревниво крие.
     − Коя от срещите на Кеворкян със събеседниците му
няма да забравите никога?
     − Срещата му с мен.
     − Помните ли какво сте написали като събеседник по
желание в споменика на програмата?
     − Не помня.
     − Добре, но ако днес сте събеседник, какво ще напи-
шете?
     − „Ако не можеш да бъдеш откровен − бъди поне чес-
тен да мълчиш.“
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.