Стефан Цанев

КЕВОРК ВЪВ ФЕЙСБУК НОВО!

Начало » Всяка неделя » 77 свидетелства » Стефан Цанев

СТЕФАН ЦАНЕВ:
АКО НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОТКРОВЕН −
БЪДИ ПОНЕ ЧЕСТЕН ДА МЪЛЧИШ

− Г-н Цанев, често ли гостувахте във „Всяка неделя“?

− Десетина и повече пъти. Бях „Събеседник по жела-

ние“, а Кеворкян ме канеше и по повод на мои рецитали и

театрални постановки.

− Смятате ли, че програмата ви направи по-популя-

рен?

− Да, дотогава лицето ми беше анонимно.

− Чувствахте ли се неудобно на стола срещу водещия?

− Преди да се включат камерите − да. След това заб-

равях къде се намирам. Към мен Кеворкян се държеше като

към съзаклятник.

− Коя истина той изтръгна за първи път от вас?

− Трудно ми е да си спомня. Може би защото търсех

начини да кажа публично това, което мисля, не съм чакал да

ми изтръгнат от душата истината.

− Вероятно след участията ви много хора са ви позд-

равявали или пък упреквали...

− И едното, и другото. Едни ме поздравяваха едва ли

не като герой, а други ме наричаха луд.

− Имали ли сте неприятности след участия във „Вся-

ка неделя“?

− Заплашвали са ме с убийство. Особено след едно учас-

тие към края на 1989 година, когато казах, че ако в Съветс-

кия съюз има демокрация два месеца − съветската империя

ще се разпадне. Тогава някакъв човек ме заплашваше по те-

лефона и с писма, че ще ме убие − мен и децата ми.

− Вие какво направихте?

− Отнесох се до МВР − да намерят този човек. Отго-

вориха ми, че и да го намерят, нищо не могат да му напра-

вят. Попитах: А ако ме убие? Отговориха ми: Тогава ще взе-

мем мерки.

− Слава Богу, вие сте още жив. Бихте ли казали от

днешна гледна точка какво е за вас „Всяка неделя“?

− Най-голямото публично предизвикателство не са-

мо за онези години. Това беше първото предаване на живо.

Страшно е усещането, че говориш − и в същия миг думите

ти достигат до милиони души. Осъзнах силата на живото

слово, което проечава над цялата страна. Това ме накара да

бъда точен и ясен.

Във „Всяка неделя“ цареше някаква атмосфера на таен

заговор между журналисти, оператори, работници, режи-

сьори, хората на пулта зад стъклата. След някои от преда-

ванията се прегръщахме.

− А ако трябва да оприличите програмата с предмет,

кой бихте избрали?

− Трън в очите на...

− Защо според вас „Всяка неделя“ се превърна в преда-

ване легенда?

− Защото спря, преди да стане банално.

− А как се отнасяте към програмите, които се мъчат

да копират „Всяка неделя“?

− Всяка епигонство е жалко.

− Критикували ли сте някога Кеворкян?

− Да, за това, че прекрати предаването. То щеше да

свърши много работа след 1989 година.

− Смятате ли, че „Всяка неделя“ беше някакъв оазис в

телевизията преди 1989 година?

− Да, може би затова го мразеха − някои...

− Имало ли е нещо, което ви е било забранено да гово-

рите в предаването?

− Не. Веднъж попитах Кеворкян: Ами ако кажа еди-как-

во си? Той ми отвърна: Не бой се, бате!

− Имате ли грях към зрителите?

− Не съм лъгал, но може би имам грях − ако съм накарал

хората да вярват в нещо, в което съм се лъгал.

− Как реагирахте, когато „Всяка неделя“ беше спира-

на, и правехте ли нещо за нейното връщане на екрана?

− Реагирах, както повечето хора, с недоволство, но не

мога да се похваля, че съм направил нещо за нейното връща-

не на екрана. В онова време моята публична подкрепа би има-

ла обратен ефект. А може би това е гузно оправдание...

− Защо според вас Кеворкян си навлече гнева на управ-

ляващите?

− Покрай всичко друго и заради това, че той показва-

ше на екрана хора, които управляващите мразеха.

− Кой се страхуваше всъщност от „Всяка неделя“?

− Нали знаете баснята за бухала и светулката?

− Как си обяснявате факта, че „Всяка неделя“ толко-

ва години бе предаване № 1?

− Чисто професионално − предаването беше конст-

руирано строго, ритмично, нервно, нямаше разливане, ня-

маше запълване на времето, нямаше мързел. От друга стра-

на, предлагаше нещо непознато дотогава за българския на-

род: свобода на словото.

− Казват, че „Всяка неделя“ е била самотно предаване.

− Твърде самотно. Като всяко свободно нещо.

− Подкрепяте ли тезата, че „Всяка неделя“ не е била

програма − опозиция на комунистическата власт, а е изли-

зала на екран с благословията от най-висше място?

− Е, това не знам. Важен е резултатът. Нали знаете,

че Победоносцев е наставлявал Достоевски...

− Хубаво е това сравнение. А смятате ли, че може да

се повтори феноменалният успех на програмата?

− Да се повтори − не. Но да се направи нещо необикно-

вено − да. Това няма да е много трудно върху фона на всеоб-

щата сегашна сивота.

− Добре, но някои твърдят, че времето на „Всяка не-

деля“ е безвъзвратно отминало?

− Това не е скептицизъм, а може би завист. Или страх.

− Кога програмата ви допадаше повече − когато беше

чисто културна или когато се смеси с политиката?

− Културата не може да се отдели от политиката.

Политиката за съжаление винаги гледа да се отдели от кул-

турата.

− Не смятате ли обаче, че в един момент „Всяка неде-

ля“ стана прекалено политизирана?

− Тя следваше всеобщото тогавашно мислене.

− Каква ниша трябва да запълва сега програмата?

− Чрез едно такова предаване интелектуалците биха

могли да влияят пряко върху обществото. Нещо, което лип-

сва, и това отваря пътя на политическите кариеристи.

− Липсва ли ви Кеворкян от екрана?

− Много пъти съм му казвал: Ела да си поговорим пред

камерите − той обаче не ще.

− Мнозина твърдят, че най-големият връх, постиг-

нат от „Всяка неделя“, е интервюто с Амосов. Според вас

кои са другите върхове?

− Не мога да определя. Важното е друго: това е свое-

образна антология на личностите от онова време, мнозина

от тях вече не са живи. Кеворкян притежава неоценимо бо-

гатство, което той ревниво крие.

− Коя от срещите на Кеворкян със събеседниците му

няма да забравите никога?

− Срещата му с мен.

− Помните ли какво сте написали като събеседник по

желание в споменика на програмата?

− Не помня.

− Добре, но ако днес сте събеседник, какво ще напи-

шете?

− „Ако не можеш да бъдеш откровен − бъди поне чес-

тен да мълчиш.“

ЛИЧНОСТИ

Събеседник по желание / Гореща линия

© 2006 - 2025 Всички права запазени.