English
Deutsch
Русский



















     СИЛВИЯ ВАЧКОВА:
     ВСИЧКО Е НОРМАЛНО,
     
ВСИЧКО Е ЕСТЕСТВЕНО

     − Г-жо Вачкова, как посрещнахте Григор Вачков след пър-
вото му участие във „Всяка неделя“?
     − Той беше вир-вода, много възбуден и възторжен. Не бе-
ше на себе си. Целият трепереше. Ние вкъщи също бяхме оша-
шавени, защото такова нещо не бяхме виждали. Кеворк го поз-
навахме като журналист, като литературен критик, а тук той
беше в друга светлина. Според мен това беше и най-голямата
му сила. Гришата беше първият гост в „Събеседник по желание“.
     − С телефоните вие ли се оправяхте?
     − Да, хората направо ни подлудиха. Много се ядосваха и
псуваха Кеворк заради един въпрос. На всеки трябваше да обяс-
нявам: „Той го направи с добро чувство, не е искал да го обиди,
да го огорчи, те са приятели. Ето, виждате ли, че Гриша сам се
натискаше да му зададат този въпрос.“ Това беше плюс и за
самия Гриша. Жалкото е, че не доживя да види Мартина като
актриса.
     − Кеворк задава един скандален зрителски въпрос за дъще-
ря ви Мартина. Всъщност той се колебае, но Гришата настоя-
ва да го прочете. „Не се ли срамувате, че дъщеря ви е влязла с
връзки във ВИТИЗ и е заела мястото на някое талантливо де-
те?“ − това пита зрителят. Какво отговори мъжът ви?
     − Гришата беше много възбуден, но каза: „Не знам кога то-
зи зрител е гледал Мартина, за да знае, че тя не е талантлива.
Времето ще покаже. Но аз съм абсолютно сигурен, че тя ще ста-
не актриса!“ Вкъщи той се мъчеше да успокои нас, а ние него.
Беше още дълго нахъсан и все повтаряше: „Казах ли им го, казах
ли им го!“
     − Григор Вачков е имал и други участия?
     − Да, това беше след няколко години, когато Кеворк вече
беше истинска звезда и много велики личности бяха участвали
като негови партньори в „Събеседник по желание“. Втория път
Гришата отиде с още по-голяма радост, с голям кеф. Разбира се,
притеснението си го имаше, защото той е притеснителен и
смяташе, че не умее да говори, пък се оказа, че умее.
     − Тогава за какво говориха?
     − Много фатални неща. Това беше по време на пиесата „Ла-
зарица“, когато Гриша беше много болен. Те го оперираха през
1977 година, всички очакваха да умре, но той прескочи трапа и
оживя. Даже имаше и една прощална „Лазарица“. След операция-
та имаше и една триумфална „Лазарица“. На премиерата пък
Георги Йорданов каза, че пиесата е нещо изключително и тряб-
ва да се снима на видео. Тъкмо беше създадено „Българско видео“,
но докато се организират хората, нищо не успяха да заснемат.
И чест му прави на Кеворк, че той остави единствените засне-
ти кадри от този уникален спектакъл, макар и само минутка
или две от финала на „Лазарица“ в предаването си.
     В интервюто говориха за здравето на Гриша. Той вече бе-
ше много съсипан, всичко му се беше отразило. Тогава Кеворк го
попита: „Абе, какво е това твоето чудо?“ и той каза: „Стра-
шен късмет имам. Просто ме е страх да го казвам, но имам чув-
ството, че във всичко ми върви.“ Тогава Кеворк почука на дърво
и каза: „Мълчи, мълчи, да не предизвикваме съдбата.“ Гришата
винаги казваше, че има Господ да го пази. Разчитайки на този
негов късмет, аз трябваше да реша дали да се оперира, защото
лекарите казаха, че не гарантират, че ще оживее.
     − Вие също сте участвали във „Всяка неделя“?
     − Да, но аз не бях събеседник по желание на публиката, а
събеседник по желание на Кеворк. Той беше замислил да кани съп-
руги на известни починали личности. Първата беше жената на
Гунди, а втората бях аз. От една страна, много се зарадвах на
поканата, а от друга − никога не бях говорила на живо, макар че
някога и артистка исках да ставам. Щом доближах до сцената
обаче, устата ми пресъхваше и дума не можех да кажа. Смятах,
че ще се парализирам, и предупредих Кеворк. Но той ми вдъхна
спокойствие. Аз направо го боготворя. Мисля, че и той има добро
чувство към мен. Много хора даже ми казаха, че се е чувствало и
в самото предаване. После, като го гледах на запис, не можех да
повярвам, че така спокойно съм говорила и че е станало толкова
хубаво. Беше истинско.
     − Вие тогава просълзихте ли се, както сега?
     − Да, да. И то се просълзявам главно от хубави неща, хуба-
ви спомени, от внимание на хора, от доброта. Когато почина
Гришата, аз изобщо не плаках и месеци след това не можех да
плача. Но винаги мога да се просълзя от една топла дума. В на-
шия разговор с Кеворк всичко беше много светло. Не се превър-
на в някакъв реквием или панихида. Аз цялата сияех и разказвах.
     − Най-интересното, което казахте?
     − Гришата почина на втората седмица от снимките на
филма „Мера според мера“. Прави чест на Дюлгеров, че запази
този материал, въпреки че съсипа основната линия на филма.
Ролята на Гришата беше една от главните − Постол войвода.
Дюлгеров запази, макар и само две сцени с Гриша, за да остане
този последен, и според Дюлгера − направо гениален материал.
Гришата цялата вечер разказваше как ще стане нещо страшно
и целият настръхваше. Тогава разкрих на Кеворк как съм помог-
нала да продължат снимките без Гриша, като му намерих дуб-
льор. Този „двойник“ го срещнахме при едно наше пътуване. Ние
много пътувахме с Иван Стоянович и Ани Бакалова. Бяхме близ-
ки и ходихме до Ахтопол в артистичното гето. На връщане с
колата тръгнахме из Родопите и отидохме в Триград. Там, нас-
ред селото, едни военни се хвърлиха, както винаги, върху Гриша-
та и му казаха: „Ти знаеш ли, че и тук си имаме Митко Бомба-
та.“ Отидоха до заставата и доведоха един капитан. Много мил,
свит човек. Копие на Гришата. Имаме даже снимка, която Ке-
ворк показа. Този човек много добре се справи във филма. Отда-
леч го снимаха, след това даже имаше кадър в профил с осветено
едно око. Беше страхотно.
     А другият случай, който разказах на Кеворк, беше за Ме-
тоди Андонов. Няколко дни преди Методи да почине, беше у
дома и разказваше какви планове има, а Гриша каза: „Ох, аз вече
нямам сили, струва ми се, че каквото съм можал, съм направил,
изморен съм.“ След тези думи Методи рипна и извика: „Напро-
тив! Аз чувствам, че сега почвам да живея. Пълен съм с енергия!“
     − Преди да почнем интервюто, вие направихте едно мно-
го интересно сравнение между Кеворк и героя на Григор Вачков
в „Мера според мера“.
     − Да, така е. Много страдам, че Кеворк не се появява, и
мисля, че на всички ни липсва. Тези момчета, които сега са във
„Всяка неделя“, са приятни, но колкото и да са ми приятни, то-
ва е все едно сега след Гриша някой да дойде и да играе „Лазари-
ца“. Кеворк се запази като професионалист и продължава да съз-
дава нещо, което много се гледа. Като изчезна, създаде още по-
голям ореол около себе си. Направих паралела с героя на Гриша,
защото и той изчезва, и се крие, и никой не го знае къде е. Сега е
същото с това изчезване на Кеворк. Аз просто мечтая да го зър-
на отнякъде, за секунда да го пипна. Чуваш му гласа, а не можеш
да го видиш.
     − Как завършихте разговора си с Кеворк?
     − С любим израз на Гриша: „Всичко е нормално, всичко е
естествено.“ Просто това обичаше да казва, да оправдава все-
ки, да се помъчи да влезе в положението на всеки. За него и лошо-
то беше нормално, и злобата, и завистта са нормални.
     − Къде щеше да бъде днес Григор Вачков, ако беше жив?
     − Това е въпрос, който много често сме обсъждали вкъщи.
Той не беше политикан, не ходеше по събрания, макар че беше
член на партията. Беше горд и щастлив, че тази чест му е нап-
равена. Той е бил едно бедно момче, дошло от село с куфар, пълен
с хляб, и затова смяташе, че партията му е дала всичко. Ако не
била тя, нямало да стане актьор. Още повече, знаете, че актьо-
рите са любимците на всяка власт. Той беше много почтен и
честен човек. Сигурна съм, че в началото би тръгнал на митин-
гите за борба, за демокрация, за свобода, веднъж, два пъти да
говори. Той умееше да завладява хората. Много скоро обаче би се
отдръпнал, защото имаше невероятното чувство да усеща къ-
де има фалш, къде има театралност, и щеше да се оттегли и да
си гледа филмите, театъра и болестта.
     − Но и него са го поделяли политически, и то след смърт-
та му.
     − Да, беше много неприятно. По време на предизборната
кампания разбрахме, че в Партийния дом е имало цяла вечер, ко-
ято е минала под името на Гриша. Стефчо Данаилов говорил за
Гриша, който би стоял на страната на БСП, а в същото време
аз и Мартина бяхме по сините митинги. Славчо Пеев пък на друга
среща казвал, че Гришата щял да бъде член на АСП. Мисля, че не
бива така да се говори за мъртъв човек, тъй като никой не може
да знае точно къде би бил той сега.
     − А какво според вас би написал днес Григор Вачков в спо-
меника на „Всяка неделя“?
     − Мисля, че първо много щеше да страда от тази конфрон-
тация и сигурно щеше да каже: „Обичайте се, дайте да се обеди-
ним и стига сме псували това или онова правителство, стига
сме викали „Долу!“ и „Горе!“. Дайте да се напънем, да работим и
да спасим нашата хубава страна.“ Сигурно щеше да го каже много
по-силно и по-хубаво, но сто на сто това щеше да е основното.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.