English
Deutsch
Русский



















     РОСИЦА БАТАЛОВА:
     НЯКОИ СТРАДАХА, ЧЕ НЕ БЯХА КАНЕНИ

     − Г-жо Баталова, броили ли сте някога колко пъти сте
участвали във „Всяка неделя“?
     − Да, броила съм ги. В „Събеседник по желание“ беше първото
ми участие, след това имах още четири други. Те бяха свързани с
Мими Балканска, с Музикалния театър, с диригентската ми рабо-
та. В „Събеседник по желание“ участвах на 2 март 1980 година.
     − Помните и датата?!
     − Аз имам тази дарба да помня много и освен това ми е
останало едно завещание от моя баща − да си записвам по-важ-
ните неща. Предаването „Всяка неделя“ беше страшно прес-
тижно. Цялата културна общественост, пък и всички телеви-
зионни зрители бяха винаги развълнувани в неделния ден. И в
най-големите и най-малките градове, а и в селата се интересу-
ваха от него. Не бих желала да изглежда, че правя комплименти
на г-н Кеворкян, но ми се струва, че личността на водещия, не-
говата ерудиция, всичко това е особено важно не само за да бъде
привлечено вниманието на зрителите, а да се създаде обликът
на предаването, да се обединят хората в единомислие. Всъщност
мислите на Кеворк Кеворкян обединяваха хората. Той има тази
вътрешна сила да бъде не само голям телевизионен журналист,
но и един много очарователен водещ. Човек, който умее и знае
как да контактува с хората. Повтарям − нямам намерение да
вадя дивиденти от тези мои думи и нямам и такива възмож-
ности. Аз си спомням много добре първия ми контакт с Кеворк
Кеворкян и ако вие желаете, може да ви го разкажа.
     − Разбира се.
     − Една седмица преди този прословут 2 март ми се обадиха
от предаването и казаха, че Кеворкян ме кани в „Събеседник по же-
лание“. Аз отказах категорично. Попитаха ме защо и аз им обяс-
них, че се притеснявам. Имам, струва ми се, дар слово, но се при-
теснявам от въпросите и от начина, по който той си прави пре-
даването. Кеворкян беше винаги много проникновен, проникваше
в мислите на хората, в сърцата, в емоциите, в чувствата и прово-
кираше много интересни преживявания у този, който е пред ка-
мерата. Те ми казаха, че съм първият човек, който отказва. Мина-
ха два-три дена. Аз вече се успокоих, защото си казах: „Няма да има
предаване.“ Но пак ми се обадиха по телефона. Лично Кеворкян ис-
кал да говори с мен. Аз щях да падна от стола от изненада. Изобщо
не го познавах, а той ми заговори направо на име: „Ама, Росица, как
може да се отказвате от това предаване. Аз настоявам вие да дой-
дете.“ Като чух гласа му, разбрах, че нямах друг избор. Имах чувс-
твото, че бях привлечена от него, и се съгласих.
     Аз тогава бях доста угнетена, тъй като няколко месеца
преди това беше починала майка ми. Личност, на която много
държах в моя живот. Бях в траур. Чудех се какво да облека, за да
изглеждам добре на телевизията. Сложих един тъмен тоалет,
гримираха ме, но се чувствах ужасно притеснена. Малко преди
да вляза в студиото, мина покрай мен тонрежисьорът на пре-
даването Глушков и ми каза: „Роси, дръж се, не се притеснявай.“
Като отворих вратата на студиото, за пръв път в жи-
вота си видях Кеворк на живо. Той много любезно ме посрещна.
В това време вървеше видео. Като седнах, той видя, че съм изп-
лашена. Попита ме как съм. Отговорих му, че съм добре, но го
помолих да ми каже първия въпрос, за да се съсредоточа в него.
Той ми отказа, защото го интересували моите реакции. В след-
ващия миг каза: „Включваме“ и в този момент видях един много
приятен човек срещу мен. Някои казваха, че бил строг, други −
че се заяждал, но аз видях очите на Кеворк Кеворкян. Нещо топ-
ло имаше в тях. Той ме погледна много сърдечно и ме предразпо-
ложи. Имах чувството, че на всички въпроси мога да отговоря.
Разбира се, малко се позапънах тук-таме. Беше интересен обаче
финалният въпрос. Тогава бях съвсем успокоена и непрекъснато
гледах Кеворк в очите, защото се страхувах да погледна в каме-
рата. Почувствах, че има контакт между нас.
     − Какъв беше последният въпрос?
     − Попита ме − Ако застанете пред оркестъра на Караян,
как ще се чувствате? Трябваше да отговоря нещо и веднага ми
дойде на ум следното − Ще мисля първо за България, за това, че
съм българка, и за това как трябва да се представя. Въпреки че
ми се струва, че никога няма да застана пред този оркестър. Аз
никога не съм била мегаломан в моята професия. Винаги съм смя-
тала, че колкото по-скромен е един ръководител и диригент,
толкова повече ще му върви в работата.
     Като излязох от телевизията след предаването, не ми се
отиваше вкъщи. Имах желание да се завъртя около Кеворк, да го
видя, да го чуя, да каже някакви впечатления. По-късно разбрах, че
той е останал много доволен от разговора ни и след това ме пока-
ни още четири пъти. Иначе в живота не съм имала никакви кон-
такти с него. Като отидох обаче след второто ми участие в бю-
фета на Музикалния театър, ми казаха: „Ето я Росица, човека на
Кеворк.“ Това беше абсолютна глупост. Изобщо не съм била човек
на Кеворк. Аз не зная дори къде му е къщата. И до днес да съм имала
пет или шест срещи с него, и то случайно, в някое заведение или на
улицата. Винаги ми е целувал ръка и е бил много внимателен. Баща-
та на съпругата му се оказа старозагорец като мен, нейните роди-
тели познаваха моите, но това го разбрах по-късно.
     − Какво ставаше след участията ви?
     − Обаждаха ми се много близки, приятели и много непоз-
нати хора. Имаше и такива, които бяха негативно настроени
и към него, и към мен. Тогава бях доста по-млада и имиджът ми
беше друг. Сега се промени.
     − Към добро?
     − Разбира се, към добро. Станах доста по-популярна. И пре-
ди участията си във „Всяка неделя“ имах известна популярност,
медиите ми обръщаха внимание, но появата ми във „Всяка неде-
ля“ беше за мен голяма чест. Направи ми впечатление, че Кеворк,
който не е музикант, ми задаваше въпроси, с които ме накара да
мисля, че той има една много широка култура.
     − Какво е за вас „Всяка неделя“?
     − Това е едно от най-интересните предавания на телеви-
зията. Мисля, че нивото, популярността и имиджът, който
Кеворк беше създал на това предаване и на телевизията, не се е
повторило досега. Той канеше хора, които имаха различно мис-
лене, канеше и други, които изповядваха мислите и позициите
на времето, но той имаше зад кадър едно свое отношение, кое-
то личеше.
     − Някои казват, че това е предаване легенда.
     − Разбира се. Това е едно незабравимо предаване. На мен и на
много почитатели не им е приятно, че Кеворк е в глуха улица.
     − Коя е истината, която Кеворкян изтръгна от вас?
     − Такава истина, която да съм крила, не съм имала. Но той
умееше да изтръгва искреността на хората. Те пред него ста-
ваха искрени. Умееше да ги предразполага.
     − Кои събеседници си спомняте най-добре?
     − Помня Блага Димитрова, Никола Гюзелев, Николай Гяуров,
Асен Найденов, Гена Димитрова, Николай Хайтов, много хора са.
     − Ако направим паралел между вашата личност тогава,
когато бяхте събеседник по желание, и сега − кога по-лесно раз-
махвахте палката?
     − Моля да ме извините, но думата размахване на палката
аз не я приемам.
     − Простете, аз съм дилетант.
     − Не, просто думата „размахва“ съдържа нещо властно, а
аз с палката съм се старала да убедя хората в моята интерпре-
тация. Старала съм се да обединявам хората и да ги подчиня
художествено на моята мисъл. Аз сега имам по-голяма творчес-
ка смелост, повече позиции в обществото и най-важното − след
като по собствено желание напуснах Музикалния театър пре-
ди години, се чувствам и освободена от всякакъв вид конюнк-
тури. Мога да кажа, че говоря по-свободно и съм по-уверена на
диригентския пулт. Във всеки случай онзи тласък, който ми да-
де Кеворк, много ми помогна.
     − Сега, ако ви поканят във „Всяка неделя“, какво бихте ка-
зали?
     − Че такива предавания ми липсват. Искам да има такива
журналисти, които да предразполагат хората.
     − Коя е най-несправедливата критика, отправяна към пре-
даването?
     − Мисля, че несправедливо беше упрекван Кеворк, че кани
само свои любимци и хора, които харесва. Няма журналист, ня-
ма човек, който да няма своите предпочитания. Много хора, ко-
ито не бяха поканени от него, страдаха. И това не беше случай-
но. Те страдаха, защото предаването беше хубаво.
     − Как реагирахте, когато спряха „Всяка неделя“?
     − Как да реагирам? С мои близки си споделяхме, че ни липс-
ва това предаване. Аз и до днес не знам каква точно е причината
за спирането. Предполагам, че силната личност на Кеворк Ке-
воркян беше обект на завист.
     − Носили ли сте някога талисман в студиото на „Всяка
неделя“?
     − Аз съм религиозна, но не съм суеверна. С талисмани не се
занимавам.
     − Кога програмата ви харесваше повече − когато беше чис-
то културна или когато се политизира?
     − Аз съм човек, който е против политиката. Затова прог-
рамата ми харесваше, когато беше културна. Но мога да ви кажа,
че и политиците съм слушала с интерес, защото и те се разгол-
ваха в предаването. Иначе политиката не ме интересува. Пред-
почитам да си седна пред пианото, да си отворя партитурите...
Аз не се политизирах. Не се лашках от един полюс към друг. Гледах
на политиката като на един театър, който ме забавляваше.
     − Вие сте участвали и в много други предавания на теле-
визията...
     − Да, канили са ме, но не ми е приятно, когато се сещат
само на 8 март и гледат на мен като на бяла лястовица. Вярно е,
че съм в една професия, в която жените малко се изявяват, но
искам да ме поставят на равни начала с мъжете в работата ми.
Нещата не опират до това дали си жена, или си мъж, а дали мо-
жеш, или не. Аз имам много пречки в работата си. Не свикнах да
ги преодолявам. В автобиографичната ми книга тези пречки ги
нарекох − „препъващи камъни“. Мъча се обаче да забравям онези,
които са ми направили злини и лоши неща, въпреки че ми е много
трудно. По природа съм раним човек. Преживявам и неуредици-
те, и дилетантщината, и непознаването на традициите в му-
зикалното изкуство. Мразя самонадеяните хора и тези, които
не работят и разчитат на външните ефекти в работата си.
Както казва моят професор Марин Големинов: „Хванал палка-
та, вее перчем и фрак, а няма минимум теоретични познания.“
 
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.