English
Deutsch
Русский



















     РАДОЙ РАЛИН:
     
В КЕВОРКЯН ИМА НЕЩО МАГИЧНО

     − Г-н Ралин, помните ли колко пъти сте участвали във
„Всяка неделя“?
     − Не помня колко пъти, но помня самите участия. Не са
малко. Това е едно предаване, в което човек чувства, че може
свободно да се изяви, да каже това, което другаде няма да го на-
печатат. Кеворк Кеворкян е от моя роден град Сливен. Там са
издавани първите списания, първият вестник „Република“, има-
ло е един буден културен дух. Първият поет Добри Чинтулов
е от Сливен, първата поетеса Багряна − също, Сава Доброплод-
ни и Васил Гендов − и те.
     − Кеворкян е имал неприятности, след като вие сте ко-
ментирали една от изложбите на Борис Димовски. Помните
ли какво стана тогава?
     − Сигурно е имал неприятности, но на мен нищо не ми е
казвал, не се е оплаквал, че се го разкарвали.
     − Вие какво казахте тогава?
     − Не помня точно, трябва да го намеря. Самият Кевор-
кян си носеше своето плуралистично начало. Той винаги взема-
ше от различни хора различни мнения, предизвикваше ги към из-
поведи, за да издири истината. Той беше разбрал, че истината
не може да бъде само от едната или от другата страна. Това
пак ще докара до полюсност, пак ще докара до класовост. Ке-
воркян караше хората да се отпуснат, да се почувстват при-
ласкани, макар и за няколко минути. Той беше не само журна-
лист, той беше политик в онова време, без да определя принад-
лежността си към някое движение.
     − От вас каква истина успя да изтръгне?
     − Неудобно ми е за себе си да го кажа. Ще звучи като хвал-
ба. Тогава например името на Милчо Левиев забраняваха да се
спомене. Защитил съм някой и съм повдигнал някои истини, ко-
ито са били трън в очите на хората, но ми е неудобно да говоря
за това.
     − Вие по-смел ли бяхте, та си позволявахте да говорите
тези неща?
     − Вижте, ако кажа, че съм бил по-смел, това ще бъде пак
едно изтъкване на личната заслуга. Какъв съм бил, не знам, аз ве-
че съм забравил. Каквото е било, да го хвърлим в морето. Но ис-
тината е, че в тоталитаризма всеки се пазеше, защото това
беше инстинкт за самосъхранение. Тогава хората гледаха да оце-
леят и духовно най-вече.
     − Какво е за вас „Всяка неделя“?
     − Кеворкян по време на най-големите пристрастия и най-
голямото сектантство каза: „Чакайте, има различни хора в та-
зи страна, има и македонци, има и национален въпрос, има мо-
нархисти.“ Той накара много хора с различни позиции да пресе-
ят собствените си разбирания. Той стана като един озонатор
на нашето време. Страшно помогна на нашия десетоноемврийс-
ки подем.
     − След 10 ноември обаче обвиниха Кеворкян, че е защита-
вал само синята кауза.
     − Не е вярно това. Той покани медицинската сестра на
Тодор Живков − Ани Младенова, имаше и други, и то погледна-
ти от човешката им страна. Хората, които са виновни за ка-
тастрофата, ги беше страх от „Всяка неделя“, както ги беше
страх от съд.
     − Как изживяхте спирането на „Всяка неделя“?
     − Аз сътрудничех в списанието „Всяка неделя“. Благодаре-
ние на него направих цяла стихосбирка „Ескимоски плаж“, напи-
сах цяла книга с фейлетони „Утешенията на Васил Чертовенс-
ки“. Аз не заех съзнателно никакъв пост. Предлагаха ми да стана
народен представител, отдолу ми издигнаха кандидатурата,
но не исках. Знаех, че няма по-голямо служене на народа от твор-
чеството. А когато ти дадат възможност и трибуна да се из-
кажеш, това ти е достатъчно.
     − Кой въпрос на Кеворкян няма да забравите никога?
     − Кеворк се стремеше да намери гвоздея на деня, винаги да
изтръгне актуалното. Лично аз няма какво да лъжа, туй си е
самата истина − за 40-годишната си работа ми сложиха пен-
сия, по-малка от на чистачка. Имаше месеци, в които при без-
работен син и безработна снаха, се издържах от хонорарите на
„Всяка неделя“. Точно така беше. Даже Кеворкян ме канеше да
правим, не знам как му хрумна това заглавие, „Ненадейности“, в
неговото радио „Сигнал плюс“. Всеки ден нещо измисляха наши-
те политици − повишават цени, увеличават се убийствата и
никой не излезе да каже: „Аз си подавам оставката.“
     − Какво ставаше след вашите участия?
     − Понеже аз се движа само с трамваи и рейсове, хората ме
поздравяваха. Даже после ме питаха защо спря предаването.
     − А критики имаше ли?
     − Имаше злостни нападки, когато защитих наклеветения
филм на Малина Томова − „Гори, гори огънче“. Аз припомних за
една целокупна практика на сектантите у нас − да отричат
Яворов, да отричат след това и Фурнаджиев, и Разцветников.
Всеки човек, който дръзне да се изяви като личност и позиция,
те го изкарваха враг. Яворов писал много хубаво в първия си пе-
риод, защото тогава бил с по-социални разбирания. Но тези хо-
ра, които го казват, не знаят, че един поет принадлежи на це-
лия свят, на цялото отечество и на всички хора. Не може той
да задоволява исканията на някоя групировка и фракция. Тогава
няма да имаме изкуство.
     − Кой беше против „Всяка неделя“?
     − Завистници бяха, некадърниците. Опитаха се толкова хо-
ра да правят програмата, но „Всяка неделя“ не е същата, защото
лицето на Кеворкян не се явява. Някои разясняваха като инст-
руктори, други разпитваха като следователи. Не ща да казвам
имената им, за да не натъжавам съпругите и децата им. Кевор-
кян и с погледа си, с усмивката си, с жестовете си, създаваше впе-
чатление на твой събеседник, който те респектира да не го лъ-
жеш. Налага се в този тежък момент той пак да се явява.
     − Кои събеседници няма да забравите никога?
     − Генерал Стойчев, вече стар, помъдрял човек. Той някол-
ко месеца след участието си умря. Кеворкян обаче успя да изра-
зи със своето поведение почитта на целия народ. Той му каза, че
има най-голямата награда от живота − дълголетието, и го по-
пита как го постига. Генералът откри истинските причини и
каза: „Живял съм като обикновен човек, но малко по-разумно.“
Помня и много от тези хора, участвали в съпротивата.
Едни бяха осъзнали, други не, своите грешки и заблуди. Но Ке-
воркян успя да направи разговора елегичен и да събуди размисъл
у всеки. Да се повтори стихът на Христо Радевски − „Де е сми-
сълът, де е целта?“
Голям риск беше Кеворкян да ме извика в едно време, кога-
то даже вестниците не ме печатаха. Бях безработен, в едно по-
ложение, в което бях действително черна овца.
     − Борис Димовски ми каза, че двамата сте били „белязани
атоми“.
     − Дали сме били атоми или фантоми за някои, не знам. Бях-
ме нежелани.
     − Вие лично страхувахте ли се някога след участията си
във „Всяка неделя“?
     − Ще бъде неестествено да кажа, че страх е имало, защо-
то Кеворкян не ме викаше, както викаха в Иран нелегалните
секретари на компартията да признават, че са шпиони. Напро-
тив, викаше ме на един разговор с уважение, с вяра, че няма да
изложа и себе си, и него, и че ще кажа нещо, което хората очак-
ват да чуят. Ето нӚ, при първото си излизане на екрана казах
един стих от Вазов − „България цяла сега нази гледа“, защото
чувствах този момент, както един опълченец, който е бил в
битка. Аз се вълнувах много. Не бях се готвил и не бях ровил то-
зи или онзи поет. Вазов ми хрумна в момента. След моето учас-
тие ме срещнаха много хора и никой за никоя моя книга или филм
не ме е разпитвал така, както за тези предавания.
В Кеворкян има нещо магично, когато изправи хората пред
себе си. Това идва от нещо необяснимо. В него има много човеш-
ко излъчване, едно съвременно апостолство. Помня, че когато
заболя Иван Радоев, той се грижи за него, помагаше да се наме-
рят пари, лекарства, издаде му стихосбирка. И не само към него,
а и към други закъсали хора винаги е бил човечен. Същото напра-
ви и с Константин Павлов. И докато другите трупаха капи-
тали, той трупаше приятелства и уважения. Това е най-голе-
мият капитал за един човек.
     − Носили ли сте някога талисман за кадем в студиото на
„Всяка неделя“?
     − Не, никога. За нас, сливенците, има един кадем, който
младите мъже си носят, жените − другия кадем.
     − Помните ли какво сте написали в споменика на „Всяка
неделя“ като събеседник по желание?
     − Уви, и това не помня, защото винаги мисълта ми е зае-
та с това, което правя в момента. Обичам експлозивно, това,
което в момента ми е на сърцето, да го кажа.
     − Ако днес сте събеседник по желание, какво ще напише-
те?
     − Дай, Боже, на България, а и на всички хора по света, кои-
то създават култура, такива хора като Кеворк Кеворкян. Една
телевизия не трябва да бъде само национална, а всесветска, за
да пробива път навсякъде. Кеворкян наистина създаде една все-
мирна българска телевизия. Той е неповторим.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.