работен син и безработна снаха, се издържах от хонорарите на

„Всяка неделя“. Точно така беше. Даже Кеворкян ме канеше да

правим, не знам как му хрумна това заглавие, „Ненадейности“, в

неговото радио „Сигнал плюс“. Всеки ден нещо измисляха наши-

те политици − повишават цени, увеличават се убийствата и

никой не излезе да каже: „Аз си подавам оставката.“

     − Какво ставаше след вашите участия?

     − Понеже аз се движа само с трамваи и рейсове, хората ме

поздравяваха. Даже после ме питаха защо спря предаването.

     − А критики имаше ли?

     − Имаше злостни нападки, когато защитих наклеветения

филм на Малина Томова − „Гори, гори огънче“. Аз припомних за

една целокупна практика на сектантите у нас − да отричат

Яворов, да отричат след това и Фурнаджиев, и Разцветников.

Всеки човек, който дръзне да се изяви като личност и позиция,

те го изкарваха враг. Яворов писал много хубаво в първия си пе-

риод, защото тогава бил с по-социални разбирания. Но тези хо-

ра, които го казват, не знаят, че един поет принадлежи на це-

лия свят, на цялото отечество и на всички хора. Не може той

да задоволява исканията на някоя групировка и фракция. Тогава

няма да имаме изкуство.

     − Кой беше против „Всяка неделя“?

     − Завистници бяха, некадърниците. Опитаха се толкова хо-

ра да правят програмата, но „Всяка неделя“ не е същата, защото

лицето на Кеворкян не се явява. Някои разясняваха като инст-

руктори, други разпитваха като следователи. Не ща да казвам

имената им, за да не натъжавам съпругите и децата им. Кевор-

кян и с погледа си, с усмивката си, с жестовете си, създаваше впе-

чатление на твой събеседник, който те респектира да не го лъ-

жеш. Налага се в този тежък момент той пак да се явява.

     − Кои събеседници няма да забравите никога?

     − Генерал Стойчев, вече стар, помъдрял човек. Той някол-

ко месеца след участието си умря. Кеворкян обаче успя да изра-

зи със своето поведение почитта на целия народ. Той му каза, че

има най-голямата награда от живота − дълголетието, и го по-

пита как го постига. Генералът откри истинските причини и

каза: „Живял съм като обикновен човек, но малко по-разумно.“