лъжат. Това не става.
мир Живков. Проучих делото и се оказа, че той тогава не е
бил там.
питаха: „Ти луд ли си?“. Аз например никога нямаше да зная,
от февруари 1989 година съм следен заедно с Едвин Сугарев.
Обичам иронията, но за мен това е срамно и обидно.
за у Блага и че се подслушва това, което говорим. С Блага и
Данчо ни свързваше много дълга дружба.
Съдбата ми е отреждала доста интересни неща. На мен
които не съм участвал. Рецензент съм и на единствената кни-
га на Петър Стоянов.
− Още от времето, когато беше литературен критик.
вение. Кеворкян за мен е личност. Сега обаче се опитват да
тата. Аз не приемам и тези паради на Нешка Робева, Свет-
лин Русев и тия, и ония. Те нямаха нищо общо с промяната в
България. Тази промяна настъпваше в цяла Източна Европа.
ветници, нямаше да го има и сегашния свят.
− Не. Той е от Сливен и там щеше да му бъде зле. Опоз-
нах всички райони на България, след като станах министър
на правосъдието. В Сливен тогава щяха да го смачкат. Прос-
то Кеворк Кеворкян нямаше да го има!
− Кое е най-страшното нещо, видяно от вас като ми-
нистър на правосъдието?
− Министърът на правосъдието трябва да е абсолют-
но независим. Ако пречиш на играта на правосъдието, в Бъл-
гария винаги се е плащало. Аз знаех риска си. Когато ме запи-
таха, след като положих клетва като министър, какво ис-
кам, заявих − Веднага да се махне синята лампа, никакви боди-
гардове и до края на моя период аз действително се возих на
„Хюндай“ и без охрана.
− Не се ли страхувахте?
− Присъщо е на нормалния човек усещането за страх,
но не трябва да го показваш.
− Кога корупцията в правосъдието беше по-голяма −
преди 10 ноември или сега?
− Сега.
− В какво се състои?
− Не рискувам да кажа. Иван Григоров се опитва да спо-
ри с мен какво значи рекет и дали го има, или няма. Но кажете
ми, съществува ли нормален човек, който да се съмнява, че
има рекет, че има изнудване. Това са ужасни неща, които ако
българското общество търпи и не се бори с тях, е загубено.
В Съдебната палата има един много интересен лозунг
на латински − Правосъдието − основа на държавата. Сега оба-
че различни хора се опитват да превърнат правосъдието в
оръдие на определени политически партии.
− Защо нямаше рекет по тоталитарно време?
− Всяка диктатура има недостатъци, но и преимущес-
тва. Тя плаши хората. Винаги съм твърдял, че Тодор Живков
е прост, но хитър селянин. Например той правеше нещо мно-
го елементарно − Вие сте мошеник, но мой мошеник. Иванчо
гърми сръндака, а вие мълчите. За това ви пращам посланик в
Замбия.
Знаете ли, че единственият бивш министър на право-
съдието, който съм отказал да приема и се гордея с това, бе-
ше безсмъртната Светла Даскалова? Не я приемах, защото
беше глупава. Тя стоя 25 или 30 години и подписваше мръсо-
тиите на Ярослав Радев.
− Има ли дело, за което вие лично да съжалявате?
− Като адвокат имам стаж 42 години и мога да ви кажа,
че най-страшното е да продадеш клиента си. Сигурно никой
няма да ми повярва, но се е случвало само веднъж някой да ми
предлага пари, за да предам клиента си. Нищо не се получи,
защото беше сбъркал адреса. Арестуваха този, който се опи-
та да ме подкупи.
Имам много случаи, за които съжалявам. Първо, когато
са ме мамили, второ, когато съм вярвал на съдията, и трето,
когато съм очаквал доказателство, а то не е идвало. Аз съм
адвокатът с най-много дела, по които е искана смъртна при-
съда, и съм горд, че са малко защитаваните от мен, осъдени
на смърт.
Вижте, ще ви кажа нещо, в което се убедих от моята
практика − един адвокат не може да бъде нормален човек, ако
спи нормално.
− Какво ви даде „Всяка неделя“?
− Във „Всяка неделя“ не се канеше всеки. Разговорът ми с
Кеворкян беше свободен и той позволи за онова време остри
мисли. Още тогава заявих, че Семейният кодекс е недоносче.
− Какво загуби зрителят, когато спряха „Всяка неде-
ля“?
− Загуби много неща. След като спряха програмата, про-
мяната вече назряваше, а „Всяка неделя“ беше отдушник. Се-
га Българската телевизия е нищо. Гледам половин час нови-
ните, вземам душ и отивам да чета роман. „Всяка неделя“
може отново да се възроди, но не с мачовете от Италия, а с
разговори с хора разнолики. Крайно време е да се разбере, че не
може да има култура, която да е политическа.
− Ако днес сте събеседник по желание, какво ще напи-
шете в споменика на „Всяка неделя“?
− Браво за куража в трудното време, въпреки всички
мръсотии, които се изсипаха върху теб, Кеворк!
