English
Deutsch
Русский



















     НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ:
     ИСТОРИЯТА НИ Е ПЪЛНА
     С НЕДОНОСЕНИ И ФАЛШИВИ ГЕРОИ 

     − Проф. Генчев, колко пъти сте участвали във „Всяка не-
деля“?
     − Не мога да си спомня точно колко пъти, но по различни
поводи съм говорил във „Всяка неделя“. Програмата се появи в
годините, когато комунизмът започна да отстъпва от своите
основни позиции и идеологеми. Тя предизвика едно първоначално
сътресение сред нашата общественост, защото в нея се зада-
ваха нестандартни и неудобни въпроси, повдигаха се теми, ко-
ито реално интересуваха хората. Възстановяваха се истини,
смазвани в продължение на дълги години.
     − Какво беше мястото на историците във „Всяка неделя“?
     − Тяхното място беше преди всичко в това да се изкарат
на преден план някои теми, които дотогава бяха табу − за потъпк-
ването на националната ни идентичност, за църковното движе-
ние, за външнополитическото отношение на България с чуждия
свят.
     − Коя е най-голямата историческа лъжа, която победих-
те?
     − Най-голямата лъжа, господстваща тогава, беше отри-
чането на националните ценности в миналото на България и
нейната роля като фактор на границите между Азия и Европа.
Подценяваше се ролята на нейната култура като кръстопът
на различни култури. Група историци успяхме да възстановим
и стойността на делото на Васил Левски. Тогава историята ни
беше пълна с недоносени и фалшиви герои, които нямаха никак-
ва стойност, а доминираха в средствата за масова информация
и историческата публицистика. Затова пък името на най-голе-
мия българин беше оставено в сянка и дори забравено. Предста-
вяха Васил Левски само в отделни издания и предимно с фризи-
рани негови писма. Благодарение на телевизията, на „Всяка не-
деля“ успяхме да възкресим този гений. Това беше много важно
за социалната действителност тогава. Нужно беше да се въз-
станови един автентичен национален герой, вместо тази плеяда
от второстепенни личности − серия полупартизани, комунистичес-
ки водачи, които заместиха големите Ботев, Левски, Раковс-
ки и Каравелов.
     − Не мога да не ви попитам за полемиката, която се воде-
ше и във „Всяка неделя“ за гроба на Левски. Вие въстанахте то-
гава срещу книгата на Николай Хайтов.
     − Тези, които на всяка цена искаха да се намери гробът на
Левски, започнаха да вървят към тази идея с несигурни истори-
чески доказателства. Те нагласяваха нещата, за да се съз-
даде един мним гроб. Полемиката завърши с реми, тъй като се
разбра, че гробът на Левски не може да бъде установен, поне с
досегашната документация, която имаме.
     − Добре, но Хайтов написа цяла книга?
     − Тази книга точка по точка беше опровергана от специа-
листи и археолози.
     − Редно ли е най-големият ни българин да няма гроб?
     − В историята често се случва така, че гробовете на
хора, които са дали много, остават неизвестни. Това е неприят-
но, но още по-лошо е, когато се налага една невярна теза и се
посочва място за гроб, което не е действителното.
     − На вас лично с какво ви помогна „Всяка неделя“?
     − Участието ми даде възможност да се утвърдя на екра-
на. Водих и рубрика в телевизията, която беше посветена на
1300-годишнината от създаването на българската държава. Под-
готвих 80 теми и главното, което исках да кажа с тях, е − да се
възстанови историческата истина за българското минало, да
се приближим до онези постижения на науката, които са разк-
рили това минало, а не да го нагласяваме според изискванията на
съвременността и да го използваме като политически и идео-
логически аргумент.
     − Вас защо не ви обичаха властниците?
     − Имаше за известно време забрана да се показвам на екра-
на, защото не се съобразявах с официално установените кано-
ни в историографията и настоявах за нови решения на основни
проблеми от нашето минало. Тогава това беше недопустимо.
     − „Всяка неделя“ събра голяма част от така наречените
„инакомислещи“ на едно място. Не образувахте ли вие една сво-
еобразна опозиция преди 1989 година?
     − Да, това беше обаче една официализирана опозиция, ко-
ято имаше възможност чрез „Всяка неделя“ да изразява своите
становища. Знаете, че тогава доминираха определени догми, а
правилният отговор можеше да се дава само от първия секре-
тар на партията. Във „Всяка неделя“ обаче се появиха нови идеи,
чуха се нови гласове, нови мнения. Това имаше огромно значение
за обществения живот в страната. На екрана се показваха пи-
сатели, които не бяха склонни да се придържат към социалис-
тическия реализъм.
     − Това ли са причините „Всяка неделя“ да се превърне в
програма феномен?
     − Тя стана феномен, защото издигна и защити една нова
платформа, далеч по-цивилизована от тази, която господст-
ваше в медиите тогава. Второ − тази платформа беше защи-
тена с изключително професионално майсторство от Кевор-
кян. „Всяка неделя“ можеше да направи една или две фатални
грешки и да бъде погубена още в началото, но Кеворк не допусна
тези грешки. Той успя да запази спокойствие, макар да беше ата-
куван и да предизвика предубеждение и омраза, натрупана от
реакционните среди на обществото.
     − С кои други журналисти бихте сравнили Кеворкян?
     − През XlX век голяма роля играеха създателите на българ-
ската възрожденска публицистика. Те въведоха идеите на сво-
бодата, на правото на държавно съществуване и го противо-
поставиха на цялата вехтория на азиатския Изток. Това до го-
ляма степен направи и Кеворк Кеворкян.
     − Какви бяха реакциите на публиката след вашите учас-
тия във „Всяка неделя“?
     − След почти всяка моя поява едната половина ме псува-
ше, а другата ме хвалеше. Така е и досега. Някои ми казваха: „Кой
ти даде тази диплома, какви ги приказваш!“, а другите: „Браво
бе, най-после им каза истината на тия гадове.“
     − Чувствате ли се виновен за нещо, което сте написали?
     − Не, защото винаги съм държал да бъда на позициите на
историческата истина. Имам едно първо съчинение, посветено
на следдеветосептемврийския период. Успях да измъкна от ар-
хивите много материали и тогава написах, че опозицията не е
можело да бъде ликвидирана с политически и обществени сред-
ства, а само насилствено. Това мое разсъждение доби голяма по-
пулярност и в Западна Германия дори публикуваха части от из-
следването ми.
     Не се срамувам от нищо, което съм писал. Може би има
писания, които съм правил набързо, недостатъчно премислени,
но това са неща, които се случват в дейността на историка.
     − Има ли въпрос на Кеворкян, който няма да забравите
никога?
     − Той задаваше много сериозни въпроси и аз помня един
разговор с него, който направихме през 1990 година, в навече-
рието на парламентарните избори. Двамата защитихме нео-
бходимостта опозицията да спечели. Това интервю предиз-
вика възражения и упреци от страна на червената част от
обществото.
     − Но наистина не стана ли много едностранчива „Всяка
неделя“ след 10 ноември? Не защитаваше ли само едната кауза?
     − Може и да има такова нещо, но беше естествено в онзи
огромен поток на събития и промени, които се очакваха, но не
настъпиха за съжаление. Понякога това е недостатък на хора-
та, които се занимават с писане и с телевизия − те невсякога
могат овреме да преценят какво ще се случи от това, което е
започнато. Само историята може да го прецени реално, и то
след като минат събитията.
     − Доста противоречиви личности събеседваха с Кевор-
кян. Помните ли Симеон Втори и Ванче Михайлов?
     − Разбира се. Макар че съм републиканец и не споделям
платформата на монархизма, интервюто на Кеворкян с цар Си-
меон Втори беше знаменито и разтърси България. С Ванче Ми-
хайлов също.
     − Мнозина твърдят, че най-големият връх, постигнат от
„Всяка неделя“, е интервюто с Амосов. Вие на същото мнение
ли сте?
     − Амосов категорично отрече тогавашната ситуация и
даде на Кеворкян възможност да утвърди „Всяка неделя“ като
една от най-демократичните платформи в България.
     − Какво загуби интелигенцията, когато спряха „Всяка не-
деля“?
     − Загуби своята трибуна и възможността да провъзгласи
истината, да защити човечността и демокрацията.
     − Ако днес сте събеседник по желание, какво бихте искали
да оставите от вас в споменика на „Всяка неделя“?
     − „Няма нищо по-важно и по-ценно от човечността.“
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.