English
Deutsch
Русский



















     НИКОЛА АНАСТАСОВ:
     ПРИТЕСНЯВАХМЕ СЕ...

     − Г-н Анастасов, броили ли сте колко пъти сте участвали
във „Всяка неделя“?
     − Не, не съм ги изчислявал, но ако пресметна, може би са
около 15 пъти. В „Събеседник по желание“ съм бил два пъти. Учас-
твал съм и когато съм имал и премиери в театъра. Канили са ме
да разказвам и интересни случки. Помня, че веднъж говорих за
един фотоапарат, с който снимах в Гърция. Това беше шегови-
та история, а в следващото предаване Мирон Иванов ми отго-
вори. Правехме си закачки. Във „Всяка неделя“ съм участвал и след
завръщането ми от Америка. Там играхме представления за бъл-
гарите в Ню Йорк, Детройт и Торонто. След като се върнах
от Куба и Никарагуа, пак бях участник в предаването. „Всяка
неделя“ отрази и моя 50-годишен юбилей.
     − Кеворк страшен водещ ли беше? Казват, че повечето
артисти са се притеснявали от него?
     − Това е вярно. Притесняваме се от респекта, който вну-
шава. Той не случайно е номер едно като телевизионен журна-
лист. Хората са си го казвали − Кеворк Кеворкян е цяла телеви-
зия. При него странното е, че въпросите не са еднозначни. Той
открива начин да те предизвика и да не отговориш само с „да“
или „не“. Неговото предизвикателство е необходимост за дъл-
бок анализ, който ти самият трябва да си направиш като до-
казателство за откровението. Даже да стигне до нараняване,
аз съм готов да се разголя, търсейки истината. Кеворк умее да
изважда истината. Успява, защото е добронамерен към събесед-
ника и затова постепенно всеки му се доверява и се отпуска. А
Кеворкян го има в най-голяма степен.
     − Кога разголихте душата си максимално пред него?
     − Не мога да кажа. Той знае повече за мен, отколкото аз
за себе си, защото освен телевизионните контакти, с Кеворк
и Димитри Иванов сме пътували из цялата страна. Имаше един
период, когато телевизията спря предаването и ние го пра-
вихме на живо в заводи, по градове и села. Публиката аплодира-
ше и се радваше, а Кеворк водеше два часа. Като почваха апло-
дисментите той на ухото ми шепнеше − „Тези ръкопляскания
са за теб.“ Правеше го, за да ми повдигне самочувствието. В
тези разговори съм разказвал и за детството си, и за семейни
случки. Кеворкян много държеше да изтъкна провалите си в
някой спектакъл. Убедих се, че той е много добър режисьор и
драматург.
     − Истината, която той изтръгна от вас?
     − Човек винаги иска да се запази, но при Кеворк не става,
защото го усещаш приятел. Той даже като ми подари книгата
„Събеседник по желание“ написа − „На бате Кольо, с приятелско
чувство.“ Наистина всичките му събеседници са усещали това
приятелско чувство и казваха истината пред него. Аз не че не-
що съм крил, но нали все искаш по-малко да се разголиш. При Ке-
ворк обаче разголващият се печели, защото става истински. Ня-
ма по-хубаво нещо от истината. Затова и „Всяка неделя“ е лю-
бима, защото в нея съществува истината.
     − Вие сте може би единственият актьор, който е ими-
тирал официално Кеворкян. Разкажете как стана?
     − Аз бях режисьор на спектакъла, който се провеждаше за
международния ден на театъра − 27 март. Тогава измислих це-
лия спектакъл − бал с изпълнения на всички театри. Сложих го
под шапката на „Всяка неделя“ и трябваше да има един водещ.
Тогава аз се направих на Кеворк Кеворкян. Даже предупредих Ке-
ворк за това. Той имаше опасения да не би да карикатуря преда-
ването, но аз нямах такива намерения. Той се увери в това на
репетицията. Любомир Пеевски беше написал сценария с въп-
роси, с които, освен че си казвахме истините за театъра, и се
шегувахме със самите себе си. Балът имаше страхотен успех.
Жалко, че тогава телевизията не го засне. На него присъстваха
актьори от всички театри, разбира се, и държавният глава то-
гава − Тодор Живков, цялото Политбюро и министри. Аз се по-
явих в началото облечен със сакото на Кеворк, гримиран, с по-
чернена коса, мустаци и вежди. Започнах с думите: „А сега нап-
ред“ и публиката започна да ме аплодира.
     − Тодор Живков хареса ли ви като Кеворк?
     − Ами сигурно. Аплодира, смя се. Голям успех беше този
бал за мен и като водещ, и като режисьор. След два месеца Ке-
ворк ме покани да направим един етюд във „Всяка неделя“. Той
имаше една рубрика „Сюжет за малък разказ“. Аз пак се гримирах
по същия начин и двамата се срещнахме на „Раковска“ и „Гурко“.
Спряхме се да си говорим, а камерата тайно ни следваше. Хора-
та минаваха, заглеждаха се и им беше странно, че има двама Ке-
ворковци. Ние си говорихме съвсем спокойно, все едно, че не ги
забелязваме. Един обаче дойде до нас и вика: „Абе, кой от вас е
истинският Кеворкян?“ Тогава се разсмяхме и дотук свърши.
Хубав номер си направихме. Една усмивка в повече.
     − Вие заедно с Кеворкян сте преживели и отнемането на
званията?
     − Да, бяхме на почивка в Гърция и като се върнахме, реших-
ме да се обадим на един наш приятел − Кольо Антикаджиев, за
да разберем какво е станало тук. Все пак ни е нямало десет дни.
Бяхме уморени от път, но спряхме с колите. Като слезе Анти-
каджиев да се видим, ни попита: „Знаете ли, че ви отнеха звани-
ята?“ Ние с Кеворк се погледнахме. Нищо не бяхме направили в
Гърция. Но не разпитвахме, защото бяхме уморени. Като се
прибрах вкъщи обаче, позвъних на друг мой приятел, за да разбе-
ра какво става. Той ми обясни, че на всички вземат званията,
просто отпадат. Тогава се обадих на Кеворк, а той ми каза: „Абе
аз разбрах, че не е за нас, но реших да не ти казвам.“
     − След толкова участия, можете ли да кажете какво е за
вас „Всяка неделя“?
     − За мен е предаване познание. Чрез „Всяка неделя“ опозна-
вах различни личности, за които съм чувал и чел. Тези личности
от различните области се разкриваха и всъщност аз така се за-
познавах с хората на България. Винаги съм се стремял да не из-
пусна предаването, защото то ме обогатява. В него имаше и
рубрика, в която се представяше всяка премиера на театрите.
Човек няма възможност да гледа всичко, което се играе по сце-
ните, но затова пък можеше да се информира от малкия екран.
Канеше се и един критик, който веднага даваше своята оценка.
Аз пък като гледах постановката, след това си правех паралел.
Така „Всяка неделя“ караше просто да се заинтересуваш от ма-
гията театър и да правиш самопреценки и оценки, което е мно-
го важно.
     − Карали ли сте се някога с Кеворк?
     − Не, не сме имали конфликти. Той дори когато ти вади
душата, го прави с ръкавици.
     − Какво ставаше след участията ви във „Всяка неделя“?
     − И приятели, и роднини и познати ми звъняха вкъщи. Пър-
вото нещо, което ме питаха, бе: „Абе, защо толкова се притес-
няваше?“ А аз наистина изпитвах притеснение. Помня, че Ке-
ворк ни беше поканил със Стоянка Мутафова и Калоянчев за 30-
годишнината на Сатиричния театър. Трябваше да се разкажат
истини за театъра, за себе си, и то пред колегите. Кеворк не
пести хапливи въпроси. Затова, докато вляза в ритъм, се вълну-
вам. Аз съм така и в театъра. Преди да изляза на сцената, то са
едни вълнения... не съм спокойна личност. Но в момента, кога-
то заиграя или пък разговарям с Кеворк, преставам да си въртя
писалката 15 пъти, докато си кажа изречението. Ако камерата
беше показала, ще се види, че това са неистови мъки на писалка-
та между ръцете ми. После аз се разтоварвам, отпускам и вече
не мисля за себе си и за това как изглеждам.
     − След 1989 година „Всяка неделя“ много се политизира.
Харесвахте ли я тогава?
     − Не мога да разделя периодите на програмата. За мен „Вся-
ка неделя“ е емблема. Разбира се, имаше страхотни предавания
за войнишките паметници и за паметта на народа. Кеворк про-
вокираше нацията да се сети за миналото си и за тези, които са
дали живота си. Въобще много родолюбиви неща, които ме въл-
нуваха. Оценявах добрия порив на Кеворк да извади нещото, ко-
ето е необходимо на нацията, за да бъде тя самоуважаваща се.
     − Хайтов казва, че Кеворк е много по българин от доста
нашенци, въпреки че е арменец.
     − Аз също мога да го кажа. Той си е българин. Въпреки че мен
всички ме мислят за шоп, аз съм македонец − бабите и дядовци-
те ми са от Охрид. Аз обаче се чувствам българин.
Тук искам да кажа нещо и без въпрос. Ние бяхме много щас-
тливи, имам предвид известните големи наши артисти, пев-
ци, писатели, когато Кеворк ни покани в шоу „Всяка неделя“.
Направи го точно на Коледа, за коледния тираж на „ТВ Бинго“.
Никой дотогава не се сети, никоя институция не ни беше пока-
нила да се съберем заедно. Ние нямаме сега и къде да се събираме.
Преди имаше клуб на артиста, но вече го няма. А в шоу „Всяка
неделя“ бяха и Доньо Донев, и Вили Казасян, и Чапразов, който
къде мога да го видя. Който не играе, а аз го боготворя като ак-
тьор. Бяха и всички популярни певци. Повеселихме се, посмяхме
се, аз пък имах и късмета и да спечеля един телевизор, бяха го
надписали „Кево“. Пийнахме и по едно уиски, но не това беше
най-важното. Ние се видяхме. Нещо ни събра. Честно да ви ка-
жа, върнах се възроден след тази среща. Великолепно беше. Как се
е сетил Кеворк да ни събере, не знам.
     − Липсва ли ви Кеворкян от екрана?
     − Не само на мен, на нацията липсва. Съдбата така ни е
събрала, че често си ходим на гости и семействата са ни близки.
Чувстваме се освободени един към друг. Така се случи, че някол-
ко летни почивки бяхме заедно и там видях как Кеворк, когато
ние отивахме на плажа, оставаше и почваше да работи. Идваше
на плажа за 15 минути и да ни вземе.
     − В живота толкова ли е силен, колкото на екрана?
     − Той е силен с моженето си. Аз с удоволствие се консул-
тирам с него и му се доверявам.
     − Помните ли свои провали във „Всяка неделя“?
     − Сигурно имам, но трябва да си ги възстановя. Аз съм си
записвал на видео много от участията.
     − Помните ли какво написахте в споменика на „Всяка не-
деля“?
     − Да. „Голямо нещо в живота на човека е шансът, но трябва
да си подготвен за него.“
     − Години по-късно какво бихте написали в споменика?
     − „Всяка неделя − часове за срещи с всички вас, „Всяка неде-
ля“ бе и да бъде с нас.“
 
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.