Никола Анастасов

КЕВОРК ВЪВ ФЕЙСБУК НОВО!

Начало » Всяка неделя » 77 свидетелства » Никола Анастасов

НИКОЛА АНАСТАСОВ:
ПРИТЕСНЯВАХМЕ СЕ...

− Г-н Анастасов, броили ли сте колко пъти сте участвали

във „Всяка неделя“?

− Не, не съм ги изчислявал, но ако пресметна, може би са

около 15 пъти. В „Събеседник по желание“ съм бил два пъти. Учас-

твал съм и когато съм имал и премиери в театъра. Канили са ме

да разказвам и интересни случки. Помня, че веднъж говорих за

един фотоапарат, с който снимах в Гърция. Това беше шегови-

та история, а в следващото предаване Мирон Иванов ми отго-

вори. Правехме си закачки. Във „Всяка неделя“ съм участвал и след

завръщането ми от Америка. Там играхме представления за бъл-

гарите в Ню Йорк, Детройт и Торонто. След като се върнах

от Куба и Никарагуа, пак бях участник в предаването. „Всяка

неделя“ отрази и моя 50-годишен юбилей.

− Кеворк страшен водещ ли беше? Казват, че повечето

артисти са се притеснявали от него?

− Това е вярно. Притесняваме се от респекта, който вну-

шава. Той не случайно е номер едно като телевизионен журна-

лист. Хората са си го казвали − Кеворк Кеворкян е цяла телеви-

зия. При него странното е, че въпросите не са еднозначни. Той

открива начин да те предизвика и да не отговориш само с „да“

или „не“. Неговото предизвикателство е необходимост за дъл-

бок анализ, който ти самият трябва да си направиш като до-

казателство за откровението. Даже да стигне до нараняване,

аз съм готов да се разголя, търсейки истината. Кеворк умее да

изважда истината. Успява, защото е добронамерен към събесед-

ника и затова постепенно всеки му се доверява и се отпуска. А

Кеворкян го има в най-голяма степен.

− Кога разголихте душата си максимално пред него?

− Не мога да кажа. Той знае повече за мен, отколкото аз

за себе си, защото освен телевизионните контакти, с Кеворк

и Димитри Иванов сме пътували из цялата страна. Имаше един

период, когато телевизията спря предаването и ние го пра-

вихме на живо в заводи, по градове и села. Публиката аплодира-

ше и се радваше, а Кеворк водеше два часа. Като почваха апло-

дисментите той на ухото ми шепнеше − „Тези ръкопляскания

са за теб.“ Правеше го, за да ми повдигне самочувствието. В

тези разговори съм разказвал и за детството си, и за семейни

случки. Кеворкян много държеше да изтъкна провалите си в

някой спектакъл. Убедих се, че той е много добър режисьор и

драматург.

− Истината, която той изтръгна от вас?

− Човек винаги иска да се запази, но при Кеворк не става,

защото го усещаш приятел. Той даже като ми подари книгата

„Събеседник по желание“ написа − „На бате Кольо, с приятелско

чувство.“ Наистина всичките му събеседници са усещали това

приятелско чувство и казваха истината пред него. Аз не че не-

що съм крил, но нали все искаш по-малко да се разголиш. При Ке-

ворк обаче разголващият се печели, защото става истински. Ня-

ма по-хубаво нещо от истината. Затова и „Всяка неделя“ е лю-

бима, защото в нея съществува истината.

− Вие сте може би единственият актьор, който е ими-

тирал официално Кеворкян. Разкажете как стана?

− Аз бях режисьор на спектакъла, който се провеждаше за

международния ден на театъра − 27 март. Тогава измислих це-

лия спектакъл − бал с изпълнения на всички театри. Сложих го

под шапката на „Всяка неделя“ и трябваше да има един водещ.

Тогава аз се направих на Кеворк Кеворкян. Даже предупредих Ке-

ворк за това. Той имаше опасения да не би да карикатуря преда-

ването, но аз нямах такива намерения. Той се увери в това на

репетицията. Любомир Пеевски беше написал сценария с въп-

роси, с които, освен че си казвахме истините за театъра, и се

шегувахме със самите себе си. Балът имаше страхотен успех.

Жалко, че тогава телевизията не го засне. На него присъстваха

актьори от всички театри, разбира се, и държавният глава то-

гава − Тодор Живков, цялото Политбюро и министри. Аз се по-

явих в началото облечен със сакото на Кеворк, гримиран, с по-

чернена коса, мустаци и вежди. Започнах с думите: „А сега нап-

ред“ и публиката започна да ме аплодира.

− Тодор Живков хареса ли ви като Кеворк?

− Ами сигурно. Аплодира, смя се. Голям успех беше този

бал за мен и като водещ, и като режисьор. След два месеца Ке-

ворк ме покани да направим един етюд във „Всяка неделя“. Той

имаше една рубрика „Сюжет за малък разказ“. Аз пак се гримирах

по същия начин и двамата се срещнахме на „Раковска“ и „Гурко“.

Спряхме се да си говорим, а камерата тайно ни следваше. Хора-

та минаваха, заглеждаха се и им беше странно, че има двама Ке-

ворковци. Ние си говорихме съвсем спокойно, все едно, че не ги

забелязваме. Един обаче дойде до нас и вика: „Абе, кой от вас е

истинският Кеворкян?“ Тогава се разсмяхме и дотук свърши.

Хубав номер си направихме. Една усмивка в повече.

− Вие заедно с Кеворкян сте преживели и отнемането на

званията?

− Да, бяхме на почивка в Гърция и като се върнахме, реших-

ме да се обадим на един наш приятел − Кольо Антикаджиев, за

да разберем какво е станало тук. Все пак ни е нямало десет дни.

Бяхме уморени от път, но спряхме с колите. Като слезе Анти-

каджиев да се видим, ни попита: „Знаете ли, че ви отнеха звани-

ята?“ Ние с Кеворк се погледнахме. Нищо не бяхме направили в

Гърция. Но не разпитвахме, защото бяхме уморени. Като се

прибрах вкъщи обаче, позвъних на друг мой приятел, за да разбе-

ра какво става. Той ми обясни, че на всички вземат званията,

просто отпадат. Тогава се обадих на Кеворк, а той ми каза: „Абе

аз разбрах, че не е за нас, но реших да не ти казвам.“

− След толкова участия, можете ли да кажете какво е за

вас „Всяка неделя“?

− За мен е предаване познание. Чрез „Всяка неделя“ опозна-

вах различни личности, за които съм чувал и чел. Тези личности

от различните области се разкриваха и всъщност аз така се за-

познавах с хората на България. Винаги съм се стремял да не из-

пусна предаването, защото то ме обогатява. В него имаше и

рубрика, в която се представяше всяка премиера на театрите.

Човек няма възможност да гледа всичко, което се играе по сце-

ните, но затова пък можеше да се информира от малкия екран.

Канеше се и един критик, който веднага даваше своята оценка.

Аз пък като гледах постановката, след това си правех паралел.

Така „Всяка неделя“ караше просто да се заинтересуваш от ма-

гията театър и да правиш самопреценки и оценки, което е мно-

го важно.

− Карали ли сте се някога с Кеворк?

− Не, не сме имали конфликти. Той дори когато ти вади

душата, го прави с ръкавици.

− Какво ставаше след участията ви във „Всяка неделя“?

− И приятели, и роднини и познати ми звъняха вкъщи. Пър-

вото нещо, което ме питаха, бе: „Абе, защо толкова се притес-

няваше?“ А аз наистина изпитвах притеснение. Помня, че Ке-

ворк ни беше поканил със Стоянка Мутафова и Калоянчев за 30-

годишнината на Сатиричния театър. Трябваше да се разкажат

истини за театъра, за себе си, и то пред колегите. Кеворк не

пести хапливи въпроси. Затова, докато вляза в ритъм, се вълну-

вам. Аз съм така и в театъра. Преди да изляза на сцената, то са

едни вълнения... не съм спокойна личност. Но в момента, кога-

то заиграя или пък разговарям с Кеворк, преставам да си въртя

писалката 15 пъти, докато си кажа изречението. Ако камерата

беше показала, ще се види, че това са неистови мъки на писалка-

та между ръцете ми. После аз се разтоварвам, отпускам и вече

не мисля за себе си и за това как изглеждам.

− След 1989 година „Всяка неделя“ много се политизира.

Харесвахте ли я тогава?

− Не мога да разделя периодите на програмата. За мен „Вся-

ка неделя“ е емблема. Разбира се, имаше страхотни предавания

за войнишките паметници и за паметта на народа. Кеворк про-

вокираше нацията да се сети за миналото си и за тези, които са

дали живота си. Въобще много родолюбиви неща, които ме въл-

нуваха. Оценявах добрия порив на Кеворк да извади нещото, ко-

ето е необходимо на нацията, за да бъде тя самоуважаваща се.

− Хайтов казва, че Кеворк е много по българин от доста

нашенци, въпреки че е арменец.

− Аз също мога да го кажа. Той си е българин. Въпреки че мен

всички ме мислят за шоп, аз съм македонец − бабите и дядовци-

те ми са от Охрид. Аз обаче се чувствам българин.

Тук искам да кажа нещо и без въпрос. Ние бяхме много щас-

тливи, имам предвид известните големи наши артисти, пев-

ци, писатели, когато Кеворк ни покани в шоу „Всяка неделя“.

Направи го точно на Коледа, за коледния тираж на „ТВ Бинго“.

Никой дотогава не се сети, никоя институция не ни беше пока-

нила да се съберем заедно. Ние нямаме сега и къде да се събираме.

Преди имаше клуб на артиста, но вече го няма. А в шоу „Всяка

неделя“ бяха и Доньо Донев, и Вили Казасян, и Чапразов, който

къде мога да го видя. Който не играе, а аз го боготворя като ак-

тьор. Бяха и всички популярни певци. Повеселихме се, посмяхме

се, аз пък имах и късмета и да спечеля един телевизор, бяха го

надписали „Кево“. Пийнахме и по едно уиски, но не това беше

най-важното. Ние се видяхме. Нещо ни събра. Честно да ви ка-

жа, върнах се възроден след тази среща. Великолепно беше. Как се

е сетил Кеворк да ни събере, не знам.

− Липсва ли ви Кеворкян от екрана?

− Не само на мен, на нацията липсва. Съдбата така ни е

събрала, че често си ходим на гости и семействата са ни близки.

Чувстваме се освободени един към друг. Така се случи, че някол-

ко летни почивки бяхме заедно и там видях как Кеворк, когато

ние отивахме на плажа, оставаше и почваше да работи. Идваше

на плажа за 15 минути и да ни вземе.

− В живота толкова ли е силен, колкото на екрана?

− Той е силен с моженето си. Аз с удоволствие се консул-

тирам с него и му се доверявам.

− Помните ли свои провали във „Всяка неделя“?

− Сигурно имам, но трябва да си ги възстановя. Аз съм си

записвал на видео много от участията.

− Помните ли какво написахте в споменика на „Всяка не-

деля“?

− Да. „Голямо нещо в живота на човека е шансът, но трябва

да си подготвен за него.“

− Години по-късно какво бихте написали в споменика?

− „Всяка неделя − часове за срещи с всички вас, „Всяка неде-

ля“ бе и да бъде с нас.“

ЛИЧНОСТИ

Събеседник по желание / Гореща линия

© 2006 - 2025 Всички права запазени.