тел Кеворк Кеворкян − два пъти.
чувствие за публични откровения. Но добре си спомням − при
щество.
− Да, вярно е. Тогава съпругът ми работеше върху филма
„Трите смъртни гряха“ по негов сценарий. Бяхме ежедневно за-
тиж.
− Това не е моят стил. Харесвам импровизацията, но пред-
почитам нещата да са решени предварително. На сцената, по
който обаче предварително е изграден като характеристика.
− Много ми е мила и до ден днешен.
− Продължава ли да ви е любима?
− Казвам „мила“, като цъфнало клонче или щастлив дет-
ски смях. Любима роля ми е тази, която работя в момента. Тя
е живата, топла и буйна вода, в която плувам и с която живея.
− Как да си обясним вашето мълчание. Рядко се появява-
те в медиите?
− Артистът служи на божественото, а словото е над
него. То не бива да се разпилява безсмислено. Голословието е бо-
лест и губене на енергия. Затова се появявам там, където се
надявам да бъда полезна.
− Такова място ли беше „Всяка неделя“?
− О, във „Всяка неделя“ Кеворк успяваше да покаже духов-
ното ниво на своите събеседници от всички ъгли. Имаше спо-
собността да оголи човека и когато пред него заставаше бога-
та личност, той достигаше до дълбините на нейното мисле-
не. А това е голяма работа. Кеворк е бил винаги много подгот-
вен, с познание и отношение към човека, с когото говори.
− Като събеседник през 1980-а вие сте му признали, че се
удивлявате и възхищавате от неговите способности.
− Ето, още тогава съм го казала! Сега няма какво да при-
бавя. За възхита беше Кеворк.
− Какво ви даде „Всяка неделя“?
− Не бих искала да спирам вниманието върху себе си − това
е личен въпрос. По-важно е какво даде на цялата нация. Много
добре си спомням, че „Всяка неделя“ беше първото явление в на-
шата телевизия, заради което хората се прибираха вкъщи да
не го пропуснат. Това не е никак малко. Нашият народ бе жаду-
вал за такова нещо, а същата потребност има и днес. Жалко,
че вече няма такова събитие.
− Някои казват, че е предаване легенда?
− „Всяка неделя“ ще бъде история на България, един дос-
тоен летопис.
− Е, всички ли участници бяха толкова искрени? Не лъ-
жеха ли в онези смутни времена?
− Малко ли е това, да видиш някой, че лъже. Кеворк уме-
еше да ни покаже кой го прави.
− Кои събеседници няма да забравите никога?
− От доста съм се възхищавала. Въпросите към всеки съ-
беседник съм отнасяла към себе си и съм търсела своя отговор.
В този смисъл Кеворк не те изоставяше, не те захвърляше. Той
продължаваше да те държи във връзка със себе си, независимо че
не си в студиото. Така изгради едно цяло ново общество от
избраници − събеседници за всяка неделя.
− Как се отнасяте към фалшивите събеседници?
− Всичко има по земята. Лицемерието и фалшът винаги
ще придружават човечеството.
− Вие притеснявахте ли се от Кеворкян?
− Винаги се притеснявам от живото предаване, а от не-
го − двойно. Не знаех дали ще му отговоря бързо, дали ще имам
рефлекс.
Остротата на Кеворк смущаваше хората, смущаваше и
мен до мига, в който седнахме един срещу друг, погледнах го и
потънах в едни очи, пълни с топлина и добронамереност. Всич-
ки вериги се скъсаха! Благодарна съм му за този поглед!
− Какво му признахте? Той ви е питал кой даде повече в
двойката Шарланджиев − Коканова.
− А, този въпрос предизвика доста коментари, но какво-
то и да съм казала, то се е отнасяло за онова време.
− Какво загубихте със смъртта на Любомир Шарланджи-
ев?
− Загубих много. Един живот със своите взаимоотноше-
ния, с мястото в обществото, с приятелствата. Трябваше да
се създавам отново сама, с други сетива, с променена чувстви-
телност, с ново съзнание... За мен това е второ съществува-
ние, просто друг живот.
− Как изживявате загубите?
− Сега твърде хладнокръвно. Имам друго разбиране за све-
та и законите, по които трябва да живее човек.
− Доста неща се случиха в живота ви от първото учас-
тие до днес. С какво ви промениха?
− Не съм правила анализ, но си мисля, че дните със своята
многоликост неминуемо променят човека, стига очите му да
виждат цветове. Радвам се на всеки преживян ден и благодаря
на Бога за това.
− Тази религиозност имали ли сте я преди?
− Няма преди и след. Има състояние и стремеж на духа. Те
са даденост. Да си религиозен, трябва да познаваш собствена-
та си религия, а аз не я познавам добре. Но това не значи, че
няма Бог, нали?
− Колко филма имате зад гърба си?
− Над 60, но и сто да са, се говори само за седем. Това са
тези, които не са остарели във времето.
− Вие винаги сте признавали, че се чувствате по-силна в
киното. Какво правите, когато не снимате филми?
− Правя театър и пак ставам силна!
− Смятате ли, че получихте достатъчно признание?
− Предостатъчно. Толкова хора ме отрупват с любовта
и възторга си. Нищо не ме е подминало и аз нямам претенции за
повече.
− Най-топлото признание от публиката кое е?
− Всеки го показва по свой начин. Скоро в Плевен едно мо-
миче дойде при мен след спектакъла и изсипа в шепата ми пла-
нински кристалчета, за които се е изкачвала по върхове. Сама
ги е чупила от скалата, за да ми ги поднесе. Тя напълни шепата
ми с любов, която е по-скъпоценна от всички кристали.
− За Невена Коканова има едно определение и то е „хуба-
ва жена“.
− О, хубостта е вътре в човека. Тя е невидима. Можем да
я преценим само по стъпките в пясъка.
− Е, не може да се оплачете. Толкова са ви харесвали.
− Аз не се оплаквам от нищо.
− Носили ли сте талисман за кадем във „Всяка неделя“?
− Не помня. Имам различни периоди, в които различни не-
ща са ми талисмани. Сега нося в чантата си едно речно камъче.
− Помните ли какво сте оставили написано от вас в спо-
меника на „Всяка неделя“?
− Да − „За делниците, които правят една неделя.“
− Добре, а днес какво бихте написали?
− Всяка неделя спирай, човече, почети Твореца в себе си и
изпълни делниците с добри дела.
