English
Deutsch
Русский



















     НЕШКА РОБЕВА:
     НЕ ПУСНА ФИЛМ, В КОЙТО
     БЯХ ПРЕДСТАВЕНА КАТО КРЪВОПИЕЦ

     − Г-жо Робева, колко пъти сте участвали във „Всяка неде-
ля“?
     − Ако не се лъжа − четири. Първото ми участие беше след
световното първенство по художествена гимнастика в Страс-
бург. Запомнила съм го не толкова с това, което сме говорили в
студиото, а с предупрежденията да не се съгласявам да участвам
във „Всяка неделя“, защото Кеворк подвеждал, задавал въпроси, с
които поставял в неудобно положение. Пък аз си мислех, че няма
какво да крия и няма от какво да се притеснявам. Даже когато той
ме извика на предварителен разговор, ме попита дали искам да знам
въпросите преди интервюто. Отговорих му, че не е нужно, тъй
като няма въпрос, на който да се поколебая да отговоря.
     Спомням си и участието ми, когато се разгоря допинг-скан-
далът с нашите щангисти на олимпиадата в Сеул. Тогава Иван Аба-
джиев беше много силно нападнат, сякаш цялата отговорност за
всичко, което беше станало, трябваше да падне върху неговите
рамене. Той не умееше да се защитава и тогава помолих Кеворк за
едно излизане по „Всяка неделя“. Исках да кажа на хората, че не тряб-
ва толкова много да се срамуваме. Да, това е срамно, разбира се, ала
не трябва да бъдем заклеймени. Аз съм против анаболите, но всич-
ки силови и скоростни дисциплини използват тези средства, кога-
то се стига до такова ниво. Хванати обаче бяхме ние. Само някои
трябваше да бъдат уличени. Аз исках да защитя Иван Абаджиев,
защото това беше човек с много висока професионална отговор-
ност, един истински българин.Той работеше съзнателно, денонощ-
но беше в залата. Ако нашите състезатели не вземаха анаболите, а
всички техни съперници ги вземаха, резултатите щяха да бъдат
съвсем различни. Така че вината не беше на Иван Абаджиев, а на
една цяла система. Още повече че тогава държавата внасяше тези
лекарства и даваше много пари. Сега това го правят частни фир-
ми, а състезателите си набавят средства от спонсори и мениджъ-
ри и пак си купуват същите лекарства. Пак някои хващат, а дру-
ги − не. Държавата вече не е намесена, защото е бедна. В САЩ и
някои други богати страни обаче държавата е намесена. Всички
виждаме, че тези мускули, тези постижения не се правят само с
тренировки.
     Другото предаване, в което участвах, беше след 10 ноември,
когато се върнах от Япония. Тогава даже много хора останаха не-
доволни от изявата ми, защото казах, че не трябва да се връщаме
към старото, към миналото. Не бива да се оплакваме колко сме би-
ли репресирани и ощетявани за това, че сме защитавали някаква
позиция. Просто трябва да погледнем напред и да зачеркнем ста-
рото. Както виждате, с търсене на вината до никъде не стигнах-
ме.
     И още едно предаване си спомням. Това беше, когато вест-
ник „Работническо дело“ обвини нашите момичета, че са любим-
ки на Политбюро, и нарече нашия спорт и успехите ни тотали-
тарни. Имаше много мръсни намеци, че едва ли не гимнастичките
в коридорите на резиденциите са обслужвали партийните вели-
чия. Като отговор на това те отидоха с медалите си във „Всяка
неделя“ и казаха, че ако техните успехи се измерват по този на-
чин, те се отказват от отличията си, и ги оставиха на Кеворк.
     − Това бяха Диляна Георгиева и Лили Игнатова...
     − Към мен обвиненията бяха много по-страшни, но аз не мо-
жех да приема, че е възможно да се правят такива намеци спрямо
момичетата. Ако България има нещо, с което да се гордее, е точно
това поколение гимнастички, с право наречени „златни“. Тези деца
тренираха между 10 и 12 часа на ден и за тях на първо място беше
това, че са български национален отбор. Те трябваше да защита-
ват името на своята школа. В тях беше изградено чувството за
национална принадлежност. Вярваха, че сме нация, която в наша-
та област води света. А да се отправят такива обвинения, беше
толкова пошло и грозно, че самата аз го изстрадах много повече
заради тях самите, отколкото това, че мен ме поставяха горе-
долу в ролята на сутеньор.
     − Когато Кеворкян във „Всяка неделя“ ви пита какъв е ваши-
ят девиз, вие отговаряте „Няма непреодолими ситуации.“ Про-
дължавате ли да държите на това?
     − Имала съм доста високо самочувствие тогава, но нали зна-
ете, че годините и изпитанията учат човека на много неща. Като
виждам в какво състояние е страната ни сега, самата аз не мога да
предложа изход. За мен тази ситуация е непреодолима, но не спи-
рам да си блъскам главата в стената. Сега бих казала, че продължа-
вам да вярвам, че е необходимо да правя каквото трябва, пък да
става каквото ще. Рано или късно нещата си идват на мястото.
     − През 1983 година, когато сте събеседник по желание, вие
сте написали: „В България има много таланти, но нищо не се пос-
тига без таланта да се трудиш.“
     − Абсолютно е така и то се доказва. Като че ли в тези годи-
ни нашият народ стои като парализиран. Ние наистина сме даро-
вита нация. Можем да излезем от ситуацията, ако разберем, че
трябва сами да си помогнем, и най-вече да работим. Неслучайно се
казва: Залудо работи, залудо не стой.
     − Когато между вас и Бианка Панова имаше скандал, отно-
во се разгоряха страсти. Тогава на Кеворкян дори са му изпратили
филм, в който вие сте били представена като фелдфебел, но той
не го е пуснал.
     − Спомням си това. Кеворкян беше казал, че няма да го пусне
само с нареждане на директора на телевизията, а иска и нареждане
от ЦК или Държавния съвет. Филмът беше подготвен от Вера Ма-
ринова и беше представен в телевизията. В него е имало интервю-
та с Бианка Панова, с баща й, с Мария Гигова, с Илиана Раева − за
съжаление и тя се поддаде, независимо че тогава беше в Испания.
     − Това става преди 1989 година.
     − Да, точно така, през 1988-а. Те спряха филма, но аз след то-
ва имах възможност да го видя и той наистина беше много мръсен.
Бях показана като някакъв кръвопиец. Минаха обаче тези времена,
аз даже бях забравила.
     − Какво стана с взаимоотношенията ви с Бианка Панова?
     − Тя ми се извини след 10 ноември и поиска да работим заед-
но. Сега, където и да ме срещне, за нея съм „другарко Робева“. Не й
се сърдя, защото тя наистина беше манипулирана. Там бащата иг-
раеше някаква зловеща роля. Той като офицер от ВКР беше полу-
чил поръчение за моето дискредитиране, но не желая да ги съдя. Ако
в онзи момент бях прозряла нещата и имах малко повече опит, мо-
жех да овладея ситуацията. Можех да спася Бианка. Това, което
направиха с нея, беше много тежко за психиката на едно дете. Да
не говорим, че в пресата, в Политбюро и ЦК бяха коментирани
мои действия в Япония. Обвиниха ме, че съм изнасяла картини на
Светлин Русев, и всичко това беше по информация на Бианка. Но
тя не беше виновна. Много отдавна съм й простила. Тъжното е, че
беше провален един истински талант.
     − Защо се стигна до тези скандали между вас и Мария Гиго-
ва?
     − Покрай русенския комитет в очите на обществеността
аз трябваше да бъда дискредитирана. Много добре бяха проучили
моя характер и знаеха как ще реагирам. В един момент беше създа-
дена абсолютно ненормална атмосфера за работа и ние си пода-
дохме оставките. Това вече бе повод за една саморазправа, но да не
се връщаме назад. Мария си получи заслуженото.
     − Така ли мислите?
     − Тя беше свързала живота си с нашия спорт и ако мен нап-
ример ме отдалечат от него и нямам възможността да работя,
това би било повече от всякакво наказание. Така е и за Мария. Не-
възможността да работи в нашия спорт като един трикратен
световен шампион, като дългогодишен председател на федераци-
ята, свързан с най-големите успехи на художествената гимнасти-
ка, за нея е по-голямо наказание от всяко друго.
     − Тя три години преди вас е била събеседник по желание. Сър-
дите ли се на Кеворкян за това?
     − Не. Не мога да не отчитам постиженията на Мария Гиго-
ва като спортист. Едва сега Мария Петрова повтори нейните ус-
пехи. Освен това винаги съм била нейна почитателка. Ние бяхме
съпернички, с различни стилове, но аз я харесвах като състезател-
ка. Тя беше истинска състезателка, докато аз не бях. Обичах спор-
та, публиката много ме харесваше, но не обичах състезанието. До-
карваше ме до такива кризи, в които сега изпада Диана Попова. За-
това на мен не можеше да се разчита така, както на Мария. В зала-
та, в творческия процес аз бях водещата, но на състезанията бе-
ше обратното. Така че не мога да се сърдя на Кеворк, че е поканил
преди мен едно такова голямо име като Мария Гигова.
     − Какво е за вас „Всяка неделя“?
     − „Всяка неделя“ беше едно от много гледаните предавания и
с него органично е свързан Кеворк Кеворкян. Той беше като запазе-
ната марка на програма. Той е психолог. Обвиняваха го, че гледа да
смаже събеседника си, за да изпъкне. Но аз не мисля, че е така. Нап-
ротив. С тези въпроси той даваше възможност на човека да се изя-
ви. Той задаваше актуални въпроси и така „Всяка неделя“ не може-
ше да остарее, тя беше без възраст. Позволяваше си да прави пре-
давания, които за онези времена бяха доста смели.
     − Вие също участвахте в тези смели неща?
     − Да, така е. Спомням си, че трябваше да участвам във „Вся-
ка неделя“ след 10 ноември и пред входа на телевизията ме причака
едно високо момче. Каза ми, че е лекар и че са направили организация
„Подкрепа“ към тяхната работа. Искаше да прочете някаква дек-
ларация и молеше Кеворк да го допусне в програмата. Този човек
беше Любомир Павлов и първата му телевизионна изява е с мое хо-
датайство пред Кеворк. След това той стана „велик политик“...
     − На вас с какво ви помогна „Всяка неделя“?
     − Първо, покрай програмата аз имам едно много добро прия-
телство с Кеворк и фактически той ми даде възможност да об-
щувам с такива хора като него, които имат немалко влияние в ця-
лостното развитие на моя живот, най-вече обществен. Предава-
нията му бяха еталон за гражданска доблест.
     − Как изживяхте спирането на „Всяка неделя“? Все пак се зат-
вори една голяма уста.
     − Да, арменска.
     − И доста български.
     − Да, аз го казвам като шега. Тогавашните управници вече
бяха объркани. Те правеха маса грешни ходове. Нямаше нужда да се
върши всичко това. „Всяка неделя“ беше един отдушник на общес-
твеното напрежение.
     − Вие дисиденти ли бяхте всъщност?
     − Глупости! Какви дисиденти... Да кажеш това, което мис-
лиш, това ли е дисидентство? Значи и сега трябва да се навъдят
дисиденти, като гледам как всеки се е скрил в черупката си и няма
на повърхността никакво вълнение! Някаква апатия е обхванала хо-
рата.
     − Носили ли сте талисман за кадем във „Всяка неделя“?
     − Вие се шегувате. Защо трябва да нося талисман във „Всяка
неделя“? Това не е състезание, което искам да спечеля. Още веднъж
повтарям, че ако човек няма какво да крие, няма от какво да се сра-
мува и няма защо да се страхува. А иначе на състезания нося та-
лисмани. Нося си кръста.
     − Кои събеседници на Кеворк няма да забравите никога?
     − Симеон беше представен в най-добрата светлина от Ке-
ворк. По-късно, където и да е участвал той, вече не беше същият.
Интервюто с Амосов също беше много силно.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.