English
Deutsch
Русский













     НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ:
     „ВСЯКА НЕДЕЛЯ“ РАЗДВИЖВАШЕ
     ЗАСТОЯЛИЯ ВЪЗДУХ

     − Г-н Йорданов, колко пъти сте участвали във „Всяка неделя“?
     − Три пъти преди 10 ноември и четири − след това. От всички-
те седем, четири разговора бяха с Кеворкян. Първият − събеседник по
желание, вторият − за моята пиеса „Мата Хари“, третият − за вина-
та на БКП, и четвъртият − за Иван Радоев. Това беше последното явя-
ване на Иван Радоев на телевизионния екран.
     − Помните ли най-злополучното си участие?
     − Всичките ми участия са свързани с приятното усещане, че
съм имал възможност да споделя мисли, които са ме вълнували в момен-
та.
     − Какво ставаше след вашите участия? Сигурно телефонът ви
се е подпалвал от обаждания?
     − Когато живеех в Бургас, всяко мое участие ме превръщаше ед-
ва ли не в герой на града. Това беше много престижно. А особено след
„Събеседник по желание“ ми издирваха телефона чрез пощата и ми звъ-
няха от цялата страна.
     През 1982 година имаше една личност, която се представяше за
Недялко Йорданов и жънеше успехи сред жените от мое име. Често
изпадах в конфузни положения. Когато показах физиономията си във
„Всяка неделя“, тази личност изчезна.
     − Коя е най-болезнената истина, изречена от вас в онова смут-
но време в програмата на Кеворкян?
     − Тъй като предаването беше на живо, имах възможност да гово-
ря свободно това, което мисля. Може би най-болезнената истина, коя-
то изрекох тогава, беше за моя баща. Това разгневи доста хора, които
имаха гузна съвест по отношение на неговата съдба. Същото стана и
когато Кеворкян разговаряше с мен за вината на БКП, непосредствено
след 39 конгрес през 1990 година.
     − Вашето свободомислие не ви ли донесе главоболия? Налагана
ли ви е цензура?
     − Административни санкции не е имало, но случаят с баща ми
след няколко години се раздуха отново и това беше една от причини-
те да напусна Бургас.
     След изказването ми за вината на БКП бях наречен във вест-
ник „Дума“ ренегат, но най-големи неприятности имах, когато го-
ворих за разрушенията в моя роден град. Тогава водех дълга и нерав-
ностойна борба да спася облика на стария Бургас.
     Кеворкян никога не ме е цензурирал пряко, но имаше един коми-
чен случай. Веднъж ми се обади по телефона в Бургас Богдана Карадоче-
ва и ми каза, че моята песен „Разговор с разбойник“ ще бъде песен на
„Всяка неделя“, но Кеворк иска да променя следния куплет, ставаше
дума за едно обръщение към съвременното дете:
     Ходиш в детската градина,
     мразиш кашкавал,
     ама ЦИГАНСКА милина
     още не си ял.
     Кеворк искаше да се махне думата „циганска“, тъй като в Бълга-
рия според властите нямало цигани. Такава беше конюнктурата то-
гава. Обадих му се и той ми каза, че няма как, това е държавна полити-
ка. Предложих му от „циганска милина“ да стане „сливенска милина“ и
той се засегна, понеже е от Сливен. Но въпреки това пусна песента.
     − Ако трябва да напишете стих за „Всяка неделя“, как би звучал
той?
     „Всяка неделя“ на Кеворк
     е падение и възторг.
     Кеворк успя да задържи предаването си след толкова много пе-
рипетии.
     − Какво е за вас „Всяка неделя“?
     − За мен е една необходима трибуна, а за българина − част от
битието му.
     − Какво беше програмата за нашата интелигенция преди 10 но-
ември?
     − Може би единствената възможност да заговорим публично на
целия народ, а народът да ни опознае по-отблизо.
     − Ако трябва да оприличите „Всяка неделя“ с някакъв предмет,
кой бихте избрали?
     − Вентилатор, който раздвижва застоялия въздух в стаята.
     − Вие сте имали скандал с Кеворкян по повод ваша пиеса. При-
помнете ни какво точно стана?
     − Пак във връзка с баща ми Кеворк беше подведен през 1988 годи-
на от хора, на които не искам да споменавам имената, и направи едно
интервю, което дълбоко ме засегна. Две години след това имахме мъж-
ки разговор с него и той ми се извини. Всичко това вече е забравено.
А що се отнася до пиесата − тя всъщност беше шоу, което нап-
равих в Бургаския театър и за първи път използвах видеоекран. На него
пуснахме дружески шарж на самия Кеворк. Показвах как един парашу-
тист бездарник иска да му вземе мястото. Споменатите по-горе хора
услужливо предадоха на Кеворк превратно тази част от шоуто и той,
без да го е гледал, се разсърди. Готов съм някой ден да му подаря този
откъс, защото беше в негова защита.
     − Когато сте били събеседник по желание през 1982 година, вие
казвате, че най-близките ви приятели са Стефан Цанев и Христо Фо-
тев и архитектът Тодор Кръстев. Все още това ли са най-верните ви
приятели?
     − Да. Това са моите най-верни приятели от онези години. Разби-
ра се, вече имам и други добри приятели.
     − Кои събеседници на Кеворкян няма да забравите никога?
     − Не бих могъл да ги изброя, но като че ли най-скандален събесед-
ник беше Георги Баев, на когото същата нощ запалиха ателието.
     − Как реагирахте, когато на няколко пъти спираха „Всяка неде-
ля“?
     − Разбира се, бях възмутен, въпреки тогавашния ни конфликт.
     По това време бяхме показали моя спектакъл „Убийството на Гонзаго“
и това съвпадна със спирането на „Всяка неделя“.
     − Защо според вас Кеворкян си навлече гнева на управляващите?
     − Защото постепенно стана доста дързък и независим.
     − Когато сте били събеседник по желание, вие сте написали:
     Не зная още колко има,
     но тихо цъка времемера.
     Какво е вчера? − Бивше утре.
     А утре? − Предстоящо вчера.
     Ако днес сте събеседник, какво искате да остане от вас в споме-
ника на „Всяка неделя“?
     Бог да пази България
     в тази безумна лотария,
     за да изтегли билета,
     в който се крие късмета.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.