English
Deutsch
Русский

























     МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ:
     „ВСЯКА НЕДЕЛЯ“ БЕШЕ НЕДЕЛНА
     СЛЕДОБЕДНА ЦЪРКВА

     − Г-н Неделчев, помните ли колко пъти сте участвали във
„Всяка неделя“?
     − Не, не съм в състояние да си спомня, тъй като много
пъти съм участвал, и по повод на някакви годишнини, и с мои
литературни теми, и с исторически сюжети. Всичко това е в
продължение на години. Разбира се, не съм бил сред най-честите
участници във „Всяка неделя“, но за мен тези появи на екрана
бяха важна форма за създаване на един публичен образ. Това е мно-
го съществено за всеки, който би искал по-нататък да прави
политическа кариера. Така че аз съм много благодарен на това
предаване.
     − „Всяка неделя“ със сигурност ви направи по-популярен.
     − Да, безспорно. Участието във „Всяка неделя“ автоматич-
но те превръщаше в публична фигура.
     − В звезда?
     − В звезда чак не, но публична фигура − да. Един човек, кой-
то беше афиширан чрез „Всяка неделя“, получаваше предложе-
ния и за други участия в телевизията, в радиото.
     − Казват, че предаването е било оазис за интелигенция-
та преди 1989-а?
     − „Всяка неделя“ имаше особен ефект и този ефект беше
уникален. Смисълът на предаването беше в една съборност, т.е.
всяка неделя „Всяка неделя“ се гледаше от всички. Тава беше една
своеобразна неделна следобедна църква. Така както религиозни-
те хора ходят задължително на църква, така и тези, които ис-
кат да са в курса на нещата, задължително гледаха това преда-
ване. С появата във „Всяка неделя“ ти всъщност ставаш меди-
атор. Разбира се, основният медиатор е Кеворк Кеворкян, но
особената магия на предаването се криеше в ефекта на свързва-
не на всички българи чрез „Всяка неделя“.
     − Казахте, че програмата е църква. За какво се изповяд-
вахте в нея?
     − Не, аз като казвам църква, имам предвид ритуала на по-
сещение, ритуала на задължително гледане. Просто хората, ко-
ито бяха изповядвани пред Кеворк Кеворкян, тази публичност
всъщност създаде ефекта на личностното присъствие в общес-
твения живот. Приносът на „Всяка неделя“ е в три неща. Пър-
во − наложи категорично самия Кеворкян като свръх-топжур-
налист, като една публична фигура. Второ − бяха представяни
множество не само гледни точки към различни проблеми, но и се
демонстрираше какво означава личностното присъствие в кул-
турата, в обществения живот чрез теми, които до този мо-
мент не бяха теми на журналистиката. Трето − обедини всич-
ки българи и се създаде един ефект на свързване. Това днес не мо-
же да стане, заради плурализма в медиите и в обществения жи-
вот, но за времето си беше изключително важно.
     − Да разбирам ли, че според вас „онази“ „Всяка неделя“ ни-
кога няма да се върне.
     − В никакъв случай. Това не е възможно, а и не трябва да се
търси.
     − Приемате ли определението, че „Всяка неделя“ е преда-
ване легенда?
     − Легенда е дотолкова, доколкото като всяка легенда се
идеализира. Разказват се спомени. Самият Кеворк Кеворкян се
колебае да се покаже ли, да не се ли покаже в някакъв момент. Той
самият добре манипулира легендата и аз мисля, че това е хуба-
во. Тази стара, стара „Всяка неделя“ трябва да си остане като
легенда.
     − Вашите истини, които казахте в онова време?
     − Аз предлагах на Кеворк, пък и на Янчо Таков, когато се
редуваха, теми, които са важни за мен. Един от най-интерес-
ните случаи за съжаление беше не при Кеворк, а при Янчо Таков.
Стана през 1981 година, когато се честваше 1300-годишнината
на България. Аз бях изработил списък с поредица от важни неща
и го предложих на Кеворк, но той се бавеше да ме покани, а годи-
ната течеше. В списъка имаше тема за моя прапрапрадядо Ко-
льо Фичето, имаше теми за историите на селищата и българс-
кото Възраждане, бяха около 7−8 неща. Точно тогава аз имах неп-
риятности с Държавна сигурност и хората, които наблюдава-
ха Съюза на писателите, ме викаха. Трябваше да подписвам та-
ка наречения предупредителен протокол, че ако продължавам
да говоря против властта, спрямо мен ще бъдат взети мерки,
предвидени от закона, включително и изселване от столицата.
Това стана в понеделник, а във вторник се видях в някаква кръч-
ма с Янчо Таков и той ми вика: „Абе, дай някакви теми.“ Обяс-
них му, че съм ги предложил на Кеворк, а Янчо каза, че още сега в
неделя правим първия разговор. Съгласих се и реших, че трябва
да говорим за това самоук ли бе Кольо Фичето и ще ви кажа за-
що. Защото тези от Държавна сигурност ми се бяха скарали:
„И малко по-скромно. Прадядо ти е царски генерал.“ Тогава им
обясних, че генерал Фичев не е царски генерал, а е български гене-
рал и който познава историята добре, знае за неговите конф-
ликти с Фердинанд. Казах им още, че аз се гордея с прадядо ми. В
неделя като се появих по „Всяка неделя“, казах, каквото имах да
казвам за Кольо Фичето, но след това извадих и снимката на
прадядо ми, като поясних, че това е внукът на Кольо Фичето.
Предаването мина, а на следващия ден случайно срещнах на пло-
щад „Славейков“ подполковника от ДС, който ме изгледа абсо-
лютно изумен. Все пак Янчо Таков беше син на кандидат-член
или член на Политбюро, не помня точно какъв беше Пеко Таков
тогава. И в милиционерските представи на този подполковник,
за да бъда показан по „Всяка неделя“, значи имам някакви задку-
лисни връзки. Аз любезно го поздравих и това беше моето малко
тържество. След това обаче Кеворк ме попита“ „Абе, ти защо
се показваш при Янчо Таков?“ Отвърнах му: „Кево, извинявай, аз
тези теми съм ги дал отдавна, а ти така и не се обади.“ Тогава
той ми каза една фраза, която запомних завинаги − „Ти не разб-
ра ли, че не е важно ти какво говориш, а с кого го говориш.“ В
известен смисъл той беше прав и аз много добре го знаех. При
Янчо беше удобно човек да се появява. Докато Кеворк можеше
да наруши схемата. На Янчо Таков аз му давах предварително
написани сценарийчета, въпросите, какво да ме пита, пък аз да
си кажа, каквото искам.
     − При Кеворк сте седели на тръни, така ли?
     − Не, с Кеворк сме приятели и колеги от 1967 година. Но
той е журналист със самочувствие и не можеш да го команд-
ваш.
     − Ако трябва да сравните „Всяка неделя“ с някакъв пред-
мет, какво бихте избрали?
     − Тя е многолико нещо и е трудно да я сравняваме с какво-
то и да било. Могат да бъдат направени образи като антена,
сцена, но нито едно от сравненията няма да е достатъчно. То-
ва беше едно супер явление.
     − Критикувал ли сте някога Кеворкян и защо?
     − Кеворк Кеворкян играеше една много сложна игра. И та-
зи игра беше умела и трябваше да се правят разни задължител-
ни компромиси и стъпки, за да оцелява. Известно е, че той има-
ше и трудни времена, когато се колебаеха да го махат ли, да не
го ли махат от екрана. Кеворк се беше превърнал сам по себе си в
институция. И естествено аз съм имал разни несъгласия, но доб-
ре съм съзнавал, че за да продължава да функционира „Всяка неде-
ля“, тези компромиси са били необходими.
     − Кой се страхуваше от Кеворкян?
     − Бездарниците и посредствените люде, тъй като много
е видима тъпотията, когато бъде сложена пред цялото общес-
тво. Имаше хора, които просто се бояха да се покажат по „Вся-
ка неделя“.
     − Развитието на „Всяка неделя“ има нещо общо с разви-
тието на вашата личност. Преди 10 ноември и вие, и програ-
мата работехте предимно в сферата на културата, след тази
дата заедно се преселихте в сферата на политиката.
     − Аз мисля, че „Всяка неделя“ винаги е била и политическо
предаване, но това беше друга политика. В България до 1989 го-
дина под формата на култура се водеше една политическа бит-
ка. В Съюза на писателите беше добре известно, че аз имам въз-
гледи, които противоречат на официалните. Даже в един док-
лад главният секретар беше написал − „Пътуват пътуващи
проповедници из цяла България и проповядват възгледи, враж-
дебни на социалистическия реализъм“, имайки предвид Светло-
зар Игов, Енчо Мутафов и мен.
     Така че Кеворк умееше, без да напуска сферата на култу-
рата, да покаже и политически проблеми. Изявите на д-р Чир-
ков още от самото начало съвсем очевидно си бяха политичес-
ки, на Блага Димитрова също.
     − Да, но след 1989 година „Всяка неделя“ съвсем се полити-
зира. Ако не се лъжа, вие или някой от СДС беше казал, че Кевор-
кян е свършил отлична работа за синята кауза.
     − Естествено. Приносът на „Всяка неделя“ за бъдещия опо-
зиционен живот на България, за бъдещия некомунистически по-
литически живот беше много съществен. Това беше очевидно.
Но след това политическият живот се разпласти и „Всяка не-
деля“ не можеше да продължава тези свои функции.
     − Толкова ли син беше Кеворкян, та така дразнеше черве-
ните?
     − Мисля, че Кеворк беше по-сложна фигура. Той първо си
имаше чрез журналистиката собствени политически амбиции,
които не съвпадат с политическите амбиции на един конкре-
тен партиен лидер. Така че Кеворк не е удобна фигура, не е чо-
век, на когото можеш да дадеш директна поръчка и да разчи-
таш, че той ще я изпълни. За съжаление партийните лидери гле-
дат на журналистите като момчета за всичко, а Кеворк изоб-
що не е такава фигура и не се съобразява с никого. Неговите дейс-
твия бяха в синхрон, когато СДС беше в подем, и този синхрон
се получаваше, защото процесът беше много еднопосочен.
     − Защо Кеворкян изчезна, когато сините дойдоха на
власт?
     − Ние имахме сложни разговори тогава с Кеворк. Аз съм му
предлагал да го номинираме евентуално за шеф на телевизията.
Той обаче имаше колебания. Спомням си един разговор, който
водихме със Стефан Савов, тогава председател на Народното
събрание, Георги Марков, Венци Димитров, Вирджиния Велчева,
Кеворк и аз. Това беше точно когато трябваше да бъде гласува-
на новата кандидатура за шеф на телевизията. Кеворкян беше
против Асен Агов, но не предложи нищо по-добро. Той предлага-
ше хора, които нямаха шанс да бъдат избрани. Асен Агов и за
мен беше една компромисна кандидатура. Никога не съм му бил
яростен фен, но тогава редица люде, с които преговаряхме, ни
отказаха. Такъв е случаят с Иван Радоев, бог да го прости. Той
вече беше болен и каза, че физически не може да се ангажира. Други
хора също не се явиха много категорично. Една добра кандида-
тура за мен беше Иван Попйорданов.
     − Защо Кеворкян отказа?
     − Защото имаше лични амбиции за други реализации в дру-
ги дейности.
     − Блага Димитрова дори си заложи главата и обеща да вър-
не на екрана „Всяка неделя“, когато я избраха за вицепрезидент.
Помните ли това?
     − Да, така си беше. Трябва да ви кажа, че никой не е пречил
„Всяка неделя“ да се върне. Знам, че Асен Агов и Кеворкян имаха
сложни отношения, но, общо взето, винаги когато сме разгова-
ряли, всички са декларирали, че няма проблем да бъде възстано-
вена „Всяка неделя“. Как е било задкулисно обаче, аз не знам, въп-
реки че бях председател на медийната комисия.
     − Вие като шеф на медийната комисия сте имали и разго-
вори с Кеворкян на четири очи, които не са ставали обществе-
но достояние. За какво си говорихте тогава?
     − Много разговори сме имали. Аз често съм се съветвал с
Кеворк като човек с огромен опит. Преди да вземем някакво ре-
шение в комисията, било за да предложим някакви елементи в
статута или в закона, или за даване на частни лицензи. Съвет-
вал съм се, когато бяха конкурсите за национална частна ефир-
на телевизия. Кеворк изразяваше тогава скептично отношение
към частна национална телевизия и се оказа прав. Той казваше,
че в България няма такива пари, за да се реализират подобни на-
чинания. Оказа се, че повечето, които са искали лицензи за едно
или за друго, всъщност са блъфирали, разчитайки, че като полу-
чат лиценза ще могат да го размахват и да търсят кредити,
предварителните им банкови гаранции не бяха много достовер-
ни. Кеворк имаше съзнание за това нещо. Той беше предложил да
се направи уикенд телевизия, но имаше много възражения про-
тив това.
     − Ще признаете ли, че Кеворкян е бил вашият таен съ-
ветник в медийната комисия?
     − Не може да се каже, че това е някаква голяма тайна. Не
съм се съветвал само с него обаче. Съветвах се и с Иван Попйор-
данов, а и с много други вещи в телевизионната област хора. Но
съветите на Кеворк за мен наистина са били много важни и, об-
що взето, са ми помагали в редица случаи.
     − Кой въпрос на Кеворкян от „Всяка неделя“ няма да заб-
равите никога?
     − Няма да забравя неговата реплика, с която той започна
един разговор с мен. Тръгна така − тук пред мен е Михаил Не-
делчев, но инак нещата са много сериозни. Аз много се стреснах
и се ядосах от този анонс. Излиза, че аз съм несериозен човек, а
нещата са сериозни. След което започна с конкретните си въп-
роси и аз не можех да реагирам. После му казах: „Абе, Кево, откъ-
де я измисли тази конструкция?“, а той ми казва: „Ами така дой-
де.“ Но това ще го запомня завинаги.
     − Носили ли сте някога талисман за кадем, като сте учас-
твали във „Всяка неделя“?
     − Аз винаги преди да се появя в неделя, имах цял ритуал.
Задължително, освен да се избръсна, изкъпя и да си сложа тър-
жествен костюм, минавах по едни и същи улици, бях с една и
съща чанта, с едни и същи листа. За мен това е било, както е
подготовката на един танцьор за балетен спектакъл. Когато
трябва не само акълът ти да е абсолютно свеж, но и тялото да
е в кондиция. Това значеше, че в събота няма да пия червено ви-
но например, за да бъда в максимална форма.
     − Какво бихте написали днес в споменика на „Всяка неделя“?
     − Поначало аз исках да напиша едно съчинение, което се
казваше „Спомен за „Всяка неделя“. Даже още пазя папките. Всич-
ки ние, които сме били участници в програмата, трябва да сме
много благодарни на Кеворк, защото с появата ни на екрана той
всъщност ни направи недосегаеми. Самото афиширане те из-
дигаше в очите на по-дребните управници и ти ставаше важен
човек. Кеворк ни даде един статут и за това трябва да му бла-
годарим.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.