ците и след това изчезва. Аз например не си спомням кои бяха
предишните министри. Нещата днес не са стойностни, а хо-
рата, които Кеворк канеше, бяха градили своето име с години.
Не може за една седмица да създадеш нещо. Историята се прави
от личности.
кога не съм му била сърдита. Винаги когато съм се срещала с него,
за мен е било удоволствие.
− Не знам защо, но не се притеснявах. С нищо не съм засег-
ната от този човек. Не вярвам да съм отговаряла както тряб-
зява какво говори, как говори.
− Съобразявах се, да. Малко или много всички сме се съоб-
разявали.
висимо че казват, че съм такава и онакава. Аз съм много директ-
на, но все пак се съобразявах. Нямаше начин.
− Не си спомням сега. Първото ми смело излизане на екра-
на беше, когато за втори път участвах във „Всяка неделя“. То-
ми даде. Тя даже не беше надписана и аз я оставих на Кеворк да я
върне обратно. Поднесоха ми я по начин недостатъчно досто-
ен и официален. Имах чувството, че ми беше дадена ей така,
колкото да се отчетат. Разбрах тогава, че „Балкантон“ е ре-
някакъв жалък тираж. Днес нещата не са по-различни. Много му-
зикални къщи си позволяват да правят свои нереални класации.
Мога смело да кажа, че нито тогава, нито сега някой може да ме
бие по тираж в попмузиката. Независимо че се говори, че на тия
или ония плочите се продавали повече. Ако на кило ги раздават,
съм съгласна. Моите плочи и касети се купуват. Разбира се, не
така, както преди, защото хората обедняха, вижда им се скъпо
и аз не ги упреквам за това.
− Какво става, когато на екрана се срещнат двама № 1 −
журналист № 1 и поппевица № 1?
− Смятам, че едно уважение между личностите трябва
да съществува, а това е нещо, което липсва сега в тази държава.
Човек, който е № 1, се познава по това, че винаги е готов да
отстъпи или да направи реверанс, да уважи партньора до него.
Ако аз не уважавам достатъчно другия човек, значи това гово-
ри лошо за мен. Утре мен няма да ме уважат. А днес това се
случва. Никой никого не уважава, никой никого не бръсне. Всеки
се смята за най-велик. Това е потресаващо. Ако аз поздравя чо-
век, който също е много голям, няма да ми падне короната от
главата.
− Помните ли, че във „Всяка неделя“ имаше класация за пес-
ни. Вие там често бяхте на първо място?
− Да, това беше нещо много интересно. Това създаде осо-
бен нюанс в предаването. Там нямаше подреждане чрез връзки,
както става сега.
− Вие смятате, че в класациите се влиза с връзки?
− Абсолютно. Невинаги класациите са реални. Корупци-
ята съществува. Могат да плащат бездарниците, младите пе-
вици, които сега започват, но с това няма да си помогнат. Аз
изтеглих от една класация моя песен, тъй като я бяха поста-
вили едва ли не на 115-о място. Съжалявам, но не мога да съм на
115-о място.
− С какво се промени Лили Иванова от времето, когато
беше събеседник по желание до сега?
− Мисля, че сега разбирам повече неща или поне се опит-
вам да ги разбера. Преди не обръщах внимание на много от това,
което ме заобикаля. Смятам, че днес имам не само мнение, а и
позиция.
− И тогава, и сега вие сте дама № 1 на попмузиката у нас.
− Смятам, че професионално сега съм на по-високо ниво.
− Носили ли сте някога талисман за кадем в студиото на
„Всяка неделя“?
− Не, във „Всяка неделя“ не съм носила.
− Не сте суеверна?
− Суеверна съм, нося в себе си нещо, но не съм била с него,
когато участвах във „Всяка неделя“. Вземам го, като пътувам и
когато съм на концерти. Всъщност са две неща − едното няма
да го кажа никога. То се слага някъде под мен, а другото е икона.
Обичам и играчките, имам много дрънкулки и когато някой ми
подари, аз я вземам с мен, за да видя дали ще ми донесе щастие.
Ако не ми донесе, я нареждам при останалите.
− Мнозина упрекват „Всяка неделя“, че след 1989 година се
политизира, а Кеворкян е минал на страната на единия полюс.
Вие приемахте ли програмата в този период?
− Мисля, че политизирането беше съвсем нормално и ло-
гично. Никой няма право да стои настрана и да е без позиции.
Освен това „Всяка неделя“ никога не е била чисто културно пре-
даване, в нея винаги е имало и политика.
− Но не беше ли много едностранчива програмата? Любо-
мир Левчев например каза, че Кеворкян е направил парад на сво-
ите приятели.
− Винаги ще има някой, който ще е недоволен. Аз сега съм
се отдръпнала и не се занимавам с политика. Разбира се, имам
своята позиция, но в България са малко достойните политици
както от едната, така и от другата страна. Независимо човек
от коя партия е, той трябва да е достоен политик. Да си поли-
тик − това е дарба, трябва да имаш нюх и да разбираш нещата.
Така е и за всяка друга професия.
− Съжалявахте ли, когато спряха „Всяка неделя“ по поли-
тически причини?
− Много съжалявах. И не само аз, а и много хора съжаля-
ваха..
− Вие опитахте ли се нещо да направите или поне да се
обадите на Кеворкян по телефона?
− Не, не съм. Знаете ли, аз съм човек, който много рядко се
обажда на някого. Не обичам да притеснявам никого. Имам нуж-
да от много неща, но не съм си позволила да се обаждам. Такава
съм. За друг човек мога да отида и да поискам нещо, но за себе
си − не. И до днес имам проблеми, които не са решени точно по
тази причина. Вземете само факта, че не мога да си намеря спон-
сор. Повечето казват: „Ах, тая милионерка...“ Българинът така
разсъждава. Затова избягвам да се моля.
− Ако сега сте събеседник по желание, какво ще кажете на
зрителите?
− Днес имаме неописуема нужда от доброта, уважение и
закони. Ако са налице тези неща, никак няма да е лошо.
