English
Deutsch
Русский



















     КОЛЬО ГЕОРГИЕВ:
     НЕ РИТАМ ПАДНАЛИ ХОРА В КОРЕМА 

     − Г-н Георгиев, колко пъти сте участвали във „Всяка неде-
ля?“
     − Като събеседник по желание само веднъж, но иначе ня-
колко пъти. Не съм от хората, които се появяваха често по те-
левизията, въпреки благосклонното отношение на Кеворк Ке-
воркян към мен.
     „Всяка неделя“ в историята на журналистиката, на пуб-
лицистиката, в културния и духовния ни живот беше нещо
уникално. Защото в онова време, когато се появи „Всяка неде-
ля“, в България вече бяха завършили процесите на монополи-
зация на властта, на идеите, на създаването на духовните
ценности. Затова смятам, че „Всяка неделя“ беше един опит, и
то много сполучлив, да се вкара в нашия оборот плурализмът на
мненията. Сблъскваше се с политическия монопол и милиони хо-
ра я следяха. Реагираха активно с обаждания и писма. Наченките
на реалното приложение на плурализмът бяха дадени в предава-
нето на Кеворк. Там се защитаваха реални ценности и това съз-
даваше уют за онези, които бяха отчаяни от невъзможността да
изявяват своите разбирания. „Всяка неделя“ изигра положител-
на роля в узряването на общественото съзнание.
     − Програмата събра инакомислещите хора на България.
Самият вие сте имали репутация на такъв.
     − Нека отхвърлим тази частица „инако“. В предаването
се събираха хора мислещи. Мисленето не е в говоренето, в опро-
вергаването на опонента, а в правото на всяка личност да пра-
ви своето откритие за живота. Животът ни е низ от откри-
тия и грешки.
     − Тези мислещи хора казваха много истини във „Всяка не-
деля“. Помните ли вашата истина, която разкрихте на екрана?
     − Ще бъде много самонадеяно да кажа, че аз съм направил
някакъв принос в натрупването на истини в склада на „Всяка
неделя“. По всички въпроси, по които съм имал възможност да
се изказвам, винаги съм държал да кажа това, което мисля.
Помня, че имаше един много опасен период, в който Кеворк
го бяха отстранили от екрана за шест месеца. Активни борци
против фашизма се оплакали на Тодор Живков, че в предаването
се поставят под съмнение ценностите на живота и делото им.
Аз не мисля, че Кеворк съзнателно е правил някаква идеологическа
диверсия или провокация. Той е достатъчно умен и морален. И аз
съм активен борец против фашизма, но мисля, че в някои от те-
зи хора се беше появило самочувствието на непогрешимост, тъй
като по силата на историческите обстоятелства те бяха про-
възгласени за завършен модел на човешката личност, т.е. − кой-
то е бил партизанин и политзатворник, той е съвършен. В соци-
алистическия реализъм дори беше регламентирано кой може да
бъде положителен герой − непременно трябваше да е активно
свързан със социалистическата революция.
     − Самият вие сте писали разкази за съпротивата. Няма-
те ли вина за това митологизиране на партизаните?
     − Всички, които са чели моите разкази, никога не могат да
ме уличат в това. Когато съм изобразявал мъченици на тази бор-
ба, не съм казвал: „Ето тези хора трябва да ви служат за пример
във вашия живот.“ Първо, не съм смятал, че човек в своето битие
може да стигне до такова поведение, че да стане модел на подра-
жание. Аз и тогава, и сега продължавам да мисля така. Даже съм имал
полемики с идеолози на партията, секретари и членове на Полит-
бюро. Човек в края на краищата е някакво съчетание на доброде-
тели и на нещо, което не може да се нарече добродетели. А идеал-
ният образ на комуниста трябваше да бъде изграден само от по-
ложителни качества. Мен са ме критикували за моите отклоне-
ния от тези критерии. Благодарен съм, ако срещна в своя живот
човек поне с една добродетел. Такъв възглед обаче не беше прием-
лив за фанатиците, за официалните защитници на идеологията.
     − Защо не ви обичаше властта?
     − Властта обикновено иска да управлява хората с неща,
които твърди, че са окончателни. Поведението на всички се рег-
ламентира според задачите и целите на властта, а властта то-
ва е политика.
     − Вие сте имали власт. Били сте секретар на Съюза на бъл-
гарските писатели, директор на театър „София“. Чувствате
ли се виновен пред някой ваш подчинен?
     − Може да се чувствам виновен, че неволно съм извършил ня-
кои грешки. Казвал съм − подлецът може да извърши някакво добро
дело, ако това не застрашава неговата кариера. Но да направиш
добрина, без това да ти коства нещо, е лесна работа. Извисяване-
то на личността става, когато правиш жертви за добрината. Ня-
кои смятат, че саможертвата е литературна финтифлюшка. Ни-
що подобно! Нито едно обществено и лично добро дело не може
да бъде извършено, ако не си в състояние да му платиш цената.
     − На какви теми говорихте с Кеворкян в студиото?
     − Аз се появявах по-често на екрана в периода 1979−1986
година, когато бях директор на театър „София“. Тогава този
театър минаваше за доста прогресивен. Поставяха се предиз-
викателни пиеси на автори, които бяха инкриминирани в Бъл-
гария, и на теми, които бяха табу за родната култура и лите-
ратура. Аз не минавах за дисидент, защото като дете бях по-
литзатворник и тази моя съдба ме защитаваше донякъде. Ни-
кой не можеше да си позволи да каже: „Ето този фашист се про-
мъкна в нашата култура и отвътре като червей я гризе.“ Ке-
ворк си даваше сметка за тези неща. Тогава пред телевизията, с
негово съдействие, съм защитавал идеите на пиесите, които
ние сме поставяли и които съм писал.
     − Предполагам визирате вашата пиеса „Съдии на самите
себе си“?
     − Да, това беше една много дръзка проява. Поставиха пи-
есата в Младежкия театър през 1973 година и оттогава моето
име се съпровождаше с известна подозрителност. Казваха: „Той,
че е наш, наш е“, но въпреки това ме смятаха за опортюнист.
     − Коя ваша пиеса ви създаде най-големи главоболия?
     − Почти всички, но най-много − „Съдии на самите себе си“.
Пиесата завършваше така: „Ако ние − комунистите − не бъдем
най-строги съдии на самите себе си, ще се окажем на подсъдима-
та скамейка на историята.“ Тези думи прозвучаха на премиера-
та на 13 януари 1973 година. Пиесата направи много силно впе-
чатление. Не можеше вече да се баламосват хората, и то във
време, когато се тръгваше да се опровергава социализмът, но не
като идея и обществен строй, а като нещо неподвижно и нес-
пособно да се променя, да се приспособява към законите на прог-
реса. През 50-те и 60-те години техническата революция ста-
на фактор за общественото развитие и хората разбираха, че
тези промени задължително трябва да станат.
     − Тези пиеси са били едни отдушници за хората.
     − Управляващите тогава не мислеха така. Драматургия-
та прояви смелост и заради това Бургаския театър направо го
закриха. Пострада и Димитровградският театър. Там се бяха
съсредоточили хора, които по-късно станаха стожери в наша-
та култура. Позицията ни беше морализаторска. Хората като
мен смятаха, че ако се спазват принципите на социализма в об-
ластта на науката, на политиката, то всичко може да бъде зна-
чително по-добре. По онова време още не мислехме, че тази сис-
тема трябва да бъде отхвърлена като дете с мътната вода от
коритото. Но разбирахме, че системата сама пречи на себе си.
Тази позиция стана толкова авторитетна, че не беше лесно и
на всесилните да прегазват хора и явления.
     − Вие сте били събеседник по желание на 13 януари 1985
година. Какво разкрихте тогава на Кеворкян за себе си?
     − Това беше, след като възстановиха Кеворк след 6-месеч-
ната пауза и той почна пак да води предаванията си. Като сед-
нахме в гримьорната, ми каза: „Бате, внимавай, ще ни подгонят.“
Но аз му отвърнах: „Аз съм ти сефтето след тази пауза, значи е
на добре!“
     Помня и едно друго участие, когато преди мен говори по-
койният вече журналист и социалдемократически деец Руен
Крумов. По това време бях член на Висшия партиен съвет и се
потресох от думите му. Без хъс и злоба той разказа какво е пре-
живял след 9 септември. Като седнах в студиото след него, ка-
зах: „Не съм упълномощаван от никого да се произнасям за вина-
та на тази власт, в която и аз съм съпричастен, и като участ-
ник в съпротивата съм допринесъл тя да се установи. Чувст-
вам обаче огромна вина към този човек за страданията, на кои-
то е бил подложен от хора, действали и от мое име.“
След това участвах в предаване по повод на представление
в театър „София“ след 10 ноември. Някои се опитваха да ме нака-
рат в духа на тогавашния радикализъм да кажа имената на ви-
новниците, но заявих на Кеворк, че паднали хора не ритам в коре-
ма. Той каза: „Е, сега някои ще си отдъхнат с облекчение.“
     − Какво е за вас „Всяка неделя“?
     − Това е един кълн на онази неизбежна еволюция в нашето
обществено съзнание, на осъзнаването на плурализма като нео-
бходимо условие за духовното и умственото осъществяване
на човека. Сега такива неща, каквито ние сме казвали по теле-
визията, се говорят сто пъти по-радикално. Даже радикализ-
мът стига до цинизъм. Това във „Всяка неделя“ го нямаше. Има-
ше съзнателен тласък към събуждането на хората, да мислят
честно и да не се боят.
     − Кой е сегашният ви приятелски кръг?
     − Предишният. Аз съм човек, който за разлика от много други
винаги може да има приятели, но рядко има врагове или по-скоро
опоненти. Аз не боравя с категорията „враг“. За да ви кажа кои са
ми приятелите, трябва да ви изброя сто души. Сред тях са писа-
тели, художници, политици, селяни. Не съм ги подбирал по цвят.
Най-хубавото е, че никой от тях не ми е станал противник. Све-
тотатство е някой да се обяви за противник на Кольо Георгиев.
Аз бях депутат във Великото народно събрание, когато
течеше бурно процесът на поляризация, и затова смятам, че има
само един цвят, който трябва да се избегне − цветът на глу-
постта, на подлостта, на користта, алчността. Иначе не ме инте-
ресува човекът червен ли е или син. Ако червеният цвят се
покрива с най-мръсния цвят на глупостта, то той със сигурност
ще избледнее. При синия е същото.
     − Помните ли какво сте оставили в споменика на „Всяка
неделя“, когато сте били събеседник по желание?
     − „Бъди това, което си, и следвай своя собствен път.“
     − Днес, 11 години по-късно, какво ще напишете?
     − „Човек трябва да се гордее със себе си и да прави това,
което смята за добро.“ Ако ти не можеш да направиш нещо,
нямаш правото да имаш претенции към другите, че не го пра-
вят. Библейският вариант е − „Не прави на хората това, кое-
то не искаш да ти правят на теб.“ Дай Боже, повече хора да се
замислят за мъдростите, съдържащи се в Библията.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.