English
Deutsch
Русский



















     КАТЯ ПАСКАЛЕВА:
     ИЗБУТАХА МЕ ОТ ГРИМЬОРНАТА
     
ЗАРАДИ АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ

     − Броили ли сте колко участия сте имали във „Всяка не-
деля“?
     − Не, но първо искам да кажа, че първата „Всяка неделя“
всяка неделя целият български народ я гледаше. По-късно почти
не я гледах, защото имаше много спорт, освен това Кеворк бе
зад кадър и ми липсваше неговият упор. Дори когато говори с
предишни свои клиенти или пациенти, пак стои зад кадър. Не
знам, ако ми се наложеше да се появя пред него и той е зад кадър,
сигурно щях да се чувствам като на психиатричен преглед. Друго
е с него в кадър. С неговата провокативност изведнъж в теб
започват да работят други рефлекси.
     − Кажете ми как я измислихте тази прочута дума „ке-
воркиране“. Казват, че сте неин автор.
     − Не, не съм я измислила аз. Тя се роди в нашите кръгове,
спонтанно, без зла умисъл, просто някак на шега и аз я споменах.
     − За първи път на екрана...
     − Да, да, но не съм я измислила аз. Тя се роди в кафенето на
кинодейците, някой я измисли. И на мен ми дойде да я кажа, ко-
гато той ме попита: „Защо толкова дълго не съм се съгласявала
да участвам?“ А аз съм притеснителна, когато трябва да гово-
ря от свое име и не съм в роля. Тогава спонтанно ми дойде тази
дума, но не мога да се наричам неин автор.
     − Е, тогава популяризатор?
     − Да, популяризатор − да.
     − Кой въпрос на Кеворк няма да забравите никога?
     − Нещо ме бъзикна, ама не си спомням точно за какво, и аз
му отговорих: „Нищо човешко не ми е чуждо.“ Според мен едно
от най-добрите качества на Кеворк, когато водеше „Всяка не-
деля“, беше това, че избираше свестни хора. Той имаше слабост
към качествени хора, към хора на изкуството, към които има-
ше симпатии и чисто човешка слабост към тях. Мисля, че аз
бях една от тези, които му бяха симпатични.
     − А представяте ли си какво им е било на тези, които не
са му били симпатични, а са искали да участват в програмата?
     − Не знам. Той не си позволяваше да показва кои не са му
симпатични, въпреки че ги канеше. Но не искам да се говори за
него в минало време. Просто при дереджето, на което е сега те-
левизията, няма място за неговия стил. Но все се надявам, че
той ще се върне, защото е невероятен. То е в кръвта му, в по-
рите му е телевизията.
     − Какво беше за интелигенцията в онова време „Всяка не-
деля“? Казват, че това е бил нейният оазис.
     − Освен това беше и барометър. Всички следяхме „Всяка
неделя“, за да се гледаме един друг. Когато Кеворк е поканил еди-
кой си, на мен ми беше любопитно да видя как той го води, за да
каже еди-какво си. Всичко беше на прима виста. Тази импровиза-
ционност е нещо, което сега въобще не мога да видя по телеви-
зията.
     − Казвате барометър, но за какво?
     − За това да видиш кой какво мисли и каква позиция има. И
да си прецениш каква ще е твоята позиция към даден човек.
     − Коя беше вашата истина, вашето откровение пред Ке-
ворк?
     − Не знам, той така предразполага, че не съм могла да го-
воря нещо, което не мисля. Не съм се подготвяла предварител-
но и не съм човек, който, като е поканен във „Всяка неделя“,
трябва да каже някаква сентенция.
     − Спомняте ли си някаква интересна случка, която е свър-
зана с програмата?
     − Направих един гаф. То беше след 10 ноември. Кеворк ми
се обади по телефона и ме попита: „Кате, за какво да си гово-
рим?“ и аз му казах: „Ами за нежни неща.“ Така беше и обявено:
„Катя Паскалева − тема „Нежност“.“ Като влязох в гримьор-
ната обаче, изведнъж се появи Александър Лилов. Тогава гримьор-
ката почти ме избута от стола, за да го гримира него. Аз се по-
чувствах толкова унизена, че като се появих пред Кеворк, въ-
обще не говорих за нежност, а за студентските протести. Усе-
тих как той се смути, а аз просто не можах да кажа това, за
което ме беше поканил. Затова му се извинявам. Но причината
беше не Кеворк, а тази случка в гримьорната, която ми обърна
нежността в злост.
     − Мразите да ви избутват така непочтено?
     − На всичко отгоре заради Александър Лилов да те избу-
тат.
     − В такива моменти човек си разбира цената?
     − След този разговор получих страховити телефонни
обаждания, какви гадости съм говорила, от климактерични ба-
бички.
     − Страхували ли сте се някога след участие във „Всяка
неделя“?
     − Не, няма от какво да се страхувам, защото не съм от
хората, които играят изчислени игри и се съобразяват. Аз съм
си аз.
     − Друг път получавали ли сте заплашителни обаждания?
     − Имам страховити писма. Разбира се, става ми грозно за-
ради хората, които ги пишат. Те, общо взето, повечето са нег-
рамотни. Сега се оказа, че в жълтата преса се пише още по-нег-
рамотно. Така че това е дереджето.
     − Някога носили ли сте талисман за кадем в студиото?
     − Аз винаги си ходя с талисман, имам си разни амулетче-
та. Искам да си имам винаги нещо съкровено, мое си.
     − Всички ония хора, които участваха във „Всяка неделя“,
оформиха един портрет на онова време. Как бихте го предста-
вили?
     − Аз не мога да обобщавам. Не желая, защото като актри-
са повече ме интересува детайлът, който сам носи някакво обоб-
щаване.
     − Казват, че онова време е било по-добро за актьора?
     − Естествено. Изглежда, такава е нашата психика, че
трябва да ни забраняват, за да имаме потентност да работим.
     − Вие как се чувствахте в онова време?
     − Аз уважавам едно нещо в себе си, че не съм била никога
актриса по поръчка. Главно за киното говоря. Не съм имала по-
зори, даже съм отказвала роли. Някои ме намразиха и казваха:
„Какво си позволява тя, да отказва!“ Сега се сещам, че Кеворк ми
дължи едно нещо. Бях получила една тетрадка и едно изплетено
елече от една стрелочничка в Подуяне. В тази тетрадка имаше
големи словоизлияния. Жената ме наричаше: „Рогче мое козле“,
и разказваше как живеят по буферите на вагоните. Аз му я да-
дох на Кеворк да я прочете и той не ми я върна. Така че, ако не-
що му хрумне от тази тетрадка, нека ми се обади. Може да ста-
не сценарий.
     − А с плетеното елече какво стана?
     − Носих си го, топличко беше.
     − Събеседниците, които никога няма да забравите?
     − Багряна. Даже спомням си, че тогава тя беше в доста
напреднала фаза на склероза. Кеворк я провокира и я попита: „С
кого прекарахте последната Нова година?“, защото явно е зна-
ел, че е имала гости, но тя се отнесе и каза: „С мама и татко.“
Виж, колко е предразполагал към откровеност. Спомням си, че
той с усилие преодоля да не се усмихне. Отговорът й прозвуча
много неочаквано. Сега като си го спомням това негово събесед-
ничество, тръпки ме побиват. Как той е съумял да я накара да
си припомни детството!
     − Вие самата сте играли Багряна?
     − Да, и се радвам, че стана хубаво. Даже някаква прилика
имаме с нея.
     − „Всяка неделя“ имаше доста тежък период. Как изжи-
вяхте спирането й?
     − Тогава ми проблесна, че нещата не вървят на добре. Раз-
брахме, че Кеворк, колкото и да умее да балансира нещата, явно
и той беше безсилен.
     − До 1989 година програмата беше повече на културна те-
матика, след това се политизира. Приемахте ли я след 10 ноем-
ври?
     − Аз тогава се юрнах по улиците и престанах да гледам.
Беше много красиво и чисто. И просто не можехме веднага да
асимилираме какво става. Казвахме: „Господи, доживяхме!“, за-
щото моето поколение си живееше с мисълта, че ще си умре в
комунизма. Мина обаче подемът и сега всичко е много зловещо.
По-страшно е, отколкото беше преди.
     − Само икономически ли?
     − Не, икономическата страна не ме интересува, тъй ка-
то аз никога не съм живяла богато, даже и сега съм под наем. Гле-
дам го и от психологическата страна, от това, че страхът се
всели много повече в нас. Преди знаеш − като седиш някъде, на
съседната маса е ченгето, което ще донесе какво си говорил. Се-
га можеш да казваш всичко, но то е в празното пространство.
     − Помните ли какво сте написали в споменика на „Всяка
неделя“?
     − Не.
     − А днес какво бихте оставили от себе си?
     − „Драги съотечественици...“
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.