English
Deutsch
Русский































     ЮЛИАН ВУЧКОВ:
     ЯВЛЕНИЕ, ДАЖЕ ЕПОХА
     В БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ
 
     − Г-н Вучков, колко пъти сте участвали във „Всяка не-
деля“?
     − Много са, сигурно не са под 40 пъти. Определено мога да
кажа, че съм бил един от системните коментатори на теат-
ралното изкуство. Многократно с Кеворк сме говорили и по об-
щи въпроси на художествената култура, на литературата, на
изкуството. Обсъждали сме такива сложни и спорни теми ка-
то ценностната система, критерия за стойностите в худо-
жествената област.
     − Помните ли за какво беше първото ви участие?
     − За пиесата „Всичко е свършено“ на Едуард Олби, поста-
новка на Иван Добчев на камерна сцена в Народния театър. Това
беше още в предаването „Информационен дневник“.
     − Първото ви участие във „Всяка неделя“ е било свързано
с пиесата „Назначението“.
     − Не мога да си спомня.
     − Любимата ви тема, по която с удоволствие говорехте?
     − За вкуса и критерия. Не искам да се изкарвам пророк,
но като че ли съм знаел, че сега ценностната система ще се
срине. Добра или лоша, ала тогава я имаше. Разбира се, идеоло-
гическият надзор е пречел тази система да се развива пълно-
ценно. Но все пак в естетически, в художествен и в професио-
нален план, аз не говоря в идеологически и в социален, тогава
имаше някаква ценностна система и йерархия на стойности-
те. Имаше скала на създаваните художествени произведения
и мога да кажа, че Кеворк много се интересуваше именно от
степенуването на стойностите, от разграничаването им, от
съпоставянето им. И той самият, а не само гостите му из-
бягваха това самоцелно разглеждане на художествените про-
изведения на парче, да се направи един коментар, даскалски,
христоматиен на това или онова произведение, спектакъл или
концерт. Него това не го задоволяваше. Истината е, че Ке-
ворк искаше от единичното да извлече общото. Не всички от
гостите му успяваха, защото това е и въпрос на критически
талант.
     Няма никакво съмнение, че Кеворк като водещ и организа-
тор на телевизионни предавания, като създател на програма-
та „Всяка неделя“ и преди това на „Информационен дневник“ е
явление, даже бих казал и епоха в Българската телевизия. Убеден
съм, че ако знаеше блестящо един западен език, щеше да прави
много силно впечатление не само на Изток, а и на Запад. Той е
наистина, както обичат да казват хората, феномен, капия, че-
шит, ексцентрик, нещо, което се набива на очи от пръв поглед.
Нищо да не прави, пак се откроява − с мълчанието си, с гримаси-
те си, с неволните си реакции, неосъзнати от самия него. Той
прави впечатление. Той е човек, който притежава абсолютно
всички качества на добрия водещ. Няма нещо, което да не при-
тежава. Кои са тия качества на Кеворк? Той има светкавични
рефлекси, безотказно чувство за хумор, контактност, конкре-
тен подход към партньора, когато желае да бъде конкретен. Ко-
гато обаче не желае, той не се съобразява. Това са вече минусите
на неговото водене. Минусът при него е този, че на моменти
зависеше от своите настроения. Той е максимално пристрас-
тен водещ. Той е човек, който трудно може да си скрие отно-
шението към обсъжданите обекти, а и няма желание да го скрие.
И дори да се опита − не може. Личи му във всичко − в израза на
лицето, в начина на задаване на въпросите.
     − Да разбирам, че не ви е било комфортно да седите сре-
щу него в студиото?
     − Не, напротив. За мен това беше един спектакъл. Аз из-
питвах чувството, което изпитва футболистът, когато учас-
тва в своя отбор. С Кеворк сме два отбора, две групировки не
враждуващи, но сблъскващи се. Не мога да кажа, че не е имал ху-
баво чувство към мене.
     − Кога ви изненада той?
     − Всички ние малко или много сме суетни и искаме да се
представим в най-добрата си светлина пред милионната ауди-
тория. В желанието да изглеждаме добре искаме винаги всичко
да бъде уточнено предварително. Затова аз, както и други мои
колеги сме отивали при него и го питаме: „Кажи, сега за какво ще
говорим − за режисурата, за драматургията или за актьорско-
то майсторство.“ И Кеворк казва − ще говорим за актьорите.
Сядам срещу него, а той ми задава точно този въпрос, който не
сме уточнявали. Така че Кеворк ме изненадваше със своите въп-
роси, с неочаквано избрания ъгъл на виждане. Отначало много се
дразнех. Възприемах го като липса на толерантност. Казвах си,
че трябва да бъдем хора, които да държат на обещанията си.
Но като понатрупах опит, разбрах, че това е истинският во-
дещ. Ако искаме разговорът да е искрен, свеж, да се пребори с
клишетата, с баналностите, с известните неща, ние на всяка
цена трябва да се опитаме да задаваме колкото се може по-нео-
чаквани въпроси на гостите си в студиото. Това Кеворк блес-
тящо владееше.
     − Защо другите водещи не могат да го правят?
     − Не могат да го правят, защото е въпрос на талант. Из-
куството да отговаряш е много по-лесно от изкуството да
разпитваш. Когато отговаряш на зададените въпроси, ти ви-
наги се съобразяваш само със себе си, с твоите познания, с отго-
ворите, които на тебе са ти удобни. Ти нагаждаш отговора към
себе си.
     Кеворк се държеше с нас така, че ни създаваше чувството,
че се явяваме на един изпит. Изпит, но не на оставачи, не на
пропаднали ученици, а за получаване на по-висока титла в про-
фесията ни. Нещо като явяване на конкурс. Оттук идва и нап-
режението на очакването. Телевизията е драматургия. Няма
значение какво е предаването. Няма ли драматургия, няма и те-
левизия. Кеворк много рано разбра това и той правеше драма-
тургия. Канеше обикновено хора, които са му приятели. Но сед-
не ли на масата, вече приятелството го няма. Казваше − прия-
тели сме, затова те каня, но ако се изложиш в момента, това си
е твой проблем. Значи не си се подготвил, значи не си вътре в
темата, значи не умееш да импровизираш. В такива случаи не
беше милостив.
     − Вие не сте от тези, които са се излагали.
     − Общо взето, не, той и затова толкова често ме кане-
ше. Ние с него обичахме да се надхитряваме. Аз винаги съм се
съобразявал с въпросите му. Той обаче ме пита нещо и точно
когато се настройвам и започвам да отговарям, се сеща, че въп-
росът е маловажен или че просто не му е интересен, и ми задава
нов. Това вече аз съм намирал за недостатъчно толерантно. Той
е трябвало навреме да прецени, че въпросът му не е достатъчно
интересен. Аз пък го зашеметявах с темпо.
     − Коя е най-болезнената истина, казана от вас на екрана?
     − Аз бях доста критичен към театъра. Няма да се пиша
голям герой и да казвам, че съм го критикувал в идеологическо
или в социално отношение. Но като естетика и като художес-
твено равнище съм бил доста критичен.
     − Това сигурно ви е навличало доста главоболия?
     − Да ви кажа право, не са ми се обаждали по телефона, но
това не значи, че не са мърморели. Чрез Кеворк за пръв път раз-
брах, че бъдещето на телевизията е в предаванията на живо, а
не в предварително заснетите. В най-скоро време програмите
на запис трябва да бъдат зачертани в световен мащаб. В таки-
ва предавания я няма премиерната треска, ти работиш за ни-
кого. Знаеш, че можеш да сбъркаш, че можеш да презапишеш и се
представяш по-мърляво, по-небрежно. Нямаш това темпо, тая
динамика, тая тръпка, която я има актьорът от театъра, ко-
гато играе на живо.
     − Интересно ми е да разбера какво ставаше след участия-
та ви във „Всяка неделя“?
     − От телевизионния опит, който имам, разбрах, че това,
което хората най-много обичат, е искреността. Можеш да го-
вориш страстно и убедително лъжи, колкото си искаш, но пак
ще разберат, че лъжеш. И най-печеният лъжец да си, зрителите
усещат интуитивно, че очите ти играят, че някакви дяволче-
та се очертават. При мен на първо място са харесвали искре-
ността. Не искам да кажа, че винаги съм бил безкрайно искрен,
че не е имало случаи, когато всички ние сме се съобразявали с ня-
кои неща, но, общо взето, съм бил, в рамките на възможното.
Извинявам се, че ще бъда нескромен, но са ме хвалили за две
неща − искреността и езика.
     − Казвате − трябваше да се съобразяваме с някои неща.
Сега съжалявате ли за някоя неистина, която сте казвали?
     − Никой от нас не е съвършен. Моята тактика е, че кога-
то пиша и говоря, винаги имам пожелание, винаги имам препо-
ръки. Иначе намирам критиката за безсмислена. Критиката
трябва да даде идея. Щом само хвалиш, ти само регистрираш.
     − Като критик за какво сте критикували Кеворкян?
     − Пак ще се повторя − Кеворкян е ненадминат до ден дне-
шен като водещ. И сега има трима-четирима, които са добри,
но не са на неговото равнище.
     Аз съм го критикувал за подбора на гостите. Правел е ком-
промиси. Той даже има някои момчешки прояви. Поддава се на
това дали си му симпатичен, или не. Вижда, че някои хора са на-
ивни, елементарни, повтарят се, отдавна са се изчерпали, но
понякога има и някакви други съображения. Може би му подсказ-
ват негови близки. Не ще да ги оскърби ли, не знам. Не го обвиня-
вам в корист, в сребролюбие, защото си има пари човекът. Но
той е склонен да се поддава на внушения, въпреки че има силен
характер. Той има мнение по всички въпроси, много добре знае
кое е доброто и кое е лошото.
     − Кои от неговите събеседници няма да забравите никога?
     − Много са. Не са по-малко от двадесетина души. Славка
Славова ми е в съзнанието. Дали защото я обичам и защото съм
писал за нея, но тя беше много искрен човек и в ония времена.
Казваше много истини, и то не на парче, а истини, които зву-
чаха доста тревожно и притесняваха. Спомням си интервюто
му с Амосов, едно от най-силните му интервюта, с Фьодоров...
Помня разговорите му, в които диалозите се превръщаха в един
истински театър, в един спектакъл. Това беше един фойерверк
от взривове, прозрения, наблюдения, гледни точки. Когато Ке-
ворк обича и високо цени някого, той умее да му създаде един
неповторим телевизионен уют.
     − Какво е за вас „Всяка неделя“?
     − Прозорец към света. Много банално звучи, затова ще
кажа − прозорци към света. Нямаше нито една важна, значима
тема, която Кеворк да е заобикалял. За мен това беше една стоп-
роцентова панорама − целия спектър на живота, с всичките му
цветове, плюсове и минуси. Това не само привличаше, а и преоб-
ръщаше духовете.
     − Казват, че е предаване легенда?
     − Нямаме дистанцията на времето, за да дадем чак леген-
дарно определение, но е силно явление, за чиято липса всички ние
съжаляваме.
Кеворк не влезе плахо, по терлици в телевизията, той го
направи категорично. Почна едва ли не от върха. От самото
начало съумя да взриви аудиторията. Той е човек, който обича
риска, лотарията, хазарта, в преносния смисъл на думата.
     − Как се отнасяте към критиката, че това е едно преда-
ване на „говорещите глави“?
     − Кеворк успя чрез това предаване да опровергае тезата,
че по телевизията трябва да се говори малко и че основното е
картината. Той намери един чудесен баланс между картина и
слово. В никакъв случай не можем да кажем, че във „Всяка неделя“
имаше само говорещи глави. Програмата беше много атрактив-
на − в нея се пускаше много музика, за онова време имаше и мно-
го клипове, изобразителен материал, даже много повече, откол-
кото сега. „Всяка неделя“ беше и поле на интелектуалните сра-
жения. Сражения на възгледи, на различни начини на мислене. Кол-
кото и да е имало надзор отгоре, трябва да сме идиоти или край-
но субективни, за да подценим голямата роля, която това пре-
даване играеше за развитието на мисленето.
     − Някои твърдят, че това предаване е било една позволе-
на опозиция.
     − В това не виждам нищо лошо. Защо да няма такава опо-
зиция? Губили ли сме от това? Не можеш да поръчаш на толкова
хора участници всички да бъдат опозиция. В студиото на „Всяка
неделя“ влизаха десетки хора − всички ли са били с разрешител-
но да бъдат в състава на опозицията. Не знам. Тогава Иван Слав-
ков беше генерален директор на телевизията. Той благослови
„Всяка неделя“ от стола на самата „Всяка неделя“. Може би в
съзнанието му програмата да е била нещо като отдушник, ка-
то клапан за по-голяма свобода на изява, отколкото в другите
предавания. Но по моя преценка десетките ми колеги, които са
участвали, са се включвали спонтанно и импровизирано. Имало
е сигурно и такива, които са си мерили приказките и са се цен-
зурирали, но е имало и много хора, които са говорили свободно.
     − Как преживяхте спирането на „Всяка неделя“?
     − Още когато Кеворкян имаше ядове покрай интервюто
с Амосов, аз пишех много критични прегледи за българската те-
левизия, защото това беше най-мощният идеологически инс-
титут. Но говорейки за много минуси, посочих и някои плюсо-
ве, между които на първо място предаването „Всяка неделя“.
     − Само неговата силна личност ли беше причината това
предаване да не се харесва на управляващите?
     − Основното беше той. Разбира се, в желанието да се ка-
же истината за нашия живот участваха много хора. Всички тия
хора, които имат претенции сега да се изкарват дисиденти, аз
не съм между тях, участваха доста активно във „Всяка неделя“.
     − Кой въпрос на Кеворкян няма да забравите никога?
     − Неговите въпроси, които в първия момент ми се стру-
ваха смешни. Но после като се замислих, се убедих, че никак не са
смешни. Няма да забравя никога неговия въпрос − Какво мисли
Славка Славова за Славка Славова? Един въпрос привидно елемен-
тарен, но всъщност те стъписва и веднага те задължава да не
говориш баналности и глупости и на всяка цена да кажеш най-
характерното за себе си.
     − Кога сте се сърдили на Кеворкян?
     − Ние с него много сме се карали, но приятелски. Спомням
си веднъж, че му казах: „Кево, най-добрият водещ си ти. Иван
Гарелов не е във воденето на програмата, а е в репортажа. Той е
много добър като репортер и е често скучен като водещ.“ Ке-
ворк тогава се възмути, кипна и вика: „И като репортер е ника-
къв! Откъде измисли, че е водещ. Понякога си навиваш нещо на
пръста.“ Но аз му отвърнах: „По самонавиването ти си цар. Аз
съм след тебе.“ Той обаче така се развика и разкудкудяка, че аз
принудително напуснах заведението, където се бяхме срещна-
ли импровизирано след едно театрално представление. Месец
не си говорихме. После той ми звънна лично, много внимателен,
много вежлив, сякаш нищо не е било.
     Кеворк показа, когато стана началник, че може да надмог-
не всичките си лични пристрастия и да бъде обективен. При
Писарев той стана шеф на програмата. Тогава Кеворк беше то-
зи, който застана зад Иван Герелов и го насърчи. Кеворкян ни-
как не обичаше и Бригита Чолакова. Тя е опитен човек, но стра-
да от прекалено опитност. Имаше нещо заучено в нейното
представяне, суетността й много излизаше на преден план. Ке-
воркян даже ми се е карал, защо съм участвал два пъти в нейни-
те програми. Хич не обичаше да участвам в други предавания.
Но когато стана шеф, той удължи срока на работа на Бригита
Чолакова, въпреки че много хора я погнаха и искаха моментално
да я пенсионират. Кеворкян тогава каза, че независимо дали му е
по вкуса или не, тя е професионалист и човек с опит. С такива
хора трябва да се разделяме с нужното уважение и деликатно, а
не така брутално и варварски.
     − Зад кулисите Кеворкян е бил доста страшен.
     − Нямам думи. Всичко трепереше, всички удряха токове
и козируваха. Той беше вечно недоволен от всички − и от режи-
сьори, и от оператори по време на излъчването. Това поддържа-
ше хората в напрежение и ги караше да си гледат работата. На
българина ако не му вземеш страха, той почва да си гледа фор-
мално работата. Кеворк беше направо бесен по време на преда-
ването. След като свърши програмата обаче, той сменяше ця-
лата тая беснотия с усмивка и казваше, че всичко е минало прек-
расно. Неговата острота всъщност е и тактика.
     − Нормално ли беше „Всяка неделя“ толкова години да е
номер 1?
     − Не беше нормално. Аз си мисля дали „Всяка неделя“ не из-
пъкваше, защото другите предавания бяха слаби. Но сега като
се дистанцирам, мога да разкажа много от впечатленията си за
хората, които са участвали, за жестовете им, за това как са
облечени. Щом го помня, значи предаването е имало не само от-
носителна, а и абсолютна стойност. Друг е въпросът, че ако
имаше още по-силна конкуренция, тогава сигурно „Всяка неде-
ля“ щеше да скочи още повече. След като програмата спря през
1990 година, ние не сме имали толкова увлекателно и толкова
полезно предаване.
     − След 1989 година предаването доста се политизира.
     − Да, и загуби това, което беше. Атмосферата тогава бе-
ше много болна. Омразата стана главно действащо лице. Инте-
лигенцията се разцепи, а добронамерените дискусии се изроди-
ха в кавги, разправии и саморазправи.
     − Вие не сте били събеседник по желание, но ако трябва
днес да напишете нещо в споменика на „Всяка неделя“, какво ще
е то?
     − Човек умира физически и се превръща в един труп от
мига, в който спре да се вълнува и да мисли.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.