English
Deutsch
Русский



















     ХРИСТО ХРИСТОВ:
     ДОСТОЙНСТВОТО
     НЕ СЕ КУПУВА С ПАРИ

     − Г-н Христов, защо сте отказали на Кеворкян да учас-
твате във „Всяка неделя“?
     − Случиха се някои неща с мои филми и у мен отекна теж-
ко цялата тази история. Затова не ми се искаше да имам об-
ществен показ. Все пак във „Всяка неделя“ се правеше, ако не
автопортрет, то поне една автоскица, а не желаех да дразня
някои хора.
     Искрено казано, имах голямо желание да участвам, защо-
то уважавам рубриката, и мисля, че това е най-атрактивно-
то и интересно предаване, което е имала Българска телевизия.
Талантът на Кеворкян, умението му да импровизира и да на-
сочва ги няма в нито един журналист днес.
     − „Всяка неделя“ е единственото предаване, което е за-
щитило навремето вашия филм „Една жена на 33“?
     − Кеворкян е защитавал всички мои филми. Но положе-
нието беше тежко. Тогава ми наложиха наказания. Вярно е, че
филмът беше определен за най-добър в анкетата на кинокри-
тиците на „Всяка неделя“, но въпреки това не мога да кажа, че
тази позиция беше широко афиширана.
     Далеч съм от мисълта да правя политика от това, кое-
то се случи с моите филми. Във всички тях съм търсил крити-
чен аспект. Така исках да бъда полезен. Според мен творецът
трябва да се отнася критично към съществуващата дейст-
вителност. На това уча и моите студенти. Всяка конюнктур-
щина ерозира изкуството.
     − Значи опозиция на всяка власт?
     − Да, но това не значи, че саботирам властта. Аз съм в
последната отсечка на моя живот и като биология, и като
творчество, и не бих променил това, което генетично съм нас-
ледил от моите родители. Те бяха обикновени, честни тю-
тюневи работници. Нямаха имоти, но имаха достойнство.
     − Като се обърнете назад, не си ли казвате понякога:
„Абе, тия цензори май бяха прави“?
     − Разбира се, имам и недостатъци. Вижте, аз съм правил
филмите си с добри намерения, а не с клеветнически. Исках да
посоча слабостите, за да се върви напред. Като че ли обаче се
смяташе за парадокс, че аз като председател на съюз правя кри-
тични филми.
     − Интересно е, че „Всяка неделя“ е отразила ваша поста-
новка в операта?
     − Да, в операта съм правил три постановки. Във „Всяка
неделя“ излъчиха голямо интервю, когато поставих „Аспарух“
с великолепната музика на Александър Райчев. Това е втората
ми опера, след като правих „Антигона 43“ на Пипков.
     − Какъв е този интерес към операта? Филмов режисьор,
пък....
     − Моята биография е малко сложна. Аз съм лекар по обра-
зование. Една година съм работил като такъв, защото тогава
не разрешаваха второ висше образование. Търсих връзки, дока-
то накрая от Министерството на културата ми дадоха раз-
решение да уча театрална режисура, после се записах и кино-
режисура. За мен режисьорът трябва да е универсален. Режи-
сурата е въпрос на мислене. Между другото, едни от най-ху-
бавите опери в света се правят от филмови режисьори.
     − Какво ви даде „Всяка неделя“?
     − Програмата извади от анонимност много хора и пока-
за проблеми, за които само се шушукаше. Получи се връзката
между водещия, интервюирания и зрителя. „Всяка неделя“ нап-
рави нашата телевизия актуална. За съжаление след това се
появиха някои рубрики с подобни неща, но не всеки може да
прави интервю, особено когато то върви в момента. Кевор-
кян правеше разговора жив и ненагласен.
     − Какво искахте да покажете с вашия филм „Събеседник
по желание“, който носи името на най-популярната рубрика
в телевизията за всички времена?
     − Неслучайно взех заглавието, защото се постарах сами-
ят ми филм да застане лице в лице със зрителя по главните
проблеми. Там героят е човек, чийто живот е минавал доста
конюнктурно. Той е актьор, отвсякъде го търсят, получава
звание. Всъщност аз го изправих пред самия него. Във „Всяка
неделя“ това е същността. Всеки се изправя пред самия себе си
и не може да лъже. Ако го направи, Кеворкян го усеща и веднага
провокира. За мен това беше предаване откритие с голямо об-
ществено значение.
     − Вие направихте от Кеворкян актьор, като му дадох-
те роля в този филм. Как се справи той?
     − Кеворкян е артистична личност. Той може да играе не
само себе си, а и по-сложни роли. Камерата не е проблем за него,
има силен интелект и емоционално вълнение, което е необхо-
димо за един актьор. Това беше експеримент, с който търсих
автентичността. Исках зрителят да повярва, че това, кое-
то става във филма, е истина.
     Големи неприятности имах с този сценарий и това заг-
лавие. В шести отдел на шесто управление беше дадена отри-
цателна оценка от специалист, който много добре познавам,
дори ми е бил приятел.
     − Каква беше съдбата на филма?
     − Много добра. Той получи специалната награда на Вар-
ненския кинофестивал, но до последния момент журито не зна-
еше дали да я даде. Филмът се приемаше добре и от критика, и
от зрители. Зад граница също имаше успех.
     − Кои от събеседниците на Кеворкян няма да забрави-
те?
     − Светлин Русев, който каза: „Прави каквото трябва,
пък да става каквото ще.“ Това е човек, когото много уважа-
вам и преди, и сега. Помня и д-р Дертлиев. Той има генетичен
талант на политик. Познавам го още от времето, когато бе-
ше журналист във вестник „Свободен народ“. Пред Кеворкян
той беше изключително толерантен и няма да забравя него-
вите думи: „Ние никога не бихме изоставили големите специа-
листи. Ако министърът на финансите Белчев си мисли, че ще
го уволним − няма да стане. Той пак ще работи.“ Ето тази то-
лерантност сега ни липсва.
     В паметта ми са се запечатали и Радичков, както и мно-
го чужденци, които са гостували в програмата.
     − След интервюто с Амосов спряха „Всяка неделя“, пом-
ните ли?
     − Тази личност ми е много интересна и с голямо съчувс-
твие съм се отнасял към Кеворкян покрай цялата тази исто-
рия. Амосов е учен с голям авторитет и той ми даде увере-
ност, че съм прав в това, което мисля. Интервюто с него ми
помогна като човек.
     Аз съм имал предложения да вляза в политиката, да ста-
на директор на телевизията, но не приех. Една еврейска пого-
ворка даже казва: „Имаш ли пари − всичко можеш да си купиш.“
Уважавам и съчувствам на еврейския народ, но тази поговорка
не е правилна. Достойнство с пари не можеш да купиш.
     − Ако ви накарам да напишете нещо в споменика на „Вся-
ка неделя“, какво бихте оставили от вас?
     − Това, което ви казах току-що. Живял съм в три време-
на − през войната, в тоталитарния строй и сега, в лъжеде-
мокрацията. Това, което се загуби през тоталитаризма, е ре-
лигията. Сега пък се противопоставиха патриарси и хората
още повече не й вярват. Как да вярваш на един патриарх като
Пимен, който казва, че тези, които не са за СДС, ще ги вкара в
лагер. Това Божи човек ли е? Моят дядо е поп, ученик на Григор
Пърличев, участник в Илинденското въстание, 7 години пре-
живял в Диарбекир и когато минава границата, целият пот-
реперва от радост, като чува българския език.
Така че пак ви казвам − това завещание, което ми оста-
виха моите родители за достойнството, стои на първо мяс-
то в скалата на ценностите. Парите убиват човека. Щасти-
ето е в съхраняването на човешкото достойнство.
     − Значи достойнството е най-ценното нещо за Христо
Христов?
     − Да. Демагогията е нещо, което ме отвращава. Бях пред-
седател на съюз. Всичко можех да имам. Александър Лилов беше
човекът, който ми вярваше. Живков се отнасяше също толе-
рантно към мен. Но попадна под влияние на някои хора, знам
им имената, и трябваше да излезе, че някой проповядва вра-
жески идеи. Въпреки това не се смятам за дисидент. Това не е
дисидентство.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.