English
Deutsch
Русский



















     ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ:
     
ПОНЯКОГА НИ ПЪРЖЕШЕ...

     − Г-н Калоянчев, помните ли колко пъти сте участвали
във „Всяка неделя“?
     − Струва ми се, два пъти. Единия път бях със Стоянка и
Кольо Анастасов, а другия път бях сам в „Събеседник по жела-
ние“.
     − Какво си спомняте от разговорите в студиото? Стоя-
нка Мутафова ми каза, че Кеворкян сбъркал и ви е попитал дали
сте били овчар, а вие всъщност сте работили като млекар.
     − С Кеворк ние се познаваме още от времето, когато ра-
ботеше като журналист и идваше да ни взема интервюта в те-
атъра. Неговите предавания бяха много хубави. Въпросите му
бяха разнообразни, ненадейни, неочаквани и понеже беше на жи-
во, човек по някой път се пържеше, не знаеше какво да каже. Ко-
гато събеседникът се огъва, беше сладкото и хубавото. Винаги
съм му казвал: „Кево, защо не го запишеш?“, а той: „Не! На живо
искам да видя как се гънете, когато ви задам някой неудобен въп-
рос.“ Той ме попита: „Вярно ли, че си бил овчар?“ и аз му отгово-
рих, че няма нищо срамно в това. Казвам се Георги, празнувам на
деня на овчаря, но баща ми е бил млекарин. Имаше магазин в Бур-
гас и аз и братята ми работехме там. Но да паса овце, нямаше
такова нещо.
     Кеворкян задаваше въпроси и за театъра, културата, ми-
налото. Тогава беше едно време, когато не можеше да говориш по
парливи политически въпроси, каквито сега се ширят наляво-на-
дясно. Шляпат се, без да се замислят. Той, Кеворкян, така те пи-
таше, че ти предпазливо отговаряш, за да не сбъркаш някъде.
     − Значи си мерехте приказките?
     − Времето беше такова да си мериш приказката. Ха не си
я премерил, и си отишъл на кино. Кево задаваше парливи, много
провокационни въпроси, но и той гледаше да е по ръба.
     − Вашата истина, която казахте във „Всяка неделя“?
     − Оле-лееей, вие ме връщате много години назад. Говорих-
ме, че обичам театъра, че играя почти всяка вечер, и то все цен-
трални роли. Не се уморявам. Истината ми беше, че аз без теа-
търа не мога да живея. Театърът е моето лекарство и моят жи-
вот. Ако три дни не изляза на сцената, боледувам. Като съм на
сцената, се излекувам.
     − Докато правех тези интервюта, стигнах до един пара-
докс. Оказа се, че онова старо време, когато имаше цензура, е
било много по-добро за актьорите от сегашното, когато има-
ме свобода.
     − Разбира се. Свободата, свободата... В момента ние сме
анархия. Анархия жестока. Тези, които имат много пари и хуба-
ви коли, не се съобразяват с никой. Ще те премачкат. Един ми
пресече пътя, аз отворих стъклото на колата и му казах: „Чакай
бе, къде караш. Защо така?“, а той скочи да ме бие. Но като ви-
дя, че съм аз, ми каза: „А, добре, че си ти, иначе знаеш ли на какво
щях да те направя!“ То е страшно. И хората се измениха. Тези,
дето ги познавам по-отрано, не са същите. Докъде ще стигнем,
къде отиваме − не знам.
     Какво става, бе?! Актьорите сме по-зле. Слушах една ко-
лежка по радио „Витоша“, която каза: „Дайте да не приказваме,
че хората взеха да ни съжаляват.“ Моята заплата е никаква. А
плащам парно, телефон, имам и други разноски. Семейството
ми е голямо, моята съпруга не работи, защото не е добре със
здравето. Абе страшно е.
     По-рано парите не бяха кой знае колко, но стигаха. Спо-
койно се връщах вкъщи, без да се страхувам, че колата ще бъде
открадната или някой ще те набие. Преди време ми се нахвър-
лиха отгоре, взеха ми чантата. В тъмното викам: „Не ме ли поз-
наваш бе, момче?“ Тогава видяха кой съм и всичко се размина. Туп-
наха ме по рамото и ми казаха: „Извинявай.“
Една вечер се връщам от турне и за да си стигна до нас,
трябва да пресека една горичка. Страх ме е бе, братче. Колеги-
те ме гледат и аз им викам: „Елате двама-трима да ме изпрати-
те.“ Като жена ме изпращат! Това не е само с мен. Така е с всеки.
Виждаш какви години доживяхме.
     − А свободата, която даваше „Всяка неделя“, как се изпол-
зваше?
     − О, това беше голям отдушник. Всеки се натискаше да го
поканят във „Всяка неделя“, за да може да се изкаже. Кево много
хубаво ги провокираше, не ги разпитваше като следовател, пред-
разполагаше.
     − Разбирам, че сте се чувствали комфортно на стола сре-
щу него?
     − Да, но когато те засегне нещо... пак ще му кажеш исти-
ната. Върти, върти, но ще те накара да си признаеш. Умееше го
това.
     − „Всяка неделя“ имаше доста тежки периоди преди 10 но-
ември. Как ги преживяхте?
     − Как да ти кажа? Сега има много по-тежки периоди от
тогава. Нали знаеш − когато камъкът не е в твоята градина,
казваш: „Братче, оправете се“, и той ще се оправи, ще се наме-
рят хора и ще се застъпят. Всеки гледа злото да не е в неговата
градина, да не го гръмнат.
     − Кои от събеседниците на Кеворкян няма да забравите
никога?
     − Имаше някои събеседници, които не се поддаваха. Бяха
по-скучни. Кеворк ги бута оттука-оттам, ама не върви. А от
някои толкова хубави неща научавахме... Неговият спектър от
въпроси беше много разширен.
     − Като актьор комик мнозина очакват от вас все да раз-
правяте весели случки. Кажете някоя такава, свързана с „Всяка
неделя“?
     − Минавам за комедиен актьор, но аз комедии в живота не
мога да правя. Правя ги само на сцената и искам там да съм ин-
тересен.
     − До 10 ноември „Всяка неделя“ беше повече културна, след
това се политизира. Приемахте ли я тогава? По това време об-
виниха Кеворкян, че защитава синята кауза.
     − Е, че какво от това? Нали има демокрация. Аз се чудя на
някои хора, които ме питат: „Ти защо си такъв?“ или „За кого
гласува?“ Ма как може да ми задаваш такъв въпрос, кой си ти,
та ще ме питаш бе, откъде-накъде. Ти искаш да живееш в де-
мократична страна и да си демократ, а ме насочваш къде да
бъда. Как може такова нещо! Някои хора и от сините, и от
червените това не могат да го разберат. В Америка никой не
пита кой какъв е. Интересуват се дали си професионалист. Ако
попитам колега актьор от американски театър: „Ти какъв си?“,
той ще ми се изсмее и ще ми каже: „Ти нормален ли си? Това си е
моя работа!“
     Аз гледам и в нашия театър, партийните членове... Всеки
ми се сърдеше, като не му дам да чете бюлетина на ЦК, а сега са
най-големите седесари. Нищо. Смениха боята, отидоха там. Къ-
дето искат, там да ходят. Нали това е демокрацията − свобо-
дата на мисълта. Откъде-накъде ще ми пъхаш в мозъчните клет-
ки неща или някои клетки ще ми ги затваряш.
     − Какво е за вас „Всяка неделя“? Някои казват, че това е
предаване легенда?
     − И аз бих се присъединил към това. „Всяка неделя“ беше
необичайно предаване за времето си. Винаги когато сега сигна-
лът се появи, нещо трепка в мене и си спомням какво беше пре-
ди 10 ноември.
     − Критикували ли сте някога Кеворкян?
     − Никога. Винаги съм одобрявал това, което прави. Не съм
му се сърдил. И по време на изборите, когато водеше от НДК.
Но това си е негова работа, не мога да му се меся. Той е умен
човек, културен човек.
     − Ако трябва днес да напишете нещо в споменика на „Вся-
ка неделя“, какво ще е то?
     − Мъчно ми е за нашата страна. Мъчно ми е за съсловието.
Никой не ни уважава. Даже не ни броят като професия. Не знам.
Събудете се, бе хора! Няма значение вече кои ще ни ръководят и
кои ще са на власт. Само искам да бъдат кадърни. Да не мислят
за себе си и за своите облаги, да не трупат милиони, а да мислят
за народа. Както е било едно време. Аз съм живял и през царско
време. Когато дойде 9 септември, бях 17-годишен. Помня и то-
гава какво беше. Нямаше такова нещо. Нека вземат пример на-
шите хора от Запада. Да видят как работят. Демокрацията не
е да лежиш и друг да те храни. Да има убийства, грабежи, изна-
силвания. Преди 9 септември чирачетата чакаха да дойде бай
Иван и да ядат от общ казан. Сега пак искат да не работят.
Нека отидат на Запад да видят как бачкат хората. Аз бях на
едно представление в Ню Йорк преди 7−8 години. Мой амери-
кански колега шест години играе все в един и същи мюзикъл. Чрез
преводач му казах: „Вие днес играхте като че ли ви е премиера“,
а той ми отговори: „Аз съм длъжен да играя така. Ако не го пра-
вя, зад мен има 2000 души, които чакат моето място. Още шест
години ще играя, ако трябва, за да остана в трупата.“ А какво е
сега нашето?
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.