сценарии не можеше да мине. Не можеше да се изразява несъг-

ласие със съществуващата система. Това, че не беше възмож-

но да се изразиш директно, създаваше възможност да мислиш

как да направиш филма по-интересно. Аз съм застъпник на

соцкиното. Политически преките филми, например за мафи-

ята, които ни сервираха от другата страна на завесата, ми-

наха и заминаха и никой не ги помни, за разлика от тези на

Тарковски, Вайда, а защо не и някои български.

     − „Мера според мера“ ли беше най-трудният ви филм?

     − Най-проблемен като че ли беше „Трампа“. В него опит-

вах да употребя Брехтовия принцип на отчуждение и го пра-

вех чрез прекалена документалност на участниците. Дейс-

твието ставаше в ученически среди, бях взел деца, които не

играеха масовка, а участваха реално. Срещнах ги с писателя

Ивайло Петров и те мислеха, че снимам документален филм.

След това смених репликите на Ивайло Петров с тези на ак-

тьора, който играе ролята на писателя. Аз не криех тази про-

вокация. Едно от децата обаче протестира и попита: „Защо

ни манипулирате и ни разигравате като маймуни? Ние не зна-

ем какво играем.“

     Идеолозите, които никак не бяха глупави, за разлика от

сегашните им опоненти, прозряха в този тип съпоставка с

действителността доста сериозна заплаха, но не удариха ди-

ректно филма. Имаха си вече други разработени начини − ог-

раничено разпространение, неучастие във фестивали... Така

не беше само с моя филм, а и с „Циклоп“ на Христо Христов,

малко по-късно удариха директно и „Една жена на 33“. Напра-

виха го не заради филма, а за да се покаже, че няма безнаказани.

Искаха да ни докажат, че Христо Христов, който беше пред-

седател на съюза, макар да има власт, пак може да бъде уда-

рен. Това беше част от политическата игра.

     Подобно беше положението и с „Мера според мера“.

Имам сведения, че са искали да спират филма, дори го обсъж-

дали на сбирка на чавдарци.

     − В този филм вие се сблъскахте и с една трагедия −