телевизията. Той отделя доста място на изкуството и кул-
патизира интелигенцията. Напоследък обаче той въведе ита-
лианските мачове, които са великолепно нещо. Те са за разтуха
и с тях привлече и другата категория хора. Така зрителите на
„Всяка неделя“ се увеличиха.
− Много харесвах събеседниците. Повечето от тях поз-
навам, но не в детайли. При самото събеседване научавах неща,
които стояха в тайна или зад кулисите на личността. Просто
то да я следя, когато се въртеше тази програма.
бях много притеснен. Тогава беше жив нашият главен редактор
теснявам.“ Той ми даде съвет: „Няма да се притесняваш. Преди
ка.“ Доста се колебаех, но го направих, за да се освободя. Кево ме
питаше нормални неща. Той знаеше доста за мен като човек и
тези нещица. Когато излязох от телевизията и като вървях по
улицата, срещнах две момичета. Едната каза: „Ето го, ето го!“
Посочи към мен и ме спря. Момичетата ми казаха, че много са
сувах един глупак и се подписах. След това се прибрах вкъщи и
ми беше приятничко.
Сега се радвам, че Кеворк пак върна тази рубрика. Но си
тия на събеседниците, за да видиш този човек преди години.
Това мисля, че ще е един плюс.
− Всички участници в програмата бяха откровени. Това
тогава. Във „Всяка неделя“ обаче се казваха много истини.
лемни теми за анимацията. Това навлече ли ви неприятности?
− Не. Сега напоследък имам доста остри изказвания в ин-
тервюта, даже жестоки. Няколко пъти колегите ми правят за-
бележки, но аз не мога да приема едни такива брутални неща,
които стават. Не говоря само за изкуството и културата, а за
свободата на личността. Оказва се, че сега аз не съм свободен.
Страхът ме гони страшно. Почнах да се усамотявам и затва-
рям. Движа се не по тротоарите, а по средата на улицата от
страх, защото вече няколко пъти съм потърпевш. Дразни ме
това беззаконие в страната. А по отношение на изкуството
мисля, че ще се намерят богати хора, които ще го спонсорират.
Лошото е, че всичко се ориентира да работи на Запад на ишле-
ме. Тук са много малко средствата, които се дават за анимация.
− Стигаме до един парадокс − времето преди 10 ноември,
което всички плюехме заради цензурата, се оказва много по-доб-
ро за интелигенцията.
− Преди 10 ноември, независимо от цензурата, аз съм нап-
равил доста смели филми. Намирал съм някаква форма да ги за-
щитавам. Аз имам филми като „Кауза пердута“, направен по
време на чешките събития. „Де факто“ пък като излезе на екра-
на, го оприличиха на напречен разрез на социализма. Даже си спом-
ням, че сценарият на „Кауза пердута“ не се прие на художест-
вен съвет. След като главният редактор го представи, почти
всички го отхвърлиха. Понеже аз бях председател на съвета, ка-
зах: „Сценарият се приема, тъй като аз ще го правя.“ Реализирах
го и филмът получи четири международни награди.
− Вашата истина, която казахте във „Всяка неделя“?
− Помня, че казах едно свое верую − „Когато водата ти
дойде до устата − горе главата.“ И сега се мъча да ми е горе гла-
вата, но нивото на водата много почна да се вдига.
− Вие сте известен с чувството си за хумор. Не може да
не си спомняте и някоя весела случка, свързана с програмата?
− Спомням си, че в ресторанта на кинодейците Кево си
имаше маса, на която винаги седеше с негови приятели. Една ве-
чер, след като дълго време ме нямаше, аз отидох там и Кево ме
попита: „Къде беше бе, бат Доньо?“, и аз му отговорих, че съм
ходил до Нова Зеландия и че там е имало ретроспекция на бъл-
гарски анимационни филми. Той почна да ми задава въпроси, на
които аз отговарях. Обясних му, че филмите са се харесали, но
го усетих как той иска да се каже и още нещо за това пътешес-
твие. И аз започнах, без да знам нищо за Нова Зеландия, да му
говоря за цветовете на дърветата, за бриза, че животът е мно-
го спокоен, и усетих, че трябва да кажа и нещо лошо. Тогава раз-
казах как като сме спирали някъде с колата, всички маймуни се
нахвърляли и искали нещо да им дадем. След като си поговорих-
ме с Кеворк, той ми каза: „В неделя идваш да участваш в програ-
мата.“ Цялата история обаче беше измислена от мен. Признах
това на моите приятели и те ми казаха, че щом съм го измислил
хубаво и Кеворк го е харесал, трябва да отида и да го разкажа.
Прибирайки се вкъщи, потърсих енциклопедията, за да прочета
нещо за Нова Зеландия. Оказа се, че там въобще няма маймуни
или поне няма толкова, колкото аз съм описал. Намерих се в неб-
рано лозе и когато той ми се обади, му признах, че всичко съм си
измислил. Но понеже той има меко чувство за хумор, не ми се
разсърди и продължавахме да си бъдем приятели.
− „Всяка неделя“ беше ли вашият оазис?
− Не знам дали „оазис“ е най-подходящото, но това беше
един отдушник, където почти всички събеседници са си казва-
ли болките, намеренията, страданията, които са имали.
− Преди 10 ноември „Всяка неделя“ беше едно културно
предаване, след това доста се политизира. Приемахте ли я то-
гава?
− Нямаше начин да не се политизира. Целият ни живот е
такъв. Мисля, че точно в този момент човек трябва да се поли-
тизира.
− Програмата имаше доста тежки моменти. Как ги из-
живяхте?
− Аз изживях едно друго нещо сега − когато в медиите поч-
наха да се появяват упреци спрямо Кеворк за пари, реклами, с
които аз не съм запознат, но ми се струва, че това е една спеку-
лация спрямо „Всяка неделя“. Мисля, че Кеворк е умен човек и
няма да допусне едно такова компрометиране. Обидно е, че все
търсим под вола теле. Не мога да ви кажа кои са силите, но чо-
вешката завист търси Кево, за да го настъпи.
− Помните ли какво сте написали в споменика на „Всяка
неделя“, когато бяхте събеседник по желание?
− Мисля, че беше това, което ви казах − „Когато водата
ти дойде до устата − горе главата.“
− А днес какво бихте написали?
− Харесах едно нещо, което каза Наско Сираков, когато го
питаха какво ще си пожелае за рождения си ден. Той каза − „Много
здраве, защото пари си имам.“ Аз бих го обърнал, въпреки че не
отричам думите на Наско − „Здраве засега си имам, дано даде
Господ да има работа.“
