Цветана Манева

КЕВОРК ВЪВ ФЕЙСБУК НОВО!

Начало » Всяка неделя » 77 свидетелства » Цветана Манева

ЦВЕТАНА МАНЕВА:
СЪБЕСЕДНИЦИТЕ ИЗЛИЗАХА
ИЗВЪН КОНЮНКТУРАТА

− Г-жо Манева, колко пъти сте участвали във „Всяка не-

деля“?

− Спомням си разговора в „Събеседник по желание“, но

съм имала и други участия, свързани с премиери на театрални

постановки.

− Първото нещо, което изплува в съзнанието ви от раз-

говорите, кое е?

− От страна на Кеворк съм получила най-високата си

оценка като личност. Той остана от мен с впечатлението, че

съм доста уравновесена и стабилна като човек. Това го споде-

ли открито и после го написа в книгата си. А иначе впечатле-

нията ми от „Всяка неделя“ са свързани главно с Кеворк. Из-

веждането на личността на преден план беше акцентът на

предаването.

− Какво е за вас „Всяка неделя“?

− Предаването даваше възможност да опознаеш доста

хора. Телевизията има тази способност да ти разреши да се

докоснеш до тях, когато те са искрени. Мисля, че в голяма

степен Кеворк успяваше да го постигне.

− Казват, че това е бил оазисът на интелигенцията?

− Да, една доста добра възможност да споделиш свои-

те възгледи и позиции. Това беше едно зачитане на духовна-

та личност, което сега липсва. Лично на мен ми липсва Ке-

ворк в този диалог. Ако трябва да кажа с едно изречение − за

мен „Всяка неделя“ е свързана с личността на Кеворк Кевор-

кян.

− Добре, но ако погледнем „Всяка неделя“ по-мащабно −

в културния живот на България в онова време. Къде беше ней-

ното място?

− Това беше опит за разбуждане.

− Какви ценности проповядваше програмата?

− Тя внушаваше устойчивост и доброта. Нямам памет

за злонамереност, лош тон, имаше стремеж за отлепяне от

бездуховното.

− На вас самата какво ви даде „Всяка неделя“?

− Популярност, естествено, и най-вече възможността

да ме възприемат такава, каквато съм. Не съм криела нищо,

била съм пряма. Присъствах с цялата си същност, с реалната

си стойност.

− Но вие сте известна. Защо казвате, че „Всяка неделя“

ви е направила популярна?

− Известността от филмовия екран и сцената е едно.

Там зрителят те идентифицира с персонажа, с героя, а „Вся-

ка неделя“ дава възможност да видиш твореца като човек, в

реалната му стойност.

− Коя е истината, която Кеворкян изтръгна от вас на

екрана?

− Не помня диалога в детайли, но ставаше въпрос за усе-

щания, за самота, за напускането ми от Пловдивския театър

и идването ми в София. Той ме попита дали това е крачка нап-

ред, дали не е изпитание, което да се увенчае с неуспех и да ме

върне назад.

− Въпросът, който няма да забравите?

− Не помня конкретен въпрос, но помня очите му, как

гледат в упор, страшно дълбоко, едва ли не с подтекст: „Е,

сега те заклещих и оттук няма мърдане“, което би трябва-

ло страшно да притесни човек. Но аз не съм се притеснява-

ла. Кеворкян е много достоен събеседник. „Всяка неделя“

всъщност беше времето, в което основен събеседник беше

той.

− Да, но събеседник с много събеседници, които офор-

мяха един цял портрет.

− Те ясно оформиха портрет на времето. Аз не знам кой

е имал реална представа точно какво ще се случи. Но предава-

нето беше една подготовка, влизане в съответна кондиция,

тоест да огласим усещанията си, напрежението си. Предава-

нето беше лишено от тезисност, нямаше я тази назидател-

ност, която достатъчно ни беше втръснала.

На нас ни липсват Пражката пролет, унгарските съби-

тия и аз считам, че дисидентство у нас не е имало, или пък

ако го е имало, то е било в дълбока нелегалност и така продъл-

жава да е до днес.

− Доста от участниците във „Всяка неделя“ са били сво-

его рода дисиденти.

− Своего рода − да. Моите изисквания към дисиденти-

те са други. Аз вярвам на всички, които са имали възраже-

ния, дори и на хората, които не са ги изказвали. Най-разбира-

емото и най-злокобно усещане е страхът. Не съм най-безст-

рашната, нито съм човек за пример. И аз съм изтъкана от

несъвършенства и слабости. Но смятам, че страха си, въз-

мущението си, дори и неогласеното, да го превърнеш в зна-

ме, според мен е недостойно.

− Вашето недоволство какво беше?

− Може да се сметне за недоволство, когато обяснявах

мотивите си за напускането на Пловдивския театър. Аз го

напуснах по повод на неприятен инцидент, свързан с поста-

новката на покойния вече Любен Гройс по пиеса на Констан-

тин Илиев, който визира периода на колективизацията. То-

гава политическият актив на града обвини създателите в по-

литическо късогледство, във вредителство, в опит за подко-

паване на устоите на държавното и политическото устройс-

тво. Това беше конкретната причина, заради която напуснах

Пловдивския театър. Ако това не беше се случило, сигурно

завинаги щях да си остана актриса в Пловдив.

− „Всяка неделя“ имаше доста неприятности...

− Вижте, нищо не се е променило у нас. И сега е така, ако

забелязвате. И телевизията, и ръководството на телевизия-

та, и предаванията са най-атакуемите. В манталитета на

българина я има тази невероятна способност да реагира на ду-

мата, да се захване за думата.

− Как изживяхте спирането на програмата?

− Липсваше ми. Човек сяда пред телевизора, за да гледа

„Всяка неделя“. Има я интригата, има го любопитството, че

нещо ще се появи. Имаш усещането, че ако не гледаш, ще из-

пуснеш нещо. Е, това е голямата телевизия. Може и нищо да

не се случи, да няма нищо интересно, но го чакаш.

− Юлиян Вучков казва, че това е едно предаване, в кое-

то има драматургия, то е като театъра.

− Това е едно много добре измислено от Кеворк предава-

не. Самият му подход към събеседника, начинът, по който той

водеше предварителния разговор с мен... Аз много съжалявам,

ако тогава съм го затруднила. Имаше нещо написано в книга-

та му, че приятели или колеги са му споделяли, че не е успял да

ме изкара от равновесие. Това не е, защото аз не съм дала. Това

е въпрос на вътрешен свят. Ако някой може да проникне, нека

го направи. Кеворк е много ловък, много умел.

− Какво ставаше след участията ви в програмата?

− Събирах се с приятели и коментирахме. Предаването

имаше способността да предизвиква, да води. Дори неприят-

ностите, които имаше „Всяка неделя“, се дължаха на това, че

в някой мозък е прещракало това, че предаването има способ-

ността да предизвиква, да организира ситуация.

− Кои събеседници си спомняте?

− Помня Райна Кабаиванска заради изяществото й,

спомням си Борис Димовски как стои с разкопчана риза, кос-

тюма му. Житейските му и творческите му истини бяха

почти като азбука − ясни, точни и подредени. Събеседни-

ците някак излизаха от конюнктурата, излизаха от черуп-

ката. Това важи за всички.

− Какво написахте в споменика на „Всяка неделя“?

− „Не се връщайте назад“, и както виждате, „Всяка не-

деля“ ходи само напред.

− Сега какво бихте написали?

− Пак същото.

ЛИЧНОСТИ

Събеседник по желание / Гореща линия

© 2006 - 2025 Всички права запазени.