English
Deutsch
Русский



















     ЦВЕТАНА МАНЕВА:
     СЪБЕСЕДНИЦИТЕ ИЗЛИЗАХА
     ИЗВЪН КОНЮНКТУРАТА

     − Г-жо Манева, колко пъти сте участвали във „Всяка не-
деля“?
     − Спомням си разговора в „Събеседник по желание“, но
съм имала и други участия, свързани с премиери на театрални
постановки.
     − Първото нещо, което изплува в съзнанието ви от раз-
говорите, кое е?
     − От страна на Кеворк съм получила най-високата си
оценка като личност. Той остана от мен с впечатлението, че
съм доста уравновесена и стабилна като човек. Това го споде-
ли открито и после го написа в книгата си. А иначе впечатле-
нията ми от „Всяка неделя“ са свързани главно с Кеворк. Из-
веждането на личността на преден план беше акцентът на
предаването.
     − Какво е за вас „Всяка неделя“?
     − Предаването даваше възможност да опознаеш доста
хора. Телевизията има тази способност да ти разреши да се
докоснеш до тях, когато те са искрени. Мисля, че в голяма
степен Кеворк успяваше да го постигне.
     − Казват, че това е бил оазисът на интелигенцията?
     − Да, една доста добра възможност да споделиш свои-
те възгледи и позиции. Това беше едно зачитане на духовна-
та личност, което сега липсва. Лично на мен ми липсва Ке-
ворк в този диалог. Ако трябва да кажа с едно изречение − за
мен „Всяка неделя“ е свързана с личността на Кеворк Кевор-
кян.
     − Добре, но ако погледнем „Всяка неделя“ по-мащабно −
в културния живот на България в онова време. Къде беше ней-
ното място?
     − Това беше опит за разбуждане.
     − Какви ценности проповядваше програмата?
     − Тя внушаваше устойчивост и доброта. Нямам памет
за злонамереност, лош тон, имаше стремеж за отлепяне от
бездуховното.
     − На вас самата какво ви даде „Всяка неделя“?
     − Популярност, естествено, и най-вече възможността
да ме възприемат такава, каквато съм. Не съм криела нищо,
била съм пряма. Присъствах с цялата си същност, с реалната
си стойност.
     − Но вие сте известна. Защо казвате, че „Всяка неделя“
ви е направила популярна?
     − Известността от филмовия екран и сцената е едно.
Там зрителят те идентифицира с персонажа, с героя, а „Вся-
ка неделя“ дава възможност да видиш твореца като човек, в
реалната му стойност.
     − Коя е истината, която Кеворкян изтръгна от вас на
екрана?
     − Не помня диалога в детайли, но ставаше въпрос за усе-
щания, за самота, за напускането ми от Пловдивския театър
и идването ми в София. Той ме попита дали това е крачка нап-
ред, дали не е изпитание, което да се увенчае с неуспех и да ме
върне назад.
     − Въпросът, който няма да забравите?
     − Не помня конкретен въпрос, но помня очите му, как
гледат в упор, страшно дълбоко, едва ли не с подтекст: „Е,
сега те заклещих и оттук няма мърдане“, което би трябва-
ло страшно да притесни човек. Но аз не съм се притеснява-
ла. Кеворкян е много достоен събеседник. „Всяка неделя“
всъщност беше времето, в което основен събеседник беше
той.
     − Да, но събеседник с много събеседници, които офор-
мяха един цял портрет.
     − Те ясно оформиха портрет на времето. Аз не знам кой
е имал реална представа точно какво ще се случи. Но предава-
нето беше една подготовка, влизане в съответна кондиция,
тоест да огласим усещанията си, напрежението си. Предава-
нето беше лишено от тезисност, нямаше я тази назидател-
ност, която достатъчно ни беше втръснала.
На нас ни липсват Пражката пролет, унгарските съби-
тия и аз считам, че дисидентство у нас не е имало, или пък
ако го е имало, то е било в дълбока нелегалност и така продъл-
жава да е до днес.
     − Доста от участниците във „Всяка неделя“ са били сво-
его рода дисиденти.
     − Своего рода − да. Моите изисквания към дисиденти-
те са други. Аз вярвам на всички, които са имали възраже-
ния, дори и на хората, които не са ги изказвали. Най-разбира-
емото и най-злокобно усещане е страхът. Не съм най-безст-
рашната, нито съм човек за пример. И аз съм изтъкана от
несъвършенства и слабости. Но смятам, че страха си, въз-
мущението си, дори и неогласеното, да го превърнеш в зна-
ме, според мен е недостойно.
     − Вашето недоволство какво беше?
     − Може да се сметне за недоволство, когато обяснявах
мотивите си за напускането на Пловдивския театър. Аз го
напуснах по повод на неприятен инцидент, свързан с поста-
новката на покойния вече Любен Гройс по пиеса на Констан-
тин Илиев, който визира периода на колективизацията. То-
гава политическият актив на града обвини създателите в по-
литическо късогледство, във вредителство, в опит за подко-
паване на устоите на държавното и политическото устройс-
тво. Това беше конкретната причина, заради която напуснах
Пловдивския театър. Ако това не беше се случило, сигурно
завинаги щях да си остана актриса в Пловдив.
     − „Всяка неделя“ имаше доста неприятности...
     − Вижте, нищо не се е променило у нас. И сега е така, ако
забелязвате. И телевизията, и ръководството на телевизия-
та, и предаванията са най-атакуемите. В манталитета на
българина я има тази невероятна способност да реагира на ду-
мата, да се захване за думата.
     − Как изживяхте спирането на програмата?
     − Липсваше ми. Човек сяда пред телевизора, за да гледа
„Всяка неделя“. Има я интригата, има го любопитството, че
нещо ще се появи. Имаш усещането, че ако не гледаш, ще из-
пуснеш нещо. Е, това е голямата телевизия. Може и нищо да
не се случи, да няма нищо интересно, но го чакаш.
     − Юлиян Вучков казва, че това е едно предаване, в кое-
то има драматургия, то е като театъра.
     − Това е едно много добре измислено от Кеворк предава-
не. Самият му подход към събеседника, начинът, по който той
водеше предварителния разговор с мен... Аз много съжалявам,
ако тогава съм го затруднила. Имаше нещо написано в книга-
та му, че приятели или колеги са му споделяли, че не е успял да
ме изкара от равновесие. Това не е, защото аз не съм дала. Това
е въпрос на вътрешен свят. Ако някой може да проникне, нека
го направи. Кеворк е много ловък, много умел.
     − Какво ставаше след участията ви в програмата?
     − Събирах се с приятели и коментирахме. Предаването
имаше способността да предизвиква, да води. Дори неприят-
ностите, които имаше „Всяка неделя“, се дължаха на това, че
в някой мозък е прещракало това, че предаването има способ-
ността да предизвиква, да организира ситуация.
     − Кои събеседници си спомняте?
     − Помня Райна Кабаиванска заради изяществото й,
спомням си Борис Димовски как стои с разкопчана риза, кос-
тюма му. Житейските му и творческите му истини бяха
почти като азбука − ясни, точни и подредени. Събеседни-
ците някак излизаха от конюнктурата, излизаха от черуп-
ката. Това важи за всички.
     − Какво написахте в споменика на „Всяка неделя“?
     − „Не се връщайте назад“, и както виждате, „Всяка не-
деля“ ходи само напред.
     − Сега какво бихте написали?
     − Пак същото.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.