English
Deutsch
Русский



















     БОРИС ДИМОВСКИ:
     ИСТИНАТА Е ЛЕКУВАЩ НОЖ,
     КОЙТО МОЖЕ ДА ИЗРЕЖЕ ГАНГРЕНИТЕ

     − Г-н Димовски, вие сте рисували Кеворкян веднъж като
лъв с опашка-микрофон и друг път като светец на един стено-
пис. Защо сте го изобразили така?
     − Вие знаете, че един човек, за разлика от Бога, не е едино-
същен. Той е винаги раздвоен. Носи в себе си заряда на злото и на
доброто. Противоречието не е отсега и то е носител на диа-
лектиката. Много галфони оспорваха диалектиката, защото
може би има привкус малко на марксизъм-ленинизъм, но това е
безсмъртно откритие на древна Гърция, по-късно го взема Хе-
гел, после го краде Маркс и така нататък. Деформира се у нас и
става балканска теза. Така че в Кеворкян, както и в себе си виж-
дам човека като носител на две начала. Вярно е, че те са в борба
помежду си, но ние хвалим доброто начало.
     − Добре, а като лъв защо сте го нарисували?
     − Лъвът е носител на сила. Аз съм сторонник на герба с лъв
с корона. Лъвът е носител на много добродетели.
     − За какво сте си говорили с Кеворкян по време на ваши
участия?
     − Той дойде в Банкя, там правих малка изложба. Тя беше
наистина малка, но за градчето си беше събитие. Минаха и го-
лемците да я видят, защото там са им почивните домове и ре-
зиденцията на Тато. Считам обаче, че дойдоха не само от веж-
ливост, а и от любопитство, защото моето име тогава се вър-
теше заедно с това на Радой. Ние двамата бяхме като белязани
атоми. Не го казвам в смисъл, че сме били репресирани. Доброто
беше, че не се стремяхме към служби. Кеворкян дойде тогава и
засне изложбата. Това бяха карикатури и рисунки на съвремен-
ни теми. Аз никога не съм излагал нищо на теми извън времето.
Тогава той направи разговор с мен, а въпросите му бяха с лека
провокативност. Не да ме обиди, а да провокира зрителя.
С Кеворкян се знаем още като беше литературен критик
във вестниците. Като отиде в телевизията, успях да излъча на
екрана една поредица мои пътни рисунки, критични, от Истан-
бул. Сега някои се пишат патриоти, но къде бяха те тогава?
Имаше комитети за българите в чужбина, отдели в ЦК, никой
не си мръдна пръста да иде до Истанбул и да види състоянието
на тези наши светини, нашата църква, метоха, всичко се руше-
ше. Аз вместо да ходя по пазара, правих скици, излъчих ги с кри-
тичен коментар и казах, че нашето българско присъствие там
се топи и ние като страна се излагаме.
     − Вашата откровеност е прословута. Това навличаше ли
ви неприятности след участията ви във „Всяка неделя“?
     − Аз и досега считам за свой първоучител един руски фи-
лософ, който казва: „Истината трябва да се следва, независимо
дали тя ще пореже и тебе. Тя е лекуващият нож, който може да
изреже гангрените.“
     − Какво ставаше след вашите участия? Имаше ли теле-
фонни обаждания?
     − Много. Запазил съм и 20−30 писма със заплахи. Това стана
след едно мое участие във „Всяка неделя“, след извънредния кон-
грес на БКП през февруари 1990 година. Тогава още нямаше учре-
дено СДС. Кеворк ми отдели извънредно пет минути и излязох
да съобщя, че съм възмутен и огорчен от начина, по който се
проведе този конгрес, че беше манипулиран. За 3000 души в за-
лата имаше пет микрофона. Получи се безредица. Беше абсурд
да стигнеш до микрофона. Кеворк ме попита какво съм искал да
кажа. И аз заявих, че партийният дом не трябва вече да е пар-
тиен, а да се даде на народа, защото мина времето на партий-
ната бюрокрация. След това кратко изявление, тогава беше жи-
ва още жена ми, то беше ад от звънене, от заплахи от дърти
партийци. Имаше и такива, които ме питаха: „Ти ли си го стро-
ил бе?“ А аз също съм давал за този партиен дом. Пари се внасяха
задължително за строежа независимо дали си млад човек, комсо-
молец или член на партията.
     Аз никога не съм бил кабинетен художник, винаги съм бил
общественик. Съжалявам обаче, че често пъти съм самотник,
защото българинът е смлян на кайма и да иска, горкият, не може
да се организира. Аз имам хоби към историята и съм заявявал:
Ще има и в бъдеще разделение между хората по много причини.
     − Какво беше мястото на „Всяка неделя“ преди 10 ноемв-
ри. Някои я наричат оазис на интелигенцията?
     − Тя беше своеобразен оазис. Макар и в държавен сектор,
тя можа да се оформи като трибуна. Разбира се, Кеворкян вни-
маваше да не се минават границите. Аз за това не съм го съдил.
Години преди да се яви Амосов във „Всяка неделя“, лично ходих
при него в Киев и той ми подари някои от книгите си. Сега, ка-
то са минали толкова години, пак ще кажа: Тогава можеха да се
кажат много по-горчиви истини, а в момента, когато е свобо-
да, аз не мога, защото дадоха свобода на циниците, а те гово-
рят всичко друго, но не и истината. Тези, които управляват
големите пари, разсейват хората с всичко друго, със секс, списа-
ния, секспроблеми, но не напипват пулса, не се интересуват. От
друга страна, и много журналисти, които можеха да помогнат,
заради това, че им дадоха добри хонорари и заплати, затихнаха.
Станаха затихващи функции, което е печално. Аз нямам и пра-
во да ги съдя. Човек така е устроен, че да се съхрани.
     − Сърдите ли се на Кеворкян, че се скри от екрана?
     − Съжалявам, но не мога да го съдя. Той си има съображе-
ния, но трябва да се появи. Поначало аз не съдя морала на никой
човек. Ако това негово въздържание не вреди на околните, защо
да съдя? Нали се казва: Не съдете, за да не бъдете съдени. Има го в
Светото Евангелие.
     − Известно е, че вие сте привърженик на монархията.
Помните ли първото интервю на Кеворкян със Симеон ll?
     − Как да не го помня! Тогава народът видя, че това не е
цар, който седи с корона на стола, а един делови мъж, професио-
налист от висока класа, полиглот, знае седем езика. Аз бях пър-
вият депутат от Великото народно събрание, който го посе-
ти в Мадрид. Като се върнах, ме изключиха, но това не съм го
правил достояние. Като са ме питали на разни сборища бабич-
ките, има казвах, че се оказах заключеник между едни мултими-
лионери, хора с непрани пари. Там не ми е мястото. В парламен-
та поне половината са хора, избрани представители на отдел-
ни мафии.
     Знаете ли колко ме плюха като учредихме една група за
цивилизован диалог в Народното събрание? Вестникът на Про-
дев ме нарече „ренегат“, а бай Петър Дертлиев − троянски кон.
Това за мен беше добре дошло да се отдръпна от тая група на
БСП, която ми се видя непроменена и догматична. Иначе и до-
сега аз тъгувам за бедните червени бабички и не мога да понасям
непроменените догматици.
     − Съжалявате ли сега за нещо, което сте казвали във „Вся-
ка неделя“ в миналото?
     − Нищо не съм казвал, даже си мисля, че е можело и по-ост-
ро. Стремил съм се да бъда ясен. Винаги съм бил сторонник на
това на народа да се поднасят ясни думи.
     − Кой въпрос на Кеворкян няма да забравите?
     − Той ме накара да тълкувам един заснет материал, кой-
то пусна на екрана за покоите на Живков. Народът тогава видя
голяма баня като за парвеню. Тогава всички очакваха, че аз ще го
заклеймя, защото мен навремето именно хората на Живков ме
уволниха. Бях с четири малки деца, а вие знаете какво е да си без
работа две години. Никога не съм се вайкал. Работил съм и като
бояджия няколко месеца. Казах обаче за Живков не хули, а, че е
човек, който е раснал в сянката на Азия. А в сянката само гъби
могат да растат. Още тогава заявих, че сме функция на Моск-
ва.
     − И тогава хората ви обвиниха, че не сте заклеймили Жив-
ков, така ли?
     − Те ми казваха: „Ние очаквахме...“ Как така ще очаквате!
Аз никога не съм бил наплювател. Дори към враговете си съм се
стремял да бъда обективен, защото всеки един го е майка раж-
дала. За мен лично Живков не беше виновен, за да ни атакуват
мен и Радой, а неговата свита. Те си направиха актив. Тази въп-
росна книжка „Люти чушки“ беше безконфликтно приета горе.
Тогава му беше съветник поетът Методиев. За него също не мога
да кажа нищо лошо. След месец-два обаче стана инфекцията, за-
щото двама-трима наши лъжеинтелектуалци, хора, които са
ходили с Живков на лов, взели да му тълкуват нещата. В такъв
смисъл, че всяко нещо в книжката е насочено към него. Всеки един
на неговото място ще се вслуша или поне ще си внуши.
     − „Всяка неделя“ също имаше тежък период. Как прежи-
вяхте спирането й?
     − Аз тогава съжалявах. С Кеворкян се виждахме, когато бе-
ше в отпуск. Но считах, че на нас ни отнеха един прозорец, една
трибуна. Някои хора ехидничеха. Не говоря за тия негови коле-
ги, които считаха, че той е обсебил телевизията. Кеворкян то-
гава беше ограничаван, но според мен и справедливо. В една дър-
жава ако няма все пак контрол − тя се разлага. Нека да има кри-
тики, защото иначе става една вакханалия. Всеки лъжец може
да изскочи и да заявява, че е репресиран, без да има доказателст-
ва. Появиха се измамници, които се потопиха в синя боя.
Сега големият ни проблем е, че нашата интелигенция не е
активна. Тя тези години ги проспа. Гледаха като сеирджии.
     − „Всяка неделя“ всъщност активизираше интелигенция-
та?
     − Това беше място, което притегляше. Сега няма такъв
център.
     − Мислите ли, че времето на „Всяка неделя“ е отминало?
     − Не е минало. Тя е като една валута. И да мине време −
добрата валута си е валидна.
     − Помните ли какво сте написали в споменика на „Събе-
седник по желание“?
     − Да − „Необходими са ми 200, но ми стигат 2.“ Това ми е
било кредото от село още. Аз съм живял бедно, но много дос-
тойно. Имах достойни родители. Неграмотна майка с чувство
за хумор. Всеки човек иска да бъде богат не за друго, а за да живее
нормално. Народът има още една версия − баба знае две и двес-
та. Това за мен е една неовладяна лакомия. Докато в моето има
становище − мъдро да поемеш и да признаеш, че не можеш като
мазохист да се задоволиш. Ето аз нямам кола. Да сте чули някъ-
де на някого да споделям това? Аз се радвам моите близки да имат
коли, гаражи, аз нямам влечение към това.
     − Какво бихте написали сега в споменика?
     − Пак същото. Аз не съм се променил. Променят се усло-
вията, но по дух и манталитет съм си същият. Сега се развих-
риха животинските страсти на хората. Те бяха в тях, но се
спотайваха. Виждате какви простаци изпълзяха.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.