English
Deutsch
Русский

























     АТАНАС СВИЛЕНОВ:
    „ВСЯКА НЕДЕЛЯ“ НЕ СЕ ВКЛЮЧИ
     ВЪВ ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
 
     − Колко пъти сте участвали във „Всяка неделя“?
     − Започнах още в предаването „Неделен информационен
дневник“. Там участвах главно като коментатор на филми, но
се проявявах и като литературен критик. Аз бях нещо повече
от участник, защото знаех как се родиха тези предавания и бях
в помощ на Кеворк, който постепенно си създаде познанства-
та и приятелствата. Имах вече някакви връзки, някакви кон-
такти, особено с литературни и филмови творци. Известно
е, че съм написал и няколко книги с интервюта. Така че бях свое-
образен посредник, за да уговоря събеседниците, да дойдат да
участват. Особено когато „Всяка неделя“ още не се беше нало-
жила, трябваше повече да им се обяснява при кого отиват, да
преживеят един особен стрес, как ще се покажат пред камера-
та в предаване на живо.
     − Трудно ли се роди „Всяка неделя“?
     − Утвърждаването на „Неделен информационен дневник“
беше естествена предпоставка да се роди и „Всяка неделя“. Сега
има много мераклии да се представят за бащи на „Всяка неде-
ля“. Известно е, че Янчо Таков твърдеше, че той всъщност е
дал идеята. Имаше и други. Но аз мога да свидетелствам, че
идеята се роди и избистри от Кеворк. Той е според мен баща-
та на това предаване. Всички, които по-късно се прилепиха към
„Всяка неделя“, просто влязоха във формулата, която вече бе-
ше намерена.
     − Вие сте започнали във „Всяка неделя“ с филмов преглед.
     − Да, правех филмови прегледи. Някои от тях бяха на жи-
во, в студиото, като моят коментар се илюстрираше с откъ-
си от филми. Имало е и такива прегледи, които са правени на
запис пред някой киносалон и там казвах кои филми през седми-
цата заслужават вниманието на публиката. Моята цел беше да
правя някакъв акцент и да обръщам внимание на това, което е
стойностно и значимо. От самото начало предаването съдър-
жаше нещо много по-различно от рекламното, което сега е пре-
обладаващото при представянето на филмите. Аз си позволя-
вах много критични бележки към български филми, за които
оценката се даваше за пръв път пред камерите на телевизията.
     Оттук започнаха и големите неприятности, защото някои
критики не се приемаха добре от тогавашните ръководители
на кинематографията. Те казваха, че това подбивало зрителс-
кия интерес, и се оказваше един страхотен натиск. Той даде
ефект, защото тогава се натискаше и ръководството на те-
левизията. Прегледът трябваше да се измести, след като фил-
мът вече е вървял една седмица по екраните, и тогава да се пра-
ви оценката, за да не мога аз да влияя на публиката да отиде или
не на филма.
     − Вероятно след участията ви във „Всяка неделя“ много
хора са ви подкрепяли или пък са ви упреквали?
     − За филма на Иля Велчев „Завръщане от Рим“ си позволих
да кажа критична бележка преди още да бъде снета височайша-
та оценка на доверие към него. Той тогава беше официално лан-
сиран. Това ми създаде неприятности. Както ми създаде непри-
ятности и харесването на филма „Една жена на 33“. Помня, че
след като беше нанесен ударът върху него и имаше през лятото
редакционна статия в „Работническо дело“, ние си позволихме
в края на годината, аз бях организаторът, да направим анкета
сред филмови критици кой е най-добрият български филм, про-
жектиран през годината. И за чест на българските кинокрити-
ци, те посочиха, че това е обруганият, идеологически заклейме-
ният „Една жена на 33“.
     − С какво пострадахте тогава?
     − Въпреки всички атаки, трябва да го призная, Кеворк
никога не си смени позицията. В началото филмови комента-
тори на „Всяка неделя“ бяхме само аз и Яко Молхов, но после
Кеворк вкара и други, и така се получи по-голямо разнообразие
в мненията. Това ми разреди участията, но никога не си загу-
бих правото да говоря пред камерите, макар че имаше натиск
пред ръководството на телевизията и Иван Славков, който
тогава беше шеф. Знам, че е бил натискан и са му казвали, че не
съм много подходящ човек, за да ми се дава право да говоря ди-
ректно в ефир. Много остро срещу мен беше настроен и пред-
седателят на Съюза на журналистите Веселин Йосифов, кой-
то обаче с течение на времето си попромени мнението за мен
и в последните години, преди да почине, ми стана приятел и
симпатизант. Знам, че е имало обаждания и от много по-вис-
ши места, от отделите на ЦК, което ме караше, разбира се, да
внимавам какво говоря.
     − Съжалявали ли сте някога, че сте участвали в програ-
мата?
     − Не, не съм съжалявал, защото това ми донесе една ог-
ромна популярност. Истина е, че съм си поставял някакви вът-
решни задръжки, за да не създавам неприятности на Кеворк и на
самото предаване. Да си премеря думите все пак, дори да си пос-
лужа с някоя гримаса. Правил съм компромиси, но животът е не-
мислим без тях.
     − Най-големият ви куриоз от участията кой беше?
     − Може би когато минах на път за морето през Стара За-
гора и разбрах, че местен партиен ръководител е спрял филма
„Ах, този джаз“ като вреден и опасен филм. След като се приб-
рах в София, взех, че го казах по „Всяка неделя“. Заявих, че това е
глупост, че един филм, който целият свят гледа и дори е разре-
шен от централните ни органи, там някакъв местен деребей
си позволява да забранява на старозагорската публика да общу-
ва с него. Аз си послужих тогава и с хитрости. Даже извадих съ-
ветски вестник и казах: „Ето, дори в съветската преса има по-
ложителни отзиви за филма.“ След това дойдоха много писма, в
които зрителите ме поздравяваха.
     − След толкова участия какво е за вас „Всяка неделя“?
     − „Всяка неделя“ беше всъщност истинската телевизия,
в която участвах. Аз съм бил канен и в други предавания, но те
в голямата си част бяха на запис. Навсякъде чувствах, че съм
един скован човек, или пък, че това, което ще кажа, няма да дос-
тигне до зрителите. А голямото предимство на „Всяка неделя“
беше, че всяка дума стигаше веднага до зрителите. Това имаше
голямо въздействие.
     Няма да забравя, когато директно от Талин, Естония, пре-
давахме два часа и половина. Хората там бяха поразени, че та-
кова нещо може да се прави, и гледаха на нас като някакви супер-
европейци. Ние бяхме съвсем малка групичка, а те − цели заводи
от екипи. „Всяка неделя“ всъщност беше една стаичка в наша-
та телевизия.
     − Наричат го предаване легенда.
     − Разбира се, че е легенда. Знаете, че това предаване си
създаде много приятели, но и много неприятели. Особено ко-
гато дойде периодът на задълбочаващата се перестройка, то-
гава „Всяка неделя“ застана на вълната на новите течения,
които идваха от Русия и Горбачов. А това срещаше отпор у
нас от хора, които не искаха такива промени. Самият Тодор
Живков заявяваше, че такива промени няма нужда да се пра-
вят, защото те били направени още с Априлския пленум през
1956-а. Така че никак не се учудих, че след интервюто с Амо-
сов се организира цяла една кампания. В „Работническо дело“
се публикуваха писма, уж някакви читатели пишели против
„Всяка неделя“. Проведе се кампания, за да задуши предаване-
то и то да спре. Също така не можеше да не направи впечат-
ление, че в предните една-две години във „Всяка неделя“ в ни-
каква форма не беше пропагандиран и подкрепен така нарече-
ният възродителен процес. Много се искаше Кеворк да се
включи в тази кампания, в която тогава участваха много по-
пулярни журналисти, някои се и поразкаяха после, но това не
стана. Дали защото е арменец, или знае колко са чувствител-
ни етническите малцинства в една държава, но той не се
включи и това му прави чест. Той никого не насили под ни-
каква форма да обслужи подобна кауза. Това създаваше и доб-
рото име на предаването.
     − Съществува обаче и тезата, че програмата е била една
позволена опозиция на партията.
     − Разбира се. Нищо в онова време не можеше да съществу-
ва, без да получи и одобрението на партията. Но върху „Всяка
неделя“ неведнъж се посипваха удари. Въпреки това програмата
се използваше и за да може партията да си създаде името, че в
тази държава има някаква относителна демокрация.
     След 10 ноември прочетох някакви доноси, включително
и срещу мои участия, някакви агенти от Държавна сигурност
докладват срещу мен и Блага Димитрова. Какво съм казал по
повод на един унгарски филм, какво е казала Блага Димитрова.
Това говори, че самата Държавна сигурност вероятно е рабо-
тила и срещу самото предаване на Кеворк. Но не мога да ви
кажа точно как е било, тъй като никой не ми е доверявал тай-
ните. Мен ми се струва, че държавата, партията, специални-
те органи трябваше да преглътнат някои неща. И те ги прег-
лътваха. Преглътваха някои книги на Блага Димитрова, прег-
лътваха филми, творба на Ивайло Петров. Това се правеше,
защото нещата трябваше да се съотнасят към това, което
ставаше и в другите страни.
     − Ако трябва да оприличите предаването с някакъв пред-
мет, кой бихте избрали?
     − Аз имах чувството, че се намирам в един приятелски
дом, в една много уютна обстановка. Неслучайно стените и ме-
белите в студиото бяха облицовани в кадифе.
     − Значи сте се чувствали комфортно на стола срещу Ке-
воркян?
     − Аз се чувствах добре, защото съм му отдавнашен прия-
тел и той няма с какво да ме изненада. Ние с него никога не сме се
подготвяли предварително какво ще говорим, както ми се е случ-
вало в десетки други предавания. Нито на мен, нито на него то-
ва му беше интересно. Губи се интригата на разговора, ако се
договаряме предварително.
     − Някога критикували ли сте го?
     − А, казвали сме си взаимно доста критични приказки, но
никога не сме нарушавали приятелския тон. Даже неговата съп-
руга Надежда Дженева казва, че аз съм може би единственият
човек, с който Кеворк не се е скарвал. Тя казва, че той се кара и с
най-близките, невероятен характер е, а как ние за тия години
не успяхме да се скараме − не знае. Никога не сме стигали до кон-
фликти, макар че той е непримирим в отстояване на своето
мнение и непримирим при посочването на недостатъци и несъ-
вършенства.
     − Когато програмата беше спирана, как реагирахте?
     − Винаги съм бил солидарен с Кеворк. Тя липсваше не само
на мен, но и на зрителите.
     − Вие замествахте Кеворкян като водещ известно време.
     − Той имаше някакви причини да не се появява. Беше свое-
образна съпротива от негова страна. Аз правих това само зара-
ди него, само защото ме беше помолил. Знаех, че е трудно да се
замести Кеворк, и никога не съм имал самочувствието на един
Янчо Таков. Имаше даже период, когато Кеворк го бяха измес-
тили и се появяваше само Янчо Таков. Аз отказвах да участвам
тогава, но понеже Кеворк ме помоли, приех.
     − Кой въпрос на Кеворкян няма да забравите?
     − Най-хубавото е, че Кеворк нямаше въпроси клишета. Той
беше точно в стихията си при поставянето на въпросите. Във
всеки случай няма въпрос, който да ме е поставял в неудобно
положение. Нали Оскар Уайлд казваше, че няма неудобни въпро-
си, има неудобни отговори. Но Кеворк щадеше хората, дори и
когато остри теми се поставяха в предаването.
     − Смятате ли, че може да се повтори феноменалният ус-
пех на „Всяка неделя“?
     − В стария модел − не. „Всяка неделя“ е друга, защото и
личността на Кеворкян я няма. Неговото присъствие сега е мно-
го задкулисно, загадъчно. А феноменът беше неговата личност.
Магията се раждаше от неговото присъствие. Аз мисля, че та-
зи магия не е изчерпана, още повече че той е натрупал и друг
житейски опит. Аз лично съжалявам, че се е изтеглил леко назад.
Той има право на избор, но и телевизията, и цялото общество
губи от това, че той не се появява.
     − Кои са според вас върховете на старата „Всяка неделя“?
     − Вземете рубриката „Събеседник по желание“. Това са
едни разговори, в които големи имена разкриваха такива стра-
ни от собствената си личност, които може би сами не подо-
зираха, че носят в себе си. Аз съм му помагал за тези разговори
с моите лични контакти с Коканова, Багряна. Спомням си, че
не успях да доведа в студиото една Мими Балканска, но тя неп-
рекъснато ми казваше: „О, Свиленов, нека хората да ме запом-
нят такава, каквато съм била. Сега като ме видят, ще бъдат
разочаровани. Нека си носят легендата, спомена. Ще ги убия,
като ме видят.“ А Багряна не се колебаеше и беше съгласна да
участва винаги във „Всяка неделя“. Предаването имаше по-дру-
га, по-неофициозна, по-интимна атмосфера и в това беше не-
говият чар.
     − Ако трябва днес да напишете нещо в споменика на „Вся-
ка неделя“, какво бихте написали?
     − Един важен и добър период от моя живот е свързан с
„Всяка неделя“. И мисля, че програмата беше нещо много полез-
но за мен. Горд съм, че с нещичко малко имам и аз някакъв принос
към предаването, което ще остане в историята на Българска-
та телевизия. Това не е малко все пак.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.