English
Deutsch
Русский

























     АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ:
     НЯМА НЯМА!

     − Проф. Чирков, вие сте били гост във „Всяка неделя“
още през 1979 година, когато все още не сте толкова популя-
рен в България. Какво си спомняте от това участие?
     − Тогава още не познавах българските медии и възмож-
ностите за популяризиране на една личност. Мислех си, че
трябва да говоря откровено. Много по-късно, когато опознах
живота в България, разбрах, че е нужно да говориш така, че
хем да си мил и драг на другите, хем да кажеш и истината.
     − Значи първото участие ви е навлякло някакви непри-
ятности?
     − Абсолютно. Тогава се поставяше въпросът защо ид-
вам тук да обучавам български специалисти, след като те ве-
че са били в Съветския съюз. Ако трябва да съм откровен, по
онова време, независимо че България беше под комунистичес-
ко управление, правеше впечатление в Германия, че е модерна
и намираща се в Европа соцстрана. Не знаех обаче какъв е на-
чинът на мислене на средния тип човек, тъй като почти 20
години отсъствах. Аз исках да правя кариера и ако бях оста-
нал тук, трябваше да контролирам емоциите си. Като зами-
нах за Германия, не владеех дори немски език, но бързо се раз-
вивах и станах първо доцент, защитих дисертация, и то пред
германци. След това станах и професор. Направих устремна
кариера, защото успях да се адаптирам и да се откъсна от
балканския ни манталитет. Мои колеги и приятели от Сър-
бия, Турция, Румъния и Унгария се оплакваха, че все нещо не
им върви в Германия. Обвиняваха ме дори, че съм станал като
немците и че съм загубил най-хубавите топли нашенски чув-
ства.
     Като се върнах в България, ми направи впечатление, че
средното мислене у нас е на много ниско ниво. Знаете, че бълга-
рина дори го наричат прусака на Балканите. Мисленето на на-
шенеца до 1944 година не беше такова. То дойде от Азия след
това и нанесе такива щети, че българинът страда и до днес
от недъзите, които прие.
     − Вие никога не се съгласявахте с тези недъзи и деформа-
ции, които нанесе социалистическото мислене.
     − Абе и досега мисля така. Опитвам се да превъзпитавам
и лекарите, които смятат, че трябва да са само тесни специ-
алисти в дадена област. Не. Един лекар трябва да има цялос-
тен поглед върху всички органи в човешкото тяло. Защото
иначе се получава следното − отиваш при един специалист и
той казва, че ти няма нищо, отиваш при друг − и той пише
същото. Накрая пациентът се прибира вкъщи и умира от мно-
го болести.
     − Още през 1981 година, когато във „Всяка неделя“ е учас-
твал шефът на клиниката Милан Милев, вие сте били своеоб-
разна негова опозиция. Той се е хвалил дори, че преди да стане
лекар, е бил локомотивен машинист. Какво не харесвахте в ле-
карите преди 10 ноември?
     − Липсата на ангажимент към пациентите. Лекарите
правеха кариера, като пишеха докторски и кандидатдокторс-
ки работи. Това го имаше само в Съветския съюз и България.
На Запад никой не признава тези неща. Важното е да си добър
доктор. У нас руската система съсипа здравеопазването. Ле-
карите все се оплакват, че не им дават достатъчно средства,
за да работят. Но аз не се спирах пред това. Няма няма! Ще
търсиш докрай и ще се снабдиш с необходимите неща.
     − Някога това българско здравеопазване ще се оправи ли?
     − Ако не приеме западноевропейския начин на мислене, ор-
ганизация и реализиране на здравеопазването, никога няма да
се оправи. Недомислие е да се казва, че българският народ си
има свои особености, бил друг и затова не можело да се реали-
зира западният модел. Защо да е друг? Българинът е европеец,
човек, който също желае да има улеснения в живота, да се рад-
ва на уважение, да се наслаждава, че и той допринася нещо за
страната. Тази възможност трябва да му се даде.
     − Западната система на здравеопазване обаче е платена
и ако аз нямам пари да си платя операцията, как ще ми я нап-
равите?
     Кардиологична диагностика и кардиохирургия. Видях много мла-
ди хора, които искаха да напреднат. На Запад ми предлагаха ра-
бота за 35−40 хил. долара на месец и всички удобства, но това
не ме привличаше толкова много. Желанието ми беше тук да
създам нещо и радостта от изграденото да споделя с моите
сънародници.
     − Добре, а защо се стигна до този конфликт с Драгой-
чев?
     − Нямаше конфликт, тъй като Драгойчев никога не ми е
пречел. Аз съм работил с него и много добре се разбирахме. Той
желаеше моята помощ. Драгойчев обаче беше подстрекаван от
свои колеги, които му казваха: „Виж, ти сега си никакъв! Дойде
Чирков и той те изключи отвсякъде.“ Това не е вярно. Аз не
съм го изключил, а трябваше да обучавам млади хора по амери-
канския модел на кардиохирургията. България беше първата из-
точноевропейска страна, която въведе този модел.
     − Защо се стигна тогава до тази полемика между вас и
Драгойчев във „Всяка неделя“?
     − През 1989 година повечето колеги от Трета градска бол-
ница, деца на партизани, комунисти, усетиха, че настъпва тех-
ният час, и искаха да си отмъстят. Те съветваха Драгойчев да
ме размаже по телевизията. Казваха, че съм алчен, че вземам по
20 000 марки на месец, а те, бедните доктори, не получават
нищо. Е, как да получават, като в продължение на 40 години
нищо не са направили! Използваха дори старите си комунис-
тически журналисти, за да ме атакуват, че съм приятел на
Тодор Живков. Излезе, че аз съм комунистът, а те − демокра-
тите. Чувстваха се унижени, че дойдох отвън, от капиталис-
тическа страна и влязох при Тодор Живков. А те като най-
предани комунисти не са имали никакъв достъп до него.
     − Тогава казваха, че сте личният кардиохирург на Тодор
Живков.
     − Да, той ме помоли и аз досега се радвам, че президен-
тът на България тогава ме избра за негов лекар.
     − Проф. Драгойчев каза, че вие много по-добре от него сте
си използвали връзките с Живков и дори сте убедили бившия
Първи да ви даде много пари, за да построите нов център.
     − Да, аз и досега правя така − убеждавам хората да дават
парите тук, а не да ги изнасят навън.
     − След диспута във „Всяка неделя“ подкрепата за вас е
над 800 писма, а за Драгойчев − около 30. Това означава, че хо-
рата много ви уважават.
     − Така е. Чувствам топлотата на хората. Ако някой не
ме обича − това са някои мои колеги, които навремето са за-
вършили рабфак, комунистически предани, свързани с идеоло-
гията, а не с професията си. Други пък изпитват завист. Така
че непрекъснато има вълна срещу мен. Но години вече се рад-
вам на признание и това ме поддържа, чувствам се здрав.
     − След 10 ноември пак сте участвали във „Всяка неделя“.
Тогава пък с Дертлиев. Какво стана със социалдемократичес-
ката идея?
     − Социалдемократическата идея е много добра, но кога-
то тя се прилага от западноевропейци. В България социалде-
мокрацията е много архаична. Тук тя не осъзнава професиона-
лизма като двигателен елемент. Така нищо не се развива и си
остава на нивото на социализма.
     − Не съжалявате ли за годините, прекарани от вас в по-
литиката?
     − За нищо не съжалявам. Напротив! Аз ще използвам ува-
жението на хората към мен, за да помогна за изграждането на
демокрацията в България. Пазарната икономика и демокраци-
ята ще ни вкарат в семейството на Европа. Искам България
най-после да бъде призната от другите европейски страни.
     − Колко операции имате зад гърба си?
     − Повече от 10 хиляди.
     − А за коя неуспешна операция съжалявате?
     − Ще ви кажа откровено, че съм имал немалко операции, в
които липсата на перфекция в моето развитие причини не-
щастния изход. В такива моменти съм много нещастен. Аз мис-
ля, че още не съм перфектен в кардиохирургията и медицина-
та, защото само Господ е перфектен. Той е перфектният тво-
рец.
     − Плакали ли сте някога за пациент, който сте загубили?
     − Не, но съм страдал. Тежи ми винаги, когато загубя деца
или пациент, който е много обичан от своите близки. Болка-
та у мен е унищожителна. Моментите, в които трябва да
кажа на хората какъв е изходът от операцията, за мен са убийс-
твени. В продължение на дни не можех да спя. Не минава тол-
кова лесно нашият живот.
     − Молите ли се на Бог преди операция?
     − Преди операция не, но се моля непрекъснато на Бог, за-
щото аз съм негово творение и той ме е създал несъвършен.
Затова искам да съм по-близко до него.
     − В цялата ви клиника има много икони. Какво ви дават
те?
     − Те ни карат да не забравяме на кого служим и под чия
ръка сме всички ние.
     − Във вашия кабинет има и два портрета. Единият е на
Левски, който е за чиста и свята република, и на монарха −
Симеон Втори. Не се ли бият помежду си тези два образа?
     − Никога. Цар Симеон Втори, както и Левски за мен са
икони. Цар Симеон се бори 50 години и се подготвя за момен-
та, в който ще може да допринесе нещо за страната си. Спасе-
нието на България е в неговото идване. Той е моралният ръко-
водител.
     − Какво е за вас „Всяка неделя“? Някои го наричат преда-
ване легенда.
     − Аз с големи думи не боравя. За мен това е едно мъдро
предаване, което чрез интервютата на интелигенти и успе-
ли в живота хора непрекъснато предлага на населението моде-
ли на мислене. По този начин допринася за промяна на мислов-
ния модел на българина и помага той да стане по-рационален,
да се унищожи старото азиатско мислене от днес за утре.
     − „Всяка неделя“ имаше доста тежки периоди. Спираха
я. На кого пречеше тя?
     − На тъпите, на нецивилизованите, на хората, които
мразеха и завиждаха.
     − Ако днес сте събеседник по желание, какво бихте ос-
тавили от вас в споменика на „Всяка неделя“?
     − Ние идваме и си отиваме от този живот, но докато
сме живи, трябва да си улесняваме живота. Когато има непре-
къснато борба с другите, това не може да стане. Моят осно-
вен принцип е − толерантност, готовност за сътрудничес-
тво и съобразяване с интересите на другите. Ако ги има тези
неща, животът в България ще бъде по-добър.
 
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.