Александър Чирков

КЕВОРК ВЪВ ФЕЙСБУК НОВО!

Начало » Всяка неделя » 77 свидетелства » Александър Чирков

АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ:
НЯМА НЯМА!

− Проф. Чирков, вие сте били гост във „Всяка неделя“

още през 1979 година, когато все още не сте толкова популя-

рен в България. Какво си спомняте от това участие?

− Тогава още не познавах българските медии и възмож-

ностите за популяризиране на една личност. Мислех си, че

трябва да говоря откровено. Много по-късно, когато опознах

живота в България, разбрах, че е нужно да говориш така, че

хем да си мил и драг на другите, хем да кажеш и истината.

− Значи първото участие ви е навлякло някакви непри-

ятности?

− Абсолютно. Тогава се поставяше въпросът защо ид-

вам тук да обучавам български специалисти, след като те ве-

че са били в Съветския съюз. Ако трябва да съм откровен, по

онова време, независимо че България беше под комунистичес-

ко управление, правеше впечатление в Германия, че е модерна

и намираща се в Европа соцстрана. Не знаех обаче какъв е на-

чинът на мислене на средния тип човек, тъй като почти 20

години отсъствах. Аз исках да правя кариера и ако бях оста-

нал тук, трябваше да контролирам емоциите си. Като зами-

нах за Германия, не владеех дори немски език, но бързо се раз-

вивах и станах първо доцент, защитих дисертация, и то пред

германци. След това станах и професор. Направих устремна

кариера, защото успях да се адаптирам и да се откъсна от

балканския ни манталитет. Мои колеги и приятели от Сър-

бия, Турция, Румъния и Унгария се оплакваха, че все нещо не

им върви в Германия. Обвиняваха ме дори, че съм станал като

немците и че съм загубил най-хубавите топли нашенски чув-

ства.

Като се върнах в България, ми направи впечатление, че

средното мислене у нас е на много ниско ниво. Знаете, че бълга-

рина дори го наричат прусака на Балканите. Мисленето на на-

шенеца до 1944 година не беше такова. То дойде от Азия след

това и нанесе такива щети, че българинът страда и до днес

от недъзите, които прие.

− Вие никога не се съгласявахте с тези недъзи и деформа-

ции, които нанесе социалистическото мислене.

− Абе и досега мисля така. Опитвам се да превъзпитавам

и лекарите, които смятат, че трябва да са само тесни специ-

алисти в дадена област. Не. Един лекар трябва да има цялос-

тен поглед върху всички органи в човешкото тяло. Защото

иначе се получава следното − отиваш при един специалист и

той казва, че ти няма нищо, отиваш при друг − и той пише

същото. Накрая пациентът се прибира вкъщи и умира от мно-

го болести.

− Още през 1981 година, когато във „Всяка неделя“ е учас-

твал шефът на клиниката Милан Милев, вие сте били своеоб-

разна негова опозиция. Той се е хвалил дори, че преди да стане

лекар, е бил локомотивен машинист. Какво не харесвахте в ле-

карите преди 10 ноември?

− Липсата на ангажимент към пациентите. Лекарите

правеха кариера, като пишеха докторски и кандидатдокторс-

ки работи. Това го имаше само в Съветския съюз и България.

На Запад никой не признава тези неща. Важното е да си добър

доктор. У нас руската система съсипа здравеопазването. Ле-

карите все се оплакват, че не им дават достатъчно средства,

за да работят. Но аз не се спирах пред това. Няма няма! Ще

търсиш докрай и ще се снабдиш с необходимите неща.

− Някога това българско здравеопазване ще се оправи ли?

− Ако не приеме западноевропейския начин на мислене, ор-

ганизация и реализиране на здравеопазването, никога няма да

се оправи. Недомислие е да се казва, че българският народ си

има свои особености, бил друг и затова не можело да се реали-

зира западният модел. Защо да е друг? Българинът е европеец,

човек, който също желае да има улеснения в живота, да се рад-

ва на уважение, да се наслаждава, че и той допринася нещо за

страната. Тази възможност трябва да му се даде.

− Западната система на здравеопазване обаче е платена

и ако аз нямам пари да си платя операцията, как ще ми я нап-

равите?

Кардиологична диагностика и кардиохирургия. Видях много мла-

ди хора, които искаха да напреднат. На Запад ми предлагаха ра-

бота за 35−40 хил. долара на месец и всички удобства, но това

не ме привличаше толкова много. Желанието ми беше тук да

създам нещо и радостта от изграденото да споделя с моите

сънародници.

− Добре, а защо се стигна до този конфликт с Драгой-

чев?

− Нямаше конфликт, тъй като Драгойчев никога не ми е

пречел. Аз съм работил с него и много добре се разбирахме. Той

желаеше моята помощ. Драгойчев обаче беше подстрекаван от

свои колеги, които му казваха: „Виж, ти сега си никакъв! Дойде

Чирков и той те изключи отвсякъде.“ Това не е вярно. Аз не

съм го изключил, а трябваше да обучавам млади хора по амери-

канския модел на кардиохирургията. България беше първата из-

точноевропейска страна, която въведе този модел.

− Защо се стигна тогава до тази полемика между вас и

Драгойчев във „Всяка неделя“?

− През 1989 година повечето колеги от Трета градска бол-

ница, деца на партизани, комунисти, усетиха, че настъпва тех-

ният час, и искаха да си отмъстят. Те съветваха Драгойчев да

ме размаже по телевизията. Казваха, че съм алчен, че вземам по

20 000 марки на месец, а те, бедните доктори, не получават

нищо. Е, как да получават, като в продължение на 40 години

нищо не са направили! Използваха дори старите си комунис-

тически журналисти, за да ме атакуват, че съм приятел на

Тодор Живков. Излезе, че аз съм комунистът, а те − демокра-

тите. Чувстваха се унижени, че дойдох отвън, от капиталис-

тическа страна и влязох при Тодор Живков. А те като най-

предани комунисти не са имали никакъв достъп до него.

− Тогава казваха, че сте личният кардиохирург на Тодор

Живков.

− Да, той ме помоли и аз досега се радвам, че президен-

тът на България тогава ме избра за негов лекар.

− Проф. Драгойчев каза, че вие много по-добре от него сте

си използвали връзките с Живков и дори сте убедили бившия

Първи да ви даде много пари, за да построите нов център.

− Да, аз и досега правя така − убеждавам хората да дават

парите тук, а не да ги изнасят навън.

− След диспута във „Всяка неделя“ подкрепата за вас е

над 800 писма, а за Драгойчев − около 30. Това означава, че хо-

рата много ви уважават.

− Така е. Чувствам топлотата на хората. Ако някой не

ме обича − това са някои мои колеги, които навремето са за-

вършили рабфак, комунистически предани, свързани с идеоло-

гията, а не с професията си. Други пък изпитват завист. Така

че непрекъснато има вълна срещу мен. Но години вече се рад-

вам на признание и това ме поддържа, чувствам се здрав.

− След 10 ноември пак сте участвали във „Всяка неделя“.

Тогава пък с Дертлиев. Какво стана със социалдемократичес-

ката идея?

− Социалдемократическата идея е много добра, но кога-

то тя се прилага от западноевропейци. В България социалде-

мокрацията е много архаична. Тук тя не осъзнава професиона-

лизма като двигателен елемент. Така нищо не се развива и си

остава на нивото на социализма.

− Не съжалявате ли за годините, прекарани от вас в по-

литиката?

− За нищо не съжалявам. Напротив! Аз ще използвам ува-

жението на хората към мен, за да помогна за изграждането на

демокрацията в България. Пазарната икономика и демокраци-

ята ще ни вкарат в семейството на Европа. Искам България

най-после да бъде призната от другите европейски страни.

− Колко операции имате зад гърба си?

− Повече от 10 хиляди.

− А за коя неуспешна операция съжалявате?

− Ще ви кажа откровено, че съм имал немалко операции, в

които липсата на перфекция в моето развитие причини не-

щастния изход. В такива моменти съм много нещастен. Аз мис-

ля, че още не съм перфектен в кардиохирургията и медицина-

та, защото само Господ е перфектен. Той е перфектният тво-

рец.

− Плакали ли сте някога за пациент, който сте загубили?

− Не, но съм страдал. Тежи ми винаги, когато загубя деца

или пациент, който е много обичан от своите близки. Болка-

та у мен е унищожителна. Моментите, в които трябва да

кажа на хората какъв е изходът от операцията, за мен са убийс-

твени. В продължение на дни не можех да спя. Не минава тол-

кова лесно нашият живот.

− Молите ли се на Бог преди операция?

− Преди операция не, но се моля непрекъснато на Бог, за-

щото аз съм негово творение и той ме е създал несъвършен.

Затова искам да съм по-близко до него.

− В цялата ви клиника има много икони. Какво ви дават

те?

− Те ни карат да не забравяме на кого служим и под чия

ръка сме всички ние.

− Във вашия кабинет има и два портрета. Единият е на

Левски, който е за чиста и свята република, и на монарха −

Симеон Втори. Не се ли бият помежду си тези два образа?

− Никога. Цар Симеон Втори, както и Левски за мен са

икони. Цар Симеон се бори 50 години и се подготвя за момен-

та, в който ще може да допринесе нещо за страната си. Спасе-

нието на България е в неговото идване. Той е моралният ръко-

водител.

− Какво е за вас „Всяка неделя“? Някои го наричат преда-

ване легенда.

− Аз с големи думи не боравя. За мен това е едно мъдро

предаване, което чрез интервютата на интелигенти и успе-

ли в живота хора непрекъснато предлага на населението моде-

ли на мислене. По този начин допринася за промяна на мислов-

ния модел на българина и помага той да стане по-рационален,

да се унищожи старото азиатско мислене от днес за утре.

− „Всяка неделя“ имаше доста тежки периоди. Спираха

я. На кого пречеше тя?

− На тъпите, на нецивилизованите, на хората, които

мразеха и завиждаха.

− Ако днес сте събеседник по желание, какво бихте ос-

тавили от вас в споменика на „Всяка неделя“?

− Ние идваме и си отиваме от този живот, но докато

сме живи, трябва да си улесняваме живота. Когато има непре-

къснато борба с другите, това не може да стане. Моят осно-

вен принцип е − толерантност, готовност за сътрудничес-

тво и съобразяване с интересите на другите. Ако ги има тези

неща, животът в България ще бъде по-добър.

ЛИЧНОСТИ

Събеседник по желание / Гореща линия

© 2006 - 2025 Всички права запазени.