English
Deutsch
Русский



















     АЛЕКСАНДРИНА МИЛЧЕВА:
     НАДЕЖДАТА ПОДДЪРЖА ЖИВОТА

     − Г-жо Милчева, помните ли колко пъти сте участвали
във „Всяка неделя“?
     − Не, не помня, но „Всяка неделя“ ми беше любимото пре-
даване. Иначе не обичам да гледам телевизия, просто не ми ос-
тава време. Естествено през последните години следя новини-
те и политическите предавания, защото човек не може да бъде
аполитичен, особено в това време. Престъпно е да стоиш като
един наблюдател или пък изобщо да не наблюдаваш.
     Винаги съм харесвала Кеворк. Той има невероятно излъчва-
не − човешко, мъжко. Много е ерудиран. С голямо удоволствие
съм го слушала и като литературен критик. Тогава видях спо-
собностите му. Спомням си, че една от срещите ни във „Всяка
неделя“ беше с Надя Афеян за постановката „Момчил“. Ние две-
те бяхме като съпернички. Надя Афеян е много голяма българска
певица мецосопран. По-младите не я знаят, защото тя доста
отдавна не пее. Замина за Австралия.
     − Защо казахте, че сте съпернички с нея?
     − Може би имаше някаква ревност, не от моя страна. Тя
ми създаваше малко неприятности, но това е в реда на нещата,
тъй като и двете сме мецосопрани и сме играли едни и същи ро-
ли. Аз винаги много съм я уважавала. Даже и до ден днешен й го-
воря на „Ви“.
     − Кеворкян със сигурност е знаел за това ваше съперни-
чество и ви е събрал двете.
     − Не знам. Официално я нямаше тази провокация, но явно
не случайно ни беше събрал.
     − Когато влизахте в студиото на „Всяка неделя“ притес-
нявахте ли се от провокациите на водещия?
     − Не, но преди предаване молех Кеворкян да не ме прово-
кира и той беше много внимателен към мен. Не ми задаваше та-
кива въпроси, от които да се оплета.
     − Какво е за вас „Всяка неделя“?
     − Предаването обхващаше много голям периметър − вся-
ка област. Там се виждаха личности, с които трудно можеш да
се запознаеш или да имаш някакъв контакт. От екрана научавах
много неща за самия човек. За съжаление малко са вече тези пре-
давания. Преди имаше и много музикално-образователни прог-
рами, а сега ги няма. Телевизията се комерсиализира навсякъде по
света, но във Франция например си има специална програма
„Арт“, която е само за изкуство.
     − Какви дивиденти извлякохте от „Всяка неделя“?
     − Никога не съм гледала да извличам дивиденти от нещо.
Просто не съм такъв човек. Много ми беше приятно, че когато
бях събеседник по желание, хора от цялата страна ми задаваха
въпроси.
     − Какъв човек сте?
     − Добър. Държа на дадената дума и обещанието. Принци-
пен човек съм.
     − Имате добри очи?
     − Мисля, че да. Не съм зла. Иначе нямаше да запазя свежест-
та на гласа си. Характерът се отразява върху гласа на човека.
     − С какво се променихте от първото си участие във „Вся-
ка неделя“ досега?
     − С възрастта човек става по-мъдър, анализира повече не-
щата. Когато е по-млад, не обръща внимание на детайли. В ни-
какъв случай не съм дребнава, но държа на детайлите, когато
работя с моите ученици.
     − Защо толкова помагате на младите певци?
     − Защото на мен никой не ми е помагал, никой не ми е да-
вал начална скорост, а това е много важно. Аз съм имала много
спънки и проблеми, съвсем изкуствено създавани. Просто не бях
любима.
     − Любима на властимащите?
     − Да. Моят баща беше свещеник. Според тях не бях човек,
който трябва да бъде подпомогнат, защото не съм тяхно чедо.
     − Името ви обаче никой не може да отнеме.
     − Не може и слава Богу, че много масивно се наложих на-
вън, за да мога да получа звание тук.
     − Участията на оперните певци обаче намаляват.
     − Да, преди излизахме на сцена много повече. В един пери-
од, когато живеех във Виена, имах доста спектакли. Тук също
идвах и удържах на обещанието си да пея в България, въпреки че
финансовата разлика беше за моя сметка.
     − Вашите колеги оперни певци живеят в чужбина и като
че ли по-малко подават ръка на младите?
     − По-лесно е да живееш в чужбина. Но аз съм много свърза-
на с България. Боледувам, когато съм далеч от тук. Имам чуде-
сен апартамент във Виена, с хубави картини, заобиколена съм
от творчеството на добри художници и съм като в малка кар-
тинна галерия. Там си почивам. Аз навсякъде, където живея, гле-
дам да си създам уют. Така е и в апартамента, в който съм със
съпруга си, и във вилата ни в Бистрица. Но исках да кажа, че във
Виена бих живяла много по-спокойно и нямаше да имам тези
проблеми, които например ми създадоха в Балчик. Вместо да ад-
мирират и да стимулират това, което правя за младите пев-
ци, те ми поставиха неиздържими финансови условия. Поиска-
ха ми огромен наем, който можех да плащам само ако съм шеф на
някоя групировка. Тази бруталност дойде от Министерство-
то на културата.
     − Когато разговарях с Николай Гюзелев, той също се оп-
лака от Министерството на културата?
     − Ние двамата с Гюзелев бяхме директори на римската
академия. Там обаче се прави всичко възможно да не се работи, а
финансовата поддръжка, която България дава, е много голяма.
Аз съм зодия Стрелец и съм забелязала, че когато приема нещо
против моята воля, бъркам. Първото ми усещане е вярното.
Тука ме убеждаваха и проф. Димов, и всички близки и приятели
да отида в Рим. Затова приех поста, въпреки че се противих.
Исках да направя световна академия, имахме тази възможност,
но ми попречиха. Много трудности срещахме с получаването
на визите. Съпругата на г-н Борис Христов си има свои амби-
ции и си ги следва. Подадох си оставката, след като видях, че
няма смисъл да си губя времето и силите. Никой не взе наша
страна, тъй като се страхуваха да не се загуби тази академия, а
тя така или иначе ще се загуби. Гюзелев го уволниха, защото г-
жа Франка не го искаше. А тя не го иска, защото той работеше,
както и аз. Посрещнаха ме с големи адмирации и възторг, но бях
възненавидена, защото взех българска страна.
     − Защо е тази омраза на г-жа Франка към българите?
     − Не знам. Тя се чувства господарка на тази къща и казва,
че каквото каже, това ще стане. Тя живее там с прислугата си
и България плаща. Това го няма в дарението, в което обаче има
една клауза, че ако академията не си изпълнява функциите, ще
бъде отменено.
     − На колене ли са вече оперните певци?
     − Не само те, а всички хора на изкуството, интелектуа-
лците. Много от оперните театри правят компромиси, като
вземат млади и евтини певци, а това е за сметка на изкуство-
то. Така е навсякъде по света.
     − Не е ли странно, че понякога публиката в залата е по-
малко от тези, които са на сцената?
     − Това доста отдавна е така. Още когато аз и колегите
ми имахме активна кариера, положението беше такова. Те за-
това използваха нашето идване, за да напълнят залата.
     − Има ли сега такава конкуренция между вас и някой млад
мецосопран, каквато е съществувала между вас и г-жа Афеян?
     − Не. Имам една ученичка, която е много талантлива. Аз
нямам тайни от моите ученици и всичко, което зная, им го да-
вам. Приятно ми е да се занимавам. При мен повечето идват с
големи проблеми. Неправилно учени. А когато техниката ти е
лоша, настъпва криза.
     − Значи изправяте криви пирони?
     − Да, и е много по-трудно, отколкото да забиваш прави.
     − Носили ли сте някога талисман за кадем във „Всяка не-
деля“?
     − Във „Всяка неделя“ не, но иначе си имам едно кристалче и
едно кръстче от Божи гроб. Когато пътувам, вземам малка ико-
на на свети Георги, която ми подари г-жа Елка Константинова.
Иконката ми стана много любима още от самото начало и ми е
нещо много съкровено. Винаги ми стои до леглото.
     − Ако днес участвате във „Всяка неделя“, какво бихте ка-
зали на зрителите?
     − Да не губят надежда. Аз съм човек, който вярва и винаги
е вярвал, че бъдещето ще бъде по-хубаво. Не искам да се отпус-
кам и да гледам песимистично на нещата, но ме натъжават хо-
рата, които от нямане са оскотели. Слава Богу, аз откакто съм
започнала да работя, имам добри доходи, но не може да не ме
докосва страданието на хората. Убедена съм обаче, че надежда-
та поддържа живота.
     − Това значи ли, че въпреки кризата ще останете в Бълга-
рия?
     − Разбира се.
Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.