Ние сме крайно безотоворни към колективната ни Памет, не полагаме дори нищожни усилия, за да съхраняваме най-значимите факти от  нея и ще си платим за това - всъщност, вече си и плащаме. Още по-осъдително е отношението ни към неписаната - Изговорената ни история, а в нея също има безценни свидетелства. За годините на Прехода винаги и най-напред се сещаме за фразата на Петър Стоянов -  "Иване, кажи си, те ще те разберат". всичко останало сякаш практически не съществува, няма кой да споделя тази история, за да я държи жива, няма и къде да става това -кафенетата на "бохемата" постепенно бяха ликвидирани. И най-важното: все повече намаляват и скоро изобщо няма да ги има и ония колоритни и най-вече паметливи хора, които притежаваха тънкия усет да различават важното от маловажното... Няма да споменавам имена, излишно е, понеже те вече не говорят нищо на днешните поколения - те пък са се оставилиТик Ток да им щави/изстъргва паметта, нищо друго не ги интересува, ясна ви е картинката... Е, нещо - някакви трохи - от резервоара на Говорената История все пак оцеляват, колкото да бъдат използвани главно за користни цели, но и това скоро ще приключи.

Имал съм късмета да работя  с и за доста от най-интересните личности на нашето Съвремие - по някое време те сякаш сами взеха да ме търсят, и други са споменавали за тази особеност на работата ми. Това си е късмет, но и нелеко изпитание.

Веднъж Луканов, който редовно наминаваше в офиса ми в парк-хотел "Москва", особено във времето,  непосредствено преди да го ликвидират, прекъсна разговора ни и  поиска да се обади по телефон, по възможност с най-малко известен номер. Посочих му го, той набра някакъв номер, сетне почти шепнешком каза няколко думи и тресна с всичка сила апарата в  масата, край която се бяхме настанили. Това беше изблк на съвсем неочаквана бруталност от страна на Луканов, доскорошният премиер на България, известен със свята пресметлива рафинираност. Но онова, което процеди с очевидна неприязън, бе още по-брутално: "Самозабравил  се негодник!"

Негодникът е Виденов, премиерът на България в онзи момент. Тази случка може да ви изглежда недотам важна, но тя ще има неоценимо значение за изследователя, който се опитва да проникне до същината на отношенията между Луканов и Виденов - стига, разбира се, да има желание да бъде честен към Неписаната/Изговорената История. Тя също има огромно значение за съхраняването  на Паметта за Миналото. Това обаче днес тотално се пренебрегва - и вече е съвсем лесно, а и безнаказано лъжците да се преправят на "летописци".

Преди да продължим към трите реплики, които са темата на тази дописка, ще придърпам по-наблизо още няколко историйки, които ще ви помогнат да се ориентирате в по-добре в проблема.

Гледам го преди няколко дни по телевизията Веселин Методиев - той е от Костовите хора, един от най-интелигентните между тях, беше и  вицепремиер на Драгалевският  Светец, сега е професор в Нов български университет. Говори премерено, не се увлича да префасонира с късна дата преживяното - поне така изглеждаше, докато не се реши да удари един ритник на своя вариант от Неписаната История, ето как -  цитирам го по смисъл: "Ако френският президент Макрон покани Гюров да се снимат, ще се получи фотос на двама европейци." 

Методиев продъжава: "Ако Макрон покани Румен Радев да се снимат, ще имате фотос с един европеец". Край на търсенето на Европа.

Може обаче и да се запитаме: "Ако Методиев поиска да се снима, в която и да е точка на Европейския Съюз, колко роми ще са нужни, за да имаме поне един европеец на снимката?"

След 20 , 30 или повече години тогавашните още по-завеяни клетници със сигурност изобщо няма да се замислят дали професорът не ги прави на глупаци. Виждал съм предостатъчно европейци, както и немалко от действителните духовни първенци на Европа, разговарял съм с тях и знам, че урсулките нямат  място при Дарио Фо. 

Изобщо - къш! 

Можем, разбир се, да направим и друг "антропологически етюд - например, ето така: "Ако Макрон покани последователно Гюров и Радев да се снимат за късмет, ние пък ще имаме възможност да попитаме телевизионната публика, кой от двамата прилича по-малко на натурален жител на Филиповци?"    

Това няма да има съществено значение за писаната и още по-малко за неписаната ни История - но пък нашето познание за тукашните манговци ще стане значително по-плътно. Ще научим, примерно, че нашите политикани са далеч по-изобретателни и обиграни и от най-талантливите ни роми. Те заслужават да им се издигне без отлагане гранитен паметник, поне три пъти по-бездарен от ПСА, заради това, че ни уредиха завинаги с репутацията на държава, която лъже най-наедро и най-левашки - така влязохме в еврозоната, лъжейки, че сме изпълнили изискванията за това. Урсулките преглътнаха това - хайде, и на тях едно паметниче, ето такова: урсула изпълнява упражнение с бухалки, току-що е изтървала една  и... -  съществува ли изобщо гранит, който да може да пресъздаде сълзите на Европа...

Да се сетим за малко пак за Методиев, когото скоро и съвсем справедливо би трябвало да призведат в европейски комисар по фотосите, с които се доказва европейската идентичност на всеки тукашен абориген - стига да се съгласи да си мушне главицата в специалния отвор на още по-специалните тематични декори, с които още преди близо сто години фотографът бай Гаро от Сливен привличаше баламите от близките села: ето го, Ристю, трепи индианци. Сега пък същият Ристю се жени за английската кралица; тук пък Костов е подкарал самолетче, съветска направа,срещу цяло ято германски Месершмити,  и т.н. Ако искате да научите пълната истина за еропейската ви идентичност - търсете я при Гаро!

Американците, на чиито задници нашите тукашни задници са готови да дежурят, докато свят-светува, обаче изобщо не заподозряха от снимката на Радев, че не е европеец - дори тогава,  когато го описаха като стратегически  кадър, готов да има лидерска роля - и това още преди двайсетина години. И до днес те не са се отказали от тази своя оценка. Междувременно, Радев  беше командващ на българските военновъздушни сили, сетне военен министър, а накрая и президент - и след два президентски мандата в момента е премиер. Но тук някои не се отказват от мераците си да  пропъдят нанякъде Истината...

Култ към Миналото така и не успяхме да наложим - но пък варварското отношение към него процъфява, главно с услугите на една специална порода от недоносени типове.     

Към нея, вероятно несъзнтелно, се опита да се притури, надявм се временно, и новият ни президент. По време на кампанията я попитаха кои са добрите качества на опонента й Гюров.

И всички чуха един невероятен отговор: "Не го познавам добре и нямам мнение!"

Така се убива Историята! Йотова е човекът, който като президент назначи въпросния Гюров за служебен премиер и изтърпя всичките му изстъпления: срещата му със Зеленски - без да е уведомил за това Йотова; подписването на споразумение, с което предоставяме  на  Украйна 17 милиона долара и пр.  

Да позволиш  на човек като Гюров да те унижи така болезнено и да се надяваш една нелепо твърдение да те реанимира - малцина биха разбрали подобно поведние.

И други се опитаха да се поевропейчат също толкова нелепо: една дама, иначе и писателка, направи нещо нечувано: в рубриката  на Пенчо Ковачев "Изповедите"беше ппитана: "Кое историческо лице ви е най-симпатично - българско и чуждестранно?"

И дамата ни зашлеви със следния отговор: "Васил Левски и Володимир Зеленски!" 

Всеки, чието българско сърце още не се е предало, ще бъде дълбоко унизен от този отовор. Няма нужда от излишни обяснения, от никакви. 

Но това сме си ние, и нека да съм по-прецизен - такива искат да бъдат някои измежду нас. Абе, жена, не можа ли да се въздържиш от тази обидна успоредица - най-малкото заради това, че Апостолът никога не е бил клоун, който впечалявал публиката с коронния си номер - да свири с пенис  на пиано!!??

Да вървим напред - при Йотова.  Впрочем, тя прояви завидна последователност, когато сподели оценката си за Радев: "Без вас нямаше да се справим. Благодаря ви, че в нито един момент не се разколебахте в подкрепата си за мен!"

И по-късно допълни, за да ни убеди окончателно в искреността си: "С 30 години опит в поитиката, не се намери човек, който да ми казва, какво да правя!"  

Това е първата от трите реплики, които имам предвид. 

Втората реплика, която ни интересува, бе на професор Даниел Вълчев. Появата й, изговарянето й очевидно бе подготвяно прецизно и подадено в най-подходящият момент. Но не бе чута - нещо, което бе очаквано.

В навечерието на президентските избори, добре познатият, атрактивен и подходящ за всякаква роля във властта професор направи нещо, което донейде фриволно бе определено като "тур на самопредлагане за държавен глава". Звучи притеснително, но не виждам защо трябва да ни смущава подобна идея, ако, разбира се, правилно сме разчели стореното от Вълчев. Той просто искаше да се убеди, че може да разчита на нечия подкрепа. Очаквано се оказа, че няма да получи нищо - и правилно, понеже е преклено "готин" за президентския кабинет. Това изобщо не го трогна и той завърши експеримента си с репликата: "Ако Йотова стане президент, Радев ще им известни проблеми".

А третата реплика бе изречена, когато Радев - "внезапният герой" - измъкна от Цецка Ц., която така и не дойде на себе си, президентския пост и то толкова убедително, че сякаш е предназначен единствено за него.  

Тогава, в общата еуфория, Йотова каза нещо толкова невероятно, че мнозина предпочетоха да се направят, че не са я чули и вече десет години се мъчат да я забравят, насилват се да се самоубедят, че тя изобщо не съществува. 

Но тя съществува. Изговорената История си я пази, защото е наясно, че тя е ключът към познанието за един човек. Ето я тази реплика: „И най-малкото движение от ваша страна срещу тази партия/БСП  няма да ви бъде простено!“

Тогава мнозина, а може би и всички си помислиха, че БСП е луда - луда за връзване. Радев ги измъква от небитието, а те го плашат с пръстче. Пръстчето на Йотова.

Тази реплика не може да се приеме иначе, освен като един ултиматум - а той е облечен с толкова безтактни, дори безочливи думи, че всеки ще се съгласи - дори да е пилот-генерал - да се приключи час по-скоро нелепата сценка. 

И приключи ли тя? Как ви изглеждаше в неделя? 

Докато намислим отговора си, една метафора: Мародери обират трупове по  бойните полета?

Ами БСП вече е обрана, нали?

Някои  от бойните полета само временно са замлъкнали - това е сигурно за полето между  "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2.

Дали скоро няма да дочакаме краят на масовките?

Партиите и сега вече изглеждат  излишни: вождовете ще си прегризват един на друг гърлата...     

Йотова ще иска всичко, което/както го искаш и Радев. Ще има предимството, че ще може да си играе със служебните правителства.  Смята се, че Радев се възползва по най-добрия  начин о тях. Но само така изглежда. Не питайте Радев - той не разполага с подходящ отовор. 

След 2020 година България изобщо  не е наясно със себе си. Нещо се случва с нея - но някъде и си остава тайна за нас.  

Бяхме донейде наясно с тази мистерия докато шайката на Кирчо човъркаше из властта, където някой ловко ги настани - и това беше най-хитроумният абордаж в българската история. 

Радев успя, все пак, да се отърве от лъжата, че е техният опекун. 

Колко години ще са нужни на Йотова, за да се освободи от въпросите, които пораждат собствената й загадка? 

Защото, тъй или иначе, накрая един ден и трите реплики ще станат безинтересни?