Господинов в срамното "Нобелово" театро
Да не си на мястото на Господинов тия дни. Зложелателите, ако така можем да наречем хейтърите, са безмилостни към него, а ония, за които се предполга, че му симпатизират, всъщност не се интересуват толкова от него, колкото от самата разправия.
А най-вече от хватките, с които го аранжират и представят като продукт, напълно приемлив за Властта, като "нашият човек, който ще извие врата на Миналото".
***
Господинов пропусна момента, в който можеше да декларира, че не желае да бъде артикулиран политически - но не го направи, напълно възможно е дори изобщо да не е искал да го напрви.
Не изглежда като човек, който би се противопоставил дори за някоя дреболийка на Опекуните си.
***
И два "Нобела" да му осигурят, той ще си остане предан на произхода си.
***
Тъпотии като онази, че всеки може да докопа маршалския жезъл, изобщо не могат да разколебаят селяшкият му инат.
***
И, ако това е вярно - а то е вярно - имаме си работа с манталитет и с намерения, които са опасно далеч от писателската мисия.
***
В писателските среди винаги са смятали подобни хора за навлеци, от които всичко може да се очаква.
***
В Източния блок специално обучени катили имаха значителен, но и доста опетнен опит с "навлеците".
Накрая можеше да признаят някой от тях дори за свой човек, но едва след като си получи полагаемата му се порция от електрошокови сеанси - и беше истинско чудо, ако те изхвърлят, без да ти увредят мозъка завнаги. Нобелистът Бродски имаше този късмет.
***
Или те компрометират завинаги като човек на КГБ, независимо, че си разобличил всички свинщини на ГУЛАГ - като Солженицин, например.
***
Или ще позволят да те канонизират за светец, но едва след като уредят мръсният слух да се влачи след теб во веки веков, за да напомня за аферата с "Тихият Дон" на Шолохов и откриването на истинския автор на този роман, украсен даже с Нобелова награда, която обаче усърдно служи за опозоряването на Михаил Шолохов...
***
Може би само академик Сахаров успя да се измъкне от мъртвата хватка на убийците с думи, но това до голяма степен се дължеше и на недостига на време, в което да се организира и разгърне поредното жертвоприношение.
***
Горбачов неудържимо се беше отдал на глупостите, с които смяташе, че ще преустрои Русия и нейните васални притежания, а може би дори се надявше - в цикличните кризи на политическо слабоумие - че безумните му фантазии ще станат привлекателни и за Запада, поне за някои части от него.
***
Руснаците при цялото им лукавство, с което те се гордеят и досега и смятат, че то им осигурява предимство пред враговете им, наивно си въобразяваха, че никъде не може да съществува коварство, по-отровно от тяхното.
Горбачов със зяпнала уста - сигурно са му текли и лигите от възторг, слушаше хвалбите на Тачър и те го караха да забравя действителните убеждения на същата тази Тачър, които бяха достъпни за съветската номенклатура - тя беше прецизно захранвана с оценките й за социализма, подтискащо неприятни, но, за жалост, и до голяма степен точни.
***
Разбира се, Горбачов - новият световен лидер, който нямаше нищо против да се държи като пластмасов манекен, прозяпа всичко това.
***
След двата си продължителни разговора с него, понякога се улавях да се питам, дали този човек е сигурен, че е Горбачов, тоест - вярва ли, че самият той наистина съществува...
***
И не е случайно, че го наричам пластмасов - понеже пластмасата е един от най-противните продукти, в които се изражда и деградира живият живот.
***
Всичко, което се случва сега - видимо и невидимо - с нашия литературен манекен Господинов вече се е случвало, било е предвиждано и разигравано в безброй игри, които сякаш напълно изчерпват възможността режисьорите на събитията, дублиращи истинския живот, да се натъкнат неподготвени на някоя изненада.
***
Дори и позорната постъпка на страхливеца Пастернак, Нобелов лауреат за "Доктор Живаго", е била нагласена и използвана като важен елемент от подготовката им, сигурен съм в това.
Ако дори само си чувал за позорното предателство на Пастернак, поднесено на самия Сталин, това може окончателно да те убеди, че Животът ще те хвърли срещу всевъзможни изпитания и имаш някакви шансове да оцелееш, само ако съхраниш достойнството си.
***
Знаете историята, но не е лошо да я повторим, за да привлечем още хора към Истината.
Една нощ Сталин събужда Пастернак и го пита, какво мисли за поета Манделщам. Пастернак започва да пелтечи: бил формалист и пр.
Вождът го срязва: „Ако мене ме събудят през нощта и ме попитат за мой приятел, няма да говоря за формализма му“ и прекъсва разговора.
Скоро след това Манделщам е изпратен в провинцията, а по-късно е екзекутиран.
А Пастернак, който след „Доктор Живаго“ минава за дисидент - и той слага подписа си под билета на Манделщам към Смъртта.
***
Мътна е тая - и по-добре да четем само творбите им, и на едните и на другите.
Впрочем, Пастернак казва на едно място в „Доктор Живаго“, че „несвободният човек винаги идеализира своята тъмница“.
***
Този текст може да завърши и с въпросния цитат, той има всички качества, за да стимулира по-нататъшните ви разсъждения.
Все пак, изкушавам се още малко да помислим/поговорим за несвободният човек.
/Защо си го причиняваш?!/
***
Разбира се, нашият Господинов е дребна риба в сравнение със споменатите дотук хора - сред тях има лекомислени злосторници, а някои са неосъзнати злодеи. Но в поведението му има нещо озадачаващо.
***
Сега той вече е лишен от правото да предпочете едно или друго повдение, късно е, той имаше възможнстта да коментира нахалната измислица, че е "номиниран" за Нобел, но не го направи, понеже това се диктува и е присъщо на цялостното му поведение, а сега вече е късно - но той сигурно е доволен, че въпросната измишльотина му носи активи, пък и в края на краищата, защо да опровергава нещо, което е полезно за него - е, да, лъжа е, но какво от това,няма да бъде нито първата, нито последната лъжа в срамното "Нобелево" театро, което възхвалява постижения, далеч не най-важните за съхраняването и оцеляването на човечеството, но със сигурност най-важните за оцеляването на духовните и моралните му стандарти.
***
Последното твърдение изглежда направо като нелеп остатък от някои по-романтични времена и ще предизвика презрителната усмивка на идиота от от Нобеловата централа, който преди ден или два изтърси, че, все едно, Господинов ще я има тази награда, може би още при следващото раздаване на картите - откровеност, която ще зачеркне надеждите ни, че не сме зрители на една игра с белязани карти.
***
На българските читатели, които са запазили своята обективност, не
може да не е направил впечатление и още един факт, доста тягостен: огрмният дял от полемиките около книгите на Господинов са предизвикателно брутални и отблъскващи, те създават една мрачна представа за литературния живот в страната ни, по-скоро са притурки/аксесоари към едни тъмни политически страсти...
***
Мнозина вероятно ще се запитат, дали литературния Нобел няма да бъде присвоен и удавен в политическата мътилка на една нещастна страна, раздирана от корупция, която, както изглежда, никой вече няма желание да контролира, поне това...
***
И никак не е случайно, че повечето от най-популярните български писатели изобщо не са оглеждани в един по-широк литературен контекст, който би позволил честно да бъдат преценени реалните им постижения...
***
Очевидно е, че критическият, научният апарат, който се използва в редките опити за обективен сравнителен анализ е твърде ограничен. Това поражда и пристрастията, на които се радват някои автори...
***
наистина
Най-привилегирован в това отношение е тъкмо Господинов. Вглеждането в книгите му на фона на значими/признати съвременни автори и тенденции е отдавна очаквано, но все не се случва.
Затова в дните на мнимото му "номиниране" извънредно силно впечатление направи една поредица на известния демограф и психоаналитик проф. Петър Иванов, мащабите на сравнителния му анализ са нещо наистина впечаляващо. ***
И още нещо: българската литература изглежда не е в състояние да представи нито една творба -нито една! - която да е родена от мраачните процеси в тази клета страна, които я водят към един ускорен и безжалостен разпад.
Тази литература е сляпа за тях - и е абсурдно тъкмо тази отстраненост и бездушие да бъдат поощрявани по какъвто и да е начин.
***
Великите литературни образци винаги са се отличавали с едно свое качество/предимство: съпротивата им срещу всички форми на насилие. Липсата на подобна съпротива е ясен знак за бездарие и конформизъм. Днес никой не отрича и не е в състояние да отрече, че българската литература ще оцелее, само ако успее да се въздигне над своята самоналожена затвореност, да се измъкне от котловинния си характер и най-вече, ако отново стане интересна на собствения си народ...
***
Награда за какво ще е, ако Господинов получи Нобел?
Ще бъде поне донейде справедлво, ако ще е за мекушава предпазливост...
***
В едно от последните си интервюта Г. каза нещо странно - странно за него: "Миналото ни държи човеци".
Кое Минало има предвид Г.?
Преди години с преднамерено примитивна инфантилност той се глумеше с лимоновите резанки, горките.
Но никога не посмя да влезе в "дълбкото гърло" на ненавиждания от него соц.
***
Сега твърди, че неговото поколение живяло с усещането за изоставност.
Това е казано по повод "Физика на тъгата".
Може ли да се тъгува с лъжа?
И то в една изоставена, оскотена, озлочестена държава?
***
Няма кой да им запуши устите на посткомунистическите запъртъци.
***
Няма никакви достоверни свидетелства, че Г. живее в едно и също време с Народа.
***
Щом Миналото ни прави човеци, защо не събудиш човешкото в себе си с една История на Прехода
***
Понякога сякаш се сещат за ония близо милион и половина клетници, които някак оцеляват под границите на бедността.
Сещат се за нищо-човеци.
Може би ще претендират да бъдат наградени и за това.
***
Може би ще получи някакво удовлетворение, ако се осммели да нагази в дълбоката черната мътилка на Времето, което се опитваме да омилостивим
***
Да я има Юлия Кръстева, а да си губим времето с Г. това е наказание.
