Буре с глупости
На безподобния Любиша Георгиевски със сигурност може да се вярва, когато твърди, че „Балканите погрешно са наричани „Буре с барут“. По-скоро трябва да им викаме „Буре с глупости“.
Наскоро и северомакедонската президентка Гордана Силяновска пльосна един черпак в Бурето, когато поиска пресконференцията й в София да се води на английски език, понеже не разбирала български - колкото да потвърди казаното пак от Любиша в "Речник на предразсъдъците": „Курназлъкът е основната характеристика на балканския манталитет"; можем да допълним, че става дума по-скоро за една комична имитация на смелост, за една празна фукня, нищо повече.
Нашите медии, поне някои от тях, също можеха да проявят курназлък, например - като напуснат пресконференцията. Но не го направиха - а сетне си го изкарааха от външната ни министърка. Тоалетите й, които наистина са предизвикателство към добрия стил, също могат да бъдат видяни като един своеобразен моден курназлък - но той е дреболия в сравнение с изхвърлянията на госпожа Гордана.
Повечето от нашите първи хора са обречени да си останат докрай пленници на една натрапчива провинциална комплексарщина. Не е болка за умиране - трябва да внимаваме да не отворят някоя война заради желанието си да се харесат на Опекуните си или просто от вродена гламавост. Много от дори привидно рутинните им прояви не са по-малко дразнещи. Навремето неудържимо инициативната Габриел свари да награди и холивудския ветеран Джон Войт – „за приноса му към сближаването на България и САЩ“. Войт има забележителна кариера в киното, наскоро го гледахме, по Нова телевизия, в разкошния сериал „Рей Донован“, последно участвал и в две продукции, заснети частично тук – но как това ни „сближава“ със САЩ, един Господ знае. Отърквайки се във Войт, Габриел проявява тъкмо онази комплексарщина, за която стана дума – нищо друго. Повечето от нашите "първенци" също нямат нищо против да се държат като хостеси. И, в крайна сметка, политиката ни изглежда така, сякаш окончателно се е превърнала в занятие за вечно разбързани инфантили - само не ги питайте накъде са хукнали, защото отговорите им окончателно ще ви довършат. .
Това е положението, няма откъде да извадиш по-различни, скоро и съвсем няма да има.
Докъде обаче ще стигнат скопяни с техните фукни и нахални предизвикателства, които отдавна минават мярката - върху това трябва да мислят нашите "първенци". Няма да се сетят сами, затова да ги подсетим с известната фраза, че "Всичко, което следва, ще е по-различно от онова, което очакваме".
Нашите хора обаче изобщо нямат желание да размишляват върху онова, което "следва", те предопчитат да рияв Блатото на Настоящето, дори в езика им липсват думите "Бъдеще", "Хоризонт" и пр., те сякаш ги плашат. Тия дни, в свой коментар, Маргарита Петкова ни напомни за блестящата фраза на Пол Валери - "В Бъдещето се влиза гърбом..." - тоест, с лице към Миналото. Имам доверие в читателите си, затова няма да ги обременявам с излишни обяснения.
На "първенците" ни обаче няма да ги спестя - и пак ще цитирам Георгиевски: „Ние - балканците - все още сме в предстението на мисълта, заобиколени от барон Мюнхаузеновци, които всяка седмица изстрелват по едно гюле и, възседнали го, политат към Европа, без при това ни на йота да познават основите на европейската цивилизация, която щедро им подарява огледалца, та да се възхищават сами на себе си“.
Да оставим за малко настрани всичко друго - и да се насладим на цялата прелест на фразата "предстение на мисълта"!
И, впрочем, на македонски, северомакедонски или на български е създадена тя?
А след като й се насладим, да се запитаме, защо, летейки срещу Европа, срещу европейците, си оставаме все непознати един за друг.
Нашите/тукашните европейци така са устроени, че никога не мислят за последиците от едно или друго, този им навик е неизкореним.
Всичко минава и заминава, изнизва се край тях, много често без дори да събуди любопитството им, остават си с някоя вяла констатация, не търсят излишни обяснения.
Ето един пример, запазен в дописката ми „Вромос“, от 10 август 2010 година: става дума за плажа край Вромос , близо до Бургас, където бе открита висока радиоактивност; там срещнах, сред многолюдието, един невероятен човек - може би това вече е средностатистическият българин - който изглеждаше дори щастлив, независимо от възмжността да е облъчен.
“От толкова лъжи сме облъчвани вече, че още нещо няма значение” - рече той.
Българската апатия взема вече заплашителни размери. Това е писано преди 15 години - колко ли е набъбнала оттогава до сега апатията на обикновените хора?
И как се живее/доизживява онова, което минава за Живот - с усещането за обреченост, със сигурност присъщо поне за поколенията, които вече си отиват.
И ето го резултата - след цели 15 години на усърдно европеизиране.
16 август 2025 година, „Уикенд“:
„Тиха бомба цъка на плаж Вромос. Пясъкът в Черноморец облъчва с радиация 50 пъти над нормата. Предупредителни табели няма“/край на цитата.
Радиация 50 пъти над нормата явно не е достатъчна, за да събуди
управниците ни. А колко дози ще им са нужни, за да прогледат истински?Някаква друга радиация поразява управниците ни и днес те са напълно безчувствени за претенциите към тях, които - без извинение - са си просто едно тихо скимтене, нищо повече.
Хубаво, срещат се с търгашите от Веригите - но все едно, че не са чели доклада на Комисията за защита на конкуренцията, от който става ясно, че има случаи на надценки от близо 90% при плодове, зеленчуци и млечни продукти.
Това си е свинска спекула, направо казано - но тя си остава безнаказана.
Още факти - сега могат да изглеждат незначитеелни, но ще са в основите на Неизбежния Разгром, който ни очаква.
Само три евро на човек инвестират у нас за пречистване на водата – при 41 евро средно в ЕС.
Едва 30% от селищата с над 10 хиляди жители в България са с пречиствателни станции.
Някой наясно ли е, колко калории има в потребителската кошница на бедните българи?
През 2015 година 2000 учители са бити и тормозени от ученците си - ами днес колко са?
Отскоро в Англия се издирват три хиляди и петстотин нашенци, които не са погасили студентските си заеми - това са близо 150 милиона паунда. Колко от тях са цигани от Сливен - тамошнте гении вече успяха да надхитрят социалната система на Крлството с около 50 милиона.
Впрочем, наясно ли сте поне, кой ви изяде сиренцето, та опряхте до чуждите ментета?
А след всичко това, някой да си е признал, че не става за управник - освен Нейчо Неев, който единствен заслужава да му направят паметник заради честността.
Желев...
И през цялото време, все очаквахме нещо да се случи, и досега е така.
А то отдавна се е случило, особено с Народа – но какво по-точно, и дали той съзнава това?
И, всъщнст, колко Народа има вече?
Накрая, в опит да ви разсмея - коментарът на Пламен към дописката ми "Изчезналата станция":
„Кеворчо, чакаме да те опеем, ама си жилав руснак“.
/каре/
НА КАКВИ СЕ ДЕЛИМ
Този текст е от септември 2022 година.
А на какви се делим днес?
***
Медиите са възмутиха от идеята да има различни цени на учебниците – за бедни и богати.
Това „деление“ обаче не е някакво изключение.
Ето още примери.
Делим се на политици и Народ.
Делим се на Кунева, която затваря реактори – и останалите балами.
Делим се на лекари - и цигани, които ги бият.
Делим се на шепа математици, победители в различни олимпиади – и всички останали ученици.
Делим се на Послушковци с власт – и послушковци без власт.
Делим се на Захариева, която е годна за всичко – и всички ония, които не зачитат нулите.
Делим се на ония, които смятат, че Бисер е село – и останалите, които знаят, че цяла България е Бисер.
Делим се на ония, които се хвалят с успехите на Прехода - и м милионите, които избягаха от тия успехи.
Делим се на ония, които строят – и ония, които после плащат ремонтите.
Делим се на европейци, които не са чували за турското робство – и всички останали, които смятат Левски за Светец.
Делим се на коне с капаци – и другите, които са наясно, че Българско Дъно няма.
Делим се на ония, които все се делят от Българското – и другите, които не се делят.
Делим се на лъжци, които твърдят, че имат сърце – и останалите, които знаят, че политиците живеят и без сърце.
Делим се на властници, които не са чували поговорката „Луд звънец не носи“ – и останалите, които чуват звънеца.
Делим се на тиквеници, които събарят паметници – и останалите, за които България не се е пръкнала през 1989 година.
Делим се на авантюристи, които си мислят, че правят политика – и останалите, които знаят, че политиката често е блатото на случайниците.
Делим се на политици, които смятат, че са безценни – и всички останали, които знаят, че те изобщо нямат цена.
Делим се на лидери, които смятат, че сме европейска страна – и останалите, които знаят, че на остров Вануату минималната заплата била 285 евро.
Делим се на герои, които си мислят, че влизат на бял кон в Скопие – и останалите, които виждат как влачат нанякъде Историята ни.
Делим се на магарета, които мислят, че са коне – и останалите, които знаят, какво е да те яздят магарета.
Делим се на ония, които не знаят, че стават за смях – и останалите, които се задавят от плач.
И т.н., и т.н.
