Един в зъбите
Местните политгадателки полека-лека взеха да се свестяват след тежкия нокдаун, в който бяха изпаднали в нощта след изборите. Чуха се вече и някои обяснения за случилото се. Изглежда, започват да се прегрупират около едно оправдание - да го олекотим така, че да е достъпно дори за най-тежко нокаутираните глави: всичко се дължало на факта, че не се правят сондажи в последните няколко дни преди изборите, а тъкмо тогава публиката масово изперквала и нито една социология не би могла да се справи с тази промяна.
Това може да се каже и не толкова любезно. Всъщност, на 19 април Народът си го върна тъпкано на гадателките за всичките им провали през годините - провали, на които в немалка степен се дължеше очевидното отегчение на публиката от тукашната ерзац-политика, което пък в последните години преля в открита ненавист - включително и към онези, които упорито се опитваха да я продават като нещо нормално, а покрай това да пласират някак и себе си.
Да украсим казаното дотук със знаменития лаф на Майк Тайсън: "Всеки има план, докато не отнесе един в зъбите". Само дето Майк, умилително наричан "Животното", имаше предвид някое "негро", негов събрат от Куинс или Харлем - и нямаше да се задоволи само с един тупаник, ако беше получил задоволителна представа за шегите на тукашните гадателки.
А направо ме е страх дори да си помисля, какво ще се случи, ако успеят по някакъв начин да обяснят на Майк, какво представлява един стандартен местен политик. Едно е сигурно: ще се наложи този клетник да си смени целия фасон, охохо.
Впрочем, не ви ли се струва, че повечето от нещастниците, които се отъркват в нашенската политика, са отнесли доста пердах още от най-ранната си възраст? Малтретирани са били по всевъзможни поводи, а когато и това не е помогнало, започнали да ги пердашат и без повод. Отгоре на всичко, изглеждали толкова безнадеждни, че дори не правили опит да ги третират с някакви препарати или лекове, които да ги облагородят поне в някаква степен. И те си расли като напълно свободни пичове - така нарича простолюдието най-упоритите плевели, битката с които е изначално загубена.
Какво се случва обаче с една политика, която е пренаселена с "пичове"? Тия дни ме налазва манията да задавам въпроси, до чиито отговори не можем лесно да се доберем, ако въобще успеем да стигнем до нещо, което да изглежда поне донейде смислено и логично. Веднъж цитирах един от емблематичните лафове на Сержо Леоне: "Първо отговора, след това въпросът!" И тогава, и сега не съм сигурен, че разполагам с някакво поне приблизително достоверно обяснение, което да отключи енигматичната фраза на прочутия италиански режисьор.
И тъй, какво се случва с една политика, която е пренаселена с "пичове" - чието единствено предназначение е да я тровят? Какво?
Да направим този въпрос още по- невъзможен: Каква щеше да е България без политиците си?
Да не губим време и да импровизираме, ето един отговор, който изглежда напълно подходящ: Може би България нямаше да е толкова поспалива - тя така си и изглежда, каквото и да се случи наоколо и със самата нея, сякаш току-що се е събудила, разтрива си зъркелите - може би се надява, че това ще й помогне да ви разбере по-добре.
Тази поспаливост е една от главните причини тя вечно да закъснява - с каквото и да се захване. Дори нашите цигани, на които продължаваме да гледаме пренебрежително, тотално я изпревариха: държавата дори още не беше сънувала, че ще членува в някакъв Европейски съюз, когато нашите манговци вече се бяха настанили в подлезите на Виена и Берлин и никой не беше в състояние да ги разкара оттам, с тези малки лагери те бяха изнесли своята/нашата България направо в сърцето на Европа. Не бива да се подценяват тези миниатюрни териториални завоевания - особено, като се има предвид, че по същото време бъдещият български президент Плевнелиев също спеше в колата си по различни германски паркинги.
А България още се озърташе с гурелясълите си очи и поспаливо изчисляваше нещо. Нещо, което - както винаги - далеч не беше най-важното. Сетне дойде времето на сметките с европейските пари и пак България ги правеше най-мудно. Толкова мудно, че да изглеждат като подаяния. А тя си ги беше предплатила - само покрай една-две от аферите на крадливите си политици. Тъкмо заради това изглежда, че въпросът "Каква щеше да бъде България без политиците си?" - има лесен отговор.
Стана вече дума, че полит-гадателките започват да се освестяват, изтупват от себе си белезите от жестокият побой, който им нанесе пределно щедрата към Радев публика - и почти са готови за нови прозрения. Започнаха да умуват, какво ще се случи с него, след като той не е "вкоренен" в местната власт и местните избори след година и нещо ще бъдат първото изпитание, на което ще бъде подложен той. Впрочем, гадателките очевидно влизат във форма: още нямат, няма и да имат, отговор на въпроса, защо Радев насмете всички - а вече се прозяват около залеза му. Очевидно солидно са вкоренени в навиците си - това се отнася и до тия от Политическата Секта и те също няма да се вгледат в едно далеч по-важно "Вкореняване" - това в Забравата.
Наскоро, в дописката си "Побъркай го окончателно" споменах за Меглена Кунева - и за вкореняването й в едно отблъскващо Неприличие. А в нейния случай то е наистина брутално.
Няма по-ценно достояние за тия хора от Забравата - това Зло, което в българската си версия има унищожителна сила.
Кунева е основната фигура в драмата около насилственото закриване на трети и четвърти блок на Атомната централа "Козлодуй".
По същото време, в съседна Румъния започва строителството на атомната централа "Черна вода".
Инвеститор е френската банка "Париба".
"Козлодуй" и "Черна вода" ще се конкурират за водещата роля в региона в областта на енергетиката.
Българска централа е брутално осакатена - трети и четвърти блок са закрити.
Кунева става член на борда на директорите на "Париба".
***
Едно кратко отклонение с коментара на читателя Русчо Янков за дописката ми, цитирам го дословно:
"Здравей, Кеворк! Винаги съм се възхищавал на твоята обективност, но този път се налага да те коригирам. Става дума за блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй. Приписват загубата им на Меглена Кунева, но това не е вярно!!! Те бяха обречени от Соломон Паси, който на 6.11.2002 година, еднолично затвори преговорите по глава "Енергетика" от договора за присъединяване към ЕС. С това си действие, постави в небрано лозе президентът Първанов, който два дни по-късно беше на първо посещение в Брюксел и една от основните му теми беше защитата на блоковете.
Вместо да вкарат Паси в затвора, където му е мястото за държавна измяна, те се договориха да направят Меглена Главен преговарящ и да му отнемат тази функция. Така се роди великата мисъл на "царя" : нищо не е договорено, докато окончателно не е договорено. 😅 Но блокове 1 и 2 бяха спрени на 31.12.2002 година, а обещанието на Сакса остана нереализирано от него, не от Меглена.😪
Мъже - мерзавци!" /край на цитата/
***
Аферата с Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" е безспорният шедьовър на Неприличието, който Българската държава покорно преглъща.
Тя е и образцовият пример за Вкореняването на управниците ни в Цинизма - пропадане, което обаче очевидно изглежда в очите им като напълно естествен процес.
Също така и грозно свидетелство за Моралния Разпад, който внесохме от Европа, поощрявани от днешните евробакали.
В началото, когато новите ни "държавници" трябваше да ни убедят - а да убедят и себе си - че узряваме за Европа, една от първите ни гордости трябваше да бъде, че се превръщаме в тържище за стари европейски возила - с перспективата в кратък срок да се превърнем и в тяхно грбище.о
Трябваше ни време, за да прогледаме, че се превръщаме и в гробище на истинските европейски ценности.
