За чест на Би Ти Ви и на водещата Жени Марчева, причината не бе спестена. Жени направи кратък коментар, от който стана ясно, че Властта просто се е покрила:„Това е прецедент в „Защо, господин министър“ – предаване, което е преминало през далеч по-турбулентни политически времена на оставки, несигурност и служебни правителства…“ – заяви тя.

И още: „Всяка неделя тук пред вас застава министър, с когото обсъждаме важните решения, които движат държавата ни напред, или такива, които ни теглят назад. В този смисъл, „Защо, господин министър“ не е предаване за Министерския съвет, а предаване за всеки от вас, който ходи на работа, плаща си данъците и го е грижа накъде върви държавата ни… Общественият разговор за това няма как да спре, дори когато властта предпочита да мълчи“(край на коментара).

Във времена, когато повечето медии, включително и самата Би Ти Ви, предпочитат да се ослушват и отмерват с пипетка всяка, дори и най-боязливата критика по адрес на Властта, тези думи няма как да не направят впечатление. Още повече, че днес почти цялото внимание на голяма част от медиите е ангажирано с Незначителното – с незначителни и главно безопасни сюжети, както и с незначителни хорица, които свободно се търкалят из тресавищата на различни „шоу-програми“. Те пък нахално претендират, че провеждат важни „социални експерименти“. Елегантно казано – свидетели сме на експерименти с екскременти.

Надеждата, че телевизионните новини и публицистика са едно „приближение“ към Живота вече до голяма степен е една илюзия. А и самите телевизии не полагат особени усилия да я поддържат, за тях е много по-изгодно просто да следват дневния ред – хаотичен, невнятен, а понякога и направо налуден - на политиците. Те нямат куража да разчупят този ред, а направо немислимо изглежда да се опитат да наложат свой, който да ни отведе отвъд дребнотемието и провинциалните изстъпления, налагани от Политическата Секта.

Тъкмо обратното: телевизиите лакомо поглъщат просташката й продукция и дори се облизват за още. А зрителите все повече се превръщат в поданици на коварната заблуда, че разправиите на политиканите ни, много често на гаменско, улично ниво, са „политика“ - дори, когато е очевидно, че те нямат нищо общо с нея. Телевизиите отдавна са пощальоните на сквернословията, които си подхвърлят политиците, нищо повече от това. И въпреки тази си срамна роля, те все още си остават могъщ инструмент за подхранване на простолюдната наивност.

Те се задоволяват да бъдат очевидци – но доста предпазливи и плашливи, чиято цел е да поднесат някаква истина, удобна за всички – като при това спестят собствената си оценка за случващото се.

Бойко нарече репортерките „мисирки“, което е очаквано, предвид еротичният подтекст, който наднича зад всичките му действия още от началото на кариерата му. Далеч по-точно обаче би било репортерите да бъдат уподобени с „фикуси“ – и то специално с тези, които са разхвърляни из парламентарните кулоари. Ако някой ден се проникне в тяхната „памет“ – правени били вече такива опити - ще бъдем смаяни от онова, което тя е съхранила. Костов си говореше с теменужките си – и щом го правеше, те вероятно също са му говорили. А теменужките са далеч по-нисш вид в сравнение с фикусите, да не говорим пък за парламентарните.

Ако позоваването на Костов е достатъчно, за да ви убеди в толерантността и „политкоректността“ на сравнението на повечето репортери с фикуси, можем да започнем да търсим приликите между двата вида. И тъй, и репортерите, поне телевизионните, все повече се вглъбяват в мълчанието си – и са прави, понеже колкото и да се надвикват, никой от политиците, дори от най-дребния калибър, няма никакъв респект към тях, не им обръща сериозно внимание – те просто трябва да пренесат брътвежите им до зрителите. Това отношение изглежда унизително за фикусите, но, всъщност, изобщо не е (редакторите им също са доволни, да не говорим за началниците им). Но репортерстващите трябва да пояснят на зрителите – с една заключителна декларация - какво, всъщност, се случва. А то е, че се създава една паметотека на съществуващата в момента политическата реалност, която в доста случаи няма нищо общо с традиционната репортерска практика, понеже съдържа звуци, които трудно могат да бъдат осмислени, а дори и проумени в бъдещето. Репортерите трябва да направят тази уговорка, за да им са чисти сметките с публиката – и да сторят това час по-скоро. И да се потопят изцяло в новото си превъплъщение. Още повече, че те и сега са убедени, че няма смисъл да се опитват да търсят логични обяснения за случващото се пред очите им. Или да правят опити да проникнат в скритите взаимоотношения между Хикс и Игрек – понеже тия двамата също не са наясно с тях. Оставете ги да си дрънкат каквото си щат, записвайте ги и когато мълчат. Ако публиката, днес или след време, успее да разбере записаното – хубаво, ако не успее – още по-хубаво.

Между другото. Някакъв застрелял леля си, баба си и сестра си – а един репортер нарече това „инцидент“. Как ли би го нарекъл един фикус?

Неизкоренимо е встрастяването на днешните телевизии в криминалните сюжети – сякаш не си дават сметка, че писецът поражда повече Зло, отколкото брадвата.

След казаното дотук, коментарът по повод празният стол в „Защо, господин министър?“ изглежда направо революционен. Какво се е случило в действителност? В подобни случаи избягвам да търся информация от самите участници в историята. Предпочитам да разсъждавам върху казаното/явното в коментара на Марчева. Очевидно е, че някой е издал командата министрите да залегнат зад бюрата си – кой?

Това е лесен въпрос – особено след отлично разиграната наскоро от Бойко сценка пред актива на ГЕРБ, отново с еротичен привкус: „Всички сте мои, мога да ви обичам, мога и да ви разлюбя“ и пр. Да, и още: „Всички сте еднакви за мен“ – човек с по-разюздано въображение би могъл да приеме тези думи като намек за отношения тип „Падишах – Харем“.

И всичко това обрамчено в самопризнанието, че Падишахът е „будала“ – което може да бъде разчетено само и единствено като хвалба. Трябва да си идиот, за да не схванеш това.

Преди десетина години излъчвах „Всяка неделя“ по Нова телевизия. При едно участие на Бойко, споменах, че иска да бъде схващан като наивник – думата, която използвах бе „льохман“. Той я преглътна, засмя се и рече, че майка му казвала, че е „будала“. Тия дни пък спомена, че баща му го вземал за такъв. Някой му е повярвал и затова онзи стол при Марчева остана празен.

Нека си стои празен – той да е за „текущите“ министри, за дежурните по актуалните лъжи, от които и без друго нищо особено няма да научим.

Сложете обаче трети стол. Жени вече го направи миналата неделя, като замени плашливеца от „харема“ с Даниела Бобева, бивш вицепремиер по икономическите въпроси в правителството на Орешарски.

Ако придобият малко повече смелост в Би Ти Ви, третият стол може в значителна степен да ни приближи към някои добре прикривани истини за Прехода.

Извън всички останали мерзости, които извърши, Прехода приватизира и важните факти за смутните времена, които преживяхме. Някои от най-фаалшивите му герои поръчаха и създадоха една история, която напълно ги задоволява. Хората, които можеха да бъдат достоверни летописци на случилото се бяха изтикани встрани. Но някои от тях все още са тук – и очакват да се сетите за тях.