А публиката трябва да повярва, че е станала свидетел на един от ония компромиси, които са неизбежни – само че, в Голямата политика дори най-сложните от тях са внимателно контролирани от онзи, който си позволява подобен лукс. Този случай далеч не е такъв – и Бойко няма и един процент гаранция, че няма да бъде изигран.

Впрочем, той вече е изигран: след като месеци наред се оплакваше, че е измамен от машинното гласуване, сега той самият направи една генерална фалшификация на резултатите от последните избори – прехвърли ефекта и последиците на спечеления от него вот на основните си съперници. При това – безвъзмездно, както ни уверяват и той, и другите участници в сделката.

Това е наистина безподобна лудория, няма друг такъв случай в световната практика: да спечелиш избори и да харижеш победата си. Някакви обяснения могат да бъдат съчинени, но всички те ще бъдат налудни. Истинската причина ще си остане неизвестна, докрай. А и от доста време, поне две години, нищо в тукашното политиканстване не е такова, каквото изглежда. „Туин Пийкс“ – местна изработка. Всеки крие по една пепелянка в джоба си. И накрая „лебедът“ изприпка на сцената – за да се поклони на кирчовци, които бяха наречени от самият им Бащица „шарлатани“. А те са толкова талантливи в ментосването, че могат да ти свият дори личната пепелянка. Не намеквам за Мария Габриел, изобщо. Но как си представяте тя да укротява „шарлетата“ – че то само Лорер, сам-самичък, ще я приспи, дори без да й свири на флейта.

Бойко сподели, че омразата влече нашите политици, далеч по-силно, отколкото доброто, солидарността и пр. – но го направи, след като вече бе влязъл в капана, който сам си постави. Да не би да иска да го запомним като „Бойко Самоубиеца“? Ако е така, очевидно се нуждае от специализирана помощ. Близо 20 години въртя всички на пръста си, раздаваше щедро елексири и отрови – и накрая реши, че трябва да защити България. Само дето не каза от кого. Помощ! До скоро я спасяваше от кирчовци – а сега я набута в ръцете им. Помощ!

Най-трагичното в Българската Съдба е, че не е ясно, кой точно се опитва да я редактира в най-важните моменти – немарливо при това.

Как – това е по-лесният въпрос. Монтираш бригада бездарници – и готово. Понякога дори и един случайник е напълно достатъчен. И дали не сме по-зле, отколкото си представяме – дали не сме напълно изоставени на собствената ни глупост. Има примери/истории, които сякаш са невъзможни, обаче все пак са се случили, например – при цялата ни цигания платихме авансово два милиарда за осем фантома Ф-16 и ни забравиха, спете спокойно будали безпомощни. Това е типичен пример за изоставяне/зарязване – нито елегантен, нито брутален, просто рутинен, сякаш и ония, които ни причиняват това, изпитват някаква неловкост от нашата недалновидност.

Сега мнозина се глумят на идеята за ротационни премиери и кабинети. Изглежда, не си дават сметка, че и самата „държава“ е в режим на ротация. Но се върти упорито, в повечето случаи в грешната посока. Едно време беше популярен лафа „На българина все не му достигат два лева и два часа“. Същото сега е и с държавата, че и още по-зле – колкото по-големи тарикати я управляват/стопанисват, толкова повече не й стигат парите. Още по-лошо е с Времето – сякаш Българското Време вече е изчерпано, то ни е загърбило и пет пари не дава за хленченията ни. Омръзнали сме му – заради евтините ни хитрувания и още по-евтините номера, които непрекъснато се опитваме да пробутваме. Колкото повече „простолюдието“ прозира във Властта, толкова повече тя демонстрира презрението си към него. Напоследък вече го прави съвсем неприкрито. И най-големите далавери спокойно се пробутват, ето – провалът с Плана за възстановяване. Тъй и не съчиниха нашата жалба за милостиня, защото нямаха сигурност, че ще им стигне времето, за да оберат меда. Сега обаче Бойко им осигурява цели девет месеца – за да могат сръчно да уредят паричните трафици към правилните хора. Това е номерът, ясен е за всички, но трафикантите изобщо не се притесняват. Те ви смятат за идиоти. Е, добре, обаче вие първи се сетихте, че и те са идиоти.

Девет месеца пълна амнистия за първите ротационери – в тези месеци ще се вместят и местните избори и това значително ще увеличи шансовете на кирчовци, които ще притежават цялата власт в държавата. А никой не вярва, че ротацията осигурява справедливост или каквото и да е друго. При странната Бойковата мекушавост нищо не гарантира честната игра. Той едва ли се е сетил да поиска от любимите му нови партньори поне някакви предварително написани оставки, каквато е класическата техника, която гарантира някакво подобие на честност. Ротационерите от катуна на кирчовци не искат да бъдат приемани като „коалиционни партньори“, защото тогава трябва да съчинят и оповестят някакво коалиционно споразумение. Предпочитат да дяволуват на честна дума – прикрити зад една мижава декларация, изготвена обаче само от ГЕРБ и подписана само от Габриел, новото универсално ренде „Бьорнер“ на тази партия. Помощ! Не си спомням в момента, кой беше казал, че когато се пазариш с един дявол, гледай той да е мъничко по-добър от следващия. Може би и по тази причина Габриел – гарантът за всичко на ГЕРБ - вече се е отказала да сваля главния прокурор, това става ясно от въпросната декларация.

Някои анализатори, които със сигурност са близали шепата на Бойко, твърдят, че ротацията е голям успех за него – „връщал се в играта“, и други подобни дивотии; казват го тъкмо тогава, когато Бойко сякаш сам се натиска да бъде изигран. Обяснението му беше, че го прави в името на България/на държавата. Можеше да каже, че го прави в името на Народа. Но не го каза.

Правилно – той е опасен свидетел. Има и Памет – все някога може да ти припомни едно или друго. А България – как ще ти държи сметка тя?

Народа може да понесе всичко – но по-добре да не го замесват в разправиите си. Да си се упражняват с държавата. А нея толкова усърдно я предлагат наляво и надясно, че вече едва ли има някаква цена. Може да послужи обаче за всякакви обяснения.

След като ще имаме премиер на ротационен принцип – защо и държавата да не мине на подобно въртене: девет месеца някак да я има, девет месеца да е в отпуск. Официално. Не като досега – полулегално и през цялото време.

Ротацията има и други предимства. Тя е възможно най-големият компромис в политиката – затова отпада нуждата от дребни хитрувания, които трябва да изглеждат като морални жестове. Води до отказ от трайна идентичност, налага насилената етика на колхоза, върти се на принципа „иди ми – дойди ми“ – много удобен за партии, лишени от идеология. Отпада изцяло проблемът с лоялността между ротационерите, понеже техният срок на годност предварително е ясен. Няма смисъл да ги купуваш, просто ги наемаш.

В момента никой не се тревожи, че ротацията е, всъщност, подмяна на последните изборни резултати – тя е демонстративно фалшифициране на вота на избирателите. Ротационерите сякаш изобщо не схващат, какво правят – и това е разбираемо, понеже избирателите винаги са били някакъв процент за тях, а не реални хора с техните вярвания и очаквания. Това пренебрежение към тях допълнително умъртвява политиката.

ПростоКирчо поиска извинение от избирателите си, че са предпочели авантите на една коалиция, която обаче не била коалиция. Но на него никой не му обръща внимание. А и той не изпитва никаква нужда да му вярват – това би било пагубно за фантазьорската му природа.

Социалните мрежи реагираха относително вяло на предателството на ротационерите – макар, че досега дори и локалните сблъсъци между привържениците им се отличаваха с крайна неприязън. Хората сякаш се срамуват, че толкова безсрамно са пренебрегнати, както никога досега. През десетилетията на Прехода и друг път сме ставали свидетели на колаборации, но те никога не са били толкова безогледни. Този път намериха цаката на обикновените хора, които все още са искрено встрастени в политиката. Нямат милост към тях – ще трябва да прихванат от техния цинизъм, това е идеята. И да разберат, че изборите тук вече са нещо несмислено и дори ненужно. Трябва да се примирят и с факта, че и последните остатъци от приличие в политиката отдавна са погребани.

В Мрежата непрекъснато се върти един предизборен клип на госпожа Габриел, в което тя се самопредставя и като „доктор на политическите науки“ – една плоска лъжа, която лесно може да бъде опровергана. Записът е от 2009 година. Оттогава истината е известна.

Но това не е попречило на госпожата да стане евродепутат, а сетне и еврокомисар – и така, лустросана с тази лъжа, да се довлече чак до наши дни, когато скоро ще стане и ротационен министър-председател.