Ако нашите политици си направят труда да прочетат портрета на Габриел в брюкселския „Политико“, доста ще се замислят дали да си имат работа с нея. Отвъд всичко казано, от този портрет срещу читателя се напъва един провинциален хъс, който винаги е бил пречка човек да придобие широта на погледа си. Остава си много амбициозен, но винаги втренчен в малкото – най-вече в собствения си интерес.

Ето няколко цитата от въпросната публикация.

Според „Политико“, има два сериозни проблема пред Габриел.

Първият е да убеди хората, че тя всъщност е достатъчно българка. "Тя официално е базирана в Западна Европа през по-голямата част от кариерата си и се бори с общественото мнение, че амбициозно е разменила българската си идентичност с френска."

Вторият проблем: да убеди националните парламентарни групи, че няма да бъде просто пионка за Борисов".

Най-важното внушение на „Политико“ е: дали Габриел е достатъчно българка.

Друг много важен въпрос е, дали Габриел е напълно наясно, какво прави в момента, в какво участва. Действията й до този момент пораждат достатъчно съмнения в това отношение. Тя очевидно не познава Българската Конституция, но ние вече свикнахме с такива като нея – ПростоКирчо бе един от хората, които използваха незнанието си, за да я поругаят. Той още не я е прочел и няма и да я прочете. Нашите Пришълци са си такива: те ходят да се молят в чужди църкви, вярват в чужди Библии. По-добре да не ги питате, каква вяра изповядват.

Дори при изваждането й на тезгяха, в най-важния момент се оказа, че Габриел е изоставена единствено на ентусиазма, който са смятали, че ще предизвика кандидатурата й за премиер. Карикатура на държавническо мислене е да заявиш, като точка първа от програмата си, смяната на главния прокурор - щяла да поръча това на „нейния“ бъдещ правосъден министър – без значение, как е уреден този въпрос в Конституцията. Да не говорим, че този анонс бе схванат като един рушвет към кирчовци и ортаците им – при това грубовато поднесен.

И така безцеремонно бе завихрена Бурята в прокуратурата, и не само там. Трябва обаче да си много наивен, за да приемеш заканата на Габриел като някакъв важен знак - това е просто изхвърлянето на един новак в тукашната политика, едно типично европразнословие, образец на плетене на словесни дантели по брюкселска мостра.

Бойко сякаш не може да се отърси от желанието си да се състезава с кирчовци: „Вие сте полуопечени харвардци, а аз ви вадя един завършен евробюрократ. Вярно е, че е полуопечена българка, но това, както винаги, не се брои“.

Това е напълно излишно състезание. Самият факт, че Бойко поставя в такава врътня Габриел, вече я обезценява – и ще се стори подозрително на публиката: Не е Кирчо, ама си е от неговата боя. Поне може ли и тя да чопва от сладкото като Кирчо – това пък се питат други.

След атентата срещу Гешев всички вражди и страхове изпълзяха от дупките си - стреснати или мотивирани да получат реванш. Казаха се неща, които изобщо не бива да се казват - но следствената тайна никога не е имала някаква защита у нас - а и никой не е пострадал, след като я наруши. Главните „говорители“ сами опровергаваха предишните си твърдения – някои от тях обясняваха това със страха си да не се героизира главния прокурор. Това пък може да бъде отбелязано като пример за днешната българска състрадателност.

Тънка работа е да отразяваш подобна разпасаност - иска се професионализъм, вкоренен усет към Истината, но и хладнокръвие, за да не се заразиш от чуждото пристрастие. На някои телевизии обаче им беше лесно, защото очевидно бяха пристрастни и дори не го криеха. Никой не им държи сметка за това - зададен им е тона и само трябва да пригласят. Най-трудно, естествено, се приглася на Истината, не е и безопасно, затова никой не се вдълбочава в нея. Но пък някои новинари от Би Ти Ви трябва да получат награда за обективност – заради надписа „Гешев е неуравновесен“/цитат на Сарафов, който държаха неприлично, дори предизвикателно дълго.

Охранител от НСО бе цитиран да споменава, че в момента на взрива имал усещането, че са спрели да се движат – но никой не обръща внимание на подобни свидетелства. Каквото и да е количеството тротил при атентата срещу Гешев, то беше предостатъчно, защото раздвижи дори пластовете в прокуратурата, да не говорим за политиката - на немалко от политиканите ни сънят със сигурност е развален.

Една наивност ще става очевидна все повече – тя е, че местните политици лесно ще преглътнат един пришълец като Габриел, особено след вакханалията на кирчовци. С какво, всъщност, може да ги респектира новата фаворитка на Бойко – достатъчно ли е за това една досегашна нейна дейност, която е до голяма степен анонимна и която не е съпровождана от никаква отговорност? Какво е управленското битие на един кандидат-премиер съвсем не е без значение. Вече преживяхме един комичен период с ПростоКирчо – той не беше управлявал дори една селска мандра, но му дадоха да се упражнява с цяла държава. Сега се залага пак на външен човек, непознат за публиката. Системните партии засега приемат подобна кандидатура, но скърцат със зъби - Йордан Цонев сигурно се шегуваше, когато каза, че в момента на България й трябва тъкмо една жена за премиер. Съвсем друго е нужно обаче: човек, който е обръгнал в българските работи и в българщината - дори в „Политико“ се сетиха за това. Това твърдение вероятно ще предизвика луд кикот в Пришълците…

Имаме вече достатъчен опит с българските еврокомисари – и той в някои случаи е направо срамен. Кунева, например, беше спусната с розов парашут в Еврокомисията и направи много, за да я запомнят като ликвидаторът на два блока от атомната ни централа, без това да е задължително, както се оказа по-късно. Една йесменка хариза цели два блока - и все едно, че нищо не е станало. Хората на покорното съгласи са най-злата прокоба за провалени държави като нашата. Ние самите сме се объркали напълно в нашите си работи – и решението не може да дойде отвън, най-малкото пък от брюкселските ни опекуни. Тяхната безпомощност в немалко случаи е очевидна. Спомнете си, какво каза наскоро бившият френски президент Саркози /цитат/: „Европейската комисия действа извън своята компетентност в подхода си към украинския конфликт… Просто не мога да разбера въз основа на кой член от европейските споразумения председателят на комисията Урсула фон дер Лайен се смята за компетентна по въпросите на доставките на оръжия и външната политика… Единственото, което европейците чуват сега, са все повече и повече милиарди за закупуване на оръжия. Повече оръжия - повече смърт, повече военни действия… Политиката на ЕС в украинската криза зависи твърде много от екзалтация, раздразнителност, повърхностна реакция. Ние танцуваме на ръба на вулкан“ /край на цитата/.

Ние обаче сме готови да поднесем в дар на всеки държавата си. Бойко е прав, когато казва, че има най-голям опит и е „най-подготвеният“, тъй или иначе спечели повече от дузина избори. Но сега поверява властта на един аматьор – остава само да ни съобщи, че Габриел е второто му „Аз“, по примера на ПростоКирчо, който бе разхвърлил „азът“ си в една дама. Склонни сме да поверяваме държавата на най-различни шантиклери. И какво да очакваме от Брюкселските чиновници, освен да хвалят Габриел. То е чудо, че досега не са направили паметник на Кунева - дори два: един в Брюксел, или по-скоро пред централата на банка „Париба“, друг пред входа на централата в Козлодуй. Да напомнят на бъдещите ни комисари, че трябва да следват нейния пример. За мъници като нас никога не е ясен скритият дневен ред на Брюксел – затова и никога не придиряме на решенията, които ни налагат. Така и досега не стана ясно, чий усти бяха затъкнати със затварянето на двата ни блока.

Впрочем, Габриел щеше да избухне като бомба, ако беше казала, че първа точка от програмата й е да развали хайдушкия договор с „Дънди прешъс“ - но подобни дреболии очевидна не я вълнуват. А тукашното простолюдие най-после трябва да си научи урока – съществува завера, която е по-силна от всяка идеология. В случая тя започва от Костов и продължава и досега през всичките обрати във властта – сякаш има някакво съзаклятие по отношение на тази сделка, сякаш са се наговорили да си менкат властта дори и по най-налудния начин, но да не закачат Златовладелците ни, сякаш повечето от нашите политици се раждат с нечие второ „Аз“, на което слугуват до края.

Кой ще дърпа конците на Габриел? Може да не е обезателно Бойко – напълно възможно е това да е, примерно, Прокопиев. Защо му е обаче на Бойко да влиза толкова неразумно в сблъсък с Гешев? Етичният момент също не е за подценяване: габриелства/атакува човек, на когото, както се твърди, е задължен. Но да се говори за етичност в българската политика е празно занятие.

Голямата загадка е: защо Габриел напусна Еврокомисията и предпочете едно неясно бъдеще като евентуален български премиер. Не беше ли далеч по-реалистично за нея да излезе в отпуск, докато вървят пазарлъците за кабинет?

Интересно, какво би отговорила самата Габриел на този въпрос?

Дали в отговора й няма да открием един новороден български патриот?

Хайде, още един паметник като този на Кунева. Да, де.

Хаврата изтика на преден план един основен въпрос: какво промениха кирчовци в българската политика – след като извисиха до небесата наивността на местните политици, а и на известна част от публиката.

И, въпреки всичко това, и в момента/вторник, 16 май ги чакат, дали ще приемат поканата на Бойко да подкрепят кабинет на ГЕРБ.