Публиката пет пари не дава за пазарлъците около кабинета - и с право, защото отдавна е прозряла тяхната притворност , а и като политически театър те са отблъскващо банални. Тя е убедена, че важните неща се договарят винаги зад гърба й. Политиците пък са наясно със смразяващата апатия на публиката, но продължават да се тръшкат страстно пред телевизионните камери. Всичко се повтаря - и сякаш не се случва нищо, което да е в състояние да стресне хората.

Ако бяхме евреи, можехме да обясним всичко това с една от любимите им фрази „Преживяхме фараоните, ще преживеем и това“. Но не сме – и, разбира се, както сме свикнали, не си даваме сметка, какво точно преживяваме, а и не се интересуваме, какво още предстои да преживеем – много сме свенливи в това отношение. Заради това сме лесна плячка на спекулантите, които се представят за летописци – те вече порядъчно замръчкаха Миналото - и по-добре изобщо да не знаем, какво са „предвидили“ да преживеем в Бъдещето.

Всъщност, случва се нещо, което не е никак маловажно, за което обаче хората не си дават сметка – и то е, че серията от извънредни избори се превърна в своеобразна форма за даване на амнистия, много ефикасна при това. И в това отношение обществото е приспано – „Екосистемата му е занулена“, както се беше изразил веднъж за Тръмп един от биографите му. Вече не се чуват призиви за възмездие, за „зануляване“ на поне една част от политическите бандюги, никой не пише „Бяла книга“ за далаверите на предишното управление – през 90-те години това бе едно модно занимание, нямаше особен ефект, но поне се оставяха някакви свидетелства за грабливата същност на Бутафорията Преход. Това вече не се прави, изглежда глуповато, приема се като израз на безсилие.

Сега е на мода друга „драматургия“. Месеци наред хора от ГЕРБ размахваха фактури, доказващи сделките на кирчовци с „Газпром“ – един уникален бартер на притворна русофобия срещу реални рубли. И тъкмо, когато публиката им повярва, се зададоха поредните извънредни избори, фактурите бяха забравени, далаверите опростени, започна здраво ухажване на Кирчо Рублата. Извън възможностите на простолюдието е да схване това превращение, а и то отдавна не изпитва нужда да вниква в същината на подобни аномалии. На него му е достатъчно да разполага с удобното, а и както се оказва, достоверно обобщение, предлагано от фразата „Всички са маскари“. Българската политика, колкото и да се „европеизира“, трудно, а може би и никога няма да се измъкне от прокобата на тези думи. За някои може да изглежда, че „прокоба“ не е точната дума, обаче тя, всъщност, съвсем си е на място – особено, ако съдим по количеството безобразия, които произвежда тукашното подобие на политика.

Никой от водещите политици не си прави труда да коментира природата на шизофренното поведение, при което словесните мерзости и закани се редуват с призиви за съглашателство и единение. Плахите опити то да бъде обяснено с „външен натиск“ изглеждат излишни – понеже всички са убедени, че по начало българските политици се раждат с пречупен гръбнак.

Наскоро, около „Денят на Храбростта“ – може би за да събуди, покрай празника, известна храброст в „гръбнаците“ - винаги изобретателният Андрей Райчев остроумно се пошегува с телевизионната публика, цитат: „Противниците на Бойко Борисов днес са се „спихнали“, защото вярват в мита за Американското посолство – а именно, че там има едни мрачни и страшни хора, които ще наредят на Бойко Борисов какво да направи… Този мит е абсолютно погрешен, защото американците не могат, но и не искат да правят такова нещо… Цялата игра на „Продължаваме Промяната“ е построена на идеята, че американците ще принудят Борисов. Но това е наивно, да не кажа глупаво предположение…“/край на цитата/

Телевизионната публика със сигурност е схванала шегата зад тези думи - и се е разведрила поне за малко. Защото тя е наясно, че нашите първенци дори гащите си не вдигат, без да питат някое посолство –навремето „онова“, сега – „това“.

Но няма защо непрекъснато да досаждат на някакви „мрачни и страшни“ хора от американското посолство – те си знаят урока. Най-наясно са тъкмо от „Продължаваме Промяната“ – защото изобщо не са забравили кой и как ги инсталира тук. Този монтаж доведе до незапомнен досега хаос в страната. И наистина изглеждаме нещастни – и все имаме нужда от герои. Брехт беше казал: „Нещастна е не страната, която няма герои – а онази, която има нужда от герои“.

Навремето написах, че някой изглежда много е мразел България, за да я остави в ръцете на кирчовци. С времето тези думи изглеждат все по-основателни – така е и сега, когато те отново ни завръщат с врътните си към една агония.

И още от Райчев /цитат/: „България е държава в Европа и ако те/американците започнат да командват тук, със сигурност ще се скарат с Франция и Германия. България не е чак толкова важна за САЩ – нещо, заради което да се поемат такива тежести…“

Горката България - сега пък не е важна и за американците. Дотам води прекаленото послушание. Този цитат пък проверява и чувството за хумор на американците - напълно излишно, понеже те никога не са претендирали, че го имат.

И още един цитат: „Бойко Борисов изигра един много сложен танц, в резултат на който има всички възможности – кеф ти мнозинство, кеф ти кабинет с БСП и ДПС, днес се отказа от поддръжката на ПП-ДБ, но утре може да я върне в играта, кеф ти нови избори. Резултатът от тяхната публична борба е този, че той освободи всички възможности…“.

Кеф ти мнозинство? Е, това вече е майтап директно с Бойко. Той достигна и дори надхвърли допустимия предел на политическото ухажване – и не постигна никакъв резултат. В момента, когато пиша тази дописка, той обяви по телевизията, че е готов да раздаде цялата власт, за да се направи кабинет с неговия мандат – „20 министри отстъпвам“, така рече. Но кой ще гарантира, че тия 20 юнаци ще имат – ако използвам думите на един известен писател - само по една глава под шапките си? Преди време нарекох Бойко „Всепрощаващият Арбитър“ – сега вече може да го наричаме „Дашният Арбитър“. Опасно лекомислена може да се окаже подобна щедрост: те чакат да им извадиш руските фактури, а ти ги тикаш към министерските кресла. Това ли е спасението за една „катастрофирала, фалирала, загубила външния си облик“ държавица – такава я вижда ББ и е прав. Но може ли да има „спасение“ чрез една безвкусна интеграция на довчерашни кръвни врагове? И да го направи, пак няма да получи картички за Коледа от противниците си – а някои от тях вече си позволиха да си отмъстят предварително.

Как да бъдат държани случайниците далеч от Властта – и това все още изглежда невъзможно тук. Навсякъде другаде те биха изплашили до смърт населението – но тук то остава равнодушно към изстъпленията им. Дали тайно не е заболяло от някаква форма на акразия/постъпки в разрез със здравомислието? И това ли го има?

Бойко анонсира и бъдещия премиер – той щял да бъде „умен, красив, интелигентен, многоезиков, с чувство за хумор, много повече от „Промяната“ – последното никак не е трудно да бъде постигнато. След ПростоКирчо всеки може да бъде български премиер. Но Бойко е пропуснал нещо от визитката на кандидата си, и то, както винаги, е най-важното – ще бъде ли независим той, поне относително? Сега се сещам за нещо любопитно: Майк Никълс представя Джак Никълсън при награждаването му с Наградата за цялостно постижение от Американския филмов институт за 1994 година – и го нарича „Независимата република Джак“. Много ли е наивно да искаме някой наш политик да бъде наричан така?

Каквито и танци да играят властниците ни, очевидно е, че са готови да забравят всички отвратителни словоблудства, нахални управленски глупости и откровени далавери, с които ще бъдат запомнени последните близо две години.

И през ум не им минава да съставят една „Бяла книга“ за шедьоврите на това безпътно време. И едва след като я прочетат и осмислят – тогава да се прегръщат.

Иначе никой няма да успее да ги пречисти – дори и от канцеларията на самия Господ няма да успеят.

И ако това не се случи – трябва да очакваме „Черна книга“ за самата България.