English
Deutsch
Русский




Кеворкян и неговите „Истории за личности и буболечки“ - безпощаден към кокилите на Прехода

400 екземпляра от последната си книга „Истории за личности и буболечки“ изпрати за Новогодишните празници Кеворк Кеворкян на своите приятели.

Томчето от 326 страници е събрало истории за Радой Ралин, Блага Димитрова, Стефан Димитров, Богомил Райнов, Генко Генков, Боян Радев Димитър Казаков, Стефан Данаилов, Невена Коканова, Иван Славков, Павел Писарев, Димитър Бербатов, Борис Димовски, Христо Стоичков, Лили Иванова, Емил Димитров, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Любомир Левчев.

Това са любопитни щрихи от живота на тези бележити наши съвременници, „кратки портрети на чувствата“, както ги нарича Кеворк, породени от конкретен факт, несъгласие или дори потресение. „Тези портрети са и опит да се изплати един дълг към някои хора – и всъщност един дълг към Общата ни Памет, която все повече е наскърбявана и унижавана“.

Да, тези портрети наистина са дълг към обруганата ни обща Памет.

И това е първото впечатление, което оставя тази книга. Вандалското ни отношението ни към тази Памет в годините на Прехода позволи много от тези имена да бъдат хвърлени в прахта на забравата, недооценени като личности и творци.

Уж разказвайки леки истории от живота на „Всяка неделя“, където те са били гости, уж раздипляйки техните положителни или отрицателни черти, Кеворкян прави всъщност безпощаден анализ на последните 30 години, в които затънахме.

„Една от основните повели на Прехода беше: „Кради и гледай да не те хванат“. В началото осъдителна бе не самата кражба, а изобличаването ѝ. Сетне и това изискване отпадна, краде се поголовно всичко – накрая порядъчно окрадоха и Миналото, превърнаха го в някаква дрипа, в някакъв сиротни, за когото дори в центровете за приютяване на бездомници няма място. И точно сега – когато властниците ни, без дари да си дават сметка, подритват черепа на Съдбата ни“.

От тази позиция Кеворк ни връща в Миналото – там, където имаше и светли умове, където велики актьори пишеха историята на духовността ни, където запечатаха светли образи, недостижими и до днес.

Но днес „никой не гори от желание искрено да похвали някого, да му каже нещо смислено. Последните рицари на това трудно изкуство вече си отиват“, пише авторът.

Удивително е майсторството на Кеворкян да танцува на пръсти в душите на тези интелектуални колоси, да изважда от там неподозирани техни черти, за които ние сме били или слепи, или просто самите те не са ги изявявали. Тези ескизи на Времето са толкова автентични, че четейки историите, ти сякаш чуваш гласовете на Калоянчев и Паскалев, виждаш лицата на Стефан Данаилов, Боян Радев, Невена Коканова, на Левчев и Димовски и не можеш да ги сбъркаш. Прелистваш страница след страница и Преходът минава пред очите ти като на кино - оживява с тези герои, които хем го осмислиха, хем бяха негови отрицатели, хем се превърнаха в негови жертви. В касапницата, която им устроиха майкопродавците!

Новата книга на Кеворк е пътеводител към Доброто и отрицание на онова публично говорене, което днес е стигнало до мерзост и в което звуците на омразата са се превърнали в кресчендо. „Лилипути се вдигат на пръсти и със сквернословията си гледат да заличат важните знаци от това Минало. Няма стойностен човек у нас, който през годините на Прехода да не е бил подлаган на ругателства или опозоряване.. И най-нелепото е, че при цялата тази разпуснатост, при продължаващия от две десетилетия линч лилипутите далеч не успяха да се наложат. Освен като бригада за изпълнение на смъртни присъди – но с думи“.

Кеворк е безпощаден. Впрочем, както винаги.

Той вижда „героите си в някакъв тунел от ярка светлина – и все по нужни ни. Героите на Призвание, което сякаш отминава завинаги.“

Книгата „Истории за личности и буболечки“ предизвиква взрив от чувства. Ще се смееш с Радой Ралин, но ще ти стане тъжно, че и той беше унижен и забравен; ще се чудиш как Стефан Димитров е могъл да нарече предложението да стане вицепрезидент на сините в двойка с Румен Христов „оферта“; ще се преклониш пред великия „каруцар от Мошино“ - Боян Радев и силата му не на ринга, а в студиото, когато казва в очите на властта, че всички идват от низината, а някои никога няма да я напуснат...“Боян иска да принизи ръста си, а те – късните храбреци на Прехода, на дървениците, които изпълзяха от цепнатините на Времето едва след 10 ноември 1989 година – искат обратното - да се извисят и ходят како кокили, за да изглеждат по-високи от останалите, по високи дори от Времето“.

Кеворк намира такива убийствени сравнения, извайва такива унищожителни образи, че думите му те стягат за гърлото, иска ти се да извикаш :“Не, не си прав! Не беше така, не сме били такива слепци, не сме толкова кръвожадни за себеподобните, не сме такива разрушители на собственото си Време“, а не можеш.

Защото, уви, той е прав! И това е най-страшното в тази книга. Правдата, която те взривява отвътре. Жестокото огледало, пред което сме изправени. Като хора, като народ, като общество, разпаднало се до последния атом.

А за Пира на бубулечките? „Забавлявайте се, препоръчва ни Кеворк, това поне не са ви отнели“. Нищо, че „демокрацията не е това, за което я ползваме“, както казал Йордан Радичков при едно от участията си във „Всяка неделя“.

Защото „Преходът – Великото Българско Превращение – е толкова чудодеен, че е в състояние да превърне и най-обикновените мишки в слонове“.

Тъжно. Но все пак - пречистващо!

Валерия Велева



Тагове: Кеворк Кеворкян, Валерия Велева

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.