English
Deutsch
Русский




Късни герои

Фейсбук, 14 декември 2018 г.

Отвсякъде ни настъпват примери на късен героизъм.
Например, едни сладурани здраво се потрудиха през последните седмици, за да се нагласят като късни героини на почтеността.
Обаче така бяха стъкмили тяхната компания в „Биг Брадър“, че те се изпокараха и взаимно се изкараха проститутки.
Ранни проститутки – обаче късни матрони на почтеността. Пак е по-добре, отколкото обратното…

Има един г-н Кирилов – парламентарен шеф, също късен герой - той пък предложи наказателни санкции/затвор срещу циганите, които горят битови отпадъци.
Ние, обикновените българи, живеем и ще живеем с тия цигани, а не късните политически храбреци.
Те ги направиха такива, каквито са, те направиха и българите такива, каквито сме.
А сега ни насъскват едни срещу други.

Но и сега не се сещате, че вие – политическото фалшименто - ги докарахте в това положение, направихте ги необуздано диви, направо ги видиотихте, понеже нямате никакви идеи, дори за себе си.

Кой ви е виновен – пак соца ли?
Да ви халосам с един закон на КК, ето го: „Всеки, който продължава да прави сравнения между сегашното Блато и соца, който още преди 30 години отиде в небитието и то недонаправен, е формен урод“.
Два пъти по-голям урод е онзи, който продължава да търси оправдания в соца.

Да вървят по дяволите всички, които безсрамно все се извиняват със соца. Тяхното безсрамие е по-грозно от това на късните матрони, за които стана дума.

Съсипахте и окрадохте всичко - и пак соца ви е виновен.
Обругаването на соца с трийсетгодишно закъснение е най-гадният пример на късен героизъм.

Баневи продукт на соца ли са?
Приватизирали без всякакви последващи ангажименти – и кой ги е дарил толкова щедро?
Ясно кой: Тъпанарите, които и досега киснат в саламурата на Прехода и все чакат да узреят като държавници.

Стига сте се прикривали зад глупашките истории за „червените куфарчета“.
Скрито-червената глава на Костов бе главното куфарче - криминалната му приватизация разложи напълно бизнес морала.
Прокопиев кой го нагласи като олигарх и носител на западните „ценности“ - соца ли, или пак Черният Ангел/Костов?
За него обаче нищо не се чува вече.
„Полимери“ - Девня е приватизиран през 1998 година.
Кой управляваше/гъгнеше тогава?

По време на проклетия соц за една готварска печка/рушвет осъдиха на седем години затвор заместник шефа на всесилното УБО, генерал, който отгоре на всичко е бил заместник командир на бригада „Чавдар“ – витрината на партизанското движение, заради Живков естествено.
Идеолозите на гешефтарската приватизация и тарикатите баневци, които с тяхна помощ опоскаха България, на колко ще ги осъдите?

Късни герои, все нахилени, се прескачат с предстоящи герои.
От вторите най-симпатичен е Кубрат, който все някога ще играе с Джошуа. Ние винаги се възпламеняваме от очакването на някой Джошуа, от очакването на битката - но не от самата битката. Навремето така беше и с Кличко, нищо, че самата битка с него си беше жив пердах.

Понякога си представям и държавата като един боксьор тежка категория, винаги леко замаян.
Изпраскан в приказките и особено в заканите, независимо, че понася удари от всички страни и е изпаднал в траен нокаут - но това е нещо, с което е свикнал.

Кубрат, примерно, поне има смелостта да повтаря заклинанието си „Продължаваме напред“ – колкото и да е замаян.
Държавата главно мълчи или нещо сумти – например за прословутото Председателство.
А пък накрая се оказва, че сме последни по влияние в ЕС – и то след толкова салтанати, умилкване и гъзурчене.
Най-бедни и без никакво влияние – прекрасна комбинация.

Властта сякаш не се опитва да вникне в нищо, което е по-сложно от едноклетъчно.
А ако изразиш някаква тревога, тя те приема за свой враг.

Неукото постоянно се нагърбва с непосилната задача да раздава разум – и оставя непрекъснато образци на псевдо-героизъм.
Все по-добра ми изглежда идеята ми отпреди десетина години да се направи анкета между политиците, какви книги не са чели. Те ще напълнят една библиотека, по-ценна от Александрийската.

Като ги слушате как се изразяват - какво ви се ще да направите, най-свирепото ви видение какво е?

А един банкер тия дни попитал: „Къде виждате бедни хора наоколо?“ – и още не са го оваляли в катран и перушина.
Сега съм много ядосан, за да се занимавам с това животинско нахалство. Но то заслужава специално внимание.

Строители показно окупираха София.
Понеже несправедливо ги упреквали, че строят лошо.
И вие вече сте убедени, че строят добре.
Можеха да са още по-убедителни, ако бяха наредили машините си на шосето край Своге.
Тогава като нищо щяхме да ги признаем за истински герои.

***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр. във ФБ, които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.