English
Deutsch
Русский




Шашми: дребни и едри
 
Шашмата на „Господари на ефира“ е дребна, пичлигарска – някаква хамсийка искала да се представи за акула. Тази шашма донякъде е косвена последица, очевидно срамна, и от самата стилистика на предаването: агресивна, нахална, дори ожесточена. И хлябът и ножът са в нас – внушава тя. Понякога въпросната стилистика демонстрира и недостатъчно внимание към подробностите, сякаш те нямат особено значение - важното е да се притисне жертвата, да се унижи максимално, да се въздаде „правосъдие“ на всяка цена.
Често жертвите са обикновени хорица, прегрешенията им са дребни. Не можете да си представите да подгонят, примерно, Меглена Кунева – навремето – за отвратителното й съглашателство със същата стръвност, с която овъртолват някоя врачка. Или пък министърът на здравеопазването Москов, заради далаверата с ваксините - по-скоро ще погнат някоя медицинска сестра, понеже е сложила инжекция несръчно.
Стремежът на предаване като „Господарите“ би трябвало да бъде не да шльопа предимно из калната локва на Живота – а да сее бури по върховете на Властта, която е причина въпросната локва да се разраства все повече. Хамсиите обаче бързо схващат, къде е безопасната зона - и е естествено да прибягнат, рано или късно, и към някои непозволени хватки, а накрая и до откровените шашми.
Спомнете си, на какви издевателства беше подложен, например, Христо Бисеров – когато вече не беше заместник председател на Парламента, как му тикаха в лицето Златния скункс, как го преследваха и унижаваха пред публиката. Сетне обаче набързо забравиха всичко – и когато Бисеров бе оправдан напълно, не отидоха да си вземат обратно попикания скункс – и, ако имаха кураж, да го връчат на ония, които му направиха клопката; или, ако толкова бяха убедени в правотата си - поне на онзи съдия, който го оправда. Това какво е - освен шашма и то тлъста, най-тлъста. След такива случаи унизени пльосват на земята именно репортерите на „Господари на ефира“. Съмнявам се обаче, дали те изобщо си дават сметка за това.
През годините предаването наложи някои добри репортери, особено Мавриков навремето и Боби Ваклинов по-късно - писал съм за тях. Бяха напористи, но не и ожесточени, вършеха си работата с една тънка усмивка, а и самоиронията не им беше чужда. Напоследък обаче репортерите оставят след себе си усещането за всепозволеност. А тя е най-пагубното нещо в нашия занаят. Ти можеш да направиш на другия само онова, което можеш да понесеш самият ти – това е основно правило, но никой не го спазва вече.
Шашмата отвори въпроса и откъде се пръкват днешните репортери – и въпросната хамсия, а и изобщо. Кой ги учи на занаят, на какво са способни, в края на краищата - освен да те бутат с микрофона си и да се търкалят в героични пози. Нашият занаят се усвоява мъчително трудно и трябва да се преодоляват най-различни препятствия - като, независимо от всичко, се запази непокътнато уважението към всеки човек, колкото и „незначителен“ да е той.
Използвах нарочно неуместната в случая дума „незначителен“, за да вметна две думи за БНТ. А тя, горката, колкото и нови опаковки да си направи – все в стилистиката на ранния соц, с какъвто и макиаж да се прикрива, с колкото и шала да се замята – все ще продължава да си стои в кома – разкошна за тарикатите там. Чух наскоро един водещ да казва - в разговор за истината и митовете около социалните мрежи - нещо, наистина отвратително. Изведнъж той изтърси: С участието си в социалните мрежи хората компенсират собствената си незначителност. Що за отврат е това? Давал съм навремето трибуна на бащата на въпросния умник, той беше талантлив и прозорлив човек - и съм наблюдавал многократно, как ставаше вир вода, докато прецени внимателно всяка своя дума – не за друго, ами понеже не смяташе публиката за сбириток от незначителни твари. Дотам я докарахме - никакви хора от телевизиите свободно излъчват пренебрежението си към публиката, без да имат особени лични качества, повечето от тях са голи охлюви някакви - неуки и безкнижни.
Какво да искаме тогава от някакъв дребен хъшлак от „Господарите“, трябва да сме извънредно наивни, за да не очакваме някой ден да кривне по грешния път, да се направи на герой, за да потуши в някаква степен комплексите си.
И няма какво да лигавят тариката със Златен скункс – добре, че накрая го връчиха и на самото предаване, обаче можеше да ангажират за тази цел и един от любимците си Юлиян Вучков - и да изслушат едно дълго назидателно слово от него, щеше да им е полезно.
Хвърлих едно око на един от последните репортажи на „Господарите“. Някакво училище харчело половин милион на година, обаче класните стаи били празни – хайде тогава да притиснем чистачките, охраната, а накрая и директорката, която тепърва ще мачкат. Хубав сюжет – направо шедьовър на дребнавостта. В същото време, под носа им се случват апокалиптични идиотщини. Хванете онзи, който разпредели десетки милиони евросредства за стадиони в пустеещи села, за да си напълнят гушите нашите пеликани. Когато Властта се хвали, че е дала 300 милиона за спортни съоръжения, броят ли се и въпросните стадиони – това разчоплете, притиснете някой тлъст пеликан – а сетне, колкото щете, се правете на бити, ще ви простят.
Докато пишех тази дописка, по телевизията съобщиха, че пак няма ваксина срещу хепатит А – и отново хората са оставени на произвола на съдбата, докато аптекарските босове нагласят схемата. Министърът на здравеопазването не заслужава ли един Миризливец?
А пък Екатерина Захариева, сияйната звезда на външната ни политика, казала, че референдумът в Македония бил успешен. Напълнете един чувал със скунксове – и право при нея. Тя е непресъхващ извор на бисери. Някоя простачка, която мами лековерните, измъчени хорица, я преследват стръвно, сякаш е най-голямото Зло. Но хора, които са правят на врачки и нехайно подминават Българската Съдба, по начало са амнистирани. „Господарите“ имат отлични възможности да се извисят над дребнотемието – и тъкмо сега, след позорът, който им спретна онази хамсийка, е време да го направят. Ще имат неприятности – истински, но ще усетят и тяхната сладост.
Навремето, при ранния Живков, всяка критика неизменно се отпращаше в раздела „Малка Правда“ – понеже Голямата пък Правда казвала истината за социалистическия рай. Сетне, през 80-те години, главите на тогавашните властници узряха и те приеха идеята за социалните/медийни отдушници, които, все пак, трябваше да спазват някакви правила. Съвсем редки бяха случаите на истински взривове, които разрушаваха направо самия отдушник, но ги имаше – случаят с Амосов бе един от тях. Сега се случва друго: дребнотемието минава за Голямата Правда, а пък Големите провали се подминават - и така настъпва Ерата на Хамсиите, в която само идиотите си мислят, че сме цъфнали и вързали. Един цех за скунксове денонощно трябва да работи, ако някой се зарови в Големите неразбории. Слагайте тигана за едрите риби/проблеми.
Понеже стана дума за референдума в Македония, та се сетих за един репортаж на Рада Домусчиева – обичайно тя, привидно кротко, но неотстъпчиво, си върши добре работата. Сега обаче си позволи нещо странно. Направила анкета и избрала тъкмо идиотския отговор на един македонец: „Искаме да живеем като българите!“
Това си е жива шашма – направо мехлем за ушите на нашите Властници – обаче шашма, ако се има предвид скотският живот на милиони нашенци.
Иначе, ние се показахме по-загрижени за резултатите на Референдума, отколкото самите македонци. Такива сме си – и за Космоса сме готови да се грижим, но не и за собствените си работици.
А файдата ни е ясна. В ЕС ще има страна по-бедна от нашата – най-после ще се отлепим от последното място във всички злощастни анкети.
В НАТО пък ще влезе страна, по-ербап от нашата – все пак, македонците са се калили в македонското Илинденско-Преображенско въстание. И, разбира се, това ще е страна с ясна идентичност – осигурена от цар Самуил, Гоце Делчев и останалите македонски величия…
Нова телевизия се дистанцирала от хамсийката – сега остава да се дистанцира - и останалите телевизии също, и от тлъстите филии, които Властта подхвърля под формата на обществени поръчки и други вкусотии. Някаква хамсийка няма как да развали заверата, обаче да се застраховаме все пак – като се дистанцираме.
Обществените поръчки се оказаха истинска отрова за медиите. Те им прекършиха вратовете, лишиха ги от инстинктите им. Оставиха ги на правилата на Яслата на Властта. Блазе им.
Никой вече не смее дори да гъкне за въпросната Ясла. Пише се главно за милостините, които подхвърля на избрани медии фондация „Америка за България“. Тъй или иначе, докато функционират различните Ясли, хамсийките ще са виновни за всичко.
Хамсийка, хамсийка – обаче и тя се оказа подходяща за прикриване на далеч по-позорни неща. Вижте, например, каква лавина се отприщи от розови очерци за Дянков и Трайков. Но нищо не се пише вече за далаверата, заради която ги пратиха на съд. Само покрай продажбата на ЕВН десет скункса могат да бъдат дадени на участниците в тази афера.
Медиите обаче създават фикции, които трябва да минават за реалности - и тъкмо поради това ахмакщината на някоя хамсийка прави такова впечатление, то нарушава хармонията на удобното дребнотемие.
Обаче не може да защитаваш дори незащитимото - и да се криеш зад някоя хамсийка. Повечето от тъй наречените „сериозни“ медии приемат примирено всякакви волности на Властта. Първенците ни могат да си говорят както им падне, да злоупотребяват с думи на опонентите си, а медиите послушно ги цитират. Това поощрява изстъплението срещу Истината. Който има контрол върху Яслата, той е безгрешен като Господ. Затова първенците ни са целите лепкави от шербета, с който ги поливат медиите – в доста случаи направо незаслужено.
Някои се затюхкаха, че шашмата на „Господарите“ ще подрони доверието изобщо в медиите. Напразно се тюхкат, понеже това доверие отдавна се е сринало. Телевизиите много обичат да показват допитвания за доверието в отделните институции. Обаче едно достатъчно обективно изследване за доверието в самите тях направо ще ги уплаши. От години Брадъризацията разсипа методично всичко – и най-вече респекта, който публиката имаше към телевизиите. Но извън ниския вкус и печалбарството, които я предизвикаха, и Големият Страх от Боговете от Шербет има своята немалка роля.
И тъй, телевизиите бавно потъват като рибарска гемия, чиито трюмове са пълни с развалена риба - шоупрограмите, правени под индиго, така писах навремето.
Сега да допълня: потъват и заради изкушенията на Яслата. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, "Господари на ефира", Меглена Кунева, Петър Москов, Христо Бисеров, Мавриков, Боби Ваклинов, Юлиян Вучков, БНТ, стадиони, Екатерина Захариева, Тодор Живков, Малка правда, Амосов, Македония, референдум, Нова телевизия, обществени поръчки, Дянков, Трайков, ЕВН, брадъризация, рибарска гемия

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.