English
Deutsch
Русский




Всеобщо преиграване
 
Царе сме на преиграването.
Поне 100 пъти показаха по телевизиите Фердинанд да казва „Да живее българският народ“. И царският влак видяхме – а една жена почти се разплака, понеже успяла да седне на диванчето, на което Фердинанд съчинил Манифеста за Независимостта. Когато Симеон внезапно изгря, най-малко една дузина жени ми писаха, че са шили детското му юрганче. Представете си само, каква навалица след време ще разказва, как са отърквали телесата си в диванчето на дядо му – пряко поемайки духа на Манифеста.
Фердинанд – този от тържествата – излезе голям родолюбец, българофил стотна степен – как да не му върнеш горите. Сега пак трябва да заточат в някой книжовен затвор книгата на Добри Ганчев, учителят по български език на Фердинанд /“Спомени за княжеското време“/.
Тържествата са си тържества, обаче и Истината има право на глътка въздух. След още няколко години ще излезе, че Фердинанд еднолично е извоювал Независимостта. Няма да има кой да се занимава с подробностите – например, че тя е резултат на сложен пазарлък. В него има и нещо, което също трябва да бъде заточено в отделен затвор за неудобните факти – и то е, че Русия се отказва от претенциите си към Турция, която побеждава във войната през 1878-79 година. В замяна на това, Турция пък се отказва от всякакви претенции към България. Ето ти тема за днешните русофоби.
Не се научихме да почитаме Миналото по един справедлив, благороден – и красив начин. Въстановките все повече ще помътняват Миналото – неговия глас, а дори и разума му. Те са по-удобни, суровата Истина не ни е нужна.
Тъй и не се научихме да честваме ипразниците си – с тихо, а не показно преклонение. Ако някое топче не кихне, все едно, че го е нямало Априлското въстание. Някакви бутафорни Ботевци скоро напълно ще заменят истинския, Фердинанд се бута, където не му е работата, а кулминацията на кича са „тържествените“ зари, на които се кипрят разни цецки. Така развратиха всичко, че изглежда немислимо едно скърбящо множество – мълчаливо и достолепно, например, пред Костницата в Батак, която също без малко еничарите на Сорос щяха да пратят в забвение.
Колкото повече се изпразват душите, особено на младите, от едно искрено преклонение, толкова повече джепане се използва, китайско производство при това, гърмежите и светлинните ефекти трябва да заменят достойната Почит. Тя намалява – в замяна на което се увеличава идиотският реквизит – облекла, муниции, целият арсенал от фалш. Утре ще накарат и Апостола да проговори на бесилото, а пък Фердинанд може да изреди и няколко съвета, как да се държим като новите европейци. Прочетете книгата на Добри Ганчев. Поне това направете, за да научите, какво представлява онзи, който е виновник за Първата Катастрофа/Кланица - и я уреди, за „Да живее българският народ“.
Да оставим Фердинанд да се спасява в Котбус - след Катастрофата, която е причинил заради мегаломанията си. А ние да се вгледаме в други епизоди от всеобщото преиграване.
Тия дни ни надуха главите с първенствата на волейболистите и гимнастичките. Момичетата се представиха повече от добре - особено, ако повярваме на внушенията, че сме проходили в този спорт едва през 1990 година. Организаторите на състезанията се постараха да направят на дрипа Родолюбието. Уредиха нечувана реклама на волейболистите – панаирът наистина си го биваше: президентът и премиерът отидоха при героите в аванс, надъхаха ги уста в уста, снимаха се с тях, срещаха се с шефове на международни федерации – и всичко това за едното нищо. До втръсване ни навираха клипове по телевизиите – за да ни убедят, колко са родолюбиви нашите спортисти – и за да не забравим случайно да се учим от тях. Накрая те си останаха с родолюбието – ако го имат извън клиповете, разбира се. 11 място в класирането по волейбол, обаче първи по родолюбие.
Само че, навремето и без патриотарски клипове бяхме първостепенна световна сила – до такава степен, че тогава не цапаха с боя Паметника на Съветската армия, обаче смазвахме съветските гимнастички и щангисти, за яд на Кремълските старци. Народът пък донейде преиграваше, като гледаше на тия успехи като на някакво бунтарство срещу руския ботуш. Сега си оставаме с клипове в устата.
Оставаме си с моментното, поръчаното родолюбие, оставаме си с мизерниците от медиите, за които Времето и в спорта не съществува преди 1989 година. Споменават, примерно, че преди 31 години сме направили перфектно световно първенство по волейбол – вместо да кажат, че това се е случило през 1987 година – в Разцвета на Застоя на соца. Така ли ще датират вече събитията? Но и това все още е поносимо – ако си спомним, че по едно време бяха решили оръфаното българско летоброене да започва от 1997 година.
Размяната на „родолюбиви“ поздравления между волейболистите и гимнастичките беше шедьовърът на преиграването. А когато бихме Норвегия на футбол, основното внушение беше, че „Съединението прави Силата“ – и келявият ни футбол прибра под наем този клет девиз, на който душа не му остана от злоупотреби.
Само душат около Историята - и непрекъснато ръсят небивалици.
Споменах Паметника на Съветската армия, който редовно цапотят – и това ме подсети, че наскоро оскверниха българската костница в местността „Ледена стена“ край Ниш – едно от ругателството гласяло „Окупатори не могат да бъдат освободители“. По една от телевизиите патетично съобщиха, че 2015 български войници са загинали, докато са „освобождавали сръбския народ“. Те са воювали обаче в Първа българска армия, формирана през ноември 1944 година и подчинена на командващия Трети украински фронт съветския маршал Фьодор Толбухин, тя е част от руския поход към Берлин – тъй че, и двата паметника са посветени на жертвите на този поход, но имат различна защита пред поругателите. Историята все те захапва по някакъв начин, ако не я четеш коректно.
Малко ми е странно да споменавам на едно място Маниакът Фердинанд и великолепният във всяко отношение Бербатов, но се налага. Между другото, когато Фердинанд научава за смъртта на сина си Борис Трети, изтървава думите: „Значи няма да се ходи повече на лов в България“ – той за това си мисли, за лова, а не за Катастрофата, в която е заринал страната. Симеон не знаеше дядо му да е идвал на лов тук след абдикацията си, уточнявали сме това с него.
И Бербатов трябва да внимава повече, когато ловува в собственото си минало. Наскоро отпечатаха негово интервю /в “Шоу“/, дадено пред сайта на Манчестър Юнайтед – в него, наред с някои любопитни подробности, има и една красива измишльотина: понеже бил „израснал в комунизма в България“, налагало се да става в 6 часа сутринта и да се реди на опашка за хляб, заедно с родителите си. „Добре, че те го направиха като игра за мен, та не осъзнавах добре какво се случва. На тези опашки първо отиваше баща ми, чакаше един час, след това майка ми го сменяше за още един час, после отивах аз, големият син, и стоях още един час и накрая идваше по-малкият ми брат. Редувахме се на тази опашка, за да запазим реда си, а тя беше дълга сигурно километри. И това, само за да си купим хляб! Когато дойде редът ти, ти си сам и купуваш насъщния. Ако си изпуснеш мястото, някой го взема, а ти нямаш какво да ядеш…“ /край на цитата/. Тази история не се нуждае от обширен коментар, някак си е неудобно. Митко е роден през 1981-а – до края на 1989-а със сигурност не е имал проблеми с хляба. През осемдесетте години властите, поне в София, дори се ядосваха, че хляба жестоко се разхищава, всеки ден в столицата изхвърляли 40 тона. Ако споменът на Митко се отнася за времето след 89-а пак е неприлично преувеличен.
Писал съм доста и все с адмирации за Бербатов. Но ако и той, при изключителната си реализация, чете така комично Миналото, как ли го замърсява, примерно, Цецка Ц.? Сетих се за нея, понеже се чу, че й търсели място като посланик – ако е така, трябва да я изпратят възможно най-далеч от тук, може би при Пимпирев в Антарктида, като открият набързо посолство там - за да се забрави, че Падишахът й даде три месеца срок, за да направи съдебната реформа. Оттогава минаха три пъти по три месеца. И? И!
Друго е любопитно. Как ли преживява/опознава тази жена собственото си Минало – днес, когато е „сламената кукла“ на Падишаха, която абсолютно неразбираемо е абонирана за кариерния джакпот в ГЕРБ? И как ли изглежда настоящето през очите на такива като нея? Противно е дори да си зададем този въпрос.
Дали Цецка е успяла изобщо да проникне в мистерията на собствения си живот? Подсказал ли й е нещичко някой хороскоп?
Защото се оказа, че днес 31 % от българите подреждали живота си по хороскопите. На какво се дължи това – освен, че имат щастливо европейско настояще, макар че фразата „Щастие насред Бунището“ ми изглежда по-подходяща.
Имам смесено отношение към хороскопите. Между 1993- 99 година, наред с другото, издавах в грамадни тиражи „Хороскопи за всеки ден за всяка зодия“. Тъй и не прочетох нито един ред от тях. Обаче имам достоверни свидетели, които бяха шокирани от прогнозите – Димитър Пенев бе един от тях. Веднъж - тъкмо се беше върнал от световното първенство през 1994 година, го записвах в офиса си в парк-хотел „Москва“. Внезапно погледът му замръзна, втренчен в библиотеката отсреща, където бях и хороскопите. Стана, разгърна една книжка и рече: „Ами тука си пише всичко!“ Имаше предвид фамозното класиране на нашия тим.
И, все пак, какво поражда днес доверието на нашенци в хороскопите - освен просперитета на държавата, вярата в политиците, а може би най-вече факта, че врачката Плевнелиев дори стана президент? Кой знае отговора?
И накрая: за разлика от юношата Бербатов, който се редувал на километрични опашки за хляб, сега се оказва, че 59% от учениците пият твърд алкохол. И хлебец има, и пияници отглеждаме. Въпросът е, как алкохолните ни шампиони се снабдяват с гориво, кой им го продава? Отговорът ще ни отведе към онова чудовище, което доминира над всичко – това е нашенската Ниша на Разпасаността.
В нея кротко съжителстват и притворният българофил Фердинанд – с неговите налудности, и някое младо пиянде, с два хляба под мишница – той пък като възхвала на българското образование. Всъщност, само на пияна глава то – като всичко друго у нас - може да се изтърпи…
И? И!


Тагове: Кеворк Кеворкян, Денят на Независимостта, Фердинанд, Симеон Сакскобургготски, Добри Ганчев, "Спомени от княжеското време", Миналото, Костницата в Батак, Сорос, Апостола, Паметника на Съветската армия, родолюбие, "Съединението прави силата", костница край Ниш, маршал Толбухин, Димитър Бербатов, Борис Трети, "Манчестър Юнайтед", Цецка Цачева, Пимпирев, хороскопи, Димитър Пенев

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.