Сини каски за хартиени тигри
 
Българската политика може хладнокръвно да унижи дори обикновеното човешко състрадание.
Последният пример ни го сервираха след Изтреблението край Своге: в момента, в който Бойко прояви чувствителност към очакванията на Народа, веднага бе обвинен от коалиционните карагьозчии, че еднолично злоупотребява с Властта. Започнаха несмислени разправии –без изобщо да се сещат, че го правят пред близките на Жертвите, които очакваха съвсем друго.
Поне да бяха затъкнали устите си за малко, за няколко дни само. Но при тия хора всичко е изкуствено, дори чувствата им са пластмасови. Когато притворно коленичат по време на някоя заря, мислят да не си натъртят коленете; когато обявят Ден за национален траур – той се отнася за всички други, но не и за тях – те вече се дърлят за някой дребен кокал.
И отдавна не схващат, какво изговарят.
Така Каракачанов постави нов рекорд по цинизъм, като изтърси една безподобно отровна фраза: „Не може при всеки случай, когато част от обществото поиска кръв, да жертваш министри!“ Тези думи не трябва да бъдат забравяни. От тях излиза, че оставката на трима министри е по-важна от драмата на 17 семейства, потопени в кръв; че министрите са жертва, а не 17-те мъртъвци.
Пускат кръв на Народа, а оплакват министрите.
Какво сърце трябва да имаш, за да упрекнеш обществото в кръвожадност – особено, когато то иска справедливост и сигурност, нищо повече. Някои хора обаче са окончателно скършени от егоизъм и нечувствителност.
И няма да мирясат, докато не ви изпият кръвта.
Отгоре на всичко, държат са като провинциални комедианти. Медиите се опитаха да придадат на „коалиционния съвет“ в понеделник измеренията на антична драма - подведени от В. Симеонов, който дни наред дуднеше, че излиза от властта. Но накрая всичко приключи като циганска сгледа на Димитровградския пазар за булки. Нашите годеници пак се споразумяха, как да си делят Булката/Властта. Повтори се истината, че „в политиката всеки спи с всеки“…
На този “съвет“ Каракачанов - натовски военен министър и вицепремиер – се яви, нахлупил синя каска, уж за да помирява Вълците във Властта. Макар че, след позорните си думи, би трябвало да помирява себе си - със собствената си свяст.
И Мъртвите няма да имат мира, докато някои се правят на шутове – така излиза. Преди време министърът на вътрешните работи В. Радев цъфна, артистично нагласен с превръзка на едното око, сега Каракачанов самодоволно се хили със синя каска – и това се случва все след драматични събития. Тия изхвърляния за сетен път доказват, че нашите политици нямат никакви задръжки – когато трябва да ронят сълзи, те се държат като подпийнали, сякаш са призвани да покваряват околните с неподходящо поведение. Дъглас Кенеди спомена по някакъв повод, че някои политици полагат големи усилия да се държат като професионални хаймани. И как да не сетим пак за Уилям Дийл, който пък казваше, че няма вяра и за две стотинки на човек, който се е набъркал в политиката за по-дълго време, отколкото трае обяда му…
Специално снимката на Каракачанов с каската може да бъде гледана отново и отново: от нея лъха нещо налудно-бодряшки, ако забравиш за всичко останало от скотския живот на обикновения българин, ако забравиш и касапницата край Своге. Само дето това не е възможно. И тогава човек открива съвсем друго във въпросната снимка: едно диво предизвикателство към Жертвите. А иконата, край която се е дюздисала „синята каска“, само подсилва този ефект. Тя сигурно се е изчервила от срам.
Бойко очакваше да бъде поздравен за бързата си реакция след Изтреблението – и справедливостта изисква да бъде поздравен.
Обаче очакванията му не се сбъднаха. „Партньорите“ му от коалицията набързо разядоха ефекта от отстраняването на тримата министри, особено усърден в това отношение беше ШумоЗаличителят Симеонов. Той положи доста усилия да очертае образа на един Узурпатор, донейде хаотичен и подвластен на внушения от „улицата“; Насилник, който надвиква „партньорите“ си - макар, всъщност, да става дума за човек, по-скоро търпелив, дори угодлив към безкрайните капризи на Хартиените Тигри от „коалицията“. Което не означава, че не е пресметлив и отмъстителен, когато прецени, че това е нужно.
Пак нашенски парадокс: чертаят образа на един Узурпатор – а в случая само той побърза да чуе Гнева на Народа… Това глезене с него издава най-вече страховете на Хартиените тигри. Те са наясно, че решението му да отиде на предсрочни избори ще му коства точно толкова енергия, колкото една прозявка. Затова се надяват, когато градушката ги удари, да имат поне един капитал пред баламите: днешното си несъгласие с Узурпатора. Несъгласните от неговата софра…
Странно е поведението на министрите с оставките – те мълчат като пукали – колкото да подхранят слуховете за разногласия в парламентарната група на ГЕРБ. Симеонов се опита да внуши на медийната рая, че въпросната група се колебаела да приеме дори някои решения на Министерския съвет, подписани от Узурпатора. Министрите, на които Бойко би камшика с ласкавите думи „Стига вече толкова“, бяха наясно с „моралната сила“ на ГЕРБ – поне в момента, когато обявиха оттеглянето си. И повече не продумаха за въпросната тайнствена сила.
Пак да кажа, че Бойко действа решително след катастрофата. Но сетне и той се постара да размие постигнатия от самия него ефект – например, с внезапни прозрения за пропагандната практика на КГБ, които сподели във Варна с младежкия актив на ГЕРБ. Във втората точка /?!/ от учебника на КГБ за компромати пишело, че най-добрият начин да унищожиш един човек е да си послужиш с най-добре подбрани истини за нето – и сетне започна да изрежда, какво пишели за него, за неговите имения, острови, къщи и пр. Спецът, който му е подшушнал за „втората точка“ е пропуснал продължението: смесваш малките истини за един човек с големите лъжи за него. Както и да е. На срещата присъствал и Симеон Дянков, който изнесъл лекция на тема „Българската икономика – по пътя нагоре“. За него не стана ясно, по коя точка на КГБ е написана лекцията му.
Сега въпросът е, докога Падишахът ще се прави на прелестен наивник –като безропотно участва в безкрайния водевил на Хартиените тигри. А те отдавна превърнаха българската политика в посмешище - или по-скоро в някакво сметище, където се изхвърлят нелепи обещания и още по-нелепи закани. И вече дори един специален закон срещу безсмисления шум в политиката няма да помогне. Това е сигурно – след като и Изтреблението край Своге не беше в състояние да наложи някакво поне минимално приличие в Сметището – да млъкнат, та дано се чуе и Шепота на Страданието. Няма да се случи. Ще врещят, ще се мъкнат със сини каски – за да се спасяват един от друг. И така, докато се стопят в Нищото.
Ако не иска напълно да отрови самолюбието си, Бойко трябва да отреже едно голямо парче от бялата филия, която е дал на „партньорите“ си – и в никакъв случай да не преразглежда оставките на тримата министри, за да не заприлича и той на Хартиените тигри.
В крайна сметка, светкавично и всички заедно забравиха Изтреблението - ако изобщо са му обърнали някакво внимание, ако изобщо е трепнал онзи мускул, който при българските политици трябва да минава за сърце. Забравиха го – и се заеха с разправии помежду си, украсени с цинични подмятания по адрес на Изтребваните.
Сякаш всички са се настроили срещу Народа – и скоро ще говорят, и те като някои медийни лапацала, за „диващините“ му.
И, напълно очаквано, за славната фирма „Трейс“, ремонтирала пътя-убиец, вече никой не се сеща.
Покажете ни човек, който знае как да се демонтира Дуращината в българската политика – и ние вечно ще го благославяме.  


Тагове: Кеворк Кеворкян, Своге, Бойко Борисов, Красимир Каракачанов ,Валери Симеонов, Валентин Радев, Дъглас Кенеди, Уилям Дийл, КГБ, ГЕРБ, Симеон Дянков, Народа

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2024 Всички права запазени.