English
Deutsch
Русский




Как се дъвчат Бойко и Радев

Фейсбук, 23 септември 2018 г.

Препирните между Радев и Бойко станаха вече досадни.
Но изглежда, че само те двамата не схващат това.
Бойко привидно се държи по-отстранено, затова пък Цветанов усърдно облайва президента.
Езикът му обилно е намазан с отрова, освен Радев упреква и съветниците му в некадърност – сякаш тия край Бойко са цвете за мирисане.

Върхът на пропагандната дърварщина бе, когато Цв. поиска съдействие от БСП, за да подпише по-бързо Радев указа за освобождаването на Младен Маринов от поста му на главен секретар на МВР – внушението бе, че Радев е човек на БСП, вижте го скритият комуняга, как веднага ще послуша Нинова и ще драсне едно подписче.
Безподобна глупост, която обаче пак минава за сметка на Бойко.

Намерете един човек, който да не вярва, че тези препирни разяждат авторитета му - и можете да го изложите в бъдещия мавзолей на ГЕРБ.

Дори илюзионистите Кънчев/Райчев няма да успеят да направят проучване, което да оправдае тази гламавщина.
Да им подарим темата за една анкета: Кой печели от акцията на Цв. срещу Радев - Бойко или президента?

В разправията току се чуват и звуци откъм Плевнелиев – но неговото словесно ръкоделие не е прилично да се цитира, поне от джентълмени.

Целта е да вкарат Радев в обяснителен режим, това е задачата на Цв. – а в подходящ момент Бойко да съобщи, че няма желание да воюва с него.
В тия случаи понякога той е много забавен: например, тия дни каза в специално изявление, че Радев трябва да подпише указа за освобождаването за Младен Маринов, понеже той не искал вече да е главен секретар на МВР, а министър.
„Какво да направя - каза Бойко – иска да е министър и толкова!“

Сега дори леко ме досрамя от този цитат.
Така ли вече стават работите в проспериращата ни във всяко отношение държавица: искаш да станеш министър – ставаш.

Някои раншни назначения на Бойко бяха гротескни, помните потпурите със здравната министърка
проф. Борисова, която бе огледана и одобрена край една бензиностанция.
Още тогава Бойко намекна, че от всеки - дори от всеки ръб - може да направи министър, та и президент, ако се сетим за Плевнелиев.
И от „патриот“ може да сглоби министър.

Но сетне нещата се промениха, претърпя фиаското с Цецка, което пък му даде основание след време да повярва, че сам го е планирал, за да се отърве от ония конски мухи от тъй нареченото „дясно“.
Е, добре, и това не се отрази на положението му на Падишах - и скоро това няма да се промени.

Тогава, защо излишно се боричка с Радев?
Още повече, че досега не печели кой знае какво от този сблъсък.
Например, в споменатото изявление за толкова очаквания указ - сякаш става дума за някой новооткрит Божи завет - Бойко каза и нещо, повече от странно: „Навремето Радев, като командващ на военновъздушните сили, поиска да стане президент – е, ние попречихме ли му?“

От тази фраза научихме, че тук и президент може да станеш, ако искаш.
Внимавайте, че тогава ще дойде ред и на певицата Луна, като нищо.
Бойко обаче пропусна дребната подробност, че и още два милиона души поискаха Радев за президент, просто забрави за тях.

Смърди на дребнавост от тази разправия, тя е нещо, от което най-малко се нуждае българската политика – колкото и подвластна да е тя на сплетни, козни и прочее пошлости.

Впрочем, по начало хората край Бойко не са изчислили както трябва Радев: той ще се държи като солдафон и докрай ще повтаря, че спазва закона – с което директно казва за ония, че са закононарушители.

Междувременно, от президентския екип са си направили и други сметки.
Преди няколко вечери в „Шоуто на Слави“ се каза, че Младен Маринов е „герой на Мето Илиянски“ – който пък е Худини на ранния ъндърграунд.
Телевизиите мрат да разпространяват такива неща и да подклаждат несмислените разправии.

Пак в Би Ти Ви представиха много любезно номинирания за нов транспортен министър Росен Желязков – все с една и съща снимка, на която до него се кипри Елена Поптодорова - може би като гарант, че Желязков няма да краде козметика.

Когато атовете се ритат, телевизиите се държат като магарета.

Радев, вероятно напълно съзнателно, наследи – по липса на друго - бъбривостта на Плевнелиев.
Тя обаче е прекалена за един президент.
Но докато Пастирката се трудеше неуморно да развенчава Трети март, Русия, комунизма, Живков и прочее, Радев захапа здраво жизненоважни теми и започна да ги обговаря настойчиво.
Така постепенно започна да дублира ролята на Падишаха, поне на думи – но думи, силно критични.
Това няма как да се хареса на опонентите му.

На Путин му е все тая от дърдоренето на Плевнелиев - водното конче отворило уста пред крокодила.
Обаче Бойко очевидно не се чувства удобно като спаринг-партньор на Радев.

Тъй или иначе, поне външно Радев има известно предимство в тази препирня, критичният тон винаги се харесва повече на публиката.
Единият, както е известно, умее да се хвали, дори проявява някакъв чар в това занятие.
Другият все е недоволен - като кисел ротен старшина, който няма достъп до артелната.

Накрая човек остава с усещането, че и тази препирня само покрива с кръпки парцаливата ни политика.
Не е голям келепир да си победител в нея.

***



Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Румен Радев, Цветан Цветанов, Младен Маринов, Корнелия Нинова, Кънчо Стойчев, Андрей Райчев, Росен Плевнелиев, проф. Борисова, Цецка Цачева, Луна, "Шоуто на Слави", Мето Илиянски, Худини, Би Ти Ви, Росен Желязков, Елена Поптодорова, Тодор Живков, Путин

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.