English
Deutsch
Русский




Класик, захвърлен върху мантинела
 
Мислех, че Волен се издъни най-много – с един необмислен текст за катастрофата край Своге.
Обаче шампионът се оказа друг: Класикът Антон Дончев, който се опитва да измести дори Вазов – и май си вярва, че е успял.
Той все ни поучава с едно и също за „Светите Братя“ и за „Българският Дух“ - но за днешните ни тегоби избягва да говори.
Светите Братя – така, Светите Братя – инак – обаче нито думица за Светите Братя във Властта, нито дори една сричка, в това отношение Класикът е скръндза.
И изведнъж се оказа, че е член на Надзорния съвет на „Трейс груп“ –фирмата, която е ремонтирала пътя-убиец и след това пет пъти – пет! - е отказала да изпълни разпорежданията на Пътната агенция и да отстрани незабавно откритите дефекти. А през това време Пътят Убиец лакомо си е вземал своето.
И какво прави Класикът в Надзора на въпросната фирма? Чете предварително на собствениците й новите си романи, за да получи компетентната им оценка? До тяхната мъдрост ли е опрял Класикът?
А пък те - до Неговата: вещо да отсъди, каква да е мантинелата край Пътя- Убиец; или пък, какъв сорт да е асфалтчето, колко да се спести от него и пр. тънкости, които Класикът със сигурност някак е усвоил – нали затова почти е изместил Вазов от патриаршеското му място в клетата ни литература.
Волен вероятно се е ядосал от тишината в Слънчев бряг, наложена от неговия ужким-партньор Симеонов – тишината понякога действа угнетяващо - и е драснал неприличния си текст за Катастрофата. Всеки може да избухне понякога. Обаче Класикът си седи кротко в управата на една фирма, която отказва да изпълнява нарежданията на Държавата, иняма намерение дори думица да обели за Изтреблението край Своге.
Добре, вече сте се изнервили и ви чувам да ми казвате, че става дума за едно най-обикновено хрантутничество – Класикът, в неговата си тишина, внезапно е придобил малко по-голям апетит, не му е била достатъчна народната любов, народното преклонение пред кандидат-патриарха и е решил да притури още един знак на уважение – вече да не е просто Класик, а Класик-Пътестроител. И други са се приютявали на подобни места – по-дискретно, или не дотам, правили са се на съветници на Властта, други пък са нямали нищо против да бъдат направо нейни държанки, какво толкова. Обаче чак да надзирават и дори да вдъхновяват строителството на келявите ни пътища – е, това вече е наистина необяснимо.
Поне да ставаше дума за тунели – тогава Класикът щеше да си е на мястото: напредва тунелът в планинската гръд, и само Класикът провижда в Тъмата – за да открие преди всички други светлинката в дъното на тунела. Да я открие, докато седи на софрата на „Трейс“.
Пак да си кажем, че за нищо не стават днешните ни богаташи – извън всичко останало, и някакъв хашлашки елемент винаги прокапва в начинанията им. Каквито са мантинелите им - такива са и подаянията им. Никоя тяхна мантинела няма да удържи пропадането на един Класик. Правят ти уж добро, обаче те захвърлят върху мантинела, която няма как да попречи да те погълне пропастта.
В крайна сметка, се получава един неприличен бартер: богаташите начесват крастата си като се отъркват в Класика, той пък трябва да ги измъкне сега от бедата. Как ще си направил път-убиец, когато дори Антон Дончев го надзирава.
„Ония“, в „ония“ години, знаеха как да се оправят с класиците – плащаха им, но не ги унижаваха, защото знаеха, че по този начин ще злепоставят и себе си. „Тия“ карат през просото - и за 200 милиарда да спечелят обществени поръчки, пак ще си останат същите, за тях пък изобщо не е предвидена мантинела. Уж правят добро, обаче едно дяволче отвътре ги кара да злепоставят храненика, всички да научат, че ей тоя Класик – виждате ли го, почти Патриарх, почти Трети Свети брат – аз го храня. На моята маса, с моите огризки – но това не му го казвайте - се раждат безсмъртните му творби. Макар че, какво ще е безсмъртието им, след като асфалтът, с който са нахранени, хич не е безсмъртен…
Жалката истина е, че нашите по-първи хора не могат да се самосъхраняват, дори не мислят за това.
Ето, и Волен най-неочаквано наруга хората, които се гневят на Изтреблението край Своге. И си позволи да ги иронизира - не особено остроумно при това. Това сякаш не е писано от Волен, толкова е несправедливо: „Дай му катастрофи на нашенеца! Не хубави неща, не!
Мед и масло, бира и водка да текат от чешмите, ще намери кусур – я кранчето не работи, както трябва, и не пуска колкото на съседа, я бирата в чешмата на депутатите е по-хубава. /…/ Новините – само катастрофи, убийства и перверзии! Някой направил добро? Не е новина, не разваляйте емисиите!“
Волен успя да влезе в политиката не с друго, а единствено със словото си – гневно и критично. Дълги години отстояваше като никой друг патриотичната кауза. Сега обаче му се привижда, че от чешмите на Властта тече само шербет – а неблагодарният българин не забелязва това и се заплесва по някакви катастрофи. Не мога да повярвам, че го казва – а най-нелепото е, че се самоназначава за гръмоотвод на Властта.
Ден по-късно изглежда разбра, че е пресолил манджата – и поиска пълна ревизия на фирмата „Трейс“, дори припомни, че още преди шест години от „Атака“ са „алармирали“, че тази фирма обира всички обществени поръчки. Да, де, обаче хората ще запомнят, че той ги нарече неблагодарници, че не оценяват „доброто“, в което са затънали. Така се самоубиват нашите политици.
Системните блюдолизци – социо-политолози, които иначе усърдно обслужват всяка Власт, си замълчаха след катастрофата край Своге. Само един-два пискливи гласеца сглупиха да се обадят, и то по перверзно-глупав начин: Народът са самоубивал, самоизтребвал! Трябва да си много нахален, за да кажеш подобно нещо. Или да си вързан за Чучура на Властта – тогава можеш да си позволиш да ломотиш всичко.
Не Народът се самоубива – а Държавата извършва ритуални убийства и дори вече не си дава сметка за това.
Сега пак ни пробутват хипотезки: една, две, три… В тях обаче липсва Главният Виновник.
„Че защо да сме виновни заради някакъв шофьор?“ – ще избоботи Властта. Ето защо сте виновни – а нямате и достатъчно ум, за да го схванете.
Министърът на регионалното развитие казва, че пет – пет! – пъти наредили на фирмата, която ремонтирала пътя, да отстрани очевидни дефекти. Но тя не реагирала. Че какъв министър си тогава ти? Каква Власт сте изобщо?
Негов заместник обаче преди това казва, че „пътят е идеален“.
Тоя какво ще го правите? Нищо, разбира се.
От МВР пък „многократно подавали сигнали за многото катастрофи“, случили се на „идеалния път“. Така си изпълнили и те дълга. В крайна сметка, поне двама министри са били наясно, че пътят е минно поле.
Пак министърът на регионалното развитие казва, че за ремонта на мостовете по републиканските пътища са нужни 200 милиона лева.
Казва го – и вече си е изпълнил дълга. Вместо да изпише на челото си „Моранди/Генуа“ – и сън да не го хваща.
Ами, намерете ги веднага тия 200 милиона, нали все се хвалите с резерва си. Какво чакате - да падне някой мост и да упрекнете Тодор Живков ли?
Вече се примирихме с позорния факт, че Държавата се е само-отстранила от почти всичко.
Когато един влак се превръща в крематориум – виновен е шафнерът или някакъв дребен началник. Но не и Държавата, която изобщо не може да стопанисва железниците.
Когато някой военен завод произведе поредната илюминация с взривени хора – виновен е някой работник или собственикът. Но не и Държавата, която търпи подобни заводи.
Когато издавите някое село – тогава пък язовирът-убиец се оказва без собственик.
Когато все няма пари за нищо - не си ли задавате поне понякога въпроса: как я управлявате тази държава, за да не ви стигат парите?
/Между другото: сега предстои врява до небето за „катастрофата“ на бащата на президента, докато всичко за Своге се замотае/прикрие./
Все гледате да се харесате на Чорбаджиите си отвън – макар че те пет пари не дават за вас. Гледайте обаче да се харесате на Господ, нали сте много набожни – защото Черната ви сметка пред него се увеличава.
Всъщност, цяло чудо е как изобщо функционира държавата в сянката на Падишаха. Изглежда, нищо не смеят да правят без него, не смеят да побутнат дори най-дребния проблем. А по-вероятно е съзнателно да не се товарят излишно, да не се правят на парадни коне – примирили са се, че са магарета /по Елиас Канети/.
Траят си и си плюскат белия хляб. И дори не си правят труда да запомнят какво говорят. Така е, когато си избрал удобствата на Сянката. Не правиш никакви излишни движения, дори се прозяваш скришом. Министърът, на когото пет пъти са му се изплюли в лицето, би трябвало още след първия път да изтича при Падишаха и да си хвърли оставката - щом е ясно, че никой не сефери държавата, че всяка по-мощна корпорация е извън нейните правила и си има собствена Библия. Но няма да го направи и ще продължи животеца си в сянката на Падишаха.
Тия хора са безмилостни в своята леност. Какво сте подгонили някой си Очите, за какво ви са инфантилните оперети с дребни гризачи, на които никой не обръща внимание. Оправете се с Настоятелите на Класика, за които сте нищо.
Катастрофата край Своге е поредното доказателство, че Властта е безсилна да налага правила, удобно се е свила в безпомощността си. Обаче 17 души вече ги няма.
Хората от Сянката или са извънредно, до непоносимост, инфантилни, или са пак толкова безчувствени. Държат се като слънчасали на сянка.
Три дни след касапницата край Своге приключи делото за Изтреблението в Аспарухово. Тогава бяха удавени 13 души. Виновни няма. Край. Забравете. Сякаш някакъв Зъл Бог е надвиснал над нас.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Волен Сидеров, Антон Дончев, "Трейс Груп", Своге, Валери Симеонов, Нанков, Валентин Радев, Тодор Живков, Елиас Канети, Аспарухово

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.