English
Deutsch
Русский




Губернията "Дано"
 
Нашите политици все мрънкотят за нещо – и заради това изобщо не чуват оплакванията на Народа, те остават като някакъв неясен фон на цивренията им. Сега пък се заоплакваха от „фалшивите новини“ – което си е истинско нахалство, като се има предвид, че тъкмо те са най-пъргавия източник на взаимно изключващи се твърдения, както и на откровени лъжи.
Те са Свещения Извор на Фалша.
Преди време евродепутат от ГЕРБ /Андрей Ковачев/ се изпъчи, че „Хората трябва да се съмняват, а не да вярват на всички новини“. Пропусна обаче да допълни, че те трябва да се съмняват най-напред във всеки звук, дошъл откъм политиците. Онова, което те произвеждат, отдавна се е превърнало в нещо хаотично - в някаква мазня, в която всичко, още в момента на изговарянето му, вече се опровергава.
Само българският инат може да понесе това бреме.
Ако някой ден изгазим Прехода, което е малко вероятно, ще бъдем Народ, готов да понесе абсолютно всичко, всяка идиотщина. Дали това ще ни направи по-прозорливи? Съмнявам се, защо прозорливостта трябва да изкара робията на друг един Преход.
В епизод от поредицата „Силата е в теб“, американското посолство ни съветва да изхвърлим от речника си думата „Дано“ - тя е видяна като главният източник на нашите злини. Не дивите ни политици, а тази скромна, свитичка думица. Ако я разкараме обаче към някакъв крематориум за грешни думи, всичко ще се оправи – това ни казват. Каква клетва, оттук-насетне, да използвам тогава, вместо нея: „Нека/стане“ – или „Кешки/се случи?“ Вятър – до края на света ще си останем приютени при „дано“.
Когато те лъжат непрекъснато, нямаш друг избор. При това, лъжат те примитивно, без никакво въображение, без капчица артистичност. Треснат някоя глупост, сетне я замитат с друга. Метачи, които имат усърдието на циганките от „Градска чистота“ – и след тях остава повече боклук, отколкото преди метенето.
От ГЕРБ вече дори не се притесняват, когато се самоопровергават - те създадоха едно нова политика, която почива на непрекъснати опровержения. Новаторското в случая е, че така палят фишеци под собствените си недомислици. Същото се случи и сега – с поправките към приватизационния закон. Приеха го, а сетне излезе, че, всъщност, били съгласни с ветото на президента Радев – той пък ги дебне, както горски дебне бракониери. Обаче все едно, че нищо не се е случило – пишат и поправят, като в халваджийски тефтер. А Ковачев ви съветва да не вярвате на фалшивите новини – е, каква по фалшива новина от сбъркан закон.
Добре, че в ГЕРБ има хора, на които им отива да правят безгрижно/веселяшки въпросните опровержения. Царе са на ведрия тепегьозлък. Дори антропологически са подходящи за тази цел. Много сладък в това отношение е шефът на правната комисия – той излъчва винаги такъв оптимизъм, че не можеш да разбереш закони ли прави, или търка талончета от Националната лотария.
До едно време мислех, че този номер с опроверженията, този казачок го играят заради Падишаха – правят се на дураци, за да му дадат възможност да се представи като Крайния Арбитър. Но вече не съм сигурен: когато прекалено често си играеш с дураци, може да прихванеш нещо от тях, като нищо.
Има, все пак, един положителен ефект: вече никой на нищо не вярва – имам предвид наивниците от Народа. При нормални обстоятелства, това би притеснило политиците – в нашата „Дано Губерния“ обаче става точно обратното. Обзема ги лъчезарно спокойствие. Може би смятат, че и опроверженията, в края на краищата, са форма на напредък. А и казачокът прикрива някои по-важни неща.
Например. След като в началото на февруари Падишахът й даде три месеца срок да завърши съдебната реформа, от месец май Цецка Цачева трябваше да е опразнила кабинета си на правосъден министър, понеже нищо особено не се случи. Но плевенското Монтескю все още е там.
В този въртоп от опровержения, изтъняват и рефлексите на Властта. И тя се обърква, дори при дребните кризи. Защото Чумата не можеш да я залъжеш със словесни фокуси. Но някои хора си въобразяваха, че могат – и то постфактум. Но не познаха. Вместо още първия ден да пратят в Странджа всички устатници, които им са под ръка, за да обяснят разумно проблема, те предпочетоха да си играят на стражари и апаши.
Разбира се, диалогът за Чумата не е лесен – това не е бълнуването за Западните Балкани. Но реалният престиж, истинското влияние на един политик личи в подобни ситуации. Трудно е обаче да надговориш хора, които смяташ за наивници, за будали някакви; хора, които от десетилетия са хранени с опровержения - те може несмислено да се кланят и молят на думата „Дано“, обаче пък думата „Доверие“ отдавна е изхвърлена от църквицата им. А, освен това, са и хитровато-предпазливи и недоверчиви. Идете и вие да газите из животинските лайна – само половин ден, не повече - и вие ще станете такива, че и по-проклети дори. Сметките на бакалите от Брюксел няма да са ви полезни – а и не можеш да упрекваш хората, че се пазарят за цената на стоката си. Прави са – в нея изобщо не е включена инвестицията им в труд и пари, докато дойде Времето на Ножа. Но никой не поиска – а и не посмя – да говори с Народа. Властта отдавна няма подходящи умения за това, липсват й нужното търпение и упорство. Всъщност, на нея й е по-лесно да върти Ножа, както винаги.
Между другото, пак се движат със закъснение. Стопаните, в поразената от Чумата зона, започват масово да колят добитъка, който предстои да бъде евтаназиран – и да складират месото във фризери. А безопасно ли е то? Кой да ти каже.
Пак се изплюват прибързани недомислици. От Би Ти Ви съобщиха, че според министъра на земеделието, оградата по румънската граница, която трябва да спира заразените с африканска чума свине, ще струва около 80 хиляди лева – и това за около 130 километра! Четири реда бодлива тел – да бяхте направили такава и срещу бежанците - условна, предупредителна, знак, че прекрачиш ли я, нарушаваш законите на една държава. Сетне обаче излезе, че не са изчислили изкопните работи, коловете, които да придържат мрежата и пр. Сметката набързо стана 200- 300 хиляди лева, засега. Повтаря се историята с другата ограда. Някои хора продължават да говорят, каквото им падне, ще го правят и до Второ пришествие. Как да им вярваш на такива? Дано – олеле, не! – кешки някой ден се научат да се изразяват разумно, премерено, без нужда от опровержения, да използват повече молива, по-малко гумата. Хайде, нов клип на онова посолство.
Щяха да правят цялостна ревизия на криминалната приватизация на Прехода – а опряха до това, набързо да къдрят собствените си поправки. Обещаната ревизия си остана тлъста лъжа. Крайно време е някой ентусиаст да се сети и да направи една Бяла Книга на Лъжите. Докато окончателно не сме свикнали с тях. Всъщност, режимът на безкрайните опровержения вероятно цели тъкмо това. Падишахът каже нещо – веднага главната Ханъма на „Позитано“ го опровергава. Сетне се случва обратното. Дребнави задевки, подходящи за перото на Чудомир – политиката все повече придобива фасона на комшийски заяждания в замряло провинциално градче, няма енергия в тях, за някакъв патос да не говорим.
Патриотите, поне в това отношение, са по-големи тарикати. Невчесаните репортерки по цели нощи будуват, как точно да зададат на Волен Симеонов /не е грешка изписването!/ въпроса „Има ли конфликти в коалицията ви“, до какви космически висоти да го изстрелят. А вижте, как аранжират театрото си във въпросната коалиция: Волен ни съобщава, че бизнесът по морето не се чувства спокоен заради Валери. Какъв кинжален удар, нали, репортерките започват да примират, а, всъщност, Волен казва, че Валери е страшничък, Крали Марко същи. А има ли в българската политика по-голям комплимент от този? Всичките им разправии са все толкова сериозни, тия ще векуват – поне докато не му писнат на Алигатора. Или не притегли и притопли повечко някой от тях, за сметка на другите двама. Но той пък защото да си разваля рахатлъка?
Опроверженията си вървят, веселието продължава – обаче тук-там прокапва и нещо истински мръсно. След като не успяха да разкарат палатковия лагер на майките на деца с увреждания, изведнъж се появи още един лагер, пак на хора с увреждания. След като увредиха всичко, сега Майсторите на Опровержения вече имат готова реплика към тия клетници: „Разберете се помежду си – ние ще ви изчакаме…“. Подличко ще омърсят и призива „Системата ни убива“.
***
В миналата си дописка написах няколко думи за решението на американското радио „Свободна Европа“ да възобнови излъчванията си на български – мил поздрав за успехите ни напоследък. По този повод цитирах и малко известно писмо на Георги Марков, Двойният Знаменосец - отначало на комунистическото партизанско движение, а сетне пък на късния български антикомунизъм. В него той прави на дреб свободата на словото във въпросното радио, а и изобщо в Западния свят. Марков пише, между другото и следното: „Техните /Западните/ обществени форми са по-съвършено неморални и представляват по-модерни и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) - много по-силен…“
Парфюм при парфюма отвежда - и ето ви сега друга история. Тия дни съобщиха подробности за двойката англичани, която, също като Скрипал, се беше отровила с „Новичок“. Оказа се, че мъжът намерил някакъв флакон и го подарил на жена си, понеже го взел за парфюм, идиотът му с идиот!
А ние все търсим кусури на нашите си идиоти. Трябва да бъдем по-милостиви.
Ей тъй върви светът: Несвободният Марков търси свобода при англичаните, за да разбере, че и там, като тук, парфюмират лайната – а пък някакъв свободен англичанин парфюмира с „Новичок“ жена си…


Тагове: Кеворк Кеворкян, фалшиви новини, Андрей Ковачев, Прехода, "Силата е в теб", ГЕРБ, Румен Радев, Падишаха, Кирилов, Цецка Цачева, Монтескьо, чума, Западни Балкани, ревизия на приватизацията, Корнелия Нинова, "Бяла книга на лъжите", Волен Сидеров, Валери Симеонов, Алигатора, "Системата ни убива", радио "Свободна Европа", Георги Марков, Скрипал, "Новичок"

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.