English
Deutsch
Русский




Уж си просят боя
 
Телевизионните репортери все се чудят, защо искат да ги бият или поне да счупят камерите им. Отговорът е лесен: защото обикновените хора ги приемат като адвокати на Властта. Никога обаче един министър или депутат няма да им посегне, защото само им се мазнят.
Тия дни имаше чудесен повод някой репортер да си изпроси боя от вицепремиера Валери Симеонов – и така да стане герой поне за един ден. Но пропуснаха и този златен шанс.
В новините на Би Ти Ви показаха, как изгониха от заседание на Тристранния съвет омбудсмана на Републиката Мая Манолова. Всички зрители видяха този резил. Но след това взе думата Симеонов - и репортерите покорно го слушаха, докато той ги назидаваше, че това е фалшива новина. Никой от тях дори не гъкна.
Този епизод бе ново свидетелство за разпадното веселие във Властта. Някои хора там очевидно здраво се стараят да оглавим класацията за най-идиотска държавна администрация в света: преди време Симеонов даде на прокуратурата свой колега министър, сега гонят омбудсмана, утре като нищо ще изгонят и Падишаха от заседание на кабинета, засега го пощипват по всеки повод, сетне му се извиняват – Майтап бе, Пади, патриотите говорят вече на три езика – един или двама от тях плюят, третият маже. Отлични условия за репортери, които наистина си търсят боя. Обаче те се репчат на очумените селяни-бедняци.
Те пък пак изгониха телевизионен екип - не им вярват, това е единствената причина. И са прави хората. Не са сигурни, какво ще остане от думите им, как ще ги омачкат, дали изобщо ще ги разберат.
Волен пък се озъби на опозицията, която врякаше нещо срещу евтаназията на болните животни – той се очертава като най-старателния говорител на Властта. Наскоро заяви, че нашето Председателство показало, че сме по-умни и по-добри от останалите европейци. Някой път си казвам, че може би пък се гаври - но недотам тънко, та кодошенето му се схваща по-скоро като кадене на тамян. А това са два съвършено различни жанра. Отгоре на всичко, без никакво колебание прибра за собствена употреба най-тъпата фраза на „протестърите“ – точно те твърдяха, че са по-умни и по-красиви от тукашните селяндури. Тази пък словесна врътка на какво се дължи – вие питайте Волен. На мен може и да ми каже истината.
Грозен беше натискът на репортер на Би Ти Ви да научи, кой организира протеста на потърпевшите от евтаназията на заразени животни. Какво значение има, кой е – който ще да е, хората трябва да бъдат чути. Сега и цензори на протестите ли ще ставате?
Понеже се страхуват от Властта, медиите все гледат да заметат някак Истината. Напоследък се изхитриха да прилагат един нов номер: просто изсипват поредния факт/скандал, набързо го претупват и хукват към следващия. Така малките истини не могат да прераснат в Голяма. Изглежда, медиите, без да го подозират дори, се оказаха добри ученици на Живков – научили са си урока за „Малката и Голямата правда“. Живков твърдеше, че Малката Правда уж ни трови с лъжи, затова трябва да се показва Голямата Правда, макар че тъкмо тя беше Голямата лъжа. Например, повтарят като папагали, че контрабандата на цигари е почти нулева. И, след известно време, без да им мигне окото, съобщават, че през миналата година над 200 /двеста/ милиона лева са загубите на държавата от нелегален внос на цигари. Оставят двата факта в насипно състояние и хукват към следващата правда.
Или съобщават, че над 40% от българите не биха подали сигнал за корупция. Пак по същото време научаваме, че 25% е делът на сивата икономика у нас. И никой не си прави труда да направи връзка между едното и другото. Всяко нещо, което изисква усилие, по-голямо от това за една прозявка, ги оставя безразлични. Сивата икономика, извън всичко останало, превръща и обикновените хорица в съучастници в престъпление, разяжда морала им, заразява ги с чума, не по-малко страшна от оная по животните. Какво сега, и хората ли ще евтаназират? Искам да кажа, извън традиционните методи, с които ги морят – безпаричие, недолекуване и целият останал репертоар.
Врявата около чумата даде възможност да се замете още един позорен факт: според проучване на Евростат, 42% от смъртните случаи у нас е можело да бъдат предотвратени. 42 процента! Ако свържем този факт с позорната ни лидерска позиция в различни класации за смъртност, ще се изправим пред нещо нечувано.
В изследването за корупцията има един необясним резултат: само 3,6% от анкетираните биха подали сигнал до президента, още по-малко пък до Падишаха – 2,2%. В същото време, рейтингът на доверие на двамата е някъде в облаците. Хайде, разберете се, кой послъгва.
Проблемът е, че ония, които уж си търсят боя, гледат на Народа като на един прост пълнеж към мизерните си новини, като на ненужен миманс, който се натрапва в Историческите дела на Властта. А за нея отделният Човек отдавна е загубил цената си – забелязват го, колкото да нагласят поредния водевил. И опозицията търкаля постни игрички. Последният Вот на недоверие предизвика само иронични подмятания, заради липсата изобщо на смислени дебати – и съвсем справедливо, защото опозицията се държи като някакъв канцеларски плъх, който записва единствено прегрешенията на Властта, тя е някакъв усърден летописец на претенции, главно към Падишаха, толкова. Удобно и за едните, и за другите.
И никой не брои Народа като опозиция – а не е ли тъкмо той същинската опозиция? Гласът му обаче се чува като нещо нечленоразделно - писъци по избити животни, плач от издавени села и пр. – всичко това се слива в протяжният вой на един обезверен и дори анимализиран Народ - няма кой да го преведе обаче този вой на езика на Разума.
Когато не се чува Народа, тогава всичко може да се изговори. Отдавна не съществува мярка за приличие. Някой може да надува перки край автомобила „Бугати“ за пет милиона, който току-що си е купил. Но и през ум не му минава, че това е безтактно, парвенюшко, истински големите пари не крещят, те шепнат - както казваше един автор. Друг богаташ ни съобщава, че от неговата камбанария България била цъфнала и вързала, така му изглеждала. Само от вестник „Галерия“ му казаха да си наляга парцалите. Другите медии си замълчаха, понеже той им подхвърля по някоя наградка. България е цъфнала и вързала, но тук-там все се намира по някой несретник – като онзи клошар от село Балван, който изведнъж се оказа собственик на фирма с милионни задължения, принадлежала по-рано на онзи от камбанарията. Е, да, когато си се отървал по толкова артистичен начин от борчовете си, можеш да говориш, каквото ти падне, пък и да подхвърляш по някой кокал и на гладниците от медиите.
Изтърбушиха публичното говорене, оскотиха го, държат се с него като серийни изнасилвачи.
Бъчварова, например, казва: „Не сме имали по-подготвени министри“. Това не се нуждае от коментар. Тя пък направо се гаври с Падишаха.
Мнозина са в плен на екзалтацията – обаче най-често тя е принудена, притворна. Най-тежката й форма е, когато екзалтантът е повярвал на собствените си недомислици. Все едно, че говорят сами на себе си. Хвалят се като неизлечими комплексари. Да полудееш от изсилванията им. „България промени имиджа си, повярваха и се вслушаха в нас“ – казва Лиляна Павлова. Сякаш България до Председателството е била някакво диво място, катун за примитивни, недонаправени хора.
Според Радев, вътрешният министър, изобщо не личало, че охраняват Председателството – стотици хиляди софиянци са свидетели и потърпевши тъкмо от обратното. Кой те бие през устата, да се хвалиш така? В същото време, стана ясно, че 114 лица, издирвани от Интерпол, са получили български паспорти. Това не го казва някой недобит от тукашната свобода на словото репортер, а авторитетния „Нувел обсерватьор“. Опикали са ви отгоре до долу. Споменава се още, че поне един министър и един вицепремиер са в схема за придобиване на българско гражданство – но никой не намери време да се похвали и с тази афера.
И да ви кажа, добре, че Юн-кяр все е подпийнал. С някой трезвеник щяхме да имаме доста по-големи ядове.
Всеки повод да се измъкнат от чумата, във всичките й проявления, им е добре дошъл на телевизиите. Сега пък се заплеснаха по Тръмп – не ви дават да припарите до едни мъртви овце – а вие все се бутате там, където не ви е мястото.
Чоплиха общата пресконференцията на Тръмп и Путин, повече от чумата. Набутаха и психолог в една емисия - според него, езикът на тялото на двамата президенти говорел, че нищо не са постигнали. Въпросните психолози сякаш оглушават, докато ги облизва телесния език. Тръмп и Путин бяха повече от ясни: отношенията ни са добри, няма руска намеса при избора на Тръмп. „Не - казват нашите гарги.– Имаше“. На една от тях дори й се прииска импийчмънт на Тръмп, а ако е възможно – направо евтаназия. Дори Путин се наложи да каже, че също е работил в разузнавателна служба и знае как се правят понякога „досиета“, като това за руската връзка на американския президент. И, разбира се, в Би Ти Ви не минаха без любимия спец на Теодора Енчева - Стефан Тафров. Той ще спаси демокрацията в САЩ.
Добре, че никой не обръща внимание на гаргите.
Един разказваше, каква свобода имало навремето в радио „Свободна Европа“. Веднъж му дали да преведе някакъв текст от Солженицин, но той отказал, понеже не му харесал. И представете си само – не го наказали!
Понеже на подобни хора Господ им е Георги Марков, ето какво пише той за въпросната свобода:
„От много отдавна вече не вярвам в „свободата на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия“ вестник „Таймс“ или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите - едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки… 
Нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи например... Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза освен своята проста и ясна кауза - да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности…
Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш своето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата…
Всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания... а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче…
Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии…
Това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите - източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и представляват по-модерни и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) - много по-силен…“
Еха! Това писмо израз на „малката правда“ ли е – та толкова се страхувате от него?
„Медиите ни са лакейски“ – каза онзи, който имал навремето пълна свобода в „Свободна Европа“. И тъкмо да чуем нещо смело по адрес на Падишаха, се заяде с президента Радев и Вежди Рашидов - това се случи в една телевизия, в която не смеят да си вдигнат панталоните, ако не им нареди Падишаха.
Четете Марков, четете го. И парфюмирайте Чумата.


Тагове: Кеворк Кеворкян, репортери, Валери Симеонов, Мая Манолова, Бойко Борисов, Падишаха, Волен Сидеров, Председателство, Би Ти Ви, Тодор Живков, "Малката и Голяма правда", сива икономика, корупция, смъртност, чума, Вот на недоверие", "Бугати", Динев, Румяна Бъчварова, Лиляна Павлова, Валентин Радев, Интерпол, "Нувел Обсерватьор", Юнкер, Тръмп, Путин, Теодора Енчева, Стефан Тафров, радио "Свободна Европа", Димитър Бочев, Солженицин, Георги Марков, Румен Радев, Вежди Рашидов

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.