English
Deutsch
Русский




Чанове и Конфуций
 
Опака държава сме, във всяко отношение.
Един пример от последните дни: другаде обикновено съветниците кадят тамян на Вожда, а тук Вождът направо произведе един от тях в Конфуций.
Опако-налуден е и начинът, по който продължават да произвеждат хора за най-важните постове в клетата ни държавица. Такива типове ни натрапват, че човек започва да се пита, дали вахканалията със случайници не е израз на някакъв по-дълбок замисъл.
С някои от въпросните случайници Падишахът Наш се запознава, едва когато ги назначава. Макар да е очевидно, че са пълни нули – и това неизменно се потвърждава след съвсем кратко време. Ранозрейки, кисели и коварни – дори и това е казано милостиво за тях.
Например, някой разбра ли, откъде се пръкна Митов и къде изчезна, от коя мъглявина изгря и в коя залезе? А той беше министър на външните работи на държавата, която е отличник на ЕС, според нечии сънища. Къде се скри сега? Ясно е, че беше пробутан от някого. Дори Народът, при цялата си угриженост, отдавна е наясно, че все ни все подхвърлят недонаправени хора – в немалко случаи и отвън. Обаче, кой е този разсеян „кадровик“, който винаги се оказва и кривоглед – но упорито продължава да ни ги подлага, както се подлага динена кора? Цял взвод от некадърни случайници бяха накичени с важни постове през последните години – някои от тях напълно неизвестни, сякаш бяха подбирани от някакъв Клуб за анонимни алкохолици.
Ако някой погледне официалната биография на сегашния външен министър, направо ще получи световъртеж: тя вече обиколи доста от най-важните постове в държавата – и все още не е ясно, има ли поне някакви базисни познания и умения.
Един от героите на Брехт казваше следното, приблизително: „Всяка сутрин отивам на пазара, където се продава лъжата, и заставам до продавачите“.
Сетих се за този голям немски писател, защото Захариева, по-универсална дори от рендето Вьорнер, е завършила немската езикова гимназия „Бертолд Брехт“ в Пазарджик, а след това магистратура по право в не особено известния правен факултет на Пловдивския университет – и това кажи речи е единственото й реално образование. Но за някои хора то, изглежда, е достатъчно, за да стане министър на правосъдието. И, хайде, при продавачите на лъжа, за които говори Брехт. Останалите факти от подготовката й са от мъглявината на Митов – например, има специализация по „Развитие на способностите за извършване на оценка на въздействие на законодателство и политики“ по проект „За добро обществено регулиране: институционализиране на процеса на оценка на въздействието в държавната администрация“ – не се тревожете, ако нищо не сте разбрали. Само дето не пише, колко време е траела въпросната специализация, за да може Захариева да „развие способностите си да управлява“ толкова въодушевено всичко, което й подхвърлят. Работила е и като адвокат и юрисконсулт, навъртала се е около Пастирката/Плевнелиев – и вече е готова да ръководи всичко, което й се падне от лотарията на Падишаха. Навремето, в Титова Югославия, черногорците не се питаха „Що радиш?“, а „Що ръководиш“. Същата история. Ръководителка и половина, дори три четвърти.
Нейният плюс е, че поне не е била лишена от адвокатски права, като друг министър на правосъдието - Христо Иванов, една от сезонните балерини на Падишаха. Той пък беше яростен ругател на Падишаха, сетне негов министър, и накрая пак се върна във фазата на попържните. Ами Желева, на която от шпагати не й остана време да развие скорострелно способностите си да бъде еврокомисар и ни направи за смях в Брюксел. Ами Младенов, когото направиха военен министър, без да е дори ходил войник, а сетне и външен министър – този знаменит отцеругател…
Защо приема край себе си подобни хора Падишахът, защо не се гнуси от тях? Търсете верния отговор в „Стани богат“.
Но тия са бял кахър – ами съветниците от всякакво естество – явни или тайни, ах, съветниците ненагледни!
Навремето, когато Станишев беше премиер, писах следното: „Винаги, когато става дума за съветниците в българската политика, се сещам за онази песен „Живеем в огромна локва”. Откъде ги намират тия типове, качествата на които се изчерпват с тяхната анонимност? Жалките распутиновци на несретната ни политика. Красиви момченца, които са по-подходящи за нощни клубове, отколкото за коридорите на властта. Хитреци, при които алчността за скрита власт е патологична… И сетне се стопяват в мъглата.“
Станишев си имаше цял отбор от момченца, които се изпариха след провала му - и все едно,че не ги е имало изобщо. Дори ме беше страх, да не се събуди някоя заран и да научи, че е бил ипотекиран от тях… Ами Филип Димитров - с неговите красавци, които го оприличаваха на Кенеди; представяте ли се, какви фантазьори са се месели във властта, каква парвенющина е царяла там. Когато си припомня тия типове, човек си казва, че единствената задача на съветниците в българската политика е да лигавят своите Опекуни, да ги славословят и опияняват с небивалици, те са техният хашиш.
И Бойко го сравняваха с Кол - представяте ли си, какъв идиот е този, който го е изрекъл! Бойко и Кол. Всеки управник може да полудее от подобни ласкателства, ако им дава ухо, трудно се издържат напъните на мазноците, на солистите от харема на този или онзи. Нито един от тях не е помогнал реално и по никакъв начин, за да се добере Опекунът им до властта, те само го консумират - вече като Властник, впиват се като пиявици в него и здраво лапат. Една от особеностите на Българската Мазня, която минава за Политика/Власт, че „съветниците“ са просто храненици, салонни дружки на Опекуна, подходящи партньори за светски раздумки, гарнирани обаче и с отровни внушения. Подобни хора сами си разлепват некролозите, още като приемат поста си – защото всички наоколо са наясно, че са самосиндикални хитреци, временни ползватели на Яслата, нищо повече.
Макар че, понякога се провалят лошо - помните македонската оръжейна афера на Фил Кенеди. Тя обаче многократно бе надмината от скандала около българската кандидатура за шеф на ООН, чийто модератор бе Иван Кръстев. Е, той е безподобен майстор на алъш-вериша с комбинации. Така навря в тази афера и Падишаха, който, неизвестно защо, продължава да си мисли, че се е измъкнал от нея напълно невредим. Обаче практически за всички нормални хора у нас това бе поругаване на престижа на държавата, доколкото изобщо е останал – тя вече изглежда така, сякаш е в сомнамбулно състояние; сякаш е пленена от безсъвестни комбинатори, до които човек би прибягнал, само ако е подвластен на някакво тайно тяхно влияние – тайно и скверно. Влияние, което често нарушава правилата на нормалната политика, а понякога дори и законите в една парламентарна република… В случая с ООН се оказа, че някакъв си Кръстев управлява държавата – и то при пълно незачитане на Българския Интерес.
„Технологията“, по която се подбира съветническия апарат у нас, в края на краищата, все още си остава пълна мистерия. Някакви Лулчевци с напукани мети върлуват из нея, придобиват и спекулират с власт, непомерна за ръста им.
Споменатият Кръстев пописва в „Ню Йорк таймс“, публикуват го и в някои европейски вестници, и за доста тукашни провинциалисти това е достатъчно –и те изобщо не си губят времето да вникват в стоката, която този обигран соросоид продава. Дори да е казал някоя несмислица – но щом е в „Дойче Веле“, примерно, това им стига.
Тия дни Бойко предизвика голям смут сред противниците си. Досега те твърдяха, че е чел само книги за приключенията на Винету - и здраво го поднасяха заради това. Сега обаче изведнъж се оказа, че познава добре и Конфуций – лично, при това.
Успокойте се – не става дума за истинския Конфуций, а за Иван Кръстев – него Бойко нарекъл „Българският Конфуций“. Тъкмо него. И пак добре, че не го е нарекъл „Истинският Конфуций“ или „Новият Конфуций“. Но защо пък Конфуций, а не някой друг, примерно – някой от големите западни мислители, които Българският Конфуций усърдно цитира и ползва.
Откъде това познание за Конфуций, откъде това късно встрастяване в Учителя? И ако сиромахът Кръстев е Конфуций, Бойко какъв му е тогава – ученик или послушник, който умилено/смирено му задава въпроси и трепетно очаква отговорите му.
Ето как, примерно.
Ученикът пита: Защо всички други имат братя, само аз нямам?
Учителят отговаря: Който е с характер, той никога не остава самотен, той винаги намира приятели.
Ученикът пита: Ако някой те покани да управляваш страната му вместо него, какво би направил на първо място?
Учителят отговаря: Бих внесъл ред първо в езика.
Ученикът пита: Какво представлява мъдрото държавно управление?
Учителят отговаря: Достатъчно храна, достатъчно оръжие и доверието на народа.
Ученикът пита: Кой е мъдър господар? Вярно ли е, че това е онзи, който познава съветниците си?
/Тук Българският Конфуций прекъсва урока и отпъжда ученика си./
И още веднъж: защо от нищото изведнъж изникна „Българският Конфуций“? Дали някой не е подсказал това на Падишаха - някоя нова конфуцианка, като вечно нахилената Захариева, която във вторник предаде Председателството на ЕС на Австрия. Връчи на австрийския външен министър 28 чана - и дори ги разклати!? Каква идиотщина само, каква художествена самодейност, какво чаносване! Тази очевидно не се е наиграла като девица.
Чанове и Конфуций! Това вече е наистина налудно. Можеше, вместо чанове, да му дадат на австриеца някакво смислено послание, с което да му намекнат нещичко за безкрайните ни нужди. Австрийците ни домъкнаха Бронзовата къща – „визуалната“ мастурбация, която се пльосна на мястото на бившия Мавзолей - ние пък им даваме чанове! Сякаш сме овце, та даряваме чанове! Белите и аборигените си разменят непотребни дарове…
Защо набутаха Конфуций в нашите си блатни истории?
Падишахът не може да не си дава сметка, че наричайки Кръстев „Конфуций“, ще го подложи на масов присмех, донейде и себе си включително. Дали така не дава знак, че вече не се интересува от мнението на народеца? Много бих искал да е вложил поне мъничко насмешка в своеволието си. Но едва ли е така.
И сега, какво? Под тропането на чановете конфуцийстваме, конфукаращистваме, конфуизлагаме, конфуизпускаме? Конфунищо и половина.
А Българският Конфуций веднъж нарече Бойко „агресивно парвеню“. Това се случи през 2009 година, в някакво интервю пред виенския „Ди Пресе“. След непомерни хвалби по адрес на „изключително талантливия политик Борисов“, Конфуций все пак не пропусне да го жилне отровно. Може сто пъти да кажеш за някого, че „политиката е в кръвта му“, но ще се запомни единствено, че си го нарекъл „парвеню“. Хвалбите ти не струват и пукнат грош, всички са наясно, че те са сезонни лигавения. Тук прокапа и пренебрежението на Конфуций, и изобщо на тайфата иванкръстевци, към човека, който неочаквано за тях обязди българската политика – та се наложи, независимо от истинското им отношение към него, да го ухажват публично. Конфуций е сочен комунистически запъртък, отгледан в коридорите на ЦК на Комунистическата партия; от друга страна, за него „талантливият политик“ е бил обикновен „парий“, твърде отдалечен от цитаделата /ЦК/. Но се наложи да се съобразяват с него, да го обгрижват, въпреки презрението си към него.
Тия типове са по-гъвкави и от най-гъвкавите змиорки - и успяха да се превъртят светкавично и да се превърнат в първи демократи и антикомунисти, а накрая додрапаха и до Конфуций.
В онова интервю на Конфуций е спомената и Пастирката/Плевнелиев - и тя била парвеню, обаче по-правилното парвеню, понеже спазвала правилата на Германия – като изнасяла български ахмаци/роби натам, примерно. Пастирката винаги е била по-симпатичен и по-близка на Конфуций – и заради произхода си /също червен/, и заради словесната си разпасаност, и заради фалшивостта на убежденията си.
Конфуций и такива като него са острастени да спекулират с „произхода“ на хората, от които се опасяват. В това отношение най-безсрамен изглежда именно Конфуций. Баща му беше заместник-шеф на отдел, който в ЦК беше нещо като 6-то управление на ДС. И баш синът на този идеологически полицай да съска срещу Бокова! Сега провалиха и Калфин - като кандидат за шеф на ОЛАФ. Такива са нашите шушмиги – на тях Българският Успех не им е нужен, особено, ако не е минава през техните схеми и конспирации, а и портфейли. Как ще допуснат Калфин да оглави ОЛАФ, когато тук ще последва колективно сепухо на немалко ползватели на евросубсидии.
Конфуций на Бойко трябва да се чете само веднъж – и никога повече човек да не се връща към мъдростите му. Някои от тях, изречени преди време, днес изглеждат направо като малоумни. Например, Бойковият Конфуций е казвал, че от провала на „Южен поток“ България само печели?! Тогава, защо съвсем наскоро Бойко ходи да бие тъпана в Москва – и да се унижава като зарязан годеник?
И друго казваше Конфуций: заради отказа ни от „Южен поток“, ЕС ни възнаградил с допълнителни евросредства. Това е гледната точка на бакалин към голямата политика: лъжеш-мажеш – и ти плащат. Нищо подобно не се случи, разбира се – специално по отношение на плащането.
Бойко тия дни рече, че СМЕ /ние?!/ направили грешка с „износа на демокрация“ – който създаде нерешимия вече проблем с бежанците.
Но Конфуций и една думичка не е обелил досега, няма и да обели, за въпросния „износ“ – защото иначе трябва да признае Варварството на чорбаджиите си /в Ирак, Либия, Сирия и пр./, което отприщи Злото - и го насочи право в Европа.
В замяна на това, Бойковият Конфуций писа още преди три години, че „Източна Европа страда от дефицит на състрадание“ – по отношение на бежанците. Днес, тази глупост не си струва да бъде коментирана, тя е очевидна дори за неговите ученици.
Бойковият Конфуций пророкуваше, че Студената война не се завръща – и позна, разбира се. Днес тя е в разгара си и е необичайно яростна.
След дори само тези „пророчества“ на Конфуций, какво трябва да ти се е случило, за да му вярваш? Да не говорим, че при цялото му глаголене, Конфуций и една думичка не е отронил за Българската Съдба.
Чърчил казваше, че на война можеш да бъдеш убит веднъж, а в политиката - много пъти. Нашите политици лесно постигат второто - като убийствата, разбира се, са за сметка на България.
Припомням тия думи на Чърчил – в случай, че Падишахът се готви да произведе някого в „Българският Чърчил“.
Разбира се, Падишахът не се е събудил някоя заран и, навестен от излишна щедрост, е решил да произведе някого в „Българския Конфуций“. Какво тогава го е мотивирало – какви услуги, какви съвети, какви нашепвания? На какво се дължи този бартер: щедро кръщаваш някого – но срещу какво? Да бъде използван като лубрикант, който компенсира злословията срещу теб, това ли?
Между другото, много интересно би било да се направи допитване за доверието, с което се ползва Конфуций сред нашата широка общественост. Никакво или съвсем никакво е то? И, ако е така, защо тогава го наричаш „Българският Конфуций“ – а не „Конфуций за собствена употреба“?
И докато ни залива Мътната вода на конфусъветниците, няма как да не се запитаме: Винету ли е по-опасен или Конфуций?


Тагове: Кеворк Кеворкян, Конфуций, Падишаха, Бойко Борисов, Даниел Митов, Брехт, Екатерина Захариева, Росен Плевнелиев, Христо Иванов, Румяна Желева, Николай Младенов, Сергей Станишев, Филип Димитров, Хелмут Кол, Иван Кръстев, ООН, Ирина Бокова, Лулчев, Винету, чанове, парвеню, "Ди Пресе", ЦК на БКП, ДС, Ивайло Калфин, ОЛАФ, "Южен поток", бежанци, Студена война, Чърчил

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.