English
Deutsch
Русский




Наивността българска
 
Важният въпрос е, кога нашите Властници ще се научат да разпознават онова, което е полезно за България – истински полезно, а не някаква гримаса или оригване от онова, което днес минава за „европейска политика“.
И, разбира се, полезно не само за тях самите – макар че и в това отношение те не са особено прозорливи, дори напротив – често стават жертва на собствената си възторжена наивност.
Само преди месец Бойко обяви: „Егоизмът на Балканите изчезна“!
Човек направо да се разплаче от умиление – и няма как да се сдържи, щом е изчезнала най-отвратителната черта на Балканската Същност; онова, което толкова ни отличава от останалите европейци, макар че и техният егоизъм напоследък също процъфтява.
А Бойко просто бе подведен от вечно ухилената физиономия на скопянина Зоран Заев и не по-малко усмихнатия Ципрас. Обаче егоизъм с усмивки не се заличава. И нашият човек си го получи: дори не го поканиха да присъства на подписването на договора между Гърция и НезнамкаквасиМакедония… А направи много, за да осигури поне човешки контакт между двамата Екс-Егоисти – съвсем по мярката на своето понякога дори безотговорно дружелюбие, любезно казано. Балканският егоизъм ще си остане неизкореним. Когато навремето в черногорско военно поделение давали командата „Преброй се!“, всички след първия казвали „Аз до него!“ Това е блестяща метафора на Балканския манталитет, и такава ще си остане.
Балканският Егоизъм с лафове не може да бъде преборен. Големите приказки са за наивници, например, тази: Договорът отварял пътя на НеЗнамКакваСиМакедония към Европейския съюз, само чакали да го подпишат, ратифицират и пр. Тогава да вземат направо да я вкарат и в Шенген и Еврозоната – макар че Македония, с име или без име, изобщо не е готова за нищо, какво остава за ЕС. Засега тя има успехи единствено като противен асимилатор на чужда история, нищо повече. Нахиленият Ципрас поне успя да изкрънка от Нахиления Заев известна амнистия за гръцката история. Към нашата скопяните ще си останат все толкова безжалостни, дори и повече. Договорът има някаква стойност, единствено защото открива възможност да притурят НеЗнамКакваСиМакедония в НАТО. Целта на вещиците/пророчици е да подразнят Руската Мечка. Никакви македонци не ги интересуват.
Тъй че, големите приказки са си, всъщност, част от менюто за балами. Малките намеци са важни и опасни. Тези дни срещнах /в анализ на Благовест Бенишев/ една фраза на Матю Нимиц, който от четвърт век дундурка „историческия“ договор. Той бил казал следното: „Проблемът /с името/ има историческо значение, значение в смисъл на изграждането на нация“. Какво означава това?
Въпросът е, доколко ще навирят гребена скопяните, и то по отношение на нас. 10 месеца след подписването на Договора /България – Македония/, не си мръднаха пръста да изпълнят поне някои от клаузите му. Вместо това, направиха направо уличен номер, като по някое време, в преговорите с гърците, предложиха името „Илинденска Македония“ - колкото да ни кажат, че пет пари не дават за нас и ще си останат рецидивисти в присвояването на История. Това беше отличен пример за изчезването на Балканския егоизъм…
И какво ще последва сега? След като избутаха встрани нашия човек и не го извикаха поне за една обща снимка, смятате ли, че скопяните няма да доизбутат вън от Българската История всичко, което все още не е прибрано в меланжа, който минава за тяхна история?
И какво, НАТО ли ще ни пази от този грабеж? Соломон, Кукуригото на НАТО, вече се изплю върху българското православие – не е трудно да се досетим, какво е наговорил на Чорбаджиите си и за нашите разправии със скопяни. Очаквайте скоро да каже „Майната й на Българската История!“
Ако бяхме по-пресметливи, а и търпеливи, ние трябваше да играем ролята на Гърка – и да измъкнем от скопяни задължението да нямат повече никакви претенции към личности и събития от Българската История – както гърците ги принудиха. Не го направихме и сега няма защо да страдаме, че не ни поканиха за общата снимка в Псарадес. Скопяните разбират само от тоягата на ветото.
Между другото, започват да стават опасни фантазиите/мераците да раздаваме безразборно българско гражданство на екс-македонците. Ние за нашите хора не можем сносно да се грижим, какво остава за още външни прошляци. И какво – „Новите революционери“ ли ще ги наричаме по лафа на онзи Кръстев, така нарече той нашествениците/уж бежанци и остави едно блестящо свидетелство за изстъпленията на либералната лигоч.
Като се омотаха около тезата за изчезналия „балкански егоизъм“, само ни подсетиха за егоизма, който тук разяжда отношенията между Власт и Народ – масата, която е забелязвана и калкулирана само по време на избори.
Макар и в края на Председателството, Бойко трябва да запуши устата на котилото си, най-вече на Захариева – финалните глупости имат най-голям шанс да бъдат запомнени. Захариева има неоспоримия талант да говори като провинциална прогимназиална учителка: като тръгне да дрънка за „бъдеще“ или „шанс“, може да изкара от равновесие и човек, който е на тройна доза реланиум. Онзи ден успя да вбеси дори кроткия академик Георги Марков. На нея всичко й е до пищялите - пак тия дни сподели, съвсем неегоистично, че „Новото име /на Македония/ не създава риск за териториални претенции“. Честна дума? Честна дума! Ако не друго, Бойко трябва да накара флората край него да прочете поне неговите твърдения – понеже преди време той беше казал тъкмо обратното. С екзалтациите си тази женица превръща властта в посмешище – съвсем неегоистично. Ако иска да придаде известна ведрост и дори приповдигнатост на предаването си, Антон Х. може да я покани, за да коментира думите на Матю Нимиц, които цитирах по-горе. Ще падне голям смях.
Живеем в странни времена: непомерен оптимизъм - който съперничи и дори превъзхожда онзи от обществото на сияйните фантазии - безсрамно и без никакъв преход, се сменя с неприкрит страх. Фанфарите се редуват с звъна на погребалните камбани. Довчера бежанците бяха повод да ръсят идиотски хуманизъм, сега станаха това, което са били винаги – нашественици.
Голямото циврене започна. Меркел не знае какво да прави с бежанците. А тя и никога не е знаела. Останалите „лидери“ – и те като нея. Събудиха се, опитват се да се измъкнат изпод наметалото на фалшивата хуманност - и се завайкаха.
Ами България? Ами ние? Кой ще пати най-много? Ние, разбира се – то беше ясно още от началото. Толкова е просто, че дори и един слепец би го провидял.
Сега Бойко иска да се затворят границите на Европейския съюз. Ами, защо толкова време се офлянкваше и ослушваше в лъжите на либералната паплач/гнилоч. Изиграха го с „Македония“ скопяните, сега е ред на Меркел да го изпързаля. Пускат кепенците навсякъде – а ние да се оправяме. Как? Как? Бойко не е най-големият наивник, когото човек може да срещне. Но повярва на европейските „лидери“, които се държат като същински лекета. Спомнете си, как го изпързаля невестулката Макрон: много си ми шери, обаче няма място за теб в еврозоната, дори за чакалнята ти е рано. За гърчовете на пиявицата Юн-кяр да не говорим. Само Орбан беше честен с Бойко: предупреди го, че с напъните около Западните Балкани навлиза в една опасна гора, в една Мрачина, пълна с коварни егоисти, с които никой не може да излезе на глава… И вместо да покажат откровено страховете си, нашите се самоназначиха за пазвантите на Европа – хайде, оправяйте се сега. Излезе, че дори онзи хашлак Динко има по-здрав инстинкт от нашите политици. Спомнете си само, как се гънеха и извиняваха те дори за свинските опашки, с които Динко беше овързал неколцина ордяни, сакън да не ги обидят, дори Бойко им се извини. А във всички случаи досега ставаше дума единствено и винаги за престъпници, хора, прекосили нелегално българската граница и поругали българския закон. Ако ЕС изобщо беше общност на равнопоставени, отдавна трябваше да поискат мониторинг над Германия, именно над нея. Понеже преди време се оказа, че 120 хиляди ордяни са в неизвестност - това по данни на германското вътрешно министерство. Същите ордяни само за една година бяха извършили 70 хиляди криминални престъпления – пак там, в Германия.
На скорошната обща пресконференция с Меркел, Макрон съобщил, че Франция и Германия полагат усилия за сключването на споразумения между основните страни от ЕС, засегнати от миграционния приток, с цел връщане на кандидатите за убежище в първата страна от съюза, в която те са били регистрирани.
"Ние работим заедно – допълнил Макрон - за едно междуправителствено или за едно мултиправителствено решение с няколко страни членки, които са засегнати, за да може мигрантите да бъдат взети обратно възможно най-бързо в страната, в която те са били регистрирани".
Схващате ли, какво казва този човек? България „основна страна от ЕС“ ли е – или я готвят за коптора на нашествениците, както, впрочем, винаги са гледали на нея.
Веднъж споменах, че Глупостта на Големите е Библията на малките – такива като нас. Време е обаче да четем тази Библия поне малко по-егоистично. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, егоизъм, Зоран Заев, Ципрас, Македония, Матю Нимиц, "Илинденска Македония", Соломон Паси, НАТО, Иван Кръстев, Динко, Екатерина Захариева, Георги Марков, бежанци, Меркел, Макрон, Юнкер, свински опашки

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.