English
Deutsch
Русский




Пенка и останалите крави
 
И дори не се усещат, колко смешни стават с тази Деси!
Комюникетата за нея са като за кралска снаха - пък тя, всъщност, е булка на Пастирка. Обаче не мирясват – чудя се, как още не са открили специална рубрика, в която възторжената Петя Д. да следи всяко вдишване на синоптичката. Остава само моят любимец Карбовски да излъчи на живо раждането на престолонаследника, както го направихме с актрисата Симона Попова преди повече от 15 години.
Подозрително е – освен, че е нелепо - старанието, с което уж сериозни медии обглеждат всяка крачка на клетата Деси. А трябва да внимават, защото може да й развият чивията, както се случи навремето и с Пастирката. Медиите имат сериозна вина роля за неговото вдетиняване в ролята на световен политик.
В случая с Деси, всяко приличие е подминавано от медиите като нещо ненужно. Ровят се във всевъзможни подробности – а и Пастирката и неговата/нейната фея сами ги подтикват към едно разпасано любопитство. Народът има една поговорка за късните любови: „Стар боклук, като се запали, зле гори“ – грубичък намек, но точен. Но и тогава трябва да има, все пак, някаква въздържаност - пали си боклука скришом, не се натискай пред хората на лондонското летище, примерно. Късният мачо/бивша Пастирка не спазва обаче никакви правила - довчера се напъваше, че е президент, днес иска да го схващат като Любовник. Двойката няма нищо против да обсъжда всякакви интимности с всеки, който има желание да ги научи - само дето още не ни е представила сочни подробности за свещеното зачеване. Нелепо, обаче напълно по вкуса дори на някои медии, които иначе примират да ги вземат за сериозни.
А, всъщност, ако се вгледаме в Деси, без усилия ще схванем, че си имаме работа с едно най-обикновено момиче - симпатично, но напълно незабележително, което досега е правило впечатление единствено с рокличките си - пък и какво друго да ти е интересно в една синоптичка, по дяволите. Обаче сега вече я представят и като журналистка, така е тук – ставаш Дулсинея на някоя Пастирка, и веднага те произвеждат в журналист, дават ти рубрика в национална телевизия. Прескачаш в тръс много стъпала наведнъж - докато предизвикваш ураганни фантазии у другите синоптички, които вероятно вече бленуват да се превърнат от Пепеляшки в изгори– и те! – на някой президент. Обаче гламавите президенти привършиха, слава Богу. Деси сигурно най-често я сънува Натали от Би Ти Ви и вероятно се дразни, и то с основание – понеже е наистина хубавка, пък и не се напъва да става журналистка.
Ясно е, че приличието отдавна липсва в хаврата, която тук минава за политика– и, следователно, и в „официалните“ медии - те са вече само шлейфа на политиката, един придатък към нея. Отминаха времената, в които телевизиите – у нас - не огласяваха покорно политиката, ами направо я правеха, сега са послушници, нищо повече. И като такива покорно приемат стандартите на неприличие, които властват в нея.
Ако не беше така, нямаше да се занимават като видиотени със сапунката „Пепеляшка и нейната Пастирка“. Вместо това, щяха да разчоплят приноса на Пастирката в унижението, на което подложиха Бойко в Москва. То в немалка степен се дължи и на налудните русофобски изхвърляния на Пастирката. Брутално е да забравяш това - и да си заровиш носа в сватбената рокля на Десито.
Мистерия е пълното амнистиране на Пастирката от някои медии. Ако имаха поне някаква представа от приличие, те щяха да се сетят поне за най-сочните издевателства, на които подложи обществения слух тази особа. Забравихте ли, че той, примерно, щеше да направи пълна ревизия на приватизацията – обеща го пред Би Би Си?
Какво се метнахте сега в обятията му? Каква е цената на тази забрава – поне я кажете, за да видим, колко струвате.
Не е възможно вестник, който претендира за сериозност, да ни занимава с идиотщината, че Пастирката щяла да присъства на раждането на детето си, да е живо и здраво. Би било интересно, ако самият той щеше да ражда.
Неприличието извира отвсякъде. Що за дивотия е да занимават толкова усърдно публиката с перипетиите на кравата Пенка, избягала в Сърбия и щастливо завърнала се обратно, или с дръгливия цигански кон, заради който стана масовия бой в столицата. Редовно ни представят и комюникета за състоянието на разградските лъвчета, които пратихме в Холандия. При всеки репортаж за Пенка, телевизиите не пропускат да отбележат, че нейният проблем стигнал до Европейския Парламент – ех, Гордост Българска.
А публиката си въобразяваше, че сме спечелили овациите на Чорбаджиите от Брюксел заради нашето Председателство и специално заради усилията на Председателя. А то, какво излезе – даваме цяло Председателство срещу една крава…
Съобщиха ни и друго: всички били съгласни, че Пенка не трябва да бъде евтаназирана, циганският кон пък никак – понеже Хелзинкският комитет бди.
Подобно милостиво единодушие обаче не е сигурно за Българския Народ, който също е подложен на изтребване, но не толкова хуманно.
Към други Пенки се държат и повече от хуманно.
„Политическият психолог“ Антоанета Христова, която се появява по Би Ти Ви поне колкото кравата Пенка , работела над проект за осъвременяване на шофьорските тестове.
Стойността на проекта е 453 хиляди лева.
„Категоричен успех и високо ниво на конкретика на срещата в Москва“ – така оцени преди дни дамата посещението на Бойко при Путин.
Категоричен успех и високо ниво на конкретика?!
Как да не спечели проект за 453 хиляди лева.
Дамата казва за себе си: „Аз съм човек, който разбира от отношения в политиката и от преговори“.
Вярваме й.
Дайте й половин милион и за един проект за изследване на психиката на избягалите Пенки: защо бягат, кога и при какви обстоятелства се оформят психологическите предпоставки за бягството, каква е ролята на човешкия фактор при вземането на това съдбоносно решение, какви последици имат бягствата върху човешката общност, кога тя се сломява до степен, че търпи всяка Пенка и пр.
Специален раздел може да бъде посветен на отношението на Падишаха към „Феноменът Пенка“ - в обикновения живот, както и в наукоподобния оборот. Това ще извиси още повече проекта, ще му придаде сакрални дълбочини, може би дори височини.
Клакьорството на дамата е не само веселяшко, но и инфантилно. То не върши никаква работа никому, най-малко на Падишаха. Да не говорим, че е прекалено скъпо - как ли пък оценяват нечии усилия, ако те не са толкова лигави, а са донейде продуктивни?
Категоричен успех и високо ниво на конкретика – това нелепо твърдение със сигурност е озадачило дори самия Падишах. То би било приемливо, ако беше изречено от устата на някоя синоптичка. Но пък, от друга страна, какво е една старателна клакьорка, ако не синоптичка: „Днес времето е хубаво, код бозав за Б. Б.“ – въпреки, че го брули градушка.
Десито е по-поносима – поне не говори за историческите роли, изиграни от Пастирката във фантазиите му, все още.
 
/каре/
 
БОЙКО ПРИ ПУТИН
Посещението при Путин беше тест за сериозност. България не го издържа. Путин и Бойко сякаш не участваха в една и съща среща.
Когато преди няколко дни писах, че Бойко трябва специално да се подготви за срещата с Путин, подозирах, че ще се случи точно това:
той ще се придържа към стилистиката, поощрявана от чиновниците в Брюксел, към Юн-кярския стереотип. А това е най-далеч от очакванията на Москва.
Пошегувах се също така, че Бойко трябва да вземе със себе си русофобската карикатура Плевнелиев – понеже Москва се нуждае от извинения или, най-малкото, от някакви обяснения за досегашните ни кълчотения. Руснаците са търпеливи, но злопаметни.
Когато човек отива при Путин, трябва да освободи главата си от празните приказки на Брюксел/Меркел, примерно: ще санкционираме Русия, обаче ще строим Северния поток. Трябва също обезателно да се самохигиенизира от русофобските словесни изстъпления на хора, които нямат никакво значение. Да хигиенизира, макар и за няколко дни, и медиите, над които има влияние – абсурдно е телевизия, която контролираш, да говори за „убийствата“ на Путин, а ти да ходиш на просия при него.
Всъщност, може - ако му занесеш собствената си глава.
Трябва човек да е абсолютен наивник, за да се съобразява с ония, които дрънкотят, че Русия ни унижавала, държала се господарски с нас. Е, а как иначе да се държи, когато и на Запад се отнасят така с нас.
Общуването с истински Император е трудна работа, не е същото като с Тайп – рахат-локума не върви. Всяка дума трябва да е премерена.
Направо ми стана неудобно, когато Путин поправи Бойко, че не приема определението „Старшият брат“ – тия четки минават при други хора. Освен това ти подсказват, че неправилната дума не е толкова „старши“, колкото „брат“. /Цитат, Путин: „Много ме смущава, кой е старши, кой е младши, имайки предвид, че старшият винаги го подбуждат да заплати“/
И основното: този човек трябва да се слуша с осем уши – без да се пропуска нито една сричка. А е истинска лудост да промениш смисъла на казаното от него. Защото, ако имаш проблеми с чуването, ще последва най-неприятното: официално да те опровергават - нещо, което никога не се е случвало досега. Така ще те свалят на нивото на говорителя на Кремъл Песков. /Цитат, Песков: „Все още нищо не е договорено и вероятността тази идея /за хъба/ да се осъществи "остава ограничена"./
Теменужка Петкова, министър на енергетиката, която игра в оперетата на Гинка от Пазарджик, пък си позволи да повтори преувеличенията за резултатите от срещата с Путин - и то 30 часа след балтията на Песков.
Това вече е копанарска история.
Далеч по-разумно щеше да е да се представят резултатите такива, каквито са, тоест – хайде пак да се запознаем, какво мислите за нашите мечтания, вече сме сериозни /??/, как е кучето Бъфи и пр.
Вместо това, телевизиите усърдно размахаха големите баданарки – колкото съвсем да раздразнят публиката. Също и Москва.
Преди да ви привика, Путин е прочел резюме на всички тукашни словесни блудства: за Русия, за енергийните „проекти“ и другите бълнувания. Запознал се е и с колекцията от бисери на неуравновесеност и дори налудност, наясно е с всичките ни гърчения.
Нарочно преди време споменах интервютата на Стоун с Путин– там е всичко, ето, например, един важен детайл: руският президент не чете резюмета на секретните справки на специалните служби – а чете самите доклади, всичко до последната сричка. Иска сам да се ориентира - не някой папагал край него да му подсказва.
Сега стана ли ви ясно, защо най-напред бе приет Радев? Намекнаха ви, какво следва, но май не разбрахте. В Москва изобщо не се интересуват от нашите вътрешни боричкания в кална локва. Клакьорите, които иронизираха посещението на Радев, сетне сигурно никак не са били щастливи от отношението към Бойко. А Путин изобщо не се интересува от някакъв арбитраж между българския президент и българския премиер.
Всичко приключи – може би за дълго. Всъщност, всичко приключва изобщо - и с досегашния ЕС, и с досегашните му номера, край на чиновническия рай, новите времена настъпиха. Пратете русофобството на майната му - огледайте се какво се случва между довчерашни врагове, оставете и русофилството за празниците, бъдете делови.
Търгувайте СЕ - и в Белия дом, и в Кремъл. Там има прагматични и обиграни мъже - Търговци на История. Но трябва да си голям наивник, за да се надхитряш с тях - търгувай за нещо малко, реално и възможно.
Това не са „колегите“ от Западните Балкани, с които ще се правят общи ядрени централи, пътища и други сапунени мехури.
Всъщност, отиването до Москва - освен да седнеш пред руския детектор на истината, няма никакъв друг смисъл. Иначе е много симпатично, че човекът, който работи за „европейската перспектива“ на Западните Балкани, иска от Путин тръбичка от „Турски поток“. Тази перспектива обаче е работа на Путин и Тръмп, останалите само ще лепят афишите.
Бойко сякаш вярва вече единствено на рехавата си преторианска гвардия от клакьори. Но тях не ги бива – освен за негова лична употреба: да му преразказват собствените си версии за някакъв несъществуващ медиен ефект. А всички, взети заедно, не струват колкото едно изявление на Песков.
Разкарайте клакьорите, разкарайте най-напред Капо-ди-клак – така наричали Шефа на клакьорите в публиката на „Миланската скала“ - кой е, всъщност, този идиот?
Нужен е вече друг език, друго излъчване. Друго ниво на държавен разум и на държавно приличие.
И това вече не е проблем само на Властта – още повече, ако клакьорите продължават да смятат Народа /тукашния/ за сбирщина от идиоти, на които може да се говори всичко.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Росен Плевнелиев, Деси, Карбовски, Симона Попова, Бойко Борисов, Би Би Си, Пенка, Антоанета Христова, Би Ти Ви

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.