English
Deutsch
Русский




България не издържа теста пред Путин
 
Посещението при Путин беше тест за сериозност. България не го издържа. Путин и Бойко сякаш не участваха в една и съща среща.
Когато преди няколко дни писах, че Бойко трябва специално да се подготви за срещата с Путин, подозирах, че ще се случи точно това: той ще се придържа към стилистиката, поощрявана от чиновниците в Брюксел, към Юн-кярския стереотип. А това е най-далеч от очакванията на Москва.
Пошегувах се също така, че Бойко трябва да вземе със себе си русофобската карикатура Плевнелиев – понеже Москва се нуждае от извинения или, най-малкото, от някакви обяснения за досегашните ни кълчотения. Руснаците са търпеливи, но злопаметни.
Когато човек отива при Путин, трябва да освободи главата си от празните приказки на Брюксел/Меркел, примерно: ще санкционираме Русия, обаче ще строим Северния поток. Трябва също обезателно да се самохигиенизира от русофобските словесни изстъпления на хора, които нямат никакво значение. Да хигиенизира, макар и за няколко дни, и медиите, над които има влияние – абсурдно е телевизия, която контролираш, да говори за „убийствата“ на Путин, а ти да ходиш на просия при него.
Всъщност, може - ако му занесеш собствената си глава.
Трябва човек да е абсолютен наивник, за да се съобразява с ония, които дрънкотят, че Русия ни унижавала, държала се господарски с нас. Е, а как иначе да се държи, когато и на Запад се отнасят така с нас.
Общуването с истински Император е трудна работа, не е същото като с Тайп – рахат-локума не върви. Всяка дума трябва да е премерена.
Направо ми стана неудобно, когато Путин поправи Бойко, че не приема определението „Старшият брат“ – тия четки минават при други хора. Освен това ти подсказват, че неправилната дума не е толкова „старши“, колкото „брат“. /Цитат, Путин: „Много ме смущава, кой е старши, кой е младши, имайки предвид, че старшият винаги го подбуждат да заплати“/
И основното: този човек трябва да се слуша с осем уши – без да се пропуска нито една сричка. А е истинска лудост да промениш смисъла на казаното от него. Защото, ако имаш проблеми с чуването, ще последва най-неприятното: официално да те опровергават - нещо, което никога не се е случвало досега. Така ще те свалят на нивото на говорителя на Кремъл Песков. /Цитат, Песков: „Все още нищо не е договорено и вероятността тази идея /за хъба/ да се осъществи "остава ограничена"./
Теменужка Петкова, министър на енергетиката, която игра в оперетата на Гинка от Пазарджик, пък си позволи да повтори преувеличенията за резултатите от срещата с Путин - и то 30 часа след балтията на Песков.
Това вече е копанарска история.
Далеч по-разумно щеше да е да се представят резултатите такива, каквито са, тоест – хайде пак да се запознаем, какво мислите за нашите мечтания, вече сме сериозни /??/, как е кучето Бъфи и пр.
Вместо това, телевизиите усърдно размахаха големите баданарки – колкото съвсем да раздразнят публиката. Също и Москва.
Преди да ви привика, Путин е прочел резюме на всички тукашни словесни блудства: за Русия, за енергийните „проекти“ и другите бълнувания. Запознал се е и с колекцията от бисери на неуравновесеност и дори налудност, наясно е с всичките ни гърчения.
Нарочно преди време споменах интервютата на Стоун с Путин– там е всичко, ето, например, един важен детайл: руският президент не чете резюмета на секретните справки на специалните служби – а чете самите доклади, всичко до последната сричка. Иска сам да се ориентира - не някой папагал край него да му подсказва.
Сега стана ли ви ясно, защо най-напред бе приет Радев? Намекнаха ви, какво следва, но май не разбрахте. В Москва изобщо не се интересуват от нашите вътрешни боричкания в кална локва. Клакьорите, които иронизираха посещението на Радев, сетне сигурно никак не са били щастливи от отношението към Бойко. А Путин изобщо не се интересува от някакъв арбитраж между българския президент и българския премиер.
Всичко приключи – може би за дълго. Всъщност, всичко приключва изобщо - и с досегашния ЕС, и с досегашните му номера, край на чиновническия рай, новите времена настъпиха. Пратете русофобството на майната му - огледайте се какво се случва между довчерашни врагове, оставете и русофилството за празниците, бъдете делови.
Търгувайте СЕ - и в Белия дом, и в Кремъл. Там има прагматични и обиграни мъже - Търговци на История. Но трябва да си голям наивник, за да се надхитряш с тях - търгувай за нещо малко, реално и възможно.
Това не са „колегите“ от Западните Балкани, с които ще се правят общи ядрени централи, пътища и други сапунени мехури.
Всъщност, отиването до Москва - освен да седнеш пред руския детектор на истината, няма никакъв друг смисъл. Иначе е много симпатично, че човекът, който работи за „европейската перспектива“ на Западните Балкани, иска от Путин тръбичка от „Турски поток“. Тази перспектива обаче е работа на Путин и Тръмп, останалите само ще лепят афишите.
Бойко сякаш вярва вече единствено на рехавата си преторианска гвардия от клакьори. Но тях не ги бива – освен за негова лична употреба: да му преразказват собствените си версии за някакъв несъществуващ медиен ефект. А всички, взети заедно, не струват колкото едно изявление на Песков.
Разкарайте клакьорите, разкарайте най-напред Капо-ди-клак – така наричали Шефа на клакьорите в публиката на „Миланската скала“ - кой е, всъщност, този идиот?
Нужен е вече друг език, друго излъчване. Друго ниво на държавен разум и на държавно приличие.
И това вече не е проблем само на Властта – още повече, ако клакьорите продължават да смятат Народа /тукашния/ за сбирщина от идиоти, на които може да се говори всичко.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Путин, Бойко Борисов, Юнкер, Меркел, Росен Плевнелиев, Песков, Теменужка Петкова, Оливър Стоун, Румен Радев, "Турски поток", Тръмп, Капо ди клак

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.