English
Deutsch
Русский




Мъдреци - за некролози
 
Срещата със смъртта винаги те обърква – няма значение, дали обичаш или не обичаш някого. Така си обяснявам казаното от един наш общ приятел за Светлин: „Той си беше самотник…“
Светлин Русев имаше една тънка усмивка, донейде сардонична, и само крайно дебелокож човек оставаше цял, ако станеше неин обект. Виждам я тази усмивка, докато пътува НАТАМ – ако е чул думите на нашия приятел.
Светлин самотник? Нищо по-неточно не може да се каже за този човек.
За него, който създаде галерията за чуждестранно изкуство, а сетне подреди и втора национална галерия /“Квадрат 500“/; остави две свои фантастични сбирки – едната на родния си Плевен, другата тук, в София; изучи безброй хора, които му останаха предани до край; води безжалостни битки – особено веднага след 10 ноември 1989-а, когато курешките решиха, че е дошло тяхното време; преди това се опъна на Живков в Парламента /заедно с Нешка Робева/ - докато курешките под юргана разправяха вицове на пръдливите си жени; устоя идеята за колекционерството от новите Чорбаджии – неуки, но алчни: защо ти да имаш, а пък аз да нямам, ами, така ти се полага бе, цървул; все защитаваше някой – напоследък паметника на Старчев – е, събориха го, и сега сме в очакване на някаква нова „инсталация“/кенеф, приемлив за курешките; все прозираше във Ванга – понеже знаеше, че понякога Истината е тъкмо в Смътното /а и какво друго е една картина/; беше предан приятел винаги - и тогава, и сега, когато „приятелството“ е най-шареното перо на фукливостта; всяка негова изложба се превръщаше в някакво празненство, което си беше чудо – след като от 30 години все се опитват да превърнат всичко живо в самотници/отшелници - и сякаш го постигнаха, тяхната вяра безродна, що се отнася поне до Народа.
Всъщност, за Народа не съм съвсем прав: не може да е самотен човек, който е чел книги, взирал се е в картини, изпитвал е чувство на признателност към ония, които така го спасяват от житейските тегоби.
А Бойко – Гръмовержецът, който все повече се превръща в Гръмоотвод, в съболезнователното си писмо написа, че Светлин е мъдрец.
Щом Светлин е мъдрец, защо тогава не го послушахте поне за паметника край НДК? Кога се сещате за такива хора – освен, когато пишете помпозни съболезнования?
То е ясно, че всяка Власт изпитва неудобство от мъдрите хора, дори се плаши от тях. Те са опасни свидетели, не знаеш, как ще те видят и запомнят. Затова, по-добре да стоят настрани. Сближението идва с некролозите.
Казвам го по принцип. Има една показателна за характера на Бойко снимка: показват му „Квадрат 500“, Светлин му обяснява нещо, а Падишахът го е прегърнал през рамото. Живков не прегръщаше, обаче слушаше. В интерес на истината, и Бойко потърси един-два пъти за съвет Светлин, но за паметника край НДК не удържа на натиска на лекетата. Паметникът, сам по себе си, не е от значение - а нагонът за Събаряне, за Рушене, за Изтърбушване. Няма разумен човек, който да приеме това за нормално и да се примири. Затова държат мъдреците на един пушечен изстрел разстояние. В крайна сметка, за всеки ще има по един некролог.
Коткай лекетата, те са безобидни, те са като английския „Новичок“ - и отровата им е нефелна/изветряла…
Когато наскоро извадиха Емилиян Станев от учебниците, един читател ми писа: според него, това се дължало на факта, че Станев бил част от ловната дружинка на Живков. Малко вероятно е това да е причината – но такива неща се въртят в главите на хората. То и официалният беглец Георги Марков беше част от тази дружинка, обаче на него му направиха паметник. Могат да му направят и втори паметник: заради лъжата, че не се бил снимал с Живков. Снимал се е и още как – хайде, открийте му още едно паметниче. А Емилиян Станев го разкарват от учебниците, за да отворят място за своите, за активните борци на Лекето Преход. По логиката на Лекетата, трябва да изхвърлят и Елин Пелин, примерно, и той е бил в дружинка - макар и в тази на Борис Трети.
Лошото е, че съвсем скоро няма да има кой истински да изпраща свестните хора, няма да останат достоверни свидетели, автентични. Лекетата ще изпращат Мъдреците, от тях ще зависи каква оценка ще им пишат, какъв некролог ще им се откъсне от мишите душици.
Ще има и друго, и сега го виждаме: ще разказват небивалици, ще се надигат на пръсти, за да се изравнят с мъдреците, ще поместват случайни общи снимки. А след десетина години лекета ще се снимат с лекета, каква прелест.
Понеже говорим за Смъртта, прехода към здравеопазването ни е съвсем естествен. Тъй или иначе, българското здравеопазване е Голямата чакалня на Смъртта.
„Жив“ е странна дума“ беше казал някой. Да си жив е нещо странно – можем да допълним, поне що се отнася до милиони хора у нас. Ако някой смята, че това е преувеличено, може да настоява да му направят паметник заради това негово откритие.
Но на Властта все не й стигат парите – защо?
Бойко тия дни се оплакваше, че вече давал почти пет милиарда за здравеопазването – а пък Народът, с извинение, доста се бил стопил през последните 10 години. Отговорът е много лесен, не се полага премия: така е, защото през последните 10 години Народът е все по-болен, направо нямате представа колко, оглавява най-позорните класации – дори е неприлично да се изреждат /ранна смъртност, смъртност изобщо, смъртност от онкологични заболявания, смъртност на пътя и пр./. Българските лекари са наясно с това, те отдавна казват, че само не-диагностицираният пациент е здрав. Всъщност, излиза, че нашият народ е най-издръжливият в света. Обаче хиляди хора от малките селища си отиват, неизвестно от какво. Вечният спор за закриването на малките лечебници е абсурден – може да ги закриете, ако разполагате с най-големия парк от линейки в света, само тогава.
Бойко не си позволява наивността да упреква обикновените лекари, които незаслужено са позорени от години - и това е номер на Лекетата. Надявам се обаче, да е наясно, че не всички български лекари са толкова щастливи, колкото лекарят от Пловдив, който се усмихваше в прегръдките му при откриването на две обновени клиники в Пловдивската университетска болница.
А парите все не стигат. Но да не би да ви стигат парите за „здравеопазването“ на магистралите – някои прави ли си труда на сметне, колко са построени - и колко след това предсрочно са оздравени/ремонтирани.
Ами образованието, което е зарито под всевъзможни блъфове и празни приказки. А иначе авторитетни международни изследвания показват, че българските ученици остават най-неграмотни по четене в ЕС, половината деветокласници нямат умения за 21-и век и пр. – в замяна на това, българчетата са първи в ЕС по употреба на дрога.
И каква е причината за всичко това? Народът ли се износи, изхаби, обезталанти? Или направо оглупя – както се опитват да ни убедят някои?
Напоследък срещам публикации, в които открито се противопоставят „млади“ и „стари“. И, разбира се, „старите“ са глупаци, неграмотни и пр. – а новите българи растели по-умни. Авторите на тези текстове са утвърдени имена – и не вярвам вятърът/апологията , които правят на „младите“, да са част от общата възхвала на Епохата на Бойко.
Отдавам възторга на въпросните автори от „младите“ по-скоро на някаква криза на средната възраст, към която се числят те. Не са мухобройци – обаче е странно, все пак, заплесването им по „младите“и направо спекулативното им обгрижване.
Ето как го правят: „Като съпоставим пък сегашното време с това отпреди прехода, също няма как да докажем теорията, че старите са по-умни и културни от младите. Тогава чужда литература имаше малко, книгите бяха дефицитни, всички четяхме едно и също…“. Дълъг цитат, обаче в замяна на това прелестно лъжовен.
Камю, Марсел Пруст /„По следите на изгубеното време“/, Сартър /„Думите“/, Оруел /“1984“, макар и през 1989-а година/, Вирджиния Улф, Джойс /„Дъблинчани“/, Кафка /“Преображението“, 1982/; всички големи имена на американската литература – Херман Мелвил, Фокнър, Томас Улф, Сароян, Колдуел, Стайнбек, Селинджър, Франсис Скот Фицджералд, Хенри Джеймс, Хенри Милър, Труман Капоти, Норман Мейлър, Джон Чийвър, Бърнард Меламуд, Филип Рот, Вонегът, Доктороу, Сюзан Зонтаг, Ъпдайк, Тенеси Уилямс, Лилиан Хелман и пр., и пр. – край нямат, мога да изреждам до следващия брой на вестника. И още: Маркес, Борхес, Йонеско, Бекет…, авторите на френския „нов роман“ Ален-Роб Грийе, Мишел Бютор, Клод Симон…
Да не говорим за онова, което можеше да се намери в руските книжарници – от Вл. Соловьов и Мережковски – до Бахтин, Шкловски и Тинянов. Нямаше го „Архипелагът ГУЛАГ“, но пък още в началото на 1960-те години излезе на български „Един ден на Иван Денисович“ – за мнозина най-добрата творба на Солженицин, малко по-късно се появи и „Матрьонин двор“. Не стигнахме до Бродски, но я имаше Ана Ахматова - още от началото на 70-те години, също и Марина Цветаева; разполагахме с Бабел, Булгаков, Андрей Бели, четеше се новата проза на Катаев, Шукшин, също и „бегълците“ Аксьонов, Андрей Битов. През 80-те години, след поредното и окончателно размразяване, всичко стана достъпно – доста преди падането на Стената. А какво размразяване консумират днешните млади умници, до къде ги отвежда то?
В онези години имаше изключителни поредици – например „Философско наследство“ ни достави Монтен, Монтескьо, дори Макиавели, Унамуно, Хосе Ортега-и-Гасет – и то в значителни тиражи. Е, липсваха, казано напосоки, Клод Леви-Страус или Лукач и Роже Гароди, но „глупаците“ поминуваха и без тях. Имаше фантастични библиотеки, например „Литературни светове“ на издателство „Наука и изкуство, тя включваше от Сент Бьов и Иполит Тен до Андре Мороа. Друга забележителна поредица беше „Размисли“ на издателство „Народна култура“: от Достоевски до Одисеас Елитис, от Томас Елиот до Камю, В НЕЯ някои автори излизаха дори в 30 хиляден тираж, което днес направо не е за вярване… Тогава, какви книги са липсвали на „дъртаците“, как са били ощетявани те?
Всички тези книги не само ги имаше на пазара - ами имаше и читатели за тях. За неграмотни ли ги смятате тия читатели? Не е лошо да ги попитате някой път, те пък за какви ви смятат.
Днес никой пет пари не дава за авторите, които изредих. Ако се появят, то е с жалки тиражи. Не споменавам литературната класика, издавана навремето мощно, със съответния научен апарат и отлични преводи, и то в огромни тиражи. А какви са тиражите, потребявани днес от младите умници? И ако съдим дори по тиражите само, колко са били неграмотните тогава – и колко са днес? Изброените по-горе писатели изобщо говорят ли нещо на днешните умници? Днес се редят на опашки за „50 нюанса сиво“. Специално този боклук „старите“ нямаше да го прочетат, дори да ги заплашваха с Белене.
Имам десетилетни наблюдения върху читателската публика. Години наред във „Всяка неделя“ съм представял и рубриката „Очаквани заглавия“, и отлично знам, каква страст към книгата имаше в онези времена. Не ми трябваше някоя келява социологическа агенция, за да съм сигурен в това, още повече, че имах няколко милионна аудитория и безподобна обратна връзка с нея. Затова спокойно твърдя, че Прехода – Раят на „младите“ - се опита да пречупи гръбнака на Народа; на неговите екзекутори им се стори, че най-лесно това ще стане като го обеднят, унижат и опозорят. И досега продължава геноцида над лекарите, учителите, научните кадри и пр. Новите дървари искат да ги превърнат в свой образ и подобие. Вятър – те забравиха едно: че домовете на тия хора пращяха от книги, затова не можеш да скършиш лесно ценностната им система, да ги о-вол-овариш, да ги превърнеш в добичета.
И, както винаги, абсурдните тези са съпровождани с идиотски проучвания. Една агенция, която продава розова боя, съобщила, че 66% процента от българите са чели книга през 2017 година. У, бре: четящите българи колко са? Нека да ги свием до 5/ ШЕСТ милиона - хайде после съберете тиражите на всички издания, и въпросните 66% ще се превърнат в розово облаче.
И още розов въздух: всеки четвърти българин бил на кино заради български филм. Тук упражнението е още по-лесно. Това прави милион и нещо зрители. Обаче има два-три филма с по стотина хиляди зрители – и толкова.
Но за някои фантазьори киното очевидно се ражда през 1989 година. Иначе трябва да признаят, че само „Време разделно“, „Хан Аспарух“ или „Козият рог“ /поотделно/, а и още десетина кинотворби, имат повече публика, отколкото всички филми, дотътрени до финалните си надписи през годините на Прехода.
Днес обаче старите глупаци отказват да пълнят киносалоните – изглежда, от неграмотност.
***
Сега да се разведрим за малко.
БНТ излъчваше запис от церемонията за годишните награди на фондация „Стоян Камбарев“. И изведнъж се появи То.
Случайното.
Пърхаше - все едно, че ще връчва „Оскар“, правеше драматични паузи и накрая изчете името на наградения.
И сетне каза, че ГОВОРИ ОТ ИМЕТО НА НАРОДА – понеже Народът го бил избрал навремето. Такива хора съвсем ще идиотизират държавата.
Случайното/Плевнелиев говори от името на Народа! – и днес, след като безславно си отиде.
А, отгоре на всичко, Случайното случайно срещнал любовта си на миналогодишната церемония на същата Фондация – хайде, ръкопляскайте и на Деси.
Как да не говориш тогава от името на Народа.
Време е най-сетне да създадат нов член в Наказателния кодекс: за ония, които злоупотребяват с името на Народа.
Също и за ония, които спекулират с Миналото.
 
/каре/
 
ЗАЩО НЕ ВИ СТИГАТ ПАРИТЕ
Банална история с Азилект
В София опаковка Азилект от 1 мг, 28 таблетки, доскоро струваше 205,73 лева, тоест - 1 таблетка бе 7,35 лева.
Производител на препарата е Teva Pharmaceuticals Europe b.V., Холандия.
Във Франкфурт опаковка Азилект от 1 мг - но 100 таблетки, струва 313 евро, тоест 1 таблетка излиза 6,10 лева.
За германците една таблетка е по-евтина с 1 лев и 25 стотинки.
Производителят е същият.
В България от Паркинсон боледуват около 13 хиляди души. Половината от тях да се лекуват с Азилект, „екстрата“ от 1 лев и 25 стотинки накрая се превръща годишно в около 3 милиона лева – потрошени пари на Здравната каса. Ойларипи.
Ново двайсет обаче: от съвсем скоро у нас вече няма да се продава Азилект.
Вместо него се предлага Сагилия от 1 мг – в опаковка от 60 таблетки, при цена 163,36 лева. Производител е Medochemie, Кипър.
1 таблетка струва 2,72 лева – много по-евтино от Азилект /7,35 лева/.
Въпрос: защо досега Здравната каса е одобрявала далеч по-скъпия от двата препарата, ако качествата им са еднакви?
А ако не са?
Какво следва – малък геноцид, обичаен, пътьом?

 



Тагове: Кеворк Кеворкян, Светлин Русев, Нешка Робева, Тодор Живков, Ванга, Бойко Борисов, паметникът пред НДК, Емилиян Станев, Георги Марков, Прехода, Борис Трети, Народа, лекари, здравеопазване, "дъртаци", книги, "Всяка неделя", "Очаквани заглавия", Прехода, азилект, БНТ, Стоян Камбарев, Росен Плевнелиев, Деси

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.