English
Deutsch
Русский




Пак се целувайте със Заев
 
Заев надмина дори най-стръвните македонисти от миналото.
Само един вероломен ум може да съчини подобна конструкция: „кръщават“ страната си „Илинденска Македония“ и, едновременно с това, приватизират Илинденското въстание.
Ето как. За Въстанието Заев изхвърли следната нахална глупост: „Илинден означава историческа приемственост на нашите стремежи, нашата държавност и нашата гордост. Илинден е величественото ни минало, Илинден е светлото ни бъдеще… Чрез това възможно решение запазваме нашето достойнство и утвърждаваме нашата македонска идентичност…“
И, внимавайте сега: „Илинденска Македония е държава и общество, за чието благополучие и развитие еднакво ангажирани бяха и МАКЕДОНЦИТЕ, и АЛБАНЦИТЕ, и ТУРЦИТЕ, и СЪРБИТЕ, и ВЛАХИТЕ, и РОМИТЕ, и БОШНЯЦИТЕ, и всички други, които са се борили и преборили за свободна и независима Македония”.
Това казва Заев.
Българите ги няма в неговият поменик. Циганите са там.
Гърците отхвърлиха веднага предложението на Заев – по техни си съображения.
Българските войводи обаче, които сътвориха Илинденско-Преображенското въстание няма как да се защитят. Заев – този политически хулиган - им се изплю върху гробовете. Изплю се и върху българските знамена, развявани по време на въстанието.
Хубаво го нацелувайте пак. Стига да схващате, че всичко може да ви бъде простено – но не и гаврата с Историята. Тя ще ви захапе точно тогава, когато изобщо не го очаквате.
Докато се мазнеше, за да подпишем договора с Македония и така да му придадем тежест, Заев казваше, че българите и македонците са един народ. Сега вече говори за „македонска идентичност“. Постигна си целта – и българите вече ги няма в Илинденското въстание. Обаче не тарикатите Заевци, а нашите балами ще направят повече бели, дори и от македонистите – само че набързо и безплатно, ако си премълчат.
Колко смешно звучи сега екзалтацията на някои хора, че Бойко „ликвидирал македонизма“ с подписването на Договора. Нищо не сме ликвидирали. Ако сега Бойко не реагира, има опасност да изхвърли от Нашата История Нашето Въстание. Трябва да спре да слуша гаргите край себе си, глупостите, които те плещят са способни да злепоставят всеки. Екзалтантите се палят и по друга идея: да решим демографската ни криза, като даваме гражданство на македонци. Защо ни е да внасяме хора, които са научени, че Илинденското въстание няма нищо общо с българите?
Не е изключено Бойко да се чувства засегнат – не вярвам да се интересува само от Библията на Меркел. Български премиер е, все пак.
През немалкото години, когато управлява, той е казвал един-два пъти фразата „Направи добро, изяж дърво“. Сега сигурно си я е припомнил отново.
Да го оставим дребосъка Заев. В някои първи отзиви след Срещата на върха в София, европейски вестници представиха Бойко като „Портиера“ на срещата. Независимо дали го обичате или мразите, ясно е, че това не е справедливо. Никак даже. Самото „Председателство“ е един ритуал, не особено продуктивен, както и се оказа. Нашите екзалтанти пък се опитаха да го накичат с по-специален ореол, с помощта на присъдружните им медии. Най-честият, най-„печеният“ лаф бе, че Председателството ще даде възможност на света да ни преоткрие по новому. Е, има вече едно откритие: българите не са взели участие в Илинденското въстание – и точно авторът на тази дързост усърдно промотирахме, загрижени за Западните Балкани. Една дама пък каза, че не само света, но и ние самите със сигурност ще се преоткрием. Така говорят хорица, които нямат понятие най-напред от себе си.
Сега, когато представлението свърши, Бойко трябва да задължи раята около себе си, особено ония от Външно министерство, да научат наизуст „Речник на балканските предразсъдъци“ на Любиша Георгиевски, този несравним познавач на „балканското“. Направят ли го, ще бъдат готови за следващото Председателство, след около 15 години, когато темата за Западните Балкани пак ще е актуална.
Германската ни леля, която, тъй или иначе, е най-загрижена за ЕС, а и останалите Юнк-яри край нея, нямаха нищо против „темата“ за Западните Балкани. Все трябва да се говори за нещо, докато се чудят, как да удържат разпада на Съюза. Уплашени са, затова прибягват към образи като „цигарената хартия“, която не трябвало да се промуши между тях, членовете на ЕС, толкова били единни – въпреки, че различията вече са плашещи. Впрочем, „цигарената хартия“ ме подсети за нещо съвсем друго: преди премиерата на мюзикъла „Исус Христос Суперстар“, цензурата даде следното определение за порнография: тя е факт, ако между две тела няма поне една цигарена хартия разстояние.
А колко е разстоянието между отделните страни-членки на ЕС? Сега точно нямам настроение да размишлявам над този въпрос – прекалено съм раздразнен от наглостта на Заев, между когото и Историята със сигурност няма никаква разстояние. Защото той се прави на Опъвача на Историята, горкият!
Още преди началото на Председателството беше ясно, че от темата за Западните Балкани няма да излезе нищо, ще си бъде едно ялово занимание. Но Юн-кярите внушиха прекалено големи надежди на Модератора Бойко, без да ги е грижа за последиците. Това, че Тачи и Вучич се ръкуваха, нищо не означава, все пак не бяха в Косовските чукари. Важното е, колко сапун ще изхабят, докато изтриват това ръкостискане – което, между впрочем, смятам за най-голямото постижение на Бойко, може би просто му имат страха, де да знам.
Големите сдъвкаха набързо темата за Западните Балкани, защото вече ходят по жарава. Тръмп набързо ги напъти натам. Туск му се закани – слава Богу, не на български, но ние, все пак, да повярваме на американския президент. Той пък прави всичко като търговец/бизнесмен – според книгата на Майкъл Улф „Огън и ярост. Белия дом на Тръмп отвътре“ - и е прав да смята, че, примерно, няма никакъв смисъл повече да прави отстъпки на европейците, които нарече „ужасен търговски партньор. Скоро няма и да ги иска в страната си, както не иска и неевропейците. Той ще изтръгне гръцмуля на либералната гнилоч с нейната нетърпима „политкоректна“ идеология – така се закани още преди изборите.
Тръмп поздрави наскоро Бойко, но нали си е търговец, не пропусна да му напомни, че армията ни трябва да се превъоръжи – ясно откъде. /“Особено съм радостен от плановете на България да засили и модернизира отбранителните си способности“/.
Как се представи Председателят/Портиерът?
Какво загуби и какво извлече за себе си?
Той успя да осъществи най-трайния мерак на нашите „първенци“ – да се отъркват в Големите. Бойко направо ги мачка в ръцете си. Няма как да не му завиждат. На такива като Соломон Паси, примерно, Бойко им изглежда като слон в стъкларски магазин, обаче отдавна хвърля дебела сянка върху мишоци като тях. Това не може лесно да се преглътне.
Председателството мина под знака на Бойко. Останалите край него лепяха афишите му. Държеше се като Чорбаджия, не като Портиер. Вярно е, че посрещаше и изпращаше, обаче и от това измъкна максималното за себе си. Накара Меркел и Мей да извървят „Моста на влюбените“ край НДК – ей това е метафора, не цигарената хартия. Изчака ги чорбаджийски да прилегнат в обятията му, той си пада по това: прегръдки, милувки, целувки, казаното сякаш не е от особено значение, не се хабете да му го напомняте, той го знае по-добре. Важното е да му се глезят, мон шери, и пр. Знае, че го будалкат, но и той ги будалка, че им вярва. Важното е да го/ги снимат, щрак-щрак, снимките избледняват във Времето, но Историята все ги запазва в някое кътче. Неговите коментари за снимките обаче могат да бъдат убийствени, и ще бъдат – ако някой успее да го дръпне за езика. Има слабост, неизлечима, към показността, мре да го „плейват“, той си е Плей-Бойко, както писах навремето. В същото време е наясно, че в държавата, която управлява от десетина години, всяка Гинка може да го свали, затова в коридорите на Брюксел се чувства по-сигурен, отколкото в София. Но този страх отстъпва пред желанието му да се увековечи, то е по-силно от всичко друго. Не може да направи нищо със себе си. Те си отиват, той си остава. Камерън беше „приятелят“, сега пък Мей се клатушка на високи токчета по „Моста на влюбените“, за да цопне в обятията му. Не си губете времето да научите, какво мисля те за него. Същото, което и той, вътре в себе си, мисли за тях, само малко по-откровено и грубо. Не е по-малко предпазлив от тях, дори много повече е мнителен.
Мизансценът на Срещата навяваше спомени за едновремешната читалищна самодейност. Някой фен на натрапчивата миловидност го е съчинявал със сълзи на очи. Приближението – физическо! – през „Моста на въздишките“, подписите върху заседателната маса и пр. Меркел написа „Сичко най-хубаго“ – малко на руски го дава, може да се преведе и като „Гледайте си работата“. Целувачът Юн-кяр очаквано нарисува сърце – той сякаш има сто сърца – с такава лекота ги раздава, изглежда ги пазарува в кварталния магазин.
Бойко се социализира с удивителна ловкост сред европейския „елит“. Те го имат за екзотичен екземпляр, това обаче никак не го смущава, „леля“ му също е достатъчно особена, Великият Кол беше унищожителен в оценката си за нея: не знае да си служи с приборите – така я ухапа Кол, обаче пък знае донейде руски и си говори доверително с Путин. Щом предшественикът й Шрьодер стана храненик на „Газпром“ - какво да искаме от тия хора, как да възпитават пък нашите чукундури. Няма етични правила вече в тази игра. Всичко е пунта Мара.
Културата на празнословието е предпочитана в днешната политика. Така че, приказките за Западните Балкани бяха съвсем подходящи. Председателят един-два пъти беше по-възторжен от нужното – човек можеше да остане с впечатление, че „балканджиите“ всеки момент ще се изколят, понеже иначе няма кой да им обърне внимание. Накрая пък каза, че „Егоизмът на Балканите изчезна“. Така е – Заев ще ти го потвърди. Ако успее да пробута поне един от проектите, за които лобираше, ще е напълно достатъчно.
Удивително се справи с ролята, която му надянаха. Да не забравяме, че започна да я играе с бонификация, която сам си извоюва: отказа се от Истанбулската конвенция, отказа да повярва и в „Аферата Скрипал“, не се съгласи да изгони руски дипломати. Не е малко, трябва да признаем това. От самото Председателство пък затвърди близостта си с Ердоган. Това е силна карта – как ще я изиграе?
Какво ще прави оттук-насетне Председателят? Корабът на мечтите ще се разбие в бита, както казваше Горки. Вече се захвана със заплатите на лекарите от Враца и Ловеч. Толкова идиотизирана ли е вече държавата, че Председателят трябва да се занимава с това? Или идиотите край него също искат да го представят като Портиер – но към Българския Рай. Той се мержелее някъде – отпред, отзад? – не е съвсем ясно.
Сичко най-хубаго.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Зоран Заев, Илинденска Македония, Илинденско-Преображенско въстание, Бойко Борисов, Меркел, Председателство, Западни Балкани, "Речник на балканските предразсъдъци", Любиша Георгиевски, Юнкер, цигарена хартия, "Исус Христос суперстар", Вучич, Тачи, Майкъл Улф, "Огън и ярост в Белия дом", Тръмп, Соломон Паси, Тереза Мей, Хелмут Кол, Путин, Шрьодер, Газпром, Истанбулска конвенция, Скрипал, Ердоган, Максим Горки

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2018 Всички права запазени.